Строителната индустрия пред огромно предизвикателство заради проектите за саниране и ВЕИ

Строителната индустрия е изправена пред огромно предизвикателство заради проектите за саниране и ВЕИ. Това коментираха представители на бранша на конференция на Камарата на строителите в България „Фактори за ускоряване на процеса на дълбоко енергийно обновяване на сградния фонд в България“. Събитието е част от съпътстващата програма на започналото вчера изложение „Архитектурно-строителна седмица“.

Браншът предупреждава, че едва ли ще приключим с обновяването на около 1000 сгради за три години

при положение, че още не е започнало и едва ли ще започне през 2023 година.

Вече знаем, че 40% от консумацията на енергия идва от сградния фонд, а 30% от парниковите газове също идват от сградния фонд, затова е нужда трансформация на строителния бранш, коментира в представянето си евродепутатът от „Обнови Европа“ от ДПС Искра Михайлова. В контекста на Зеления пакт и целите на ЕС за намаляване на емисиите от всички сектори се изменя и законодателството, свързано с енергийната ефективност- директивата за енергийна ефективност, директивата за ВЕИ, директивата за енергийните характеристики на сградите и директивата за строителни материали. Предстои окончателно гласуване на текста на директивата за енергийна ефективност, която се разглежда като елемент на енергийната сигурност и независимост на Европа. За строителната индустрия е важно да познава директивата, да изгради нужната квалификация, да преразгледа плановете си за иновации и технологии, подчерта евродепутатът.

В законодателството за енергийните характеристики на сградите е важно да се знае, че всички нови сгради трябва да бъдат с нулеви емисии от 2028 година, а всички нови сгради от публичния сектор от 2026 г., а това въобще е утре. През 2028 г. сградите трябва да са и с инвестиции за соларни технологии. Не само това първо се започва с изискване за намаляване на енергийното потребление с 15%, а до 2030 г. с 25%, стана ясно от думите на Михайлова.

Строителната индустрия ще бъде изправена пред сериозно предизвикателство. А най-пагубно се отразява периодично финансиране за такива дейности. След приключване на националната програма за саниране, много проектантски[U1]  фирми например затвориха, защото работата намаля, а сега интересът предстои да се засили, но тези хора са извън бранша. Необходим е сериозен капацитет обучени кадри в строителството, за да се извърши цялото това реновиране в строителството, категорични са от бранша.

Едва сега в Националния план за възстановяване и устойчивост се въвежда клас B на енергийна ефективност, а на европейско ниво говорим за дълбоко обновяване – засега до изискванията за почти нулево-енергийна сграда, а след 2030 г. – до тези за нулево-емисионна сграда. У нас, за почти 10 години обновили едва малко над 4% от многофамилните сгради, а трябва да правим по 3% годишно от целия сграден фонд, за да постигнем целите на ЕС и нашите собствени цели, коментира Драгомир Цанев от Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“.

В риск да изтървем сроковете за изпълнение на проектите за саниране

Изправени сме пред реалната ситуация заради липсата на възможност браншът да поеме такъв сериозен строителен и инвестиционен обем, обновяването просто да не се случи в сроковете. Това трябва да бъде ясно отразено и в промените на Интегрирания план за енергетиката и климата на България. Със 100% финансиране и пълна липса на гъвкави финансови инструменти за многофамилни и еднофамилни жилищни сгради, няма да постигнем добри резултати, посочи Цанев.

Ключово за строителния сектор е устойчивост на ресурса, подчерта и шефът на Агенцията за устойчиво и енергийно развитие Ивайло Алексиев.

Няма друга държава в света със 100% финансиране на обновяването, дори в Гана държавата участва с 30%

Драгомир Цанев подчерта, че няма друга държава в света със 100% държавно финансиране на обновяването. Това не се случва дори в страни като Палестина и Гана, където държавното участие е до 30%. В Украйна се прилага напълно пазарен принцип и обновяването на сгради се случва дори по време на войната. А хората биха отделяли пари за саниране, показва последното проучване на общественото мнение, поръчано от „ЕнЕфект“.

Той подчерта като сериозен проблем липсата на квалифицирана работна ръка в строителството и липсата на система за продължаваща квалификация и контрол на всички нива на изпълнение. Но съобщи, че до края на годината ще бъде готова пътна карта за квалификация с инструкции как да се прилага у нас. Отделно има напълно готова комуникационна стратегия, от която държавата може да се възползва безплатно, подчерта Цанев. Едно е сигурно към момента липсва политическа воля и всякакви мерки за подпомагане на всички целеви групи и най-вече енергийно бедните домакинства.

Нашата задача е изключително отговорна, защото трябва да направим сградата така, че да не губи енергия, каза Йордан Николов, председател на УС на Българска асоциация за изолация в строителството. Освен топлоизолацията, има и други архитектурни мерки, които ще позволят сградата да харчи по-малко енергия. Нормативно заложеният клас в страната е клас C. В момента в България тепърва въвеждаме клас B с Плана за възстановяване и устойчивост. Само със строително- архитектурни мерки можем спокойно да постигнем клас B, нека не забравяме, че само с подходящи техники за справяне с топлинните мостове по ъгли и балкони, може да намалим с 50% загубата на енергия в домовете, каза той.

Клас A плюс 55% ВЕИ или почти нулево-енергийна сграда също е напълно възможно за постигане.

Той разкритикува наредбата за строителство, свързана с изискванията за ограждащите конструкции. Асоциацията дори е предложила нова наредба, но идеята така и не е била приета. Николов даде пример с падналата фасада в Пловдив, където никакви правила не са спазвани. Проблемът е, че не са написани, има ги само във фирмените спецификации, да не говорим, че само 8 фирми имат сертифицирана топлоизолационна система, но те не могат да я наложат на изпълнителя. Не заложим ли обективни изисквания за разработка на съответни детайли това ще се случва много често, не се спазват елементарни изисквания, не са наложени нормативно, коментира Николов. Проблемът с топлинните мостове трябва да се реши още от проектанта, от архитекта като се подготвя подробен проект с детайли като топлинни мостове, засенчване, естествено осветление, да се осигури въздухоплътност и естествена вентилация. 

Голям проблем е подготовката на кадрите в строителството

Става дума за неподготвеност на технически ръководители, на изпълнители, а те не го правят, защото отнема време и липсва контрол, допълни Николов.

Тодор Андонов е член на УС на Камарата на строителите в България и е участвал в санирането. Той очерта трите важни етапа- енергиен доклад с мерки за енергийна ефективност, технически паспорт и архитектурно заснемане. Ако техническият паспорт е направен проформа негативите са върху последващата експлоатация на сградата. Според него също е напълно невъзможно да се спазят заложените срокове за саниране на 1000 сгради 2026 година. Още повече ако се изчаква 12 месеца, за да се направи одит от сертифициран одитор, който да потвърди постигането на енергийна ефективност и намаляване на емисии както е по новите правила, каза той. От директора на АУЕР Ивайло Алексиев стана ясно обаче, че ще бъде направен оценка по техническата документация на обекта и няма да се изчаква една година. Андонов подчерта, че до голяма степен одобрението на проекта ще зависи от качествената документация. Това е особено важно, защото ако не бъдат постигнати целите за енергийна ефективност и постигнат клас B и спестяване от 30% на емисии, парите подлежат на връщане.

Трудностите по изпълнение на програмата се усещат още сега, трудно се намират енергийни одитори, промениха се правилата и готови проекти и паспорти трябваше да се преправят, което също ангажира допълнително специалистите. Затова срокът за подаване на проектите беше удължен до 31 май. Постигането на 3 млн. кв. м РЗП не е шега за изпълнение, ще връщаме пари или няма да усвоим средствата, смята Андонов. Все пак дългосрочната стратегия за обновяване на жилищния сграден фонд предвижда още 8% ръст на обновяването или 19 млн. кв. м РЗП през 2030 г. и ръст с 18% до 2040 г. или достигане на обновяване на над 40 млн. кв. м РЗП.

Ако няма устойчив подход за финансиране плановете няма да бъдат реализирани, подчерта Андонов от Камарата на строителите в България.

Отделно работата става още по-сериозна като се включат и допълните проекти за ВЕИ. Според трябва да се продължи в посока израждане на слънчеви панели и бойлери за слънчева гореща вода в многофамилните жилища. В Бургас по старата програма в няколко блока за изградени бойлери за битово-гореща вода, а хората от май до септември заради топлото време не плащат сметки за гореща вода, а промяната не изисква голяма инвестиция.

Домакинствата ще имат полза ако се въведе възможност в блоковете да се поставят бойлери за слънчева гореща вода

Това трябва да стане възможно и по новата програма за изграждане на бойлери и солари по покривите за домакинствата, каза той. Ако енергията от фотоволтаиците се ползва само за собствени нужди на цялата сграда, които са за осветление и асансьор, тогава инвестицията е напълно ненужна, каза Андонов. Затова трябва да се даде възможност домакинствата да я разпределят помежду си. Ивайло Алексиев от АУЕР каза, че колективно потребление  на енергия и енергийни общности не са дефинирани, но се работи усилено по този въпрос и се надява съвсем скоро да бъдат проекти законодателни промени, които да улеснят този въпрос. Това зависи от парламент и ще стане възможно многофамилни сгради да изграждат фотоволтаика, каза Алексиев.

Засилен натиск върху строителство и заради проектите за ВЕИ

Фокусът на строителната индустрия е върху обновяване на жилищните сгради, но и ВЕИ. Освен проекти за многофамилни, има процедури за нежилищни сгради, за ВЕИ в домакинствата, за ВЕИ в промишлеността, за създаване на енергийни централи и батерии, които да бъдат включени в електроенергийната система. Цялата тази вълна ще изисква усилената работа на строителния сектор. Той също подчерта необходимостта процентът грант да намалява и каза, че държавата върви в тази посока.

Старт - стоп системата във финансирането на санирането е изключително неустойчива

Но и за пореден път подчерта, че трябва да има дългосрочно и системно финансиране на тези дейности. Всеки път се почва отначало и индустрията изпитва затруднения да осигури толкова много проекти, енергийни одитори, архитекти, инженерни кадри. Трябва да се появи устойчива процедура, защото тази старт - стоп система е изключително неустойчива.

Ася Добруджалиева от Хабитат България каза, че само ако променим част от навиците си може да спестим 15% от енергията. България има 50% загуби, когато говорим за първична към крайна енергия. Алексиев подчерта обаче, че въпросът е не да пестим, а да използваме възможно най-ефективно, това което потребяваме. Решението е свързано с изграждане на ВЕИ на покривите и осигуряване на системни източници на финансиране.