Умните мрежи и енергийните общности - синергия с поглед към «зеления» преход. Проект STRIDE

Анализ на екеспертен екип на Български енергиен и минен форум

Проект STRIDE финансиран от Транснационална програма Дунав на ЕС цели „Подобрено енергийно планиране чрез интегриране на концепции за Умни мрежи в Дунавския регион”. Чрез трансфер на знания и инструменти за планиране, проект STRIDE осигури цялостна подкрепа на местни и регионални власти в подобряване на енергийното планиране. Проектът предостави на местните власти:

- Методология за разработване на регионални анализи за умни мрежи с указания към лицата отговорни за енергийно планиране на местно ниво, относно методите за анализ на състоянието на наличните мрежи и оценка на потенциала за бъдещото им ефективно развитие.

- Анализи на умните мрежи за 8-те участващи държави в проекта, относно наличните технологии, законодателство, възможности за финансиране, сценарии и потенциал за развитие на мрежите.

- Ръководството с добри практики с включени 12 успешно реализирани проекта за умни мрежи и иновативни технологии, които могат да бъдат адаптирани и реализирани и на други места, като са споделени и факторите допринесли за успеха на проектите.

 Стратегии за развитие на умните мрежи за осемте региона рамкират дългосрочни цели за развитието на мрежите на местно ниво. Планове за действие към Стратегиите представят конкретни краткосрочни мерки за изпълнение.

 Ръководството за подготовка на Стратегии за развитие на SGs оказва методическа подкрепа на местните власти при разработване на политики и концепии за интелигентна енергия.

Обучителни материали предоставят знания за всички аспекти на SGs – мотивация за прехода от традиционнните към новите мрежи, дефиниции, европейски политики, ползи, предизивикателства и ограничения, които съпътстват SGs, Пътна карта и Стратегия за развитие, Ръководство за разработване на анализ разходи-ползи за проекти за умни мрежи.

 Платформата за интелигентна енергия в Дунавския регион съдържа новини за предстоящи събития, Ръководствата, Стратегиите, Плановете за действие и лекционните материали разработени по STRIDE.

Стратегията за развитие на умни мрежи за България и Плана за действие към нея, разработени от екип на ЕБМФ, предлагат мерки за повишаване на информираността на обществото за създаването, функционирането и финансирането на Енергийни общности, с ключова и водеща роля на общините в този процес, както и създаване на енергиен кооператив.

Повече за умните мрежи и енергийните общности

споделят по-долу авторите:

Стефан Абаджиев, Председател на Българската Браншова Камара Умни Мрежи и част от екипа на проект STRIDE

Дора Александрова, изпълнителен директор на фирма Т&Д Инженеринг

Цоньо Цонев, управител на фирма TDS Energreen и член на УС на Индустриалния клъстер Умни Мрежи

Енергетиката на държавите от ЕС извърши остър екологичен завой към Смарт технологиите, които произвеждат енергия по щадящ начин и се грижат всеки ватчас от произведената енергия да бъде оползотворен в максимална степен, а потребителят да получава в реално време информация за работата на енергийните системи, които го обслужват.

Промените, които се ускоряват пред очите ни ще трансформират енергетиката, която познаваме до такава степен, че след 5 – 15 години в индустриалните държави ще има два допълващи се енергийни сектора: сектора на «голямата енергетика» в който енергията се произвежда от високомощни енергийни централи и мегаватови ВЕИ паркове извън градовете, и сектора на «малката градска енергетика», в който стотици хиляди локални ВЕИ енергийни системи произвеждат, съхраняват и обменят енергия за ползване в рамките на сградата, предприятието или кварталната общност.

Но, не трябва да се заблуждаваме – «малката градска енергетика» е в началото на своя растеж. Тя ще претърпи бурен ръст, толкова по-стремителен, колкото е по-голямо нарастването на цените на горивата и металите, и колкото са по-строги екологичните норми в Европейския Съюз и в Света. Неизбежно, «малката ВЕИ енергетика» ще стане голяма, толкова голяма по обема на произвежданата енергия, че ще бъде сравнима, а в по-далечно бъдеще и относително равна на «голямата» енергетика, принадлежаща на лицензираните централи и инфраструктурните мрежи.

Малката градска енергетика ще расте върху четири технологични стълба – фотоволтаичните инсталации (поради тяхната повсеместна приложимост и ниска цена), електромобилността и енергийните депа, както литиеви, така и работещи със «зелен» водород. Четвъртият, и най-важен в технологично отношения стълб са Умните мрежи, Smart Grids, които обединяват и управляват като едно цяло всички други енергийни съоръжения и системи.

В развитието на новата «градска» енергетика ключово значение имат новите технологии на изкуствения интелект и на невронните мрежи, които са двата високонаучни елемента на Умните мрежи. Умните мрежи в съвременното им значение са

инструментът за автономно управление в реално време и в синхронна клъстъри от енергийни инсталации и инсталации за енергийна ефективност в сгради, индустриални обекти и локални общности.

Днес умните мрежи не се ограничават само до управлението на устройства за контрол на един вид енергия или до «четене на данни». Ние сме свикнали да виждаме Умните мрежи като гъвкави системи за автоматизация на електрическите разпределителни и преносни мрежи, или за мрежи от смарт електромери и топломери за дистанционен отчет на хиляди клиенти на енергийните комунални мрежи. Днес Smart Grid е много повече от традиционните автоматизирани системи за сбор и управление на данни, родени в компютърните лаборатории на границата на 1970-те и 1980- те години. Най-новите и съвременни задачи на Умните мрежи е да поемат управлението на многобройните, разнотипови и разноцелеви енергийни системи във всеки един обект на потребителите – от апартамент, до градски квартал, индустриален комплекс или Умен град, като във всеки момент от времето самостоятелно решават

коя от наличните в конгломерата от локални системи енергия е най-евтинаи как трябва да се пренастрои работата на всяка отделна система, за да се постигне най-високо ниво на ефективност.

В практиката наричаме технологичните клъстери от интелигентни енергийни инсталации, които се управляват от Умни мрежи «Енергийни Общности». От гледна точка на потребителите задачата на енергийните общности е една-единствена и икономически много ясна: да се постигне максимална енергийна независимост на сградата или предприятието от доставките на скъпа енергия – от скъпи горива, до скъпа електрическа енергия в пиковите часове на деня.

Всяка Енергийна Общност се базира на производството на евтина енергия от местни възобновяеми източници. Възобновяемите източници могат да бъдат само допълнителен източник на енергия за една Енергийна Общност поради ред икономически ограничения: например, складирането на енергия днес е все още задача със скъпи или неефективни решения. Цената на електрическата енергия, съхранявана в литиеви сторидж системи е днес по-висока от средната цена на електричеството, доставяно от електроразпределителните мрежи. При това, цените на литиевите батерии тепърва ще растат, заедно с търсенето на акумулатори за електромобилния сектор.

В някои държави Общностите за местна енергийна независимост се наричат «енергийни кооперативи», в други – просто «енергийни общности», а в европейските директиви са означени като общности за възобновяема енергия и граждански енергийни общности. Но смисълът на всички тези термини е навсякъде един и същ: енергийните общности дават възможност на собствениците на сгради и обекти, да произвеждат сами голяма част от нужната им енергия, като поверяват сложното управление на енергийните инсталации и системи в обекта на Изкуствения интелект на локалната Умна мрежа.

Енергийнните общности присъстват в България като заводски и сградни инсталации, и ВЕИ паркове, енергийните обекти в които се управляват от модули с Изкуствен интелект. Българското енергийно законодателство не препятства на инвеститорите да изграждат Енергийни Общности, но и не ги стимулира. Работата е там, че в основата на всяка Енергийна Общност стои инвестиция във ВЕИ система, най-често – фотоволтаична инсталация, а узаконяването дори на най-малките сградни ФЕЦ у нас е все още пътуване през огън, вода и медни тръби.

Последните, очаквани промени в ЗЕВИ са важна, но плаха крачка в посока на Смарт енергетиката – икономическия сектор на Енергийните Общности. За да бъде постигнат значим ръст на градските ВЕИ системи е необходимо смело да се преосмислят подходите, закрепени в ЗУТ и ЗЕ, които определят стъпките за изграждане на обекти с Умни мрежи и ВЕИ инсталации. Без съмнение, това, което липсва в нашия национален дом е предметният диалог между законодателите, браншовите структури и органите на изпълнителната власт, за да се ускори въвеждането на «малката голяма» енергетика. А всяка една крачка в посока развитие на Смарт енергийния сектор води до по-ниски разходи за енергия, по-богати граждани и повече работни места в българските индустрии.