България трябва да представи своите териториални планове, за да получи предвидените средства по Фонда за справедлив преход

Европейския парламент ще насочи  приоритетно публичните ресурси към най-уязвимите европейски граждани. Успех за мен е битката която водихме в ЕП – ядрената енергетика да бъде призната за устойчива, обяснява евродепутатът Цветелина Пенкова.

Ще бъде икономически нецелесъобразно да се използват въглищните централи в Европа след 15 години. В дългосрочен план има много причини, освен всички свързани с екологията и здравето на хората, поради които тези централи ще прекратят функционирането и дейността си. И трябва ясно да се разпишат стъпките за извеждането им. Това обясни в интервю пред 3eNews и Дир.бг евродепутатът от Партията на европейските социалисти Цветелина Пенкова. Тя припомни, че България има заделени средства по Фонда за справедлив преход, но те все още не са насочени към България. Причината е, че не са готови териториалните планове за зелен преход на регионите.  В същото време се търсят и нови стимули за предприемане на мерки за енергийна ефективност в жилищните сгради. Подобна е и схемата за кредитиран „плащаш докато спестяваш“, която още се дебатира сред евродепутатите.

Г-жо Пенкова, смятате ли, че можем вече да говорим свободно за преформатиране на приоритетите в Плановете за възстановяване? Визирам не само намеренията на България, но и за другите страни в Европа.

Наистина в момента има възможност да се допълнят части от плановете и да се приоритизират определени проекти, свързани със справяне с енергийната криза. Т.е. могат да се добавят нови проекти, да се допълнят плановете, така че да има повече средства за енергийна ефективност, инвестиции във възобновяеми източници на енергия, допълнителна инфраструктура, където и както е нужна. Така може да се гарантира енергиен ресурс и суровина, тъй като в момента сме доста ограничени в това отношение. Тук говорим изцяло и само за сферата на енергетиката, всичко което би ни помогнало да се справим с енергийната криза. В никакъв случай не става дума за цялостна ревизия на плановете за възстановяване, става въпрос за допълнения, подобрения и нови инвестиции и средства в сферата на енергетиката и енергийната ефективност.

Сега се обсъжда идеята за две посоки за промени - въглищните централи и новите възможности на зелените технологии. Как ще сменим батериите със съхранение на водород? А и въглищната енергетика има ли възможност да остане като собствен ресурс или нещата трябва да отидат в друга посока  - т.е да се мисли за нови инвестиции и нови технологии?

В дългосрочен и в средносрочен вариант трябва да се мисли към инвестиции в нови технологии: развитие на зелена енергия, зелена индустрия и всичко, което е по-добре за околната среда и е свързано с кръгова икономика, с използване на по-малко суровини и ресурси, тъй като в момента те са ограничени. Когато става въпрос за въглищните централи в дългосрочен план говорим за срок до 2038 г. – до тогава ще сме намалили почти изцяло зависимостите си от въглищата. Има много причини за това – тяхното използване ще стане икономически нецелесъобразно, поради високите цени и такси свързани с емисиите. От друга страна като обем залежи, които ние имаме, не става въпрос за безкраен резерв – той също намаляват. Качеството и енергийните показатели на лигнитните въглища, които използваме, не са енергийно ефективните, те са най-ниският клас в тази категория. В дългосрочен план има много причини, освен всички свързани с екологията и здравето на хората, поради които тези централи ще прекратят функционирането и дейността си. 

Трябва много ясно да се очертаят  стъпките, по какъв начин кога и как това ще се случи. Тук има няколко етапа. Необходимо е много ясно да бъде разписано  какви мощности и кога ще се намалят, какви са сроковете за тези процеси, защото това е свързано с добива на съответната суровина. Но тук има и друг сериозен аспект на правилното планирано и управлението на тези процеси, свързан с работната сила и заетостта. Има много хора, които работят в тези централи и въглищни региони. Необходими ли са нови специалисти, по какъв начин ще се гарантира, че всъщност на хората, които работят в момента там ще им бъде осигурена нова заетост. Подчертавам, че говорим за инженери и висококвалифицирани кадри. Подобни разговори са водени и в България, включително и с представители от ТЕЦ-овете, а тяхното желание е просто да има ясна стратегия , план със срокове и конкретно заложени цели, за да могат да разработят планове, как да работят и кога да бъдат спирани определените мощности. Тук не става въпрос дали ще спрем да използваме въглища. Да, в дългосрочен план със сигурност ще спрем. Въпросът е кога и как ще се случи това. 20 години е един адекватен хоризонт, който може да бъде разчертан целесъобразно с мисъл най-вече за заетите в сектора във въглищните региони. 

Нямаме правителство за съжаление, никой не иска да вземе горещия картоф. Имаме ли стимул от страна на Страсбург и Брюксел да подтикнат България да приеме действия в тази посока?

Средствата по Фонда за справедлив преход, които ние трябваше да получим като държава, все още не са насочени към България. Причината е, че ние не сме си подготвили териториалните планове докрай и не сме ги предали. Това е свързано с липса на воля и на стабилно и редовно правителство. Ние губим финансиране, което ни се предлага от страна на Брюксел, защото всичко, което е можело да бъде направено на ниво Брюксел до голяма степен е направено. Отчетени са спецификите на България. Описано е, че около 40 процента от  енергийния микс ни идва от въглища. За страни като нашата и Полша, които са силно зависими от въглищната индустрия, са отделени повече средства по Фонда за справедлив преход. Имаме възможност за  подпомагане, но все пак се иска и от държавата членка да си свърши работата, за да може да отговори на изискванията, да представи план и да получи допълнително подпомагащо финансиране. 

Смятате ли че членовете на европарламента се убедиха от ползите от ядрената енергетика като част от зеления преход. В България още се лутаме ще правим , няма да правим,  днес един блок, утре три, четири и накрая нула?

Имаме развитие в позицията на Европейския парламент и това стана явно от гласуването през юли месец тази година, когато ядрената енергетика беше призната за зелена и устойчива. Определено има смяна на нагласата в тази посока. По отношение на България моята позиция и на партията, която представлявам, е ясна: когато става въпрос за допълнителни мощности важен е АЕЦ „Белене“, където проектът е на половината път, необходим за изграждане на една ядрена мощност. Говорим нормално за времева рамка от 10-12 години, бидейки на половината, това означава, че тази централа, ако има политическа воля и се продължи нейното изграждане в момента, би трябвало в рамките на 5-6 години да може да работи. Това е и ключовата разлика когато говорим за започване на нов проект в момента. Има и много технологични развития в рамките на Европа в момента. Говори се и за малки модулни реактори, които тепърва ще навлизат на пазара и има сериозни разработки в тази посока. Във Франция и Великобритания има проект за малки модулни реактори. Но все пак говорим за технология, която ще бъде готова да бъде на пазара след 2030 г. 

Очаквате ли , че кризата с високи цени на електроенергията ще продължи дълго , какви нови мерки предприема ЕС . Смятате ли , че таванът на цените газа няма да изкриви пазарите?

В момента ЕС предприема доста мерки, част от тях са с временен характер, особено когато говорим за директни интервенции в пазарите. Това са временни мерки и  трябва много ясно да отчетем, че те са антикризисни. Специално когато говорим за тавана на цената на газа на вътрешния европейски пазар това се предлага като вариант докато се създаде нова референтна стойност, тъй като в момента това работим така нареченият индекс ТТF. Той е предвиден и създаден за газ, който идва по тръбoпроводи. Той не отговаря на различния пазар в момента -  Европа се преориентира към използване на втечнен газ. Докато се създаде новия индекс и новата референтна стойност се предлага възможността таван, за да може да се стабилизира временно пазара. Има и допълнителни мерки, които се предприемат. Когато говорим за производители на електроенергия, ги разделяме на два типа- такива, които използват изкопаеми горива и такива, които използват възобновяеми източници на енергия - ядрена енергетика влиза тук.

В първия случай, когато говорим за изкопаеми горива, това което има като регламент от  ЕС, спуснат към държавите членки е, че всяка държава може да облага поне 33% от печалбата на едно такова дружество, което произвежда електроенергия от изкопаеми горива, ако неговите печалби са с 20% повече в рамките на тази година спрямо предходните 3 години. Това е предвидено за електропроизводители, които натрупват свръхпечалба заради високата цена на електроенергия в момента и използват въглища и природен газ.

Когато говорим за възобновяеми и за ядрени мощности таванът е конкретен - 180 евро на мегават час. Ако електропроизводителите продават на по-висока цена, разликата отива в държавата, за да може тя да подпомага домакинствата и индустрия. Тук се отчита, че тези електропроизводители нямат завишени разходи, използвайки като основна суровина възобновяеми източници. Те просто използват изкривяването на пазара и завишените цени на електроенергия и затова им се налага тази т.нар. „солидарна вноска“. 

Може ли да се очаква за в бъдеще сериозно увеличение на инвестициите в енергийна ефективност, в сградите. Защо според вас този процес по бавно се случва , не е разписан?

Работя по Директивата за енергийни характеристики на сградите и би трябвало през 2024 г. тя да влезе в сила. Първо, трябва да се даде много ясна определение на енергийно бедни домакинства, защото ние в Европейския парламент ще насочим  приоритетно публичните усилия и ресурси именно към най-уязвимите европейски граждани. Без ясна дефиниция и определяне на тези уязвими групи, ние трудно може да насочим средствата към тях. Министерство на енергетиката трябва да излезе с конкретна дефиниция до края на тази година.

Трябва да се вкарат законови поправки в закона за енергетиката. В  момента има 2 предложения за дефиниция, но никой политик до момента не е приел законовата инициатива да приключи тази година.

Това трябва да се случи, защото има връзка с Плана за възстановяване и устойчивост. Дефиницията е нужно и за Директивата на енергийни характеристики на сградите за да може приоритетно да се определят кои са най-уязвимите групи, кои са семействата и домакинствата, които трябва първи да получат средства от държавата за справяне с кризата.

Публичният ресурс за обновяване на сградния фонд на ЕС е ограничен. Това, което се опитваме да направим, е и да ангажираме активно и финансовия сектор с тази политика. Финансовите институции, с необходимите държавни гаранции, могат да дават заеми с по- ниски лихви заеми за енергийна ефективност и за подобряване на жилищата . Основният публичен ресурс, национален или европейски, ще бъде насочен към енергийно бедните домакинства. А, тези финансови стимули и допълнителни подпомагания са за домакинства, които биха използвали подобни инструменти . Трябва да се направи много ясно разграничаване: няма достатъчен ресурс за реновиране на целия сграден фонд на Европа с публични средства.  Това, което се опитваме да постигнем е създаването на допълнителни финансови стимули и инструменти като схемата „плащаш докато спестяваш“ (pay as you save), която е част от текста на директивата. Идеята е да гарантираме, че разходът на годишна база за обслужване на заем за енергийна ефективност, не е повече от това, което се пести като сметки за електроенергия заради обновленията, въведени в жилището.

Целим да няма допълнителна тежест върху домакинствата. Тези проблеми не са типични само за България. Сериозни обструкции има и в Германия , където има голям процент на т.нар социално-общински жилища и собствеността на недвижимо имущество е доста по-ниска като процент. За да се справят с енергийната криза Германия предложи  сериозен бюджетен ресурс. Това е антикризисна временна мярка, не е постоянна.

Когато говорим за Директивата за енергийна ефективност на сградите, ние търсим дългосрочни мерки за намаляван на сметките на домакинствата. Не става дума за саниране, говорим за големи ремонти, смяна на отоплителните инсталации, допълнителни съоръжения, когато има такава възможност да се използват възобновяеми източници на енергия – т.е дълбоки ремонти, които гарантират енергийна ефективност в дългосрочен план. Освен намаляване на сметките, те водят и до повишаване на стойността на жилищата.

Като член на комисия на регионална политика какво ще е бъдещето на кохезионната политика в Европа. Кои са проектите които ще имат голямо значение и ще бъдат приоритизирани?

Кохезионната и селскостопанската политика са най-ресурсните програми и политики на ЕС. Когато имаше необходимост и когато ставаше въпрос за извънредни мерки –кризата с емигрантите, първата вълна от емигранти от Украйна, отделихме средства от политиката на сближаване защото ставаше въпрос за подпомагане на региони, за да могат да се справят те с настаняването, с базовото препитание на хората. 

В крайна сметка мисля, че доста ясно беше заявено от Европейския парламент като позиция, че кохезионната политика има свое предназначение – тя няма как да се използва като реакция за всяка една криза. Имаше опция за RepowerEU отново да се финансира от кохезията. Малък процент ще се използва да, но с аргументацията, че ще се използва за подпомагане на региони. За мен е важно кохезионната политика да остане една от ключовите политики в ЕС, защото ние продължаваме да говорим и за - разширяването на Съюза. Тя винаги ще бъде една от ключовите политики, за да може да постигнем и целите на Съюза, а именно изравняване на стандарта на живот и доходите между отделните държави членки. В момента България и Румъния са едни от основните бенефициенти от тези политики , но тепърва с предвидените разширявания на ЕС ще има и други държави, които ще се възползват. Не бива по никакъв начин да се отмества фокуса от предназначение на средства по кохезионната политика.  В кризисни ситуации трябва да се реагира бързо и адекватно, но не бива да допускат прекалено много прецеденти. 

Интересна е и политиката по отношение на опазването на индустриалните данни. Това не е ли нова тема за ЕП?

Това е законодателна инициатива,  по която работим - идеята е да се даде икономическа стойност на индустриалните данни. Голяма част от компаниите като Аmazon, Twitter и други генерират много данни -  т.нар „сурови данни“ (raw data), които остават неизползвани. Идеята е да се даде възможност на част от тези данни да се предоставят, разбира се със съгласието на всички участници в икономически цикъл, на малки и средни предприятия. И на базата на такива данни, каквито малките компания нямат, те да могат да развиват своите продукти и услуги. Основен проблем при прохождащите предприятия е липсата на данни или информация. 

С това законодателство задаваме един по-различен поглед от страна на регулаторите към данните. Досега говорехме само за защита на данни (GDPR), в момента слагайки ги като част от икономическите процеси и услуги, им придаваме реална икономическа стойност. Започнахме със защита на данните, а сега ги обособяваме като субект в активната икономика. В никакъв случай няма да  подценяваме високата защита на личната информация - и тук GDPR важи и е над всичко. 

Следващата година е година на образованието и така бе обявена от еврокомисар Мария Габриел. Може ли да очакваме занапред и година с фокус върху стартъпите?

В момента работим по една законодателна инициатива за стартъпи, общоевропейско законодателство, което ще бъде основно насочено към създаване на адекватен пазар с възможност за финансиране. В Европа по-голямата част от стартъпите се финансират с публични ресурси и/или с европейски средства. Реално няма достатъчно външни или частни инвеститори – те нямат необходимата сигурност, а в Европа дори липсва единна дефиниция на стартъп. 

Работила във финансовия сектор, инвеститорите трябва да се чувстват достатъчно защитени, за да инвестират – затова често те предпочитат да вложат капитал в регулирани индустрии и сектори. Това, което искам да направя е да има общоевропейска дефиниция, възможности за данъчни облекчения за инвеститори, които искат да вложат средства в стартъпи. 

В момента работя много активно и с цялата екосистема в България и в ЕС, за да създадем адекватно законодателно предложение, което да обслужва то техните интереси, а не да се превърне в рестриктивна законодателна мярка.

На конференцията „Иновации чрез политика в България през юни тази година обявих това предложение. Там присъстваха представили на правителството, комисар Габриел, академичния сектор, стартъп индустрията. През 2023 г. реализирането на общоевропейско законодателство за стартъпи ще е  основен приоритет на екипа ни.  Българската старт-ъп  индустрия е изключително активна и ние работим с тях.

Какво ще отчетете като успех за изминалата 2022 година?

За мен ключов успех е признаването на  ядрената енергетика за зелена и устойчива. Водих тази битка  тук почти 2 години. Това дава възможност на капиталовия пазар да влага средства в развитие на проекти, свързани с ядрена енергетика. В противен случай цялата тежест щеше да падне върху държавните бюджети – това е непосилно за която и да е държава.  В ядрения сектор около 40 процента от средствата идват от частни инвеститори. Това, което направихме, обявявайки ядрената енергетика за зелена и устойчива, дава възможност за допълнителни инвестиции и за реализиране на повече проекти в сектора. 

А темата за Шенген- този омагьосан кръг докога ще продължи? Ще ни приемат, сега е момента , трудно е, отново имаме същите проблеми от преди 2 г. А е важно да обясним на хората за какво иде реч?

Трябва да се подходи с малко повече самочувствие от страна на България и на Румъния, защото ние вървим заедно. Факт е, че ние сме изпълнили всички задължения, всички технически изисквания и в момента българските и румънските граждани имат право да са част от шенгенското пространство. За мен може би по-твърдо трябва да се каже, че тук става дума за права и те биват нарушени с неясни изисквания или обструкции.

Няма обективни причини защо Нидерландия и Австрия подходиха по този начин. Дори не мисля, че трябва да се дискутира или разисква и да се обсъждат какви са възможните причини, защото говорим за процедурни решения- имаш изисквания, имаш критерии и в момента, в който ги изпълниш, имаш право. Ние в момента сме на етап,  в който от 11 години имаме право и трябва да си го поискаме. Държавите, които имат обструкции нарушават правилата и проявяват дискриминация спрямо група европейски граждани. Това е разочароващо, не трябва да се допускат двойни стандарти в ЕС.

 В момента много ясно трябва да се каже, че такъв тип дискриминационна политики е недопустима в рамките на ЕС. Говорим за разширяване на ЕС, вървим към обединения, не трябва да търсим поредните разделителни линии.