Евростат: 22 на сто от енергията, потребена през 2021 г., е от възобновяеми източници

Институт за енергиен мениджмънт

Делът на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници на равнище ЕС достигна 21,8 % през 2021 г. В сравнение с 2020 г. това е намаление с 0,3 процентни пункта (пп) и първото намаление, регистрирано някога.

По отношение на целта на ЕС за 2030 г. от 32 % в Директива 2018/2001 от 11 декември 2018 г. за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, регистрираният за 2021 г. дял от 21,8 % все още е доста под целта. Поради това, държавите трябва да увеличат усилията си, за да останат над базовите стойности, установени в Регламент 2018/1999 относно управлението на енергийния съюз и действията в областта на климата, и да спазват изискваната траектория на ЕС. Това важи в още по-голяма степен, като се има предвид, че през 2021 г. Комисията публикува своето предложение за изменение на Директивата за енергията от възобновяеми източници, като целта й е да се увеличи тази цел на 40 %, а планът REPowerEU през 2022 г. допълнително увеличи тази цел до 45 %.

Швеция все още има най-голям дял на енергия от възобновяеми източници

С повече от половината от енергията си от възобновяеми източници в брутното си крайно потребление на енергия, Швеция (62,6 %, разчитаща най-вече на комбинация от биомаса, водноелектрически, вятърни, термопомпи и течни биогорива) има най-висок дял сред държавите — членки на ЕС през 2021 г., изпреварвайки Финландия (43,1 %) и Латвия (42,1 %) (и двете използват предимно биомаса и водноелектрически централи), Естония (37,6 %, разчитаща предимно на биомаса и вятър), Австрия (36,4 %, предимно хидро и биомаса) и Дания (34,7 %, предимно биомаса и вятър).

Повече от половината от държавите — членки на ЕС са под средното за ЕС
Общо 15 от 27-те държави — членки на ЕС, отчитат дялове под средната стойност за ЕС през 2021 г. (Белгия, България, Чехия, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Кипър, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Полша и Словакия).

Най-нисък дял на възобновяемите енергийни източници е отчетен в Люксембург (11,7 %), Малта (12,2 %), Нидерландия (12,3 %), Ирландия (12,5 %) и Белгия (13,0 %).

В допълнение към ефекта, който премахването на ограниченията във връзка с COVID-19 през 2021 г. доведе до увеличаване на потреблението на енергия, което намали дела на възобновяемите енергийни източници (въпреки увеличението на производството на енергия от възобновяеми източници в абсолютно изражение в сравнение с 2020 г.), промяната в методологията на Евростат също помага да се обясни това развитие.*

Прави впечатление намаленият дял на ВЕИ в брутното крайното потребление на България от 23,3% (2020 г.) на 17% (2021 г.). Нещо повече, през изминалите години бяхме свидетели на устойчив ръст на този индикатор, за пръв път през 2021 г. този тренд се обръща.

Над една пета от енергията, използвана за отопление и охлаждане, е от възобновяеми източници.

През 2021 г. енергията от възобновяеми източници представлява 22,9 % от общото количество енергия, използвана за отопление и охлаждане в ЕС, като този дял се е увеличил от 11,7 % през 2004 г.  Принос за това има развитието на индустриалния сектор, услугите и домакинствата. Взема се предвид енергията от околната среда, уловена от термопомпи за отопление (а от 2021 г. и за охлаждане от възобновяеми източници). Не следва обаче да се подминава и ролята на биомасата (дървен материал) при отчитането на ВЕИ в отоплението и до колко това е устойчиво.

Сред държавите-членки на ЕС делът на енергията от възобновяеми източници за отопление и охлаждане е повече от половината в Швеция (68,6 %), Естония (61,3 %), Латвия (57,4 %) и Финландия (52,6 %). В другата част на скалата държавите-членки на ЕС с дял на енергията от възобновяеми източници в отоплението и охлаждането под 10 % са Ирландия (5,2 %), Нидерландия (7,7 %) и Белгия (9,2 %).

Според данните на Евростат делът на ВЕИ в отоплението  и охлаждането в България значително се е свил от  37,2% (2020 г.) на 25,6% (2021 г.)

* Данните до 2020 г. се изчисляват въз основа на Директива 2009/28/ЕО (RED I), докато данните за 2021 г. следват ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/2001 от 11 декември 2018 г. за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (RED II). Поради промяната на правното основание между 2020 г. и 2021 г. се наблюдава прекъсване в редовете. Читателите се насърчават да анализират различията между двете директиви (RED I и RED II), енергийния сектор и всички национални особености, преди да направят заключения от сравнението за 2021 г. с предишни динамични редове. Наръчникът SHARES предоставя подробна информация за методиката, използвана за изчисляване на дела на възобновяемите енергийни източници.