Печелим или губим от диверсификацията на доставките за ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй“?

Доставките на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“ почти успяха да взривят политическата обстановка у нас. За момента ситуацията се развива с политически привкус и обвинения за руско влияние в ядрената ни енергетика. Разследващите органи работят в тази посока, а резултати по този въпрос би трябвало да има в едно недалечно бъдеще.

Извън политическите препирни обаче е важно обществото и експертите да знаят какво значи „диверсификация на ядреното гориво“ и колко би ни струвало това в АЕЦ „Козлодуй“. 3eNews се опита да намери отговор на този въпрос като се допита до двама независими експерти, отдали живота си на ядрената енергетика у нас и в Европа.

Какви са фактите?

Въпреки руската инвазия в Украйна до момента никога не е имало проблеми с доставките на свежо ядрено гориво за европейските партньори на „Росатом“. Този факт е неоспорим като гориво се кара и в момента до Унгария. Показателно е, че на 22 декември 2022 година успешно е завършена доставката на поредната партида свежо ядрено гориво за АЕЦ "Пакш" в Унгария. Маршрутът на тази доставка преминава включително през Черно море и през територията на България.

Безспорен факт е също така, че българската и руската страна до момента стриктно изпълняват задълженията си по договорите. Както за доставка на свежо ядрено гориво, така и за пренасяне на отработеното гориво до Руската федерация.

Защо е важна диверсификацията на източниците?

За Европа е важно да има диверсификация на доставките с оглед на възможността за създаване на пазар и за ядрено гориво. Обмяната на технологичен опит също е от значение и може да генерира приходи за редица тежки индустрии на Европа. В сферата на безопасността, винаги трябва да се пита генералният конструктор дали дадена промяна е допустима. Иначе операторът на АЕЦ-а на свой риск извършва промените.

В Европа също така се работи на конкурентен принцип и обикновено има търгове, дори и да става дума за доставка на ядрено гориво. В България до момента такъв търг не е имало, но вече са подписани първоначални договори за доставка на свежо ядрено гориво с американската „Уестингхаус“ и с френската „Фраматом“.

Договорите винаги означават ангажимент и на двете страни, но както обикновено „дяволът е в детайлите“. Дори и в момента е неясно колко струва на АЕЦ „Козлодуй“ доставката на гориво и изпращането му обратно в Русия. Никой не е правил подобни калкулации и за новите потенциални доставчици.

Има ли опасност за блоковете?

При смесването на два вида гориво в активната зона на реактора има опасност част от касетите да се разхерметизират. Това води до непланирано спиране на блока и финансови загуби за централата. Подобен случай имаше с доставките на американско ядрено гориво в чешката АЕЦ „Темелин“ преди години. Това обясни пред 3eNews проф. Янко Янев, Директор на Института за управление на ядрените знания във Виена.

Според него при смесването на два типа гориво в една реакторна зона има и редица други технически предизвикателства, които остават без отговор към момента. Те са свързани с работата на видовете ядрено гориво, контрола на неутронния поток и поведението на касетите. „В момента у нас се действа се просташки“ в това отношение. Не е логично да искаме да си купим една кола и да плащаме, за да ни кажат дали работят нейните схеми за безопасност. Това трябва да е било направено от конструктора, преди „колата“ да бъде представена на клиента, стана ясно от думите на професора визирайки доставките на американско ядрено гориво. „Уестингхаус“ от няколко години прави проучвания как може горивото на компанията да бъде въведено в експлоатация и тук. Резултати от изследването до момента не са представяни публично. Френската „Фраматом“ досега дори не е правила изследване за работа на нейните касети в козлодуйските реактори.

Според проф. Янев не може да се харчат държавни пари, без да има обществена поръчка по даден въпрос, включително и за ядреното гориво. При АЕЦ „Темелин“ например бе направен търг и отново руската страна предостави най-добрата цена, припомни той. България обаче сега ще купува „котка в чувал“, категоричен бе професорът.

В крайна сметка икономиката на централата върви от това как ще си купуваш и управляваш горивото.“ Ти може да го купиш готово или да го купиш като уран. Но после кой ще го обогати и сглоби като касета?“, попита проф. Янев. Той уточни, че целият процес е затворен и се извършва така в Абу Даби например като страната контролира целия горивен цикъл

По думите му при „Росатом“ също е затворен пълния цикъл за производство на ядрено гориво – от добива на уран, през обогатяването му до неговото съхранение след употреба. Тази широка палитра от възможности я предлагат малко компании в света. Дори и в момента Росатом доставя ядрено гориво за американски АЕЦ, независимо от руската агресия в Украйна. Заради това и компанията до момента е извън списъците със санкции на западния свят.

„Монопола на доставчика е донякъде обоснован, защото в ядрената енергетика има 4-5 производители на ядрени технологии – това са Русия, САЩ, Китай, Южна Корея и Франция.  Дори Великобритания вече не може да се съревновава с останалите и загуби своя потенциал, обясни проф. Янев.

Според него всяка една от тези технологии си има собствена „пъпна връв“ – между генералния конструктор и ядрената централа. А генералният конструктор е много внимателен да няма проблеми с доставките на гориво, защото това веднага ще се разбере от другите контрагенти и партньори на компанията.

Запитан за информация дали в Украйна също е имало проблеми с американското ядрено гориво професорът отговори, че информацията там е много „отместена от истината“ в момента и човек трудно може да я съпостави.

„Аз не съм против използването на чуждо гориво, но нека да се докажат неговите възможности. И да се направи пълна сметка за това“ добави Янев. Също така  правилата за безопасност са такива – първо се пита генералния конструктор при смяна на ядреното гориво.  „В България този, който е подписал договора, категорично е нарушил правилата за безопасност“, смята професорът.

Той добави, че до момента България е свързана към ядрения горивен цикъл на Русия, чисто технологично. „Ние даваме горивото, след което ни връщат само стъклените топчета, от онова, което не става за гориво. Затова и трябва да попитаме къде стои всичкото това гориво, преработено през годините. Защото 95% от него е неизгоряло.
Ние сме собственици на това гориво, но къде е договора за преработката и съхранението на това гориво.  Ние сме си платили преработката и сега следват две опции: или ни връщат чистото гориво, или ще ни доставяте ново, след преработка“, обясни проф. Янев.

Проблемното отработено гориво

В момента американската компания не само. че не иска да преработва горивото, но и не може. „Те нямат тази технология, загубиха я. Преработваха само ядрените отпадъци от производството на бомбите и това е. Сега и те не знаят какво да правят с отпадъците. В САЩ преработеното ядрено гориво стои на площадката на атомните централи“, припомни професорът.

У нас никой не задава въпросите „Колко време може да го държим това гориво, а ако се разпадне касетата вътре в контейнера? Този въпрос ще го плащат нашите деца. На настоящите управници не им пука за това“, категоричен бе професорът.

Той добави, че френската страна има свой завод за преработка на ядреното гориво и то се складира в определено хранилище на брега на Атлантическия океан. Въпросът е дали при бъдещия договор за доставка за АЕЦ „Козлодуй“ ще има подобна клауза за доставките.

В момента страната ни строи площадка за съхранение на ниско и средно радиоактивни отпадъци. Няма яснота дали, как и кога може България да има площадка за дълбоко подземно съхранение на ядрени отпадъци.

Проф. Янев напомни, че американската „Уестингхаус“ бе фалирала компания преди три години, когато бе собственост на „Тошиба“. В момента се притежава от канадски инвестиционен фонд, чиято цел е дружеството да бъде „напълнено с проекти“, да се покаже ефективността му. Впоследствие компанията отново вероятно ще бъде продадена, смята проф. Янев.

Избърза се с подписването на договорите

Процесът по диверсификация на ядреното гориво бе започнал, всичко бе канализирано, имаше програми, срокове. Просто не беше ясно защо трябваше да се избързва със сключването на този договор. Това обясни пред 3eNews и Кирил Николов, бивш шеф на АЕЦ „Козлодуй“, чийто професионален опит е изцяло свързан с атомната ни централа.

Според него „Уестингхаус“ винаги са имали желание да доставят свежо гориво, защото него започнаха да го произвеждат най-напред за АЕЦ „Темелин“ в Чехия. Там, може би това поради доста проблеми с горивото, преминаха обратно на руското ядрено гориво на ТВЕЛ. Все пак „през тези години американците не стояха със скръстени ръце тоест подобряваха нещо и така нататък . Тъй като диверсификацията е важна , затова и почна този процес на лицензиране , който включваше динамика и анализ на безопасност, които все още не са завършени“, обясни Николов.

В момента АЕЦ „Козлодуй“ плаща за анализите, сроковете за тях са доста, а и трябва да се изготвят към 40 анализа .Може би след 2-3 месеца щяха да бъдат завършени и след това документацията трябваше да се подаде към Агенцията по ядрено регулиране за лицензиране. „Би трябвало договора да се сключи след това, след като вече е сигурно , че горивото е лицензирано. .По принцип в дадения случай няма как да се прави процедура с много участници , тъй като те трябва да направят този анализ. Има такова точка в закона , която позволява пряко договаряне, така че там няма нарушение. Сега има нарушение, защото тук се сключва договор, без да е изобщо завършено лицензирането, да не говорим , че дори и след като е лицензирано горивото, нормалната практика е да се създаде някаква конкуренция и да се избира най-доброто. Когато има конкуренция, доставчикът не може да си прави каквото иска, особено с цената, убеден е Николов.

Той припомни, че много модификации е правила ТВЕЛ досега при доставката на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“. Това позволи и вдигане на мощността на блоковете до 104% - тоест повече произведена електроенергия и приходи за централата.

Сега се появи една нова опция и може би тя е повлияла на това да се сключи толкова бързо този договор. Сега „Фраматом“ предлага този вид гориво ТВС-12. След това сключиха договор с „Фраматом“ само , че само за 6 блок, а 5 блок ще остане евентуално със сегашното гориво – ТВС-А. Защото от 2024 г, трябва да се заредат с новите касети , ако всичко мине нормално с лицензирането и 5 ти блок ще работи с американското гориво. А за 6 блок има гориво като резерв в достатъчни количества и той може спокойно 3-4 години да работи без да се нуждае от доставки на гориво. Този резерв не трябва да се изразходва , желателно е той да се поддържа, съветва Николов.

Според него при 6 блок с горивото на „ Фраматом“ на практика нищо не се променя , защото това гориво на френската компания е създадено по лиценз на „ ТВЕЛ “ Имат съвместно предприятие, което ще произвежда това гориво и АЕЦ „Темелин“ в Чехия , която също ще минава на него.

Кирил Николов смята, че възможностите за диверсификация има, както и за конкуренция, макар и малка. ТВЕЛ по една или друга причина, най-вече политическа за санкциите, си имат своите съображения, въпреки че те си изпълняват договорите стриктно. Това което министър Росен Христов казва за съжаление не е вярно, тъй като точно когато той говори, точно тогава се прекарваше през България гориво за АЕЦ „Пакш“ в Унгария. Руската страна изпълнява договорите си.

Централата е държавна и затова може би политиците също имат право на позиция, но не може да се мине без да се чуе мнението на специалистите . Когато останеш без конкуренция на всички ни е ясно какво ще стане с цената и с другите условия. Когато нямаш конкуренция приемаш това, което отсреща ти предлагат, заяви Николов.

Проблем с доставките или със съхранението на отработеното гориво?

Свежо ядрено гориво може да се достави със самолети , дори от Русия сме доставяли със така. Най-удобната схема е с железопътен транспорт и разбира се и с воден транспорт. По същата логика е и от Швеция доставката – Уестингхаус там ще произвежда горивните касети, но транспортът е най-малкия проблем.
Отработеното гориво това вече е сериозен проблем. В САЩ имат закон, който не разрешава да се връща гориво в Америка, там е изключено това. Трябва да се търсят други средства. В момента в Козлодуй има сухо съхранение на отработено гориво, но то е само за горивото ВВЕР- 440 – старото гориво от малките блокове . Може да се прави ново хранилище, но то първо ще струва доста пари , ще трябва време и лицензиране и не е много добре да го оставим за бъдещите поколения това да бъде в България. Досега се практикуваше и според мен бе правилна политика - колкото се може повече да се кара за Русия и така и да се поддържаше някакво число и в България , но не много.

Франция по принцип може да приема отработено гориво, но тя може и да преработва, не само да съхранява. С френското би трябвало да се намери решение , въпреки че всичко опира до икономическия въпрос – за цената. При руснаците не беше евтино , но предполагам, че с Франция ще е доста по-скъпо извозването. Това са въпроси на преговори и на бъдещи действия, смята Николов.

В момента за ВВЕР -1000 в Козлодуй към самите реактори има басейни, които благодарение на действия на местното ръководство на АЕЦ на времето се направи една модернизация, и се увеличи капацитетът им, защото се направи така нареченото уплътнено съхраняване . В самите басейни са монтирани стелажи със специална борна стомана, които позволяват безопасно да се съхраняват касетите на по-гъсто и с това нещо се увеличи капацитета повече от 2 пъти.

И там в момента има известно натрупване на гориво, освен това има и изискване на нашите нормативни документи,че винаги до басейните в реактора трябва да има свободен капацитет да извадиш цялата активна зона от реактора. Затова практически в приреакторния басейн реактора има 163 празни места за касети - те са неприкосновен запас от места, които трябва да бъдат съхранени в тези басейни .Отделно има и хранилище за мокро съхраняване, което е построено в АЕЦ „Козлодуй“, но е на доста години и там намалява обема за съхранение. Проблемът с отработеното гориво трябва да се решава, категоричен бе Николов.

Колко време може да отнеме лицензирането на нов вид гориво?

Доста части от отчета за безопасност на „ Уестингхаус“ , които се приемат сега и не се чака завършването на всичките анализи. Те се приемат най-напред в АЕЦ „Козлодуй“, след това се изпращат в АЯР, където по закон регулаторът също не е задължен да разгледа документите преди да ги получи всичките. И тогава вече да работи и да издава разрешения . Взето е такова решение да се работи паралелно, но най-малко половин година ще им трябва за преглед и одобрение. Те ще наемат предполагам и чуждестранни експерти и консултанти , които работят по тези анализи, смята Николов.

При санкции срещу Росатом са възможни проблеми с поддръжката на двата блока

„По принцип ще има проблеми , както с някои резервни части, които трябва да са оригинални“, смята Николов по повод на възможността да се наложат европейски санкции върху работата на „Росатом“. Тези част могат да дойдат евентуално от Чехия ,защото те също поддържат в АЕЦ „Темелин“ руско оборудване, а и проектът е почти същия като нашата централа . Има и друг проблем, че говорим за промишлено производство и тези части може да изискват намесата на генералния конструктор и той да се произнесе как да се извърши ремонта. „Понякога възникват такива проблеми , които не само , че нормативните документи изискват намесата на главния конструктор, главния проектант и научния ръководител . Това са трите руски организации, отговарящи за АЕЦ „Козлодуй“ и днес. Централата се нуждае от поддръжка: всички основни дейности централата може да ги прави сама, ала в хода на експлоатацията на централата са възниквали такива моменти и ние винаги сме се отнасяли към главния конструктор , който ни е давал технологии, помагал ни е със заваръчни материали. Дори Агенцията за ядрено регулиране го изисква по документи този въпрос, защото говорим за безопасност, припомни Николов.

Според него трябва да се работи и с политиците – разбирам всичко санкции, война , но тези неща трябва да се знаят . Трябва да си оставим вратичка в определени моменти да работим с тези организации, след като работим с тяхните технологии. Дори самият министър се хвалеше тези дни , че колко милиарда сме спечелили от износ на енергия – на всички ни е ясно , кой е основния износител на електроенергия в България и кой в момента плаща компенсациите от високия ток на целия бизнес. Това е АЕЦ „Козлодуй“, категоричен бе експертът. Но централата е държавна и държавата се разпорежда с нейните печалби както си реши за добре, сподели още бившият шеф на атомната централа.