Девет държави от ЕС, сред които и България, искат нисковъглеродният водород да бъде включен в целите на общността за ВЕИ

Девет държави-членки на ЕС, включително Франция и България, призоваха Европейската комисия да включи нисковъглеродния водород – произведен от ядренa електроенергия – в целите на ЕС за възобновяемия водород.

Франция, Румъния, България, Полша, Словения, Хърватия, Словакия, Унгария и Чехия отправиха призив в писмо, изпратено до Европейската комисия в сряда вечерта, съобщава френското издание на Euractiv. Тяхното искане се основава на принципа на „технологична неутралност“ и „суверенитет и правомощия на държавите-членки да решават своя енергиен микс“, както е определено в договорите на ЕС. Тези принципи бяха препотвърдени в средата на януари от френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц по време на двустранна среща на върха в Париж.

На срещата Шолц призна ролята на ядрената енергия за постигане на целите на ЕС за декарбонизация, докато Макрон се съгласи да не възпрепятства развитието на водородния тръбопровод H2Med, свързващ Испания с Германия.

Двамата лидери дори обявиха „съвместна пътна карта“ за разработването на възобновяем и нисковъглероден водород.

Нисковъглероден водород

В писмото си министрите на енергетиката и промишлеността на деветте държави-членки призовават тази „промяна в мисленето“ да бъде отразена в Директивата на ЕС за възобновяема енергия ( renewable energy directive  (RED), която в момента се преразглежда за трети път. Групата също така призовава подобни изменения да бъдат въведени в така наречения „газов пакет“, който регулира производството и транспорта на водород.

„Призоваваме Комисията да предложи изменение на проекта RED3, за да се приведат в съответствие целите за водород и горива в транспорта и индустрията с такъв технологично неутрален подход“, пишат деветте страни в писмото.

Според тях стремежът към „изключително възобновяеми“ цели може да попречи на основната цел на ЕС да намали своите емисии на парникови газове, за да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. Заедно деветте държави съставляват блокиращо малцинство в Съвета на министрите на ЕС, според обкръжението на Агнес Пание-Рунашер, френският министър на енергийния преход.

Поради това нисковъглеродният водород трябва да бъде разработен „без каквото и да е забавяне или ненужно ограничение“, пишат те, призовавайки за „амбициозни цели“ и „еднакви стимули“, които да бъдат определени както за възобновяемия, така и за нисковъглеродния водород.

Опасност от другата страна на Атлантика

Залогът е конкурентоспособността на зараждащата се водородна индустрия в ЕС, твърдят министрите.

Изоставянето на нисковъглеродния водород би „ограничило скоростта на развитие на нашата водородна икономика“, което „неизбежно би повишило разходите за производство на водород, с ефекта на намаляване на глобалната конкурентоспособност на европейската индустрия“, пишат те. Разчитането единствено на периодични енергии, като слънчева или вятърна енергия, „ограничава използването на електролизери и повишава пропорционално разходите за генериране на водород“, добавят страните-членки.

Без стимули за всички видове чист водород, индустриите в ЕС също биха могли да бъдат изкушени да локализират производството си отвъд Атлантическия океан, където биха се възползвали от милиардите субсидии, предлагани съгласно Закона за намаляване на инфлацията на САЩ.

За да се присъедини донякъде към САЩ, президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи в сряда „Промишления план за зелената сделка“, който има за цел да ускори развитието на декарбонизирана индустрия в ЕС.

В писмото деветте държави-членки твърдят, че нисковъглеродният водород би помогнал за „декарбонизирането на ключови промишлени вериги за добавена стойност“ като стоманодобивната, алуминиевата и торовата промишленост. Може да се използва и като гориво, за което „търканията или забавянето на внедряването на тези нови горива с ниски емисии биха застрашили или програмата за декарбонизация на Европа, или нейния икономически растеж“, добавят министрите.

Енергийна сигурност

Деветте държави-членки също подчертават, че „стратегия, разчитаща главно на възобновяем водород, може да доведе до нови зависимости“ и да представлява риск за енергийната сигурност на ЕС.

„Държавите членки, които желаят да преследват по-самостоятелни доставки на водород с ниски емисии от местни източници, също трябва да имат право да следват този подход“, се добавя в писмото.

Регулаторното привеждане в съответствие между нисковъглеродния и възобновяемия водород също е необходимо за насърчаване на развитието на трансевропейска транспортна инфраструктура, добавят министрите. По този начин Португалия, Испания, Франция и Германия вече се съгласиха да разширят бъдещия тръбопровод за водород H2Med до Германия, припомня изданието. „Всеки компромис относно газовия пакет и RED III трябва следователно да включва признаването на приноса на всички нисковъглеродни източници на водород за декарбонизацията“, заключават деветте държави-членки.

Писмото можете да видите тук.