ЕП с предложение за сградния фонд: След 2028 г. новите сгради трябва да са с нулеви емисии

Евродепутатите приеха днес проектомерки за увеличаване на процента на обновяване и намаляване на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове, съобщи Българската стопанска камара. Предвижда се новите сгради да бъдат с нулеви емисии от 2028 г.

Комитетът по промишленост, изследвания и енергетика към ЕП прие позиция относно предложеното преразглеждане на Директивата за енергийните характеристики на сградите (EPBD) с 49 гласа "за", 18 "против" и 6 "въздържал се".

Основните цели са значително намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) и потреблението на енергия в строителния сектор на ЕС до 2030 г. и превръщането му в неутрален по отношение на климата до 2050 г. Той също така има за цел да увеличи процента на обновяване на енергийно неефективни сгради и да подобри информацията за енергийна ефективност.

Цели за намаляване на емисиите

Съгласно приетия текст всички нови сгради трябва да бъдат с нулеви емисии от 2028 г., докато новите сгради, заети, управлявани или притежавани от публични органи от 2026 г. (Комисията предложи съответно 2030 г. и 2027 г.). Всички нови сгради трябва да бъдат оборудвани със слънчеви технологии до 2028 г., когато това е технически подходящо и икономически осъществимо, докато жилищните сгради, които са в процес на основен ремонт, имат срок до 2032 г. да се съобразят с изискванията.

Жилищните сгради ще трябва да постигнат поне клас на енергийни характеристики E до 2030 г. и D до 2033 г. Нежилищните и обществените сгради ще трябва да постигнат същите класове съответно до 2027 г. и 2030 г. (Комисията предложи F и E).

Национални мерки и дерогации

Всички мерки, необходими за постигане на тези цели, ще бъдат определени от всяка държава-членка в национални планове за обновяване. За да се вземат предвид разнообразните сградни фондове на държавите от ЕС, буквата G трябва да съответства на 15 на сто най-лоши сгради в националния фонд.

Паметниците ще бъдат изключени от новите правила, докато страните от ЕС могат да решат да изключат и сгради, защитени поради техните специални архитектурни или исторически достойнства, технически сгради, временно използване на сгради или църкви и места за поклонение. Държавите-членки могат също така да освободят обществените социални жилища, където ремонтите биха довели до увеличения на наемите, които не могат да бъдат компенсирани чрез спестяване на сметки за енергия.

Евродепутатите също искат да позволят на държавите-членки да коригират новите цели в ограничен дял от сградите, обхванати от изискванията, в зависимост от икономическата и техническа осъществимост на обновяването и наличието на квалифицирана работна сила.

Мерките срещу енергийната бедност

Националните планове за обновяване трябва да включват схеми за подпомагане с реалистични цели и мерки за улесняване на достъпа до безвъзмездни средства и финансиране. Държавите-членки трябва да въведат безплатни информационни пунктове и неутрални по отношение на разходите схеми за обновяване. Финансовите мерки следва да осигурят важна премия за цялостно обновяване, особено на най-лошите сгради, а целеви безвъзмездни средства и субсидии следва да бъдат предоставени на уязвимите домакинства.

Забрана на отоплителни системи с изкопаеми горива до 2035 г.

Държавите от ЕС следва да гарантират, че използването на изкопаеми горива в отоплителните системи за нови сгради и сгради, в които се извършва основен ремонт, основен ремонт или обновяване на отоплителната система, не е разрешено от датата на транспониране на настоящата директива. Те трябва да бъдат напълно премахнати до 2035 г., освен ако Европейската комисия не разреши използването им до 2040 г., казват евродепутатите.

Какво следва?

Законодателният проект ще бъде подложен на гласуване от пълната камара по време на пленарната сесия на 13-16 март и ще се превърне в преговорна позиция на парламента. След това евродепутатите ще започнат преговори със Съвета, за да се споразумеят за окончателния вид на законопроекта.

Според Европейската комисия сградите в ЕС са отговорни за 40 на сто от нашето потребление на енергия и 36 на сто от емисиите на парникови газове. На 15 декември 2021 г. Европейската комисия прие законодателно предложение за преразглеждане на Директивата за енергийните характеристики на сградите (EPBD), като част от т. нар. пакет "Готови за 55". Нов европейски закон за климата (юли 2021 г.) закрепи както целите за 2030 г., така и целите за 2050 г. в обвързващо европейско законодателство.