Евтиният зелен водород се отлага. Засега

Саудитска Арабия през 2020 г. започна създаването на най-мащабното  в света производство на зелен водород в особената икономическа зона NEOM (мегапроект за град на бъдещето). Компаниите ACWA Power (Саудитска Арабия) и Air Products (САЩ) планираха да построят над 4 ГВт мощности за производство на електроенергия от слънце и вятър и системи за съхранение на енергия, както и 2,2 ГВт електролизери (производство на tyssenkrupp).

Намеренията бяха за производство на 650 тона водород на ден и 1,2 млн. тона зелен амоняк годишно с цел експорт на глобалните пазари.

Стойността на проекта се оценяваше на 5 млрд. щатски долара.

Преди дни обаче от Air Products съобщи, че бюджетът на проекта е нараснал със 70 % до 8,5 млрд. долара. Причината за това е инфлацията, ръстът на цената на компонентите, нарастването на цената на финансирането, допълнителните дейности и т.н.

Въпреки това компанията твърди, че проектът се развива успешно като изпълнените дейности вече достигат 30 %, а амоняка ще се продава по съгласуваната през 2020 г. цена, тъй като защото увеличените капиталови инвестиции ще намалят оперативните разходи.

Саудитска Арабия се смята за едно от местата, където може да се произвежда най-евтиният зелен водород, най-малко поради факта, че цената на слънчевата енергетика в страната е най-евтината в света. Както е известно, през ноември миналата година Германия съобщи, че планира да купува произвеждания зелен водород и амоняк от Air Products в Саудитска Арабия от 2026 г. като за целта се строи и пристанищен терминал в Хамбург.

Изравняване или оскъпяване

Междувременно, според изчисленията на различни модели компанията Aurora Energy Research изчислява, че вносът на зелен водород в някои страни, например Германия ще може да се конкурира с водородът произведен в Европа през 2030 г.

„Австралия, Чили, Мароко и Обединените арабски емирства, както и Испания, са сред възможните доставчици на зелен водород за европейските потребители“, казва Ханс Кьониг, управляващ директор на Aurora Energy Research в Централна Европа. „Тези страни имат висок потенциал за възобновяема енергия и могат да произвеждат зелена електроенергия за производство на водород на много ниска цена. Съответно техният интерес към проекти за износ на водород е голям.

Според изчисленията на Aurora  разходите за производство на килограм зелен водород през 2030 г. ще бъдат 3,10 евро в Австралия, Чили и Испания, 3,20 евро в Мароко и 3,60 евро в Обединените арабски емирства (ОАЕ). От друга страна, за зеления водород, произведен в Германия, анализаторите от Aurora оценяват себестойността на производството в диапазона от 3,90 до 5,00 евро на килограм.

Освен производствените разходи има и транспортни разходи, както и разходи ( при необходимост) за преобразуване на доставените енергоносители. Най-евтиният вариант е доставката по тръбопровод. Такава възможност принципно съществува за случаите на Испания и Мароко. В този случай испанският водород би струвал 3,46 евро за килограм, което е значително по-малко от германския водород. „На този фон неотдавнашното решение за разширяване на планирания тръбопровод H2Med между Барселона и Марсилия до Германия е важна стъпка, при условие че може да бъде изпълнен, както е планирано до 2030 г.“, казва Кьониг. „Би било идеално Мароко също да бъде свързан с европейската водопроводна мрежа възможно най-скоро.“

Според Aurora Energy Research транспортирането до Германия по море прави вносния водород много по-скъп от тръбопроводния транспорт. Така например втечненият водород от Испания ще струва 4,35 евро, а от Мароко - 4,58 евро за килограм. Когато се транспортира с помощта на носители на течен органичен водород (LOHC) или под формата на амоняк, той ще струва около 4,57 евро на килограм от Испания и около 4,70 евро от Мароко, включително разходите за преобразуването му обратно във газообразен водород в Германия.

Що се отнася до вноса от Австралия и Чили, обикновено се взема предвид само доставката. Според анализаторите те ще станат конкурентоспособни само ако водородът се транспортира под формата на амоняк - тогава разходите ще бъдат 4,84 или 4,86 ​​евро на килограм. Всички тези стойности са в рамките на разходите за производство на водород в Германия, смятат от Aurora. Следователно конкурентоспособността ще трябва да се оценява за всеки отделен случай.

В случай на внос от ОАЕ най-евтиният вариант също ще е амонякът, но цената на такъв водород ще е 5,36 евро за килограм повече от цената на зеления Г2, произведен в Германия.

Освен вноса, планът REPowerEU предвижда производство на водород на ниво от 10 млн. тона годишно в ЕС през 2030 г. Aurora изчислява, че за това ще са необходими поне 75 ГВт капацитет на електролиза.

Авторите отбелязват, че разработчиците и операторите на водородни проекти предпочитат да работят в региони, където има благоприятни условия за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, например в Средиземно море. В същото време купувачите на водород, като големи индустриални компании като производители на стомана или химически заводи, често са далеч от там. Това води до увеличаване на необходимостта от транспортиране на водород, произведен в Европа.

„Тъй като нашите изчисления ясно показват, че тръбопроводите са най-рентабилният транспортен маршрут за водород, струва си да се ускори разширяването на инфраструктурата, както току-що беше решено с проекта H2Med“, смятат от Aurora.

Междувременно не трябва да се забравя, че европейските газови компании вече разработват достатъчно значими планове за създаване на специална инфраструктура за трансграничен транспорт на водород („European Hydrogen Backbone“).