Световната икономика е спечелила от спада на цената на енергоносителите, според WSJ

Според прогноза на икономисти, благодарение на понижението на цената на газа, производството в Европа може да се увеличи с 1,5 %. Световната икономика за втори път през тази година отново попада под влиянието на енергоносителите. Но този път новините са добри. Спадът на цената на петрола и газа подпомага икономическия ръст, води до икономии за потребителите, повишава доверието и намалява натиска върху държавните бюджети, се казва в публикация на The Wall Street Journal.  

Тази рязка смяна на посоката на пазара на енергоносители, след миналогодишния ценови шок, когато започна войната в Украйна породи опасения по повод дълбока рецесия в Европа и извън нея. Според мнението на икономисти, намаляването на цената на енергоносителите отчасти се обяснява от неочаквано силните икономически данни през тази година в САЩ и Европа. Според бизнес изследване на S&P Global, внимателно проследяващ индикатора за бъдещ ръст, мениджърите по веригата за доставки от двете страни на Атлантическия океан са по-оптимистични, отколкото са били от много месеци по-рано.

Неочакваните печалби за домакинствата, предприятията и правителствата компенсират по-високите разходи за кредитите, тъй като централните банки повишават лихвените проценти за борба с рекордната инфлация.

Барел петрол поевтиня с над една трета от средата на миналата година, спадайки от 121 долара до около 77 долара, което е ниското ниво, съществуващо преди войната, тъй като пазарите се адаптираха към западните забрани за доставки от Русия. Това беше улеснено и от освобождаването на петрол от запасите. Някои икономисти предупреждаваха, че отварянето на китайската икономика ще доведе до ръст на цената на петрола, но досега това не се е случило, се казва в публикацията.

В Европа основните цени на газа на едро спаднаха почти с 90 % от миналата година, достигайки най-ниското ниво от 2021 г., благодарение на топлото време, икономията на енергия и увеличаването на вноса.

Енергията е компонент от почти всички стоки и услуги, който и придава огромно значение, въпреки че развитите страни намаляват енергията на единица продукция от 70-те години на миналия век, пише изданието.

„Трудно е да се оцени като твърде високо значението на това от макроикономическа гледна точка за Европа“, казва Нийл Шиъринг, главен икономист в Capital Economics, Лондон. По данни на Capital Economics, намаляването на цената на газа означава огромна икономия на средства за Европа, което е съпоставимо например с 3,5 БВП на Италия за тази година и с 2% БВП на Германия, Португалия и Испания.

Въздействието върху производството се допълва и от субсидиите от стотици милиарди долари, предоставени от правителствата през миналата година, за да се смекчи удара върху домакинствата и бизнеса. Субсидиите смекчиха влиянието на нарастващите цени и съответно тяхното последващо понижение върху енергийните продукти. Следователно, според Шиъринг, въздействието върху производството ще бъде около половината от действителните икономии по отношение на разходите.

„Очакванията за достатъчно дълбока рецесия се смениха с такива за по-мека, умерена и краткосрочна рецесия“, добавя той.

По данни на Capital Economics и Berenberg Bank, стимулите в енергийния сектор може да увеличат обемът на производство в еврозоната с около 1,5 %, което например е съпоставимо с годишния ръст.  Berenberg очаква, че икономиката на еврозоната през тази година ще се увеличи с 0,7 % в сравнение с октомврийската прогноза, предполагаща свиване с 1,3 %. Според мнението на икономистите, САЩ също ще спечелят от това, но в по-малка степен, се казва в публикацията.

Двете страни на един медал

През последните месеци потребителското доверие уверено се възстановява от двете страна на Атлантика, компенсирайки миналогодишния спад. Според мнението на икономистите, това може да говори, че домакинствата изразходват повече от средствата, икономисани по време на пандемията, стимулирайки още повече икономическия ръст.

Според главния икономист на Berenberg Bank Холгер Шмидинг, доверието от страна на европейските домакинства и бизнеса пострада през миналата година също толкова, колкото и разполагаемият доход.

В Италия, която зависи силно от вноса на газ, продажбите на дребно през януари са се увеличили с 1,7 % в сравнение с декември. Това е един от най-бързите темпове на ръст от месец май 2020 година, когато икономиката отново бе отворена след ограниченията заради пандемията. По данни на федералната служба за статистика на Германия, производството от енергоемките сектори на страната се е увеличило през януари с 6,8 % в сравнение с предишния месец след спада с една пета през миналата година.

„Скокът на цената на газа и опасенията по повод недостига на газ през миналите лято и зима доведоха до стагнация в еврозоната през миналата година. Сега виждаме обратната страна на този шок“, казва Шмидинг, цитиран от изданието.

За разлика от Европа, където ръста на цената на енергоносителите означава прехвърляне на средства от местните жители към чужденците, САЩ са нетен експортьор на енергоносители. Съответно, повишаването на цените води до нееднозначни последствия: паричните потоци се прехвърлят от американските домакинства към американските енергийни компании и техните акционери.

Домакинствата обаче са по-склонни да харчат от производителите на петрол, което означава, че дори в САЩ по-високите цени на петрола в крайна сметка ще забавят растежа. Според Morgan Stanley удвояването на цената на петрола през годината кумулативно намалява реалните разходи на домакинствата с 3,7%.

Обратно, намаляването на цените на бензина през втората половина на миналата година компенсира ефекта от повишаването на лихвите за същия период, освобождавайки разполагаемия доход, казва от банката.

В много страни правителствата разшириха мерките чрез субсидии за единица потребявана енергия, включително и с парични преводи. Във Великобритания домакинствата получават фиксирано плащане от правителството в размер на 400 лири, което се равнява на 480 долара. Във Франция правителството разшири категориите платци на данъка върху доходите, за да увеличи разполагаемия доход.

Най-големите централни банки се опитват да определят с колко още ще се повишат лихвените нива. Спадът на цената на енергоносителите има, както положителни, така и отрицателни страни. От една страна, това ще позволи да се намали общото ниво на инфлация. В резултат синдикатите могат да бъдат подложени на натиск да приемат по-ниски увеличения на заплатите, за да намалят връзката между увеличенията на заплатите и цените.

От друга страна, по-ниските цени на енергията действат подобно на намаляване на данъците, повишавайки потребителските разходи, което може да увеличи инфлационния натиск извън енергийния сектор.

„Това, което (домакинствата) не харчат за енергия, ще харчат за нещо друго“, каза Катрин Ман, член на Комитета по паричната политика на Bank of England, по време на панелна дискусия миналия месец. „Това позволява за трансформиране на неконтролируеми неща, а именно външните цени на енергията, в нещо по-контролируемо, т.е. генерираната вътре в страната инфлация.“, цитира думите на експерта изданието.