В конкуренция със САЩ и Китай, Европа ще трябва да се справя със зеления преход

Енергетика / Зелен преход
3E news
1986
article picture alt description

Източник: iStock, архив.

Може ли европейската промишленост да се конкурира с гигантите САЩ и Китай в предизвикателствата, които енергийният преход поставя? На пръв поглед ЕС изглежда "разгромен" от двете икономики, но нещо сякаш се носи във въздуха. ЕС се подготвя за промишленото предизвикателство, свързано с енергийния преход, в който очевидно изостава в сравнение с Вашингтон и Пекин. Може ли Старият континент да си проправи път и да отвоюва своето пространство?

Не бива да се забравяме, че ЕС е световен лидер по намаляване на въглеродните емисии, в зеления преход обаче препятствията са от различно естество и според анализаторите биха могли да се трансформират в "промишлена пустиня".

Суровините, технологичното изоставане, субсидии, които не могат да се конкурират с огромните ресурси на САЩ - това са само част от структурните проблеми, с които европейската индустрия се сблъсква и има опасност те да нанесат щети на промишлената система на 27-те страни членки. Въпреки това именно настъпването на зелената революция и необходимостта да се конкурира с колосите САЩ и Китай се превръщат в стимул за епохални промени и в самата Европа.

Предизвикателството на зеления преход в промишлеността е налице: каква роля ще избере да играе в него ЕС? Съсипана или стимулирана ще е Европа от мощта на Вашингтон и Пекин?, пита италианското издание "Мъни", цитирано от БТА.

Промишлената конкурентоспособност на Европа в сравнение със САЩ и Китай, двете най-големи световни икономики, се превърна в основен мотив за опасения в целия блок 30 години след създаването на единния му пазар. 

ЕК представи официално в четвъртък т. нар. Акт за нулеви нетни емисии (Net-Zero Industry Act, (NZIA) или плана на ЕС за отговор на Закона за намаляване на инфлацията на САЩ.

По този начин изпълнителния орган на ЕС начело с Урсула фон дер Лайен се надява да смекчи възможното влияние върху конкурентоспособността на зеления план на президента на САЩ Джо Байдън, но и да даде нов тласък на целите в Зелената сделка. Изненадващо обаче Брюксел няма да залага в това си намерение на ядрената енергия, която бе включена в европейската зелена таксономия.

Към настоящия момент планът предвижда общи цели, които трябва да бъдат постигнати, но е написано черно на бяло, според италианското издание, че той ще се разгръща в две направления: реформа на правилата за държавна помощ и нов Европейски суверенен фонд. По този начин страните членки ще имат на разположение няколко милиарда евро за финансиране на екологично чисти източници на енергия и намаляване на стойността на газа и електроенергията , за да се смекчи допълнително вече понижаващата се инфлация. 

Планът дава тласък на технологиите с нулеви емисии и изброява осем типа възобновяема енергия, върху които трябва да се наблегне. Ядрената енергия остава извън тях, макар да присъстваше в първоначалните проекти. Заложената цел в Акта за нулеви нетни емисии е "да се доближи или достигне съвкупно поне 40 на сто от годишната потребност от разпространение на технологии с нулеви емисии, произведени в ЕС до 2030 година".

"Избраната формулировка за ядрената енергия е точно същата като за таксономията. Ако говорим за чисти технологии, то трябва да се съсредоточим върху най-обещаващите, но това не означава да не се инвестира в други", според вицепрезидента на ЕК Франс Тимерманс.

"Ядрената енергия е част от плана" добави и еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон.

Много от 27-те страни членки на ЕС са обезпокоени от Закона за намаляване на инфлацията на президента на САЩ Джо Байдън, който предлага 369 милиарда долара зелени субсидии, приложими в много случаи само за продукти, произведени в Северна Америка и може да привлече компании извън Европа. Така САЩ могат да се превърнат в гигантски източник на чисти технологии за сметка на Стария континент.

Тиери Бретон потвърди, че е очевидно, че както САЩ, така и Китай се опитват да привлекат промишлен капитал от Европа и да я направят зависима от разрасналите им икономики в бъдеще.  

ЕС не иска да се откаже от водещото си място що се отнася до климатичните промени с поставената цел за въглеродна неутралност до 2050 г. и строги цели за въглеродни емисии до 2030 г. Постигнатият напредък на този фронт е доста по-голям от положените усилия в САЩ и Китай.

Докато обаче държи силни позиции в някои зелени сектори, ЕС рискува да бъде надминат в областта на технологиите. 

Що се отнася до патентите в бъдещите дигитални и зелени технологии Европа изостава в сравнение със САЩ по всички показатели, според доклада на "Маккинзи глоубъл инститют" (McKinsey Global Institute). В него се посочва също, че както Вашингтон, така и Старият континент са назад спрямо Китай и други страни в Източна Азия в областта на чистите технологии. 

Снабдяването с жизненоважни минерали за зеления преход също е поредното предизвикателство, тъй като в Китай се преработват почти 90 на сто от редкоземните елементи и 60 на сто от лития, ключов елемент за батериите.

Руската инвазия в Украйна потвърди научения урок от първите месеци на пандемията - ЕС не може да разчита на един доставчик на жизненоважни материали, независимо дали става дума за средства за индивидуална защита или за петрол и газ.

Пандемията вече доведе до призиви за "стратегическа автономност", въпреки че предизвика дебат дали това означава да се произвеждат стоки от първа необходимост в блока или да се диверсифицират доставките. 

В тази връзка се очаква ЕК да предложи законодателство, което ще позволи на региона да добива 10 на сто от стратегическите суровини, които потребява и да увеличи преработката на тези полезни изкопаеми до 40 на сто от потребностите си до 2030 г.

По въпроса с диверсификацията ЕК смята, че търговските споразумения със страни като Чили и Австралия, двата най-големи производителя на литий, биха могли да гарантират преки доставки и да намалят зависимостта от Китай. 

След това идва трънливият въпрос за субсидиите и евентуалния бъдещ Фонд за европейски суверенитет, идея, повдигната за първи път от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен миналата година. 

И двата аргумента обаче разделят страните в ЕС. Подкрепен от Франция и Германия, изпълнителният орган на ЕС предложи да облекчи правилата за държавна помощ , за да се даде възможност за зелени инвестиции.

Някои страни в ЕС обаче се оплакват, че няма да са в състояние да предложат същите суми като двете водещи икономики на блока. Бретон поддържа тезата, че Фондът за европейски суверенитет ще помогне да се гарантират равни условия между страните, които нямат същия капацитет да предоставят държавни помощи, посредством финансиране чрез съвместни заеми.

Въпреки това обаче водените от Германия северни страни вече предупредиха за новия общ дълг, подчертавайки, че все още има неизползвани средства от фонда за възстановяване от пандемията в размер на 800 милиарда евро.

По този начин битката за "еманципация" и индустриална трансформация в Европа е двойна: вътрешна и външна. Във всеки случай тя вече започна с предложения и дискусии как да се управлява зеленият преход, от които няма връщане назад.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща