Сметките за ток в столиците на Европа през декември 2022 г. спрямо година по-рано са се увеличили с 38%, за газ - с 60%.

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа в домакинствата през месец ноември 2022 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и двама водещи европейски органи на енергийния пазар Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).

В проучването, което се публикува всеки месец се проследява развитието в европейските столици на цените на електроенергията и природния газ за бита в разпределението без данъци. Поредното изследване показва как са се променили цените на енергията за домакинствата без данъци за периода между януари 2009 г. и месец декември 2022 г. за крайни потребители в европейските столици. Проучването обхваща, както страните-членки на ЕС, така и някои от страните на Европейската енергийна общност (Черна гора, Норвегия, Сърбия и Украйна) плюс Великобритания и Швейцария.

От януари 2022 г. индексът за електрическа енергия HEPI , който постигна пик през октомври към момента е 264 пункта (EUR-15). Що се отнася за синьото гориво, в изследването отново се набляга на значението на, „продължаващата енергийна криза, която повлия силно на индекса на цената на газа, който беше почти удвоен в рамките на 2021 г., преминавайки от 87 пункта през януари 2021 г. до 164  през декември 2021 г. и след удвояване през предходния октомври до 341 пункта, в момента е 314 индексни пункта".

При разглеждане на средните стойности на цените за крайните потребители, както за електроенергия, така и за газа, се наблюдават следните промени:  в сравнение с декември 2021 г. сметките за ток във всички столици на ЕС са се увеличили с 38%, докато сметките за газ са се увеличили с 60%.

Цени на електрическата енергия за бита

В зависимост от това къде от 33-те европейски столици живее даден краен потребител в Европа, към 1 декември цената, която плаща, може да варира в съотношение от над 6. Ако  се включи Киев, цената е в съотношение почти 12. Брюксел и Прага са най-скъпите градове за битови клиенти в Европа, следвани от Копенхаген, Рим и Берлин.

Киев остава с най-евтина цена на електроенергията, следван от Белград, Будапеща и Подгорица. В номинално изражение, цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) клонят към по-ниски от средните. Прага и Талин са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа. (доклада отчита ситуацията в Украйна).

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през декември 2022 г., са следните:

• 23% увеличение на цената в Хелзинки, поради повишение на енергийния компонент;

• 20% ръст на цените в Мадрид;

• 18% покачване на цената в Стокхолм, поради поскъпване на енергийния компонент;

• Ръст на цените с 4% в Талин, поради повишение на компонентите за енергия и разпределение;

• 3% увеличение на цените в Лондон;

• 2% поскъпване на цената в Копенхаген, поради нарастване на енергийния компонент;

• 1% повишение на цените във Варшава, поради покачване на енергийния компонент;

• 39% намаление на цената във Виена, поради понижение на енергийния компонент;

• 19% спад на цената в Берлин, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 18% понижение на цената в Рим, поради намаляване на енергийния компонент;

• 11% поевтиняване на цената в Париж, поради спад на енергийния компонент;

• 8% намаление на цената в Брюксел, поради понижение на енергийния компонент;

• 5% спад на цената в Осло, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 1% понижение на цената в Атина, поради намаляване на енергийния компонент.

Промяната за всяка столица се изчислява, като се използват цените в местна валута, за да се изключи влиянието на колебанията на обменния курс.

През декември цените на електроенергията за битови нужди като цяло се понижават за втори пореден месец, се отчита в изследването. Увеличение има само в няколко от проучваните столици. Като цяло авторите отчитат, че цените са останали стабилни в повечето столици. В същото време се отбелязва, че в някои случаи намалението на цените на електроенергията се дължи главно на общото ограничаване на цените на едро и широките мерки, приложени от европейските правителства за смекчаване на въздействието на енергийната криза върху сметките за бита.

Въпреки това цените остават значително по-високи в сравнение с тези отпреди година, което се дължи на комбинация от фактори като повишено търсене, свързано с икономическото възстановяване след пандемията и извънредни метеорологични условия, рекордно високите цени на природния газ и високи стойности на квоти за емисии на CO2. Високите цени на енергията бяха допълнително засегнати от руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., последвалата несигурност относно енергийната сигурност и продължаващите намалени доставки на руски природен газ или пълно прекратяване на доставките в множество европейски столици, отбелязват авторите на проучването.

На това именно се дължи увеличението на цените за крайните потребители, наблюдавано в Хелзинки и Стокхолм, като повишението на пазара на едро от предходния месец е прехвърлено със закъснение във времето към крайните битови потребители. „И двата пазара, с висока експозиция на променливи договори, пряко свързани с цените на едро, бяха засегнати по подобен начин. Спадът на цените за крайните потребители през ноември беше последван от увеличение през декември, което показва връзката на тези пазари с колебанията в цените на едро“, се посочва в доклада като се допълва, че скокът през декември е спрян, а пиковите нива са наблюдавани през септември и октомври.

Освен това се отбелязва намаляване от финландското правителство на ДДС за електричеството, както и временната субсидия за домакинствата през 2023 г.

Подобна зависимост според авторите на доклада се наблюдава и в Мадрид като в същото време се набляга на действащия там механизъм за таван на цената на газа за производството на електроенергия. Това от своя страна задържа цените на електроенергията на по-ниски нива в сравнение с тези отпреди година.

Спадът във Виена е в резултат на нововъведение, насочено към стопиране на разходите за електроенергия като се субсидират и същевременно стимулира пестенето на електричество.

По отношение на Берлин в доклада се отчита, че цените остават по-високи в сравнение с година по-рано, намеренията на правителството за енергийно подпомагане, както по отношение на електричеството, така и на газа чрез събиране на неочакваните печалби от производителите на електроенергия.

Що се отнася до Париж, авторите на изследването посочват, че намалението на цените е в резултат на подобренията на производството на ядрена и водноелектрическа енергия и постигнатите успехи в усилията за намаляване на търсенето. Докладът като цяло отчита мерките на страните от ЕС, целящи подпомагане на населението. В тази връзка се посочват и значителните мерки на правителствата на Великобритания и Нидерландия.

Когато се коригира към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка страна, картината се променя значително. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира различията в общото ценово ниво между страните. При изразяване в PPS, цените на енергията са в зависимост себестойността на други стоки и услуги. Най-ниските коригирани цени на електроенергията за бита са в Осло, Берн, Валета и Белград, докато най-високите за ноември са в Прага, Рим и Брюксел. Повечето от страните от ЦИЕ, както и при предходните изследвания са с цени на електроенергията, които са относително ниски в сравнение с общото ниво и под средното за Европа. Прага, Рига, Талин и Вилнюс са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Проучването по отношение на европейските столици показва, че средно енергията (оспорвания компонент на цената) представлява 65% от стойността за крайния потребител в сметката за електроенергия, разпределението - 18%, енергийните данъци - 4%, а ДДС - 13%.

Ако се фокусираме върху цената на енергията като стока, в Будапеща тя в момента представлява само 14% от стойността на електроенергията за краен потребител и е най-ниската сред всички изследвани градове. Точно противоположно - Рим е с най-високия енергиен процент, достигайки 82% от цената за крайния потребител през декември 2022 г.

В отчета за пореден път се набляга на мерките в Амстердам в сила от януари 2020 г. с възстановяване на надвишената сума на данъчния кредит с цел насърчаване на потребителите към електрификация и отказ от потреблението на газ особено за отопление.

Цени на газа за бита

Проучването в областта на газа за битовите клиенти обхваща 28 европейски столици към началото на месец декември. Според него най-високите цени плащат жителите на Стокхолм – два пъти над средната европейска цена за краен потребител. След него се нарежда от Амстердам, който е втората най-скъпа столица. Третото място през декември държи Виена.

Цената в Стокхолм е почти 12 пъти по-висока от тази в Будапеща, който е най-евтиният град за газ в ЕС, и почти 14 пъти повече, ако се включи Киев. Дори по-изразено, отколкото при електричеството, природният газ за домакинствата остава по-евтин в страните от ЦИЕ. Прага е единствената столица сред страните от ЦИЕ, в които стойността на природния газ е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец декември, са следните:

• 31% увеличение на цената в Стокхолм, поради поскъпване на енергийния компонент;

• 13% скок на цената в София, поради нарастване на енергийната компонента;

• 10% повишение на цените в Атина, поради поскъпване на енергията, енергийните данъци и компоненти за дистрибуция;

• 9% увеличение на цената в Прага, поради ръст на енергийния компонент;

• 25% намаление на цената в Рим, поради понижение на енергийния компонент;

• 9% спад на цената в Брюксел, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 8% понижение на цените в Дъблин;

• 7% намаление на цената в Берлин, поради спад на енергийния компонент;

• 6% спад на цената в Талин, поради понижение на енергийния компонент;

• 5% понижение на цените във Виена, поради намаление на енергията и енергийните данъци

компоненти;

• Намаление на цените с 3% в Любляна, поради спад на компонента на енергийните данъци.

Наблюдава се обща тенденция на намаляване на цените на дребно на природния газ през месец декември в Европа. Прага и Стокхолм достигнаха нови рекорди, докато цените на газа се понижиха или останаха стабилни в повечето от изследваните столици, поради ограничението на пазара на едро, в светлината на постигнатото от страните от ЕС споразумение и общия спад на търсенето в резултат на по-мекото време. Значително въздействия има и намесата на правителствата в отделни страни. Въпреки това, текущите цени остават невероятно високи в сравнение с тези отпреди година, което е в резултат на недостатъците по отношение на адекватността на доставките, увеличеното търсене в  международен план на втечнен природен газ, постоянния страх от намаляване на доставките, влиянието на руската инвазия в Украйна върху пазарите, както и други фактори.

В София цената на природния газ се повиши през декември, след като за задоволяване на търсенето беше използван газ от газохранилището, закупен по-рано на високи цени, отбелязват авторите, позовавайки се на съобщение на КЕВР.

В Прага покачването на цената на газа през декември е свързано с по-високото търсене, поради наличието на температури под средните.

В Рим решението на енергийния регулатор за изчисляване на разходите за регулираната цена на база на национален референтен индекс, вместо референтния показател TTF води до понижаване на цените през декември и то втори пореден месец след екстремния скок през октомври, отбелязват авторите на изследването. Що се отнася до понижението на цената на природния газ в Брюксел през декември, то е в резултат на поредицата корекции, настъпили през последните месеци, по-меко време, на възобновяването на  доставките на LNG и пр., се посочва в проучването. Авторите правят и отделно сравнение на мерките за подпомагане в отделните страни.

Средно за европейските столици енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 68% от цената за крайния потребител на природния газ, разпределението - 14%, енергийните данъци - 5%, а ДДС - 13%, е изводът в доклада.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват повече от 65% от цената за крайния потребител, както за електроенергия, така и за газа, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите по-малко от 35% чрез тарифите за разпределение, енергийни данъци и ДДС.

Настоящата енергийна криза доведе до значително увеличение на средния енергиен компонент в столиците на ЕС, който година по-рано, през декември представляваше около 54% от цената за крайния потребител.

На места, където енергийният компонент е по-нисък има и стимул за клиентите да търсят по-конкурентни оферти. Рязкото увеличение на цените на енергията също кара клиентите да търсят по-конкурентни оферти на пазара. За тяхно разочарование, откакто започна енергийната криза, броят на алтернативите на конкурентни оферти е намалял значително, особено за новите клиенти, заключават от VaasaETT и двамата водещи европейски органи на енергийния пазар Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).