Стоманодобивната промишленост в ЕС се противопоставя остро на идеите за въглероден данък

Европейските производители на стомана предупредиха срещу наскоро договорената въглеродна гранична тарифа на ЕС, заявявайки, че тя няма да ги защити от чуждестранна конкуренция и застрашава оцеляването им.

От 2026 г. вносителите на суровини като желязо, стомана, алуминий и електричество ще плащат нов налог - наскоро договореният граничен данък върху въглеродния диоксид от ЕС – Механизма за корекция на въглеродните граници (CBAM), припомня Euractiv. Това беше един от основните резултати от преговорите миналия уикенд за реформиране на въглеродния пазар на ЕС, Схемата за търговия с емисии (EU ETS). Новата тарифа ще отразява цената на въглерода, плащана от европейските производители, и постепенно ще замени безплатните квоти за CO2, които в момента се ползват от производителите на стомана съгласно Системата за търговия с емисии.

Като част от реформата на въглеродния пазар на ЕС, договорена миналия уикенд, безплатните квоти за CO2 ще бъдат напълно премахнати през 2034 г. и заменени от новата въглеродна тарифа на ЕС с цел защита на европейската индустрия от нелоялна конкуренция.

Но според индустриалците новият механизъм може да има сериозни последици за металургичната индустрия, която преработва тези суровини. „В сегашния си вид въглеродният граничен данък е смъртоносен удар, защото ще увеличи цената на метала, консумиран в Европа“, каза Сирил Муние, генерален делегат на френския съюз на алуминиевата промишленост.

Въпреки че индустрията не поставя под въпрос основната обосновка зад CBAM, тя все пак предупреждава за бъдещи изкривявания на пазара на ЕС, особено в светлината на увеличените производствени разходи, причинени от нарастващите цени на енергията и суровините.

И ситуацията може да стане още по-лоша за преработените стоки, като вратите на колите, които няма да бъдат обхванати от въглеродната тарифа на ЕС и оставят европейските производители напълно изложени на международната конкуренция. Изкривяването на цените също ще бъде допълнително изострено от субсидиите, които САЩ и Китай разпределят по собствените си пазари.

„Европа трябва спешно да комбинира своята климатична политика с „морков“, който се конкурира с другите региони“, каза Евангелос Митилинеос, президент на Eurometaux и главен изпълнителен директор на Митилинеос, гръцки алуминиев конгломерат.

Eurometaux, асоциация, представляваща производителите на цветни метали, призовава за по-голяма регулаторна предвидимост през следващите 15 години, за да направи финансирането на декарбонизацията на индустрията по-достъпно. Европейската асоциация на производителите на стомана Eurofer отива още по-далеч, като предупреждава, че постепенното премахване на безплатните квоти по ETS „рискува да унищожи голяма част от износа на стомана в ЕС на стойност 45 милиарда евро, ако не бъде намерено конкретно решение за износ преди 2026 г.“ относно изтичането на въглерод , когато започне да се прилага новата въглеродна тарифа.

„Дори ако това означава преоценка на графика за постепенно премахване на безплатните квоти за CO2?“, коментират оттам.

Законодателите, които преговаряха за реформата на ETS, от своя страна казват, че са въвели необходимите предпазни мерки за защита на индустрията от нелоялна конкуренция.

„Ако стоманодобивната индустрия се оплаква, те или не искат декарбонизация, или не са прочели текста“, каза Петер Лизе, германски евродепутат, който беше главният преговарящ по реформата на ETS за Европейския парламент. Германският евродепутат изброи приетите мерки, които биха смекчили ефектите, описани от индустрията.

Първо, редица преработени продукти, като винтове и болтове, ще бъдат пряко засегнати от механизма, който, казва той, намалява риска от изтичане на въглерод и спад в конкурентоспособността на европейската индустрия. Освен това косвените емисии – тези, причинени от производството на енергията, необходима за производствения процес – ще бъдат включени „при определени обстоятелства“, добави той.

Освен това резервът за стабилност на пазара (market stability reserve  (MSR) ще бъде засилен поне до 2030 г. с годишен процент на поглъщане от 24% от квотите. Целта е създаване на достатъчни резерви, които могат да бъдат освободени, за да се предотврати прегряването на пазара на въглеродни емисии. Освен това е определена клауза за преразглеждане за 2025 г. – една година преди CBAM да влезе в сила.

Неотдавнашното споразумение CBAM също така предвижда допълнителни средства за подпомагане на декарбонизацията на индустрията чрез Фонда за иновации и Модернизационния фонд. Заедно те се оценяват на 50 милиарда евро, каза Паскал Канфин, френски евродепутат центрист и председател на комисията по околна среда на парламента.

Алуминий: специалният случай

Все пак индустриалците са загрижени. Разширяването на въглеродния пазар и въглеродния граничен данък „не можеха да дойдат в по-критичен момент за страдащата алуминиева индустрия в Европа“, обясняват в свое становище от Европейската асоциация на алуминий. В момента 50% от производството на първичен алуминий в Европа е в застой, което означава, че производството е спаднало с около 1,1 милиона тона, според асоциацията.

Индустрията наистина изпитва затруднения поради високите цени на електроенергията и постепенния спад на световните цени на алуминия. „Ако разходите се увеличат, особено поради високата цена на електроенергията и премахването на безплатните квоти в полза на данък върху емитирания въглерод, и ако продажната цена на тон въглерод падне под 2000 долара, няма да оцелеем много дълго, “, обясни Муние.

Според Муние, CBAM трябва да бъде придружено от „конкурентни и дългосрочни“ договори за електроенергия, на 20 евро за мегаватчас (MWh) и за 20 години – това обаче е далеч от сегашните стандарти на ЕС. За френските индустриалци все още ще има неблагоприятно положение на пазара, дори ако се възползват от приличната цена на електроенергията от 42 €/MWh, което е под пазарната цена. Европейската комисия трябва да представи голяма реформа на пазара на електроенергия в ЕС през първото тримесечие на 2023 г. „Новият план на президента [Урсула] фон дер Лайен за „структурно решение“ сега трябва наистина да даде резултати“, каза Eurometaux.