Европейските електроенергийни борси се подготвят за по-слабо търсене
Потреблението на електроенергия продължава да намалява. Съществено се свива участието на фосилните горива, включително и на природния газ. Много по-добър е делът на ядрената енергия и вятъра.
Природният газ, цените на който се оказаха сред една от причините за вдигането на цените на електроенергията се оказва сред горивата, чийто дял пада за пореден месец с около пет на сто. Наскоро излезе и обзора на Международната агенция за енергетика (МАЕ), от който става ясно и как свиването на потреблението с 13% през миналата година се е отразило на отделните сектори. Данните за 2022 г. обаче ще трябва да бъдат прочетени заедно с тези за първото тримесечие на настоящата година. И не само. Отсега може да бъдат предположени значителни изменения, предвид сътресенията, които се очертава да настъпят на пазарите в резултат на банковите сривове и все по-голямата вероятност от рецесия, независимо дали ще е по-мека или не.
Производство на електроенергия
Производството на електроенергия във всички страни от Европа възлиза на 50 93879 GWh през единадесетата седмица на 2023 г. преди окончателните данни. За сравнение, през десетата седмица то е достигало до обем от 56 146.85 GWh според коригираните данни.
Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) то е в обем от 45 580.51 GWh (49 642.05 GWh за десетата седмица) във вечерните часове на 19 март 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията и преди корекция на окончателните данни.
За сравнение, година по-рано, или през 11-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия в страните от ЕС е възлизало на 50 549.44 GWh.
От това общо производство през единадесетата седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 12 927.29 GWh (28.36 %) срещу 17 428.10 GWh (35.11 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 3020.61 GWh или 6.63 %, а на каменните – 2778.09 GWh – 6.09 %. Природният газ държи дял от 12.43 % или 5666.07 GWh ( 8009.06 GWh или 16.13 % за десетата седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 11 019.86 GWh или 24.18 % (11 319.31 GWh или 23.80 % седмица по-рано).
Делът на възобновяемите енергийни източници през посочената 11-та седмица е в обем от 21 633.36 GWh или 47.46 % ( 20 894.64 GWh или 42.09 % през 10-та седмица).
Вятърните централи на сушата са произвели обем от 9682.10 GWh (21.24 %), а офшорните – 1125.71 GWh (2.47%).
Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е в обем от 3627.06 GWh (7.96 %), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 5.02% и 6.72 % съответно, както и на биомасата – 3.31 %.
Цените
Цените на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ останаха значително ниски при старта през миналата седмица и запазиха разнопосочното си движение с ден за доставка 14 март като дванадесет от тях се насочиха към понижение. Точно противоположно – на останалите бе наблюдаван ръст и то в доста широки граници в процентно отношение – от 6.8 % (132.46 евро за MWh) в Швейцария до 83.9 % (80.98 евро за MWh) във Франция, както и 92.5 % (71.48 евро за MWh) в Германия и 102.7 % (81.92 евро за MWh) в Белгия.
Близка до тази стойност бе и постигнатата стойност на българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM – 83.59 евро за MWh, при понижение с 0.4 %. По-висока, но под стой евро остана цената и на гръцката HENEX – 89.74 евро за MWh (спад със 7.9 %), също и на италианската GME – 131.44 евро за MWh (минус 9.6 %).
В посока към ръст поеха и нивата на електроенергийните борси извън континенталната част. Така при ръст от 13.5 % постигнатата стойност във Великобритания се върна на по-високото ниво от 125.61 евро за MWh, а доста скокът от 43.2 % доведе до 166.67 евро за MWh в Ирландия и Северна Ирландия.
Иберийският пазар (Португалия и Испания), въпреки значителното покачване с 68.9 % и 67.0 % съответно остана с ниски цени – от порядъка на 64.41 евро за MWh и 61.51 евро за MWh.
Любопитна бе ситуацията, наблюдавана с ден за доставка 15 и 16 март в сегмента „ден напред“. През първия от посочените дни на европейските електроенергийни борси бе отчетен ръст (с изключение на ирландските борси), а през втория - спад (с изключение на Полша).
Така с ден за доставка 15 март скокът варираше между 2.2 % (135.34 евро за MWh) на борсата в Швейцария и 7.1 % на италианската GME (140.80 евро за MWh) до 78.7 % (127.72 евро за MWh) в Германия и 78.9 % (144.86 евро за MWh) във Франция.
Ръстът от 51.1 % вдигна цената на българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCPM до 126.28 евро за MWh, а скокът от 46.9 % на гръцката HENEX доведе до нивото от 131.83 евро за MWh.
Продължаващото значително покачване продължи и на Иберийския пазар - от 106.% в Португалия (132.68 евро за MWh) и 115.7 % (132.68 евро за MWh).
Покачването от 19.9 % на електроенергийната борса във Великобритания вдигна стойността до 151.19 евро за MWh. Слабият спад с 4.7 % в Ирландия и Северна Ирландия свали достатъчно цените така че да се поизравнят (до 158.75 евро за MWh).
С изключение на Полша, където бе регистрирано повишение с 2.5 % вдигна стойността до 128.96 евро за MWh, европейските електроенергийни борси се върнаха към ръст още с ден за доставка 16 март, като разликата в ценовите нива с някои изключение остана съпоставима. Понижението с 11.2 % доведе до цени на българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM от 112.08 евро за MWh, а това от 11.4% до 116.76 евро за MWh на гръцката HENEX.
Под това ниво останаха постигнатите нива в посочения сегмент във Франция (при доста по-силен спад от 25.9 %) – 107.28 евро за MWh и Германия (минус 17.3 %) – 105.57 евро за MWh. Постигнатата стойност на италианската GME спадна до 129.17 евро за MWh (минус 8.3 %).
Иберийският пазар също попадна под влиянието на спада и то със значителните 33.8 %, които свалиха цената до 87.83 евро за MWh.
Въпреки понижението цените на електроенергийните борси извън континенталната част останаха по-високи – до 131.44 евро за MWh във Великобритания (минус 13.5 %) и 140.29 евро за MWh в Ирландия и Северна Ирландия (минус 11.6 %).
Слабо разнопосочното движение в сегмента „ден напред“ беше наблюдавано на европейските електроенергийни борси още с ден за доставка 17 март. В частност незначителен ръст от 0.1 % (до 140.50 евро за MWh) беше отчетен на борсите в Ирландия и Северна Ирландия, както и 3.8 (108.68 евро за MWh) в Нидерландия.
Останалите електроенергийни борси останаха под влиянието на спада. Постигнатата стойност на българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM падна под сто евро – 91.51 евро за MWh (минус 18.3 %), а на гръцката HENEX – до 106.13 евро за MWh (минус 9.1 %).
При понижение с 5.4 % постигнатата цена във Франция бе от порядъка на 101.52 евро за MWh, а в Германия – 92.35 евро за MWh при спад с 12.5 %. Доста по-висока остана стойността на италианската GME – 127.01 евро за MWh.
Продължаващото движение в посока надолу и то със значителните 20 % свали цените на Иберийския пазар (Португалия и Испания ) до 70.27 евро за MWh.
Затова пък още с ден за доставка 18 март в сегмента „ден напред“ настъпи отново обрат. С изключение на Великобритания ( минус 0.2 % до 130.78 евро за MWh) и Швейцария (минус 10.1 % до 99.94 евро за MWh) борсите се върнаха към ръст.
Случайно или не, но покачванията и спадовете през изминалите сесии до доведоха до един вид изравняване на ценовите нива. Прави впечатление обаче доминиращият ръст и то през дните от уикенда.
Така покачването с 19.4 % върна цената на българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM до 109.25 евро за MWh. Това бе постигнатата цена и на унгарската HUPX при ръст със 17.3 %. Много близка се оказа и постигнатата стойност на борсите във Франция (ръст с 8.2 %) – 109.90 евро за MWh и Германия (плюс 18.4 %) – 109.34 евро за MWh. В този диапазон бяха и нивата в Австрия, Чехия, Полша. Малко по-висока остана постигнатата стойност на гръцката HENEX – 114.25 евро за MWh (плюс 7.7 %) и доста над нея на италианската GME – 133.75 евро за MWh (плюс 5.3 %).
Ръстът от 44.6 % върна цените на Иберийския пазара (Португалия и Испания) до 101.61 евро за MWh.
Най-висока съответно остана постигнатата на борсите в Ирландия и Северна Ирландия – 152.00 евро за MWh (плюс 8.2 %).
Най-общо покачването се запази и с ден за доставка 19 март. Разбира се с изключение на Иберийския пазар (Португалия и Испания), където завърналото се понижение свали цените до 95.87 евро за MWh (минус 5.6 %). Също и на ирландските борси – до 131.60 евро за MWh (минус 13.4 %) и италианската GME – до 123.74 евро за MWh (минус 7.5 %).
Покачването бе преобладаващо на останалите европейски електроенергийни борси, въпреки че ръстът варираше от 1.6 % във Франция (111.65 евро за MWh) и 2.4 % (111.99 евро за MWh) в Германия до 3.3 % в Полша (113.15 евро за MWh) и 7.8 % в Гърция (123.16 евро за MWh).
В по-ниския диапазон останаха ценовите нива, както на IBEX (БНЕБ), така и на OPCOM – 111.79 евро за MWh при повишение с 2.3 %.
В голямата си част европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ стартират новата седмица с повишение и на нива в диапазона между 121 – 125 евро за MWh. Включително много близо са и постигнатите цени на IBEX (БНЕБ) и OPCOM (126.14 евро за MWh, повишение с 12.8 %). По-високи остават цените на борсите в Полша (131.95 евро за MWh, повишение с 16.6 %), Италия (137.41 евро за MWh при ръст с 11.0 %), Гърция (146.16 евро за MWh, увеличение с 18.7 %). Под тях са ценовите нива отчетени във Великобритания (130.67 евро за MWh, спад с 1.4 %), Ирландия и Северна Ирландия (128.51 евро за MWh, понижение с 2.3 %).
Средна месечна и средна годишна цена към 19 март 2023 г.
Промените на средната месечна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ през поредната единадесета седмица на 2023 г. отново са видими и в посока към понижение.
На IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM средната месечна стойност към 19-ти март е 117.6 евро за MWh (122.42 евро за MWh към 12 март).
За другите европейските електроенергийни борси в посочения сегмент ценовите нива се движат от 126.05 евро за MWh в Гърция (130.23 евро за MWh седмица по-рано) и 139.77 евро за MWh в Италия (144 евро за MWh през миналата седмица), както и 125.61 евро за MWh във Франция (133.13 евро за MWh към 12.03. 2023 г.).
Отново по-ниска е постигнатата цена в Португалия и Испания – 101.04 и 100.79 евро за MWh (103.59 и 103.43 евро за MWh съответно към 12 март).
В Германия, средната месечна стойност e 113.37 евро за MWh (117.22 евро за MWh за предходната седмица), а в Австрия – 122.79 евро за MWh ( предишна - 129.37 евро за MWh). В Унгария изчисленията сочат за ниво от 122.86 евро за MWh (129.82 евро за MWh предходната седмица), а за Полша – 124.15 евро за MWh (128.8 евро за MWh към 12 март).
В страните отвъд континенталната част като Великобритания средната месечна цена е 140.24 евро за MWh ( предишна - 143.74 евро за MWh), а за Ирландия и Северна Ирландия – 160.19 евро за MWh (168.12 евро за MWh миналата седмица).
Средната годишна цена към публикуването на данните за IBEX и OPCOM е 133.65 и 133.72 евро за MWh съответно (136.08 и 136.16 евро за MWh съответно към 12 март).
Стойността на гръцката HENEX се понижава до 162.55 евро за MWh (166.85 евро за MWh преди седмица), а на италианската GME – 160.94 евро за MWh до (163.77 евро за MWh по-рано).
Изчисленията сочат, че на унгарската HUPX тази стойност е от порядъка на 141.27 евро за MWh (144.32 евро за MWh и 147.07 евро за MWh преди), а на електроенергийната борса във Франция e 136.36 евро за MWh (138.77 евро за MWh към 12-ти и 141.38 евро за MWh към 5 март), а в Германия – 120.42 евро за MWh (121.8 евро за MWh и 123. 84 евро за MWh по-рано).
Постигнатата средна годишна стойност на борсите в Португалия и Испания към 19 март е 100.37 и 100.12 евро за MWh (100.76 и 100.53 евро за MWh съответно към 12.03 т.г.).
Във Великобритания е 148.9 евро за MWh (149.99 евро за MWh преди седмица), а на ирландските електроенергийни борси – 160.61 евро за MWh (162.08 евро за MWh преди).
Петрол, газ, СО2
Банковите сътресения в САЩ и Европа оказаха най-силно влияния върху петролните активи. Петролът сорт Brent, който и по-рано започна да губи от стойността си, през миналата седмица се срина с малко над 8 долара – от 80.77 долара за барел до 72.47 долара за барел в края на седмицата или с 11. 8 %. Значителна загуба преживя и американския сорт WTI – с 12,.9%. Инвеститорите този път със сигурност ще се въздържат и има вероятност за разпродажба на опции и пореден спад на цените на двата сорта. Банковите неволи в САЩ и Европа се превърнаха във водещи фактори, които изтикаха назад оптимизма за нарастващо търсене от страна на Китай и Индия.
Ситуацията около банковата криза и все по-реално очертаващата се опасност от рецесия да накара дори оптимистично настроените анализатори от Goldman Sachs да свалят прогнозата си от 100 на 94 долара за барел за петрола сорт Brent. „Цените на петрола се сринаха независимо от бума по отношение на търсенето от страна на Китай. Стресът в банковия сектор, опасенията за рецесия и изтичането на капитал от пазара надделяват над този позитивен фактор. В исторически план след такива събития цените и позиционираните инвеститори се възстановяват само частично. Това касае особено фючърсите с дълги срокове“, става ясно от написаното от анализаторите на банката на 18 март. На този фон производителите и особено страните от ОПЕК и ОПЕК+ са в позиция на изчакване, следейки данните за търсене и предлагане, а съответно и подготвяйки се за изненади по отношение на дефицита. Вероятно повече яснота ще има през следващите дни, а след това и в началото на април.
Пазарът на природен газ, който иначе е тясно обвързан с този на петрола все още остава някак в сянка. Това обаче не пречи за прехвърляне на определено влияние. В частност цените на газа по индекса TTF на борсата ICE за поредна седмица се движеха в посока към спад. За сравнение, в началото на седмицата газовите фючърси бяха на ниво от 49.58 евро за MWh, а в края поевтиняха с малко над 6 евро – до 43.11 евро за MWh.
Газохранилищата остават запълнени до 55.67 % или до 625.5495 TWh, а тегленето и изключително слабо – едва 0.09 п.п. като се разчита на настоящите доставки, които са на доста по-ниски цени от нагнетеният скъпи газ през миналия сезон. Сега всички са в очакване на компенсациите, обещани от европейските политици. При всички случаи отсега може да се очакват по-ниски ценови нива през следващия отоплителен сезон, по-лесно запълване на газохранилищата, но опцията за връщане на ниво от 20 – 22 евро за MWh се очертава като по-трудна за постигане.
Що се отнася до цените на емисиите и те преминаха през значителен спад. Фючърсите по индекса ICE EUA от 94.26 евро за тон на 13 март се свиха до 88.40 евро за тон в края на седмицата. Въпреки спада до посоченото ниво, близо до регистрираното през декември миналата година цените никак не са ниски и то на прага на очаквани събития през април тази година.
Тенденции
В свое скорошно изследване анализаторите от BloombergNEF (BNEF) стигнаха до извода, че разрастването на електроенергийните мрежи, замяната на старите, разширяването и модернизирането им ще изисква огромен капитал – над 21 трилиона долара. За постигането на Net Zero годишните разходи за мрежи ще скочат повече от три пъти през следващите десетилетия, от 274 милиарда долара през 2022 г. до почти 1 трилион долара до 2050 г. Очакването само за тази година е над 300 млрд. долара. Без коментар ще оставим нуждите от различни метали или изчисленията за 21 млн.км подземна мрежа.
Банковите сътресения в САЩ и Европа, които все още не са приключили вероятно ще се отразят в посока на оскъпяване. Въпреки амбициите, няма да е учудващо и забавяне на енергийния преход, особено след като се изясни мащабът на заложените проекти за възобновяеми източници, финансирани от разклатените банки.
На този фон дебатите в Европа по отношение на енергетиката често прескачат от една тема на друга. Споровете как да изглежда енергийния пазар обикновено приключват така, както е заложено от еврокомисарите с мотива за необходимостта от бърз енергиен преход. Войната в Украйна усложни и ще продължи да усложнява още повече ситуацията. Някак встрани остава визията как в рамките на глобалната трансформация ще бъде преконфигуриран европейският пазарът така, че да не изпадне в стрес. Поетапният подход с изследване на динамиката на пазарите в този забързан ход се губи все повече, заради необходимостта от бързо вземане на мерки, заради високите цени, които в една или друга степен водят до изкривяване. Точно в такъв момент на масата вече е сложена и новата визия за пазара на електроенергия. В същото време ускоряването на енергийния преход изисква на първо място да бъде поставен въпросът за баланс между държавното планиране, регулирането, стимулите за осъществяване на зеления преход по очертаната рамка, инвестиционния риск, който в голяма степен ще трябва да бъде поет от държавата. В противен случай отговорностите се размиват.