Разходите от наводнения и природни бедствия в Европа сe очаква да достигнат почти 1 трилион евро годишно до 2100 година

Въпреки това липсата на финансиране на биоразнообразието не може да се обясни само с липсата на налични пари, парите се усвояват слабо и често не се изразходват напълно в рамките на програмните периоди.

Климат / Климат / Екология
Рая Лечева
931
article picture alt description

Разходите от наводнения и свързаните с тях природни бедствия в Европа се очаква да достигнат почти 1 трилион евро годишно до 2100 г. без нови инвестиции в адаптация, много от които са свързани с необходимостта от инвестиции в биоразнообразие. Това показва последен доклад на CEE Bankwatch "Biodiversity on the brink" или "Биоразнообразие на ръба".

Възстановяването на крайбрежните екосистеми може да увеличи устойчивостта на бури, крайбрежни наводнения и брегова ерозия, като естествените алтернативи са по-евтини от традиционните твърди инженерни подходи като диги, язовири, бариери срещу бури и морски стени.Цената на невъзможността да се защити и възстанови биоразнообразието значително надвишава необходимите инвестиции.

Изчислено е, че повече от 50 процента от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП) зависи от природата, биоразнообразието и
услугите. Данните на ЕС показват, че инвестициите във възстановяване на природата добавят между 8 и 38 евро като икономическа стойност за всяко инвестирано 1 евро благодарение на различните екосистемни услуги, които биоразнообразието осигурява. 

Например естествените опрашители, а именно насекомите, са ключови за добивите и продоволствената сигурност; пряката икономическа стойност на опрашването на култури от насекоми в ЕС е 14 милиарда евро годишно и повече от 75 процента от глобалните видовете хранителни култури разчитат на опрашването.

Инвестициите в адаптиране към климата могат да генерират до 500 000 работни места до 2050 година. Ползите от природозащитната мрежа на ЕС Натура 2000 се оценяват на между 200 милиарда евро до 300 милиарда евро годишно. Всеки 1 милиард евро, инвестиран в управлението на обекти от Натура 2000 вече генерира 30 000 работни места както пряко, така и непряко, сочат данните.
Инвестициите в опазване на биоразнообразието могат не само да осигурят повече работни места, отколкото някои традиционни сектори като минното дело и автомобилния транспорт, но също така може да създаде работни места по-рано, когато се появи стимулиращият ефект на инвестициите е най-необходим. Това важи особено за инвестициите в горското стопанство и влажните зони, където продължават естеството на тези дейности също означава дълготрайни работни места.

Амбициозните цели за опазване на биоразнообразието на ЕС до 2030 година

Биоразнообразието обаче е двусмислен термин още повече, когато говорим за финансиране. Това означава финансиране на дейности/проекти, които допринасят за постигането на целта на ЕС до 2030 година, които включват ангажиментът за правна защита на минимум 30 процента от територията на ЕС и 30 процента от морското пространство на ЕС и интегрираните екологични коридори. Но също ангажимент за стриктна защита на най-малко една трета от защитените зони на ЕС (10 процента на сушата
и 10 процента в морето), включително всички останали първични и стари гори в ЕС. Освен това задължение за възстановяване на 25 000 километра свободно течащи реки. Също така ангажимент да се засадят поне три милиарда дървета в Европа, като се спазват екологичните принципи.

Според Европейската комисия стратегията на ЕС за биоразнообразието до 2030 г. е всеобхватна, амбициозна
и дългосрочен план за защита на природата и обръщане на деградацията на екосистемите.

Стратегията има за цел да постави биоразнообразието на Европа по пътя към възстановяване до 2030 година. В стратегията се посочва, че 20 милиарда евро годишно трябва да се отключи за биоразнообразието чрез различни източници, включително фондове на ЕС, национално и частно финансиране.

Институтът за европейска екологична политика оценява общо изискване от 48 милиарда евро годишно за постигане на целите на
стратегията до 2030 година. Това показва, че финансирането е решаващ двигател за промяна, включително как това финансиране
е проектирано, получено и използвано. Опазването и възстановяването на местообитания, видове и цели екосистеми изискват значителни суми за събиране на данни, изследване, наблюдение, изграждане и екологично възстановяване.

Неизпълнени цели за 2020 г. и дори влошаване на ситуацията

Поглеждайки назад, ЕС не постигна ключови цели в рамките на предишната си стратегия за биологичното разнообразие до 2020 г., поставяйки по-голям натиск върху необходимостта от постигане на тези цели до 2030 г. Междинният преглед заключава, че ЕС
ще пропусне общата си водеща цел за 2020 г. за спиране на загубата на биоразнообразие и деградацията на екосистемата
услуги. Нещо повече, вместо постигане на напредък към тези цели, в много случаи ситуацията е действително
влошено.

През 2020 г. Европейската агенция по околна среда установи, че по-малко от половината видове птици имат a
благоприятен статус, който е по-нисък от предходните години. Само 15 на сто от местообитанията са имали благоприятно състояние, по-малко от предходния период (16 на сто от 2007 г. до 2012 г.).

Липсата на капацитет при изразходване на средствата, половината остават неизползвани


Един от показателите за днешната ситуация е сравняването на разходите за постигане на общоевропейските цели за биологичното разнообразие с това как всъщност се харчат много. Текущите нужди от финансиране на година между 2021 г. и 2030 г. са оценени
на 48,15 млрд. евро, но се очаква да бъдат изразходвани само 29,46 млрд. евро годишно (15,22 млрд. евро от бюджета на ЕС и 13,87 милиарда евро от бюджетите на държавите-членки). Това означава, че има текущ недостиг на финансиране за биоразнообразие от около 186,89 милиарда евро през този период от време.

Въпреки това липсата на финансиране или финансиране на биоразнообразието не може да се обясни само с липсата на налични пари, тъй като парите се усвояват слабо и често не се изразходват напълно в рамките на програмните периоди. Например Хърватия изразходва само 49 процента от наличните средства на политиката на сближаване от 2014 г. до 2020 година.

Това е проблем за голяма част от държавите членки, включително България, Словения, Латвия. Но голяма част от държавите-членки страдат от подобни проблеми с бавното усвояване, посочва докладът.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Климат / Екология:

Предишна
Следваща