Минчо Бенов, Хабитат България, пред 3eNews: Едно по-радикално решение е еднократна помощ за енергийно обновяване на дома

Това може да са уязвими домакинства например многодетни семейства, самотни майки, хора с увреждания, коментира директорът на Хабитат България.

Енергетика / Анализи / Интервюта , България
Рая Лечева
678
article picture alt description

Разговаряме за новите програми за енергийна ефективност по Националния план за възстановяване и устойчивост с Минчо Бенов, Национален директор на Хабитат България от януари 2011 година. Какви да са алтернативните финансови инструменти, които да стимулират хората да съфинансират енергийното обновяване на дома. Според едно по-радикално решение е еднократна помощ за уязвими домакинства например многодетни семейства, самотни майки, хора с увреждания. Тогава такива домакинства ще се превърнат в двигател на процеса като знаят, че ще получат тези пари самите ще настояват да се вземе решение и да се предприемат мерки за обновяване, смята той. Кои са акцентите:

  • Обмислят санкции за собствениците, които не обновяват своите жилища. Очаква се съвсем скоро да бъде приета Директивата за минималните енергийни стандарти на сградите и ще видим как мерките за обновяване от препоръчителни ще станат задължителни.
  • Не може да очакваме, че от 66 000 сгради като санираме 3000 ще постигнем огромна икономия
  • Всъщност услугите на едно гише ще дадат възможност за по-добра координация.
  • Да направим както в Словакия ветрило от различни финансови инструменти, от които човек да избира от гледна точка на социален статус. Над 90% от многофамилните сгради в Словакия са обновени, а в Братислава са над 97% при 30% самоучастие.
  • Необходима е дългосрочна стратегия за обновяване и ясно планиране през годините

Минчо Бенов е работил в областта на капиталовия пазар, финансовия сектор и международното развитие като заместник изпълнителен директор на Софийска фондова борса АД, директор „Финансов сектор и капиталов пазар” в американския консорциум FLAG, управляващ съдружник на инвестиционни и консултантски дружества. Минчо Бенов е изпълнявал проекти в България на Световна банка и Европейска банка за възстановяване и развитие.
В периода 2005 г. – 2009 г. Минчо Бенов работи по проект за кредитиране на жилищната енергийна ефективност в България, финансиран от кредитна линия на ЕБВР в размер на 50 млн. евро и обезпечен с грантов компонент от 10 млн. евро от Международен фонд „Козлудуй” и реализиран с участието на шест водещи български търговски банки. Минчо Бенов е консултирал и управлявал редица инвестиционни проекти и проекти, финансирани от предприсъединителни и структурни фондове на ЕС. Национален директор на Хабитат България от 2011г.

Още по темата

Г-н Бенов, до дни ще започне приема по програмата за саниране по Плана за възстановяване, средствата няма да стигнат до всички, възможен ли е работещ финансов механизъм?

От сега знаем, че средствата няма да стигнат. В предходната национална програма с 2 млрд. лева бяха обновени над 2200 сгради. През 2017-2018 г. цените на строителните материали бяха значително по-ниски. Сега с 1,4 млрд. лева може да очакваме да бъдат обновени около 1000-1100 сгради максимум. На фона на нуждите това е капка в морето. Само при многофамилните сгради, сградите, които имат нужда от обновяване са над 60 000. Но няма предвидена нито една стотинка за обновяване на еднофамилните сгради, а те са половината от жилищния фонд на страната. Общата оценка е, че 93% от сградния фонд е енергийно неефективен. Ако искаме да решим проблема изцяло говорим за огромна нужда, която няма как да бъде посрещната с този подход към финансирането- 100% грантове за всички. Това е нереалистично, няма от къде да дойдат толкова пари.

И това не е единственият проблем. Този подход в изключително голяма степен изкривява пазара. Повишаването на енергийните характеристики на сградите навсякъде в Европа, включително и Източна Европа е един устойчив бизнес модел, в който участват различни страни с различни интереси. Това са финансов сектор, който обезпечава участието на собствениците, предлага продукти по различни програми, строителните фирми, които помежду си са в една конкурентна среда, фирми, които работят по модела спести и плати – ЕСКО модел. Докато при нас грантово финансиране на 100% априори изключва финансовия сектор.

Дали щяхме да постигнем някакви резултати ако го нямаше безвъзмездното финансиране, дали хората щяха да се възползват от тези финансови инструменти?

Само искам да направя уточнение, че тези средства не бяха по европейска програма. Те бяха национален ресурс, който сме платили аз и Вие от данъците си. При положение, че този публичен ресурс се използва за частен интерес, защото всички санирани жилища са частно притежавани имоти, подходът трябваше да е съвсем различен.

Първо трябваше да се изисква по-голяма дълбочина на санирането от клас C, който ще трябва сега да надграждаме.

Второ трябваше да се изисква самоучастие, за да може собствениците да имат ангажимент, включително и към поддръжката впоследствие. Можеше дълбочината на санирането да е обвързана с размера на самоучастието ако примерно предприемем действия да постигнем клас А да получим по-голям грант, ако работим просто да достигнем клас С, който вече се смята за нисък от гледна точка на характеристики на сгради, да получим по-нисък грант.

Начинът, по който реално беше реализирана програмата демотивира строителните фирми, които участваха, защото решенията кой ще участва бяха централизирани на ниво общини, където се провеждаха процедурите по ЗОП. Собствениците на тези жилища също бяха изключени от процеса, тъй като принципът беше на харизан кон зъбите не се гледат. Те бяха изключени от осъществяване на контрол, от избор на изпълнители включително контрол на изпълнението.

Общините казаха при условие, че ние плащаме всичко, ние ще вземаме решенията за контрола и надзора. Вие само ни осигурете достъп до жилищата –точка. А дали можеше да се случи по друг начин? Ще ви дам пример със Словакия, с която спокойно можем да се сравняваме.

Словакия още с присъединяването си към ЕС разработиха различни програми за обновяване на жилищния фонд, за еднофамилни и многофамилни сгради, с по-голям или по-малък грант. Имайте предвид че там най-големият грант беше 30%, не говорим за 50 или дори за 100%.

Заедно с това разработиха и съответните финансови инструменти, които да подпомогнат домакинствата, които не могат да обезпечат самоучастието си, защото имаше такива. Тук в момента, в който се поиска самоучастие, ще стане ясно, че във всяка сграда има домакинства, които и 10% самоучастие не могат да осигурят. В Словакия бяха създадени финансови инструменти като безлихвени кредити от банките, грантове от държавен фонд, който подкрепяше и продължава да подкрепя финансово всички програми. На всеки пет години се прави оценка на изпълнението на различните програми, добавят се нови компоненти. Резултатът към миналата година беше, че над 90% от многофамилните сгради в Словакия са обновени, а в Братислава са над 97%. Това се случва в Полша, в Чехия, навсякъде, където имаше сходни проблеми.

При нас 20% самоучастие се предвижда на втори етап от програмата от 2023 г.? Какви да са финансовите инструменти, които да се включат, за да са ясни за хората?

При нас най-големият проблем е, че тези неща, доколкото изобщо се правят са малки като мащаб.

Откакто енергийната ефективност на жилищните сгради изобщо започна да се обсъжда през 2005 г. стартира демонстрационен проект на UNDP, който трябваше да обнови демонстрационно 50 сгради с изискване за самоучастие от 50%.

Също през 2005 г. стартира програма за жилищна енергийна ефективност, която беше базирана на кредитна линия от 50 млн. евро от ЕБВР. През заеми от 6 търговски банки даваше кредити за изпълнение на определени дейности като връщаше 20% от кредита под формата на грант. Те дори не бяха безлихвени. Аз стартирах и управлявах програмата до 2009 г. и бяха обновени в някаква степен 33 000 жилища. Хората предприеха смяна на изолация, покриви, стени, закупуване на термопомпи. Не беше цялостно обновяване и това беше проблемът на тази програма. Следеше се строго за качеството на изпълняваните дейности, но основната цел беше да се усвои един ресурс. Дейностите се изпълняваха индивидуално от домакинство в собственото жилище и затова са тези кръпки по фасадите днес. Това беше порок на програмата, тъй като се предприемат такива дейности за цялата сграда, ефектът е несравнимо по-голям.

С изключение на тези два проекта, друго не се е случвало преди да стартира националната програма.  Имаше опит с европейско финансиране и 75% грант да се направи нещо, но много малко се направи. След това се случи националната програма. Тя не беше добре структурирана, кампанийна без приоритизиране на сгради на хора с по-ниски доходи или сгради в по-лошо състояние. Тези въпроси никой не си ги задаваше. Централизирането на всички дейности в общините, а всички останали да стоят настрана опорочи програмата.

Какво да бъде променено сега, за да може общините да организират по-ефективно този процес?

От общините в момента не се изисква съществена промяна. Има няколко ключови реформи, които са пряко свързани с програмата и трябва да се случат, за да бъдат одобрени средствата по нея. Това са разработването на дефиницията за енергийна бедност. Тя трябва да бъде приета преди да тръгне самата програма, по-специално тази, която предвижда самоучастие на собствениците. Второто е промени в Закона за етажната собственост, които минаха на обществено обсъждане, но не са гласувани още в парламента. Третата реформа е предоставянето на услуги на едно гише one stop shop. Това има за цел да компенсира липсата на капацитет, където такъв липсва или да подсили капацитета, където вече има капацитет. Това се условия, които не бъдат изпълнени, Планът за възстановяване и устойчивост няма да бъде одобрен.

Всъщност услугите на едно гише ще дадат възможност за по-добра координация.

Този капацитет все отнякъде трябва да дойде, а ако го нямаме?

Все пак предоставянето на услуги на едно гише ще бъде с отделно финансиране по Плана, така че ще има възможност да се обезпечи с експертиза, все пак това е целта.

Това в момента се обсъжда в много общ план без никаква конкретика. Колеги работеха, включително по един демонстрационен проект. Моето най-голямо притеснение е да не се тръгне по линията на най-малкото съпротивление от гледна точка на това, че дейностите по Плана имат срок за изпълнение. А този срок не е много дълъг особено при такива мащабни програми. Опасявам се да не се вземе Соломоновото решение ние имаме от предишната програма много на брой сгради, които са кандидатствали, не малка част от тях са одобрени, дайте да ги санираме. С тази разлика, че сега ще се търси клас B на енергийна ефективност.

На изслушване на служебния регионален министър д-р Шишков в парламента се спомена за спестяване на близо 1 млн. мегават часа от тези над 2000 сгради и 3 млн. мегават часа от всички санирани сгради до момента. Това какви резултати са?

Не мога да коментирам в детайли. 3000 сгради в никакъв случай не може да се очаква да реализират сериозна икономия, от гледна точка на нуждата от икономии. Ние сме поели конкретни ангажименти, свързани с постигане на въглеродна неутралност до 2050 година, с намаляването с 40% на въглеродните емисии. Те ще са в резултат на дейности по Плана за възстановяване не само санирането, но и много други, които ще бъдат финансирани от Плана, включително използване на ВЕИ, намаляване на емисии от ТЕЦ. Никъде не пише, че трябва да спираме централи, напротив трябва да реализираме такива икономии, което е нещо съвсем различно.

Сградният фонд консумира 40% от общото потребление на енергия. Не може да очакваме, че от 66 000 сгради като санираме 3000 ще постигнем огромна икономия.

Именно това твърдят синдикатите например, че няма как да постигнем намаление на емисии без затваряне на въглищните централи? От къде другаде ще дойде намалението освен от затваряне на замърсяващи предприятия?

Не знам всички дейности, свързани с намаляване на емисиите, но знам, че основната част от финансирането по Плана е свързано с реализирането на зелени инвестиции и със спестяване на емисии. За домакинствата има немалко финансиране за поощряване използването на фотоволатични системи за производство на електроенергия от домакинството. Това е ограничено, но в съвкупността си тези мерки биха довели до необходимите спестявания без закриване на централи, защото никъде не е поет такъв ангажимент.

За затварянето има други поети ангажименти, не във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост. Общата европейска политика е за прекратяване на производството на електроенергия от фосилни горива въпреки рязката промяна на ситуацията заради войната в Украйна. Започнаха, включително и Германия, да разглеждат сценарии за връщане на въглищни централи.

Ако се върнем на темата за санирането на сградите и как да се случва процеса има нещо още важно. В момента се разработват и въвеждат поетапно различни изисквания към енергийните характеристики на сградите. Очаква се съвсем скоро да бъде приета Директива за минималните енергийни стандарти на сградите. Ще видим как от препоръчителни разни такива мерки ще станат задължителни. Ще има задължителни изисквания, които ако те не бъдат изпълнени, ще има санкции за етажната собственост.

Кое е най-близкото до хората, да искат финансиране от търговските банки, да има конкретен финансов механизъм или да има няколко източника, от които да търсят финансиране? Ако изведнъж се поиска самоучастие, хората може да се откажат от програмите?

Първото и задължително условие е нещата да не се случват кампанийно. Това трябва да е стратегически план, разработен като устойчив и дългосрочен процес, при който във всеки един момент напред във времето ще е ясно какво ще се случва. Например първите 3 години ще имате достъп до 80% грант, от трета до шеста година грантът ще бъде 60%. От гледна точка на финансови инструменти трябва да има много и различни финансови инструменти като например безлихвени заеми, целево подпомагане на домакинства, които са в някаква степен на уязвимост дали ще са енергийно бедни или социално слаби, за тях грантовете спокойно може да си останат 100%, това никой не го оспорва. Имайте предвид, че колеги правиха и в България такива проучвания. Много е голям процентът на домакинствата, които заявяват, че са готови да предоставят самоучастие дори то да е повече от 20%. Много от домакинствата особено при еднофамилните къщи са склонни грантовете да са под 50%. Трябва да се направи както в Словакия ветрило от различни програми, от които човек може да избере от гледна точка на социален статус, по коя програма да участва, кое най-добре работи за него. Семейство с високи доходи няма да отиде там, където грантът е 30%, ще отиде там, където е по-нисък, но въпреки това ще поучи някакво поощряване.

Това се случи 2005-2009 г. по тази програма за енергийна ефективност, която Ви споменах, тогава сключихме договори с най-големите шест търговски банки и поддържахме такива гишета да знаят хората кои технологии са допустими за финансиране, кои фирми доставчици са възможни. Но това, което се получи като снежна топка е, че всички банки започнаха да провеждат свои рекламни кампании и да рекламират тези заеми за енергийна ефективност. Процесът се насища информационно, когато всички участници виждат своя интерес и са активни.

Никоя финансова институция не може да конкурира 100% грант.

Ако се въведат нисколихвени или безлихвени облекчения, самите финансови институции ще започнат да си разработват свои финансови продукти.  Хората трябва да знаят, че тези програми винаги ще ги има с различни параметри и условия на подпомагане в дълъг срок, дори след 2050 година, защото нуждата е много голяма. След либерализиране пазара на електроенергия, когато цената на енергията стане по-висока, хората сами ще потърсят възможности. Говорим за енергийна бедност, тя зависи от доходите на хората, от цената на енергията, от състоянието на жилището, в което живеят. Не може да очакваме, че нашите доходи в следващите 10 години ще догонят европейските за съжаление. Не можем да кажем от друга страна, че цената на електроенергията да е постоянно да е субсидирана по някакъв начин от държавата. Единственото, което е реалистично и работи от момента, в който го направиш в много дълъг период от време е това да си подобриш енергийните характеристики на жилището, за да потребяваш по-малко енергия, за да поддържаш топлинен стандарт през зимата и да си охлаждаш жилището през лятото с по-малко енергия. От момента, в който се направят тези подобрения, разликата се усеща веднага в сметките. Да не говорим, че когато се говори за постигане на по-висок клас какъвто ще бъде по тази програма B икономиите ще бъдат още по-големи.

По време на енергийна комисия в парламента регионалният заместник-министър Десислава Георгиева каза, че и в момента се финансира санирането на еднофамилни жилища по оперативната програма, но само в десетте големи града, а от другата година ще се финансират по програма „Развитие на регионите“, но все още не са ясни критериите? Какви да са критериите?

Тук също не може да подпомогнем всички. Презумпцията на една такава програма е, че в еднофамилните живеят богати домакинства защо трябва да ги подпомагаме, но тези еднофамилни сгради не са само в софийските квартали Бояна и Драгалевци. В малките градове и села живеят крайно бедни домакинства. Затова те не могат да се отопляват и стоят по цяла зима в една стаичка или си ходят с палтата вътре. Ние участвахме в работата група на програмата „Развитие на регионите“. Аз нямам спомен да има такива мерки. Дано да се отвори такава възможност. Хубаво е да се обвърже на нивото на подпомагането със социално-икономическия профил на домакинството, защото заможни домакинства, които живеят в нови къщи, техните къщи нямат нужда и от саниране, но да кажем домакинства със средни доходи биха могли да бъдат подпомагани. Ако семейството има по-ограничени финансови възможности и има по-голяма нужда от предприемане на такива действия да се подпомага с по-високо грант. Ако е в по-високо доходи да има някакво поощрение, но при всички случаи да не е голямо. От гледна точка на данъците имаше такива данъчни облекчения, но те мисля, че са за сгради, които постигат клас B и имат разработени технически паспорти и енергийни одити. Това също е добър подход, защото сградите замърсяват по-малко и имат по-малко емисии.

Ние сме предлагали и по-радикални решения като да кажем домакинствата, които са социално слаби или в друга степен уязвимост например многодетни семейства, самотни майки, хора с увреждания, за тях да има еднократна помощ за енергийно обновяване на дома им. Най-широко прилагани мерки, смяна на прозорци, външни врати, топлоизолация на фасадни стени има изчисления колко струва за жилища от 60-75 кв. м от порядъка от 7-8 000 лева. Но да се каже еднократно такива домакинства могат да получат тази сума пари и да я вложат целево в обновяване на жилищата си. Тогава такива домакинства от пречка ще се превърнат в двигател на процеса като знаят, че ще получат тези пари самите ще настояват да се вземе решение и да се предприемат мерки за обновяване. Когато се дефинират по-внимателно проблемите, ще се намерят и различни решения. Този тип програми от гледна точка на мащаба си, полезността и нуждата, трябва да бъдат разработвани стратегически. Трябва да се мисли за дългосрочна стратегия. Аз не знам правителство, което да е мислило отвъд четиригодишния си мандат. Стратегии имаме най-различни, но нещо да се е случило, не е. Демографските политики сега, ще дадат резултат след 20-30 години.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща