Зеленият преход и новите финансови инструменти могат да повишат доходите на 50% от над 2 млн. енергийно бедни у нас

Зеленият преход и новите финансови инструменти могат дори да повишат доходите на 50% от най-бедните домакинства в страната. Това е едно от заключенията на доклад на Центъра за изследване на демокрацията „Преодоляване на енергийната бедност чрез инструментите на климатичния преход“, който беше представен днес. По последни данни на експертите енергийно бедните домакинства в страната са дори 2,8 млн. души. Зеленият преход засяга всички и създава различни възможности дори и на най-уязвимите и бедни семейства да се възползват.

Зеленият преход е свързан с намаляване на въглеродните емисии в атмосферата, намаляване на замърсяването от всички сектори. Затова е създадена и Схемата за търговия с емисии, която сега обхваща най-замърсяващите индустрии, включително ТЕЦ-вете. Но в схемата от 2026 г. ще се включат и емисиите от сградите и транспорта. Според доклада дори с въвеждането на допълнителен въглероден данък или такса, икономическият растеж няма да бъде засегнат, обясни Констанца Рангелова, старши анализатор, програма „Енергетика и климат“, Център за изследване на демокрацията. Това е при положение, че цената на въглеродните емисии е над 80 долара за тон. Промените ще имат позитивен ефект върху пазара на труда и повишаване нивото на квалификация и заплащане на кадрите. В нашата ситуация е как да осигурим достатъчни квалифицирани кадри, които да разбират и преведат хората през енергийния преход. Става дума не само за енергиен, но и за икономически преход.

Енергийният преход ще доведе до трансформация на икономиката към иновации, а това ще има пряк ефект върху доходите. Това ще се случи дори без никакви механизми за преразпределение на квотите на въглеродни емисии се посочва в доклада.

При липса на преразпределение на средствата към уязвими групи,

ще бъдат засегнати 30% от най-бедните домакинства

Увеличаването на цените на електроенергията в условията на нерегулиран пазар от 2026 г. ще доведе до най-голям ефект върху 30% най-бедните домакинства. Те ще получават най-голяма загуба на благосъстоянието без механизми за преразпределение на средствата.  Всъщност в момента регулираният пазар подкрепя тези, които потребяват най-много електроенергия, а с промяната на подхода, ще се подпомагат най-уязвимите и бедни домакинства, които често потребяват и по-малко.

Ако въглеродни такси се приложат върху цялата икономика на България, което в един момент така или иначе ще се случи, страната ни ще получава сериозен ресурс, който трябва да бъде правилно използван. Според оценките на експертите става дума за повече от 5 -6 млрд. лева.

Докладът на Центъра за изследване на демокрацията разглежда няколко сценария на преразпределение на средствата. Първият е да се разработи фиксиран паричен размер независимо от доходите, коментира Констанца Рангелова. При него ще се усети значително подобряване на благосъстоянието на всички. Дори 50% от най-бедните ще видят промяна в благосъстоянието и на разпределението на средства за тях, защото потребяват по-малко. Не само техните разходи за електроенергия ще бъдат поемани от новите фондове, но и ще  получават допълнително, защото техните разходи са по-ниски. По-богатите домакинства ще виждат по-малко подобрение, но това ще е от полза и за тях, каза още Рангелова. Вторият подход е свързан  с двойно преразпределение или намаляване на данъци, но това означава, че помощта донякъде ще бъде на база приходи, което ще е от полза за хората с по-високи доходи. При третият подход на обратно пропорционално разпределение бедните домакинства ще получават най-много. Но администрирането и управлението на процеса ще бъде по-сложно, отчитат експертите. Затова е важно още от сега да се коментира как ще се начислява такъв данък и как ще се изплаща подпомагането. Това е най-важният дебат, който предстои пред администрацията, защото засяга всички.

Препоръките на специалистите са:

1.            Приходите от цени на въглеродни емисии да са инструмент за ускорение на прехода и намаляване на енергийна бедност, а не обратното както се случва в момента.

2.            Да бъдат пренасочени енергийни субсидии към иновации и потенциал за икономическо развитие в страната

3.            Да променим икономиката към иновации, да се адресира проблемът с квалифицираната работна ръка и се създадат възможности за обучение

4.            Държавата трябва най-после да започне кампания за ползите от търговията с въглеродни емисии

Държавата да започне кампания за ползите за България от търговията с вредни емисии

Не Зелената сделка на Европа увеличава цените, икономическото изследване показва обратното и възможностите за разпределяне на ресурсите, коментира Рангелова. Важно е как тези ресурси ще се разпределят и да бъдат добре администрирани, допълни още тя.

Затова е толкова важно най-накрая страната ни да признае официално колко са енергийно бедните хора в България. Това не са 300 000 души, които получават помощи за отопление на дърва от Агенция по социално подпомагане. Това ще са близо 2,8 млн. души. Дефиницията, която ще се възприеме е разполагаем доход след разходите за енергия на човек и ако е под линия на бедност от 540 лева, семейството е енергийно бедно.

Кой и как ще работи с над 2,8 млн. енергийно бедни домакинства в страната

Проблемът е, че дори работната група от четири държавни институции, включително Агенция по социално подпомагане, КЕВР, НАП и Агенцията за устойчиво енергийно развитие не успяха да се разберат кой да администрира процеса, припомни икономистът от БАН д-р Теодора Пенева и заместник-председател на Комисията по енергийна ефективност и енергийна бедност към Консултативния съвет по Европейската зелена сделка, който беше създаден към Министерския съвет. Затова ще се ползва информационна система, която ще събира по автоматичен начин цялата налична информация. КЕВР изготвя конкретната методологията. Но тя ще се ползва само при наличие на източник на финансиране. Тогава администраторът на конкретната програма ще получава информация дали кандидатът е енергийно беден или не. Въпросът е, че напрактика и сега енергийно бедните са изключени от програмите, дори и от мерките на Плана за възстановяване и устойчивост за саниране на многофамилните жилища и за изграждането на ВЕИ за домакинствата. А получаването на 100% или по-голямо подпомагане би трябвало да е обвързано точно с това дали семейството е енергийно бедно или не. Извън дефиницията ще има критерии за уязвими лица, които биха били защитени от прекъсване на електрическа енергия в зимни периоди и ще получат разсрочване на сметките

В момента се очаква политическото решение кой все пак ще управлява информационната система, посочи Пенева.

До края на март очакваме да има дискусия на нови текстове за промени в Закона за енергетиката в Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност, които да бъдат готови за обсъждане и приемане от парламента. Едва след приемане на промените може да се работи по мерки за финансиране по Плана за възстановяване, коментира икономистът. Това ще бъде късно и е под въпрос доколко Плана ще финансира енергийно бедни домакинства. Въглеродната такса, която ще се наложи за сектор сгради и транспорт ще бъде един от източниците за финансиране на енергийната бедност. Други възможности е механизма RepowerEU, който разполага с опции за възобновяема енергия. 300 млн. лева биха могли да са за подкрепа на домакинствата и част от тях да подпомагат енергийно бедните домакинства.

Един огромен ресурс от 5-6 млрд. лева, който все още не знаем как да използваме

Социален климатичен фонд ще включва приходи на въглеродни такси, не само от България, ще получаваме от други европейски държави. България ще разполага с общо 2,8 млрд. евро не само за сгради, транспорт, за домакинства, но и вероятно за уязвими МСП, подчерта Пенева.

Планът за възстановяване и устойчивост ще работи до 2026 г., Социалният климатичен фонд ще заработи от 2026 година и е насочен само към уязвими домакинства, транспортни потребители и микропредприятия. Ако не се инвестират до 2032 г. няма да могат да бъдат инвестирани изобщо. За шест години това е сериозен ресурс.

2026 г. е много близо, Социалният климатичен фонд ще бъде основен източник на финансиране и е важно ранното планиране, подчерта и д-р Мария Трифонова, научен сътрудник, програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията. Трябва да имаме работещ механизъм за енергийна бедност и механизми на място, допълни тя. Липсата на кадри е основното предизвикателство за осъществяване на реформата за енергийната бедност. Но имаме и много други функции и задачи, от нашите структури постоянно се използва административен капацитет за други администрации, а не се попълва необходимостта от още хора и в нашите структури, коментира  Цветелина Герасимова, заместник-главен директор, Главна дирекция „Социално подпомагане“, Агенция по социално подпомагане. В момента има добър механизъм за подпомагане на 300 000 домакинства, за които последната година бяха отделени 200 млн. лева.

За Агенцията по социално подпомагане предизвикателството е свързано с

големия брой потенциални потребители на подкрепа за енергийно бедни

Но предизвикателството е свързано с обема на потенциалните потребители на този нов вид подкрепа за енергийно бедни. Оттам не са убедени, че съществуващата система ще работи добре и за толкова много хора, които индивидуално трябва да бъдат оценени. Ако това ни бъде възложено на политическо ниво ще се справим, защото сме го правили многократно, но това е свързано с необходимост от още хора, каза Герасимова.

Проблемът е много по-дълбок и свърза с това как изваждаме огромните суми от Схемата за търговия с емисии, които са около 5-6 млрд. лева и субсидират неефективната енергетика чрез Фонд сигурност на електроенергийната система и ги насочим към възможности за възобновяеми източници и подпомагане на енергийно бедните. Това коментира климатичният и енергиен експерт Георги Стефанов, бившият съветник на вицепремиера по климатичните политики Борислав Сандов. Целта е поне 10% или поне 500 млн. лева от тези средства да отиде за подпомагане на енергийно бедните домакинства. Става дума едни средства да се вземат от една бюджета сфера  и да се насочат към друга, Министерството на труда и социалната политика са водещи, но блокиращи са Министерството на финансите.

Да престанем да субсидираме неефективната енергетика, за да подпомогнем иновациите и енергийно бедните семейства

Естествено тези средства не трябва да са само за социално подпомагане, а към решения, които променят типа горива. Необходимо са правилните решения за декарбонизация, защото в противен случай уязвимите групи няма да станат по-богати. Важно е средствата да не се дават на калпак, а да се разглеждат индивидуалните нужди на всички енергийно бедни, смята Мартин Владимиров, директор програма „Енергетика и климат“, Център за изследване на демокрацията. Един от подходите е например използване на иновативна схема за създаване на кооперативи за енергийна ефективност за уязвими групи. Тя се реализира в сътрудничество на банки, фасилити мениджмънт асоциации, където уязвимите групи не се натоварват, спестяванията от разходи се превръщат в схема за изплащане на капитовложенията.  След проекта се превръщат в собственик, а банките получават гаранции например от Българска банка за развитие и това е реален проект, по който Центърът е работил.

Много сериозен проблем при прилагането на схемите за подпомагане ще бъде и липсата на действащ режим на адресна регистрация, за да се знае към кого се адресира помощта, коментира и Димитър Бранков от Българската стопанска камара.

България е изправена пред сериозно предизвикателство като най-бедната страна в ЕС и с най-голям процент на енергийно бедни домакинства да реализира енергийния преход като икономически преход, който да достигне до всеки от нас.