Какви са възможностите за развитие на ядрената енергетика в България?

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
827
article picture alt description

Източник: bTV, архив.

Статия на Антон Иванов – Български енергиен и минен форум пред сп. „Енергетика електроенергийни ракурси“ 


Обсъждане на външната среда

Класическият подход при моделиране и оценка на ефективността на дългосрочен проект включва отчитане влиянието на външната среда на база прогнозите за икономическо и технологично развитие. Но актуалната среда е изпълнена с противоречиви тенденции, определени от поредицата кризи, през които преминаваме, както на глобално, така и на континентално ниво. Списъкът е дълъг - бежански потоци, COVID-19, природни бедствия, международни конфликти, нарушени вериги за доставки, недостиг на храни, високи цени на енергийните ресурси. Това е проява на комплексност — глобална система, в която околната среда, икономиката, демографските аспекти, политиката и технологиите постоянно се сблъскват по непредсказуеми начини. Това състояние поражда съмнения в изводите от класическите подходи за моделиране и оценяване на перспективите за нови проекти.

 

Един подход за формиране на сценариите на концептуално ниво може да се онагледи чрез съпоставяне на интеграционните процеси и потенциала за технологично развитие, фигура 1.

Фигура 1. – Спектър от сценарии за социално-икономическо развитие [1]

Преди 2020 година се приемаше за очевидно реализацията на сценария с висока степен на интеграционно и технологично развитие, който отразява и базовите постановки на Зеления пакт. Текущите кризи подлагат на тест устойчивостта на дългосрочните планове, а нуждата от надеждна доставка на енергийни ресурси доведе до преразглеждане на заявените политики. Действията на националните правителства в ЕС ни връщат към сценария със забавени интеграционни процеси и конкуренция по отношение на достъп до технологии и финансиране.

Тезата ни е, че базова ядрена мощност, при която има възможност за дългосрочно осигуряване на горивен резерв и за диверсификация на доставките, представлява устойчив източник на енергия при всички сценарии, като осигурява гаранции за местно производство в дълъг период от време. От друга страна конфигурацията на микс от генериращи мощности, при които се допуска значителна зависимост от внос, са устойчиви само при реализация на сценарий 1.

Влиянието на външната среда върху процеса на планиране на големи инвестиционни проекти намира отражение през базовите политики за финансиране. Пример за формиране на такива е разработването на Европейската таксонометрия [2]. Когато се подготвяше делегираният акт на ЕК за включване на нови енергийни източници в обхвата на таксонометрията, изглеждаше, че ядрената енергетика се приема в „сянката“ на природния газ, който беше определян като преходното гориво към нискоемисионна икономика.

Сега перспективите за използване на природния газ са силно ограничени, а нуждата от надеждно базово производство на електрическа енергия отново се свързва с ядрените технологии от следващо поколение.

Таксонометрията има за цел да ограничи политическия риск при финансиране на някои технологии за производство на енергия, чрез постигане на съгласие на Европейско ниво за препоръчителност при разглеждане на алтернативи за предоставяне на финансиране.

В редица публикации, разглеждащи въпросите за планиране на нови ядрени мощности, се посочва силната зависимост на финансовите модели от оценките на риска. Забавянията в изпълнението или допълнителните разходи са част от рисковете за нова ядрена централа, но съществена роля играе и политическият риск. Както посочва проф. Я.Янев [3], политическият риск е доминиращ при моделиране на сценариите за изграждане на нова ядрена мощност у нас, и то в условията на стабилна пазарна и геополитическа среда, каквато имаше в периода преди 2020 година.

Понастоящем намирането на начини за намаляване на чувствителността на моделите за финансиране по отношение на политическия риск при всички големи енергийни обекти имат ключово значение за успех, а терминът „de-risking“ вече не е приложим само към ядрените проекти, а към всички проекти с дълъг срок на откупуване.

Национална база за развитие на ядрена енергетика

България развива ядрената си програма вече над 65 години и има редица добри постижения, включително висока надеждност при експлоатация на 6 ядрени блока и развита инженерна инфраструктура за управление на ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. Наличието на детайлна регулаторна среда и компетенции в експлоатацията и проектирането на ядрени съоръжения следва да се използва при по нататъшно развитие на ядрената енергетика у нас. Има и конкретни причини темата за развитие на отрасъла да е между основните стратегически алтернативи за енергийния сектор. Такива са:

-  Доставено оборудване и проектна готовност за площадка Белене.

Това са активи, които дават възможност за много по-ускорена актуализация на съществуващо или ново инвестиционно намерение както на площадка Белене, така и на площадка Козлодуй. Следва да се посочи, че обвързването на оборудването с дълъг срок на производство в общото планиране и проектиране е един от критичните въпроси при управление на ядрен обект, което обуславя посочената възможност за ускорена проектна подготовка.

За съжаление тези предимства с течение на времето започват да губят стойност.

-  Напреднала лицензионна процедура

У нас са осъществени действия и има завършени етапи от лицензионната процедура и за двете възможни площадки за реализация на нов ядрен проект. За площадката на АЕЦ „Козлодуй“ е взето решение по принцип на Министерски съвет през 2012 година и има решение на АЯР за одобряване на избора на площадка от 2020. През 2020 и 2021 Министерският съвет одобрява доклади, касаещи площадката на АЕЦ „Козлодуй“, а именно за развитие на технологии от типа на Малки модулни реактори, както и за рационално използване на доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“.

За площадката на АЕЦ „Белене“ са взети решения на Министерски съвет по принцип през 2004 и по същество през 2005 година. Има заповед на Агенцията за ядрено регулиране за добряване на избора на площадка от 2006 и одобрение на Техническия проект от 2009 година. Има и разрешение за строителство от 2008 година. Има действащо решение по ОВОС на база на одобрен доклад от 2004 година.

Отново и тук част от получените разрешения или решения имат срокове или са обвързани с конкретна технология, които правят тези предимства временни и относителни.

- Добри финансови възможности за иницииране на проект

Поради текущата ценова конюнктура на пазара на електрическа енергия АЕЦ „Козлодуй“, но и НЕК, имат добри възможности за финансиране на начални устройствени и проектни дейности по нов ядрен проект. И докато НЕК вече има ангажименти за развитие на проекта „Яденица“, то АЕЦ „Козлодуй“ може да предприеме фактически действия по подготвеното досие за нов ядрен блок, което включва Идеен проект и Технико-икономически анализи и финансов модел. Ключовото тук е да се започнат строителни дейности, които да осигурят възможност за реализация на проекта в средносрочен план.

Имайки пред вид горното, въпросът е как тези положителни предпоставки да се използват за формиране на оптимална стратегия за изграждане на нова ядрена мощност и за развитие на ядрения сектор в хоризонта след 2050 година.

Две перспективи за развитие

В съвременния свят вече ясно са се оформили две перспективи за развитие на ядените програми – реализация на проекти от III-то поколение или подготовката за осъществяване на следващо поколение реактори, най-вече асоциирани с малки модулни реактори (ММР).

Изграждане на блокове с висока мощност

Това са блокове от III-то поколение, които се изграждат в момента от редица страни и включват апробираните технологии, които са добре познати у нас. Тази опция все още може да се реализира на площадка Белене чрез използване на доставеното оборудване за ВВЕР 1000.

„Висящата“ процедура и липса на активност при собственика на проекта – НЕК ЕАД, не са в полза на тази опция. Все по-вероятно изглежда, че е по-рентабилно използването на площадката за общи индустриални дейности, отколкото да се продължава поддържането на един замразен обект.

Оборудването за ВВЕР 1000 може да се използва частично и на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ за изграждане на нова ядрена мощност, но отново процедурните въпроси и затруднения при работата с основния доставчик правят трудно планирането на такъв вариант.

Разработеното сега и технически добре обосновано инвестиционно намерение за изграждане на два нови ядрени блока от АЕЦ „Козлодуй“, е на база на хибриден вариант с използване на доставено за Белене оборудване и привличане на комплексен изпълнител, който може да комплектова цялостната доставка и да изготви нов технически проект в рамките на процеса на лицензиране.

По-долу се предлага вариант за използване на положителните предпоставки и оптимизиране на ресурсите, така че да се преодолеят трудностите при възобновяване на намеренията за реализация на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.

В изпълнение на такъв план следва да се отчитат следните особености при реализация на нова ядрена мощност, навсякъде в Европа:

- Все по-трудни и продължителни процедури по съгласуване и одобрение на доклада по ОВОС АЕЦ „Козлодуй“ притежава одобрен доклад по ОВОС и положително решение за изграждане на един ядрен блок. Процедурата по одобряване на доклада и влизането в сила на решението на МОСВ отне 6 години, което може да се приеме за добро постижение, отчитайки сроковете по подобни процедури на други страни в ЕС.

Намерението за изграждане на два нови ядрени реактора не трябва да води до отказ от сегашното положително решение, а следва да се развива чрез иницииране на отделна процедура за следваща мощност на по-късен етап. Сега проектът следва да се продължи с намерението за изграждане на VII-ми блок, за което има все още валидно решение по ОВОС.

- Трудно привличане на необходимото финансиране за големи проекти;

 За разлика от общото правило, при което проекти с по-висок капацитет постигат по-добра рентабилност и привличат интереса на големи финансови институции, при ядрените обекти твърде високата единична мощност все повече се разглежда като риск. Освен ограничения набор от финансови институции, които приемат за обсъждане проекти за финансиране или застраховане на нови или съществуващи ядрени мощности, привличането на необходимото финансиране се затруднява от изисквания за доказване на пазарна устойчивост в първите 20 години от експлоатацията. Анализите на текущата пазарна среда и прогнозите за регионалното търсене не са достатъчно условие за обосноваване на възможността за възстановяване на инвестициите. В тази връзка остава алтернативата за сключване на договори за изкупуване на произведената електрическата енергия, но крайни клиенти със съизмеримо потребление на производството от два големи ядрени блока са твърде малко. По същия начин може да се посочи, че са рядкост търговците със съизмеримо портфолио от крайни клиенти.

В общия случай Държавата е един от малкото субекти, които могат да осигурят надеждна гаранция за пазарна реализация при структуриране на проект. Но в такъв случай при обосноваване на нуждата от държавно участие не следва да се излиза извън нуждите на националния пазар. С отчитане на дадените приоритети за развитие на ВЕИ мощности не само у нас, но и в региона, прогнозите за необходими базови мощности, каквито са ядрените, са твърде внимателни и се ограничават до 1000 MW.

Например от разглежданите в рамките на работата на Комисия за енергиен преход към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка [4] четири независими стратегически анализа два въобще не разглеждат алтернативата за нова ядрена мощност през следващите две десетилетия, а другите два допускат сценарии с нови ядрени мощности, но се препоръчва те да бъдат с по-ниска инсталирана мощност.

По-задълбочените анализи посочват, че при липса на ядрени мощности, за да се гарантира сигурността на доставките, са необходими нови парогазови централи, както и значително по-висок дял на ВЕИ, но в комбинация с батерии и други технологии за системна интеграция. Изводът е, че оптималният микс след 2030 година следва да включва нова ядрена мощност с капацитет 500 до 1000 MW. Анализите обръщат внимание, че както ядрените мощности, така и мощностите за съхранение, наземните вятърни мощности и фотоволтаичните мощности ще се нуждаят от подкрепа, защото е необходимо да се постигне намалена рискова експозиция при финансиране на големи проекти.

Така препоръката за реализация на проект с единична мощност до 1000 MW намира подкрепа, поради нуждите на националния електроенергиен баланс. Въпреки това за реализацията на такъв проект са необходими мерки за намаляване на риска за пазарна реализация, което прави наложително обсъждането на възможностите за държавна подкрепа.

- Обосновката на държавното участие в ядрен проект;

При обсъждане на темата за държавно участие в ядрен проект се отчита, че всички други алтернативи за производство на нискоемисионна електрическа енергия ползват финансова подкрепа, както и регулаторни преимущества.

Когато се обсъжда инвестиционен проект с участието на АЕЦ „Козлодуй“, задължително следва да се обоснове инициативата от гледна точка на държавното участие. Правилата на ЕС не забраняват такова участие, но изискват да бъде доказано, че по този начин се постигат важни за обществото цели и не се нарушава конкурентната пазарна среда.

В тази връзка е подходящо да се обсъди подходът, предложен в [5] за структуриране на ядрен проект в Полша. При него Държавата реализира проекта за нова АЕЦ, а впоследствие продава дялове на потребителите на електроенергия.

Създаденото дружество със специална цел (SPV) е контролирана от държавата компания. Първоначалният инвеститор организира целия инвестиционен процес, включително финансиране и поема всеки вид риск, който може да бъде ефективно управляван от правителството (политически, регулаторен, икономически и т.н.).

Първоначалният инвеститор продава своите дялове на потребителите на електроенергия (крайни инвеститори) в периода преди началото на експлоатацията. Оттам нататък те ползват електроенергията, в качеството си на собственици в централа, по производствени цени. В периода между създаването на проектната компания и присъединяването към мрежата, първоначалният инвеститор постепенно продава своите дялове на потребителите на електроенергия (крайни инвеститори). Колкото по-близо е завършването на проекта, толкова по-малък е рискът за купувача. Това намира отражение в цената на акциите – тя е най-ниска в началото и най-висока точно преди присъединяването към мрежата, но все още привлекателна за потенциалните крайни инвеститори.

Това е модел на инициирана от Държавата публично-частна кооперация на крайни потребители. Енергийните компании също са възможни участници в собствеността, но това е по-скоро изключение. Този модел използва доказани механизми на подобни кооперативни модели, прилагани от полската промишлена мощност (автопроизводители), американските кооперации и финландският модел „Mankala”.

Малки модулни реактори (ММР)

Следва да се посочи, че проектите за малки модулни реактори в общия случай имат различна пазарна ниша и се планират в различен времеви хоризонт, спрямо обсъжданите алтернативи с голям ядрен блок. В този смисъл перспективата за работа по малки модулни реактори от IV-то поколение не противоречи на идеите за изграждане на нова ядрена мощност с доставеното оборудване, като това твърдение е валидно при работа по проект, ограничен само до изграждане на един нов ядрен блок 1000 MW. Понастоящем има голямо разнообразие на пилотни разработки в категорията на малките модулни реактори [6]. Поради това, че все още липсва пазарен прототип, който да се разглежда в рамките на проект за реализация, на преден план излиза анализът на възможностите за участие в началната фаза за развитие на бъдещ пазарен продукт.

Участието във фазата на разработване на пазарен прототип на ядрена технология е съществено предизвикателство, но и съдържа възможности за научно и индустриално развитие. Сред предизвикателствата на първо място следва да се посочи необходимостта от изграждане на компетентност успоредно с развитието на проектната инициатива.

Формулата за развитие на пилотни проекти се основава на съвместна работа на екипа, носител на специализирано знание и патентни права от една страна, и на местна трансферираща научна или инженерна организация, от друга. На следващ етап се търси инвеститор, който впоследствие да управлява експлоатацията на съоръжението.  У нас се обсъждат или има рамкови споразумения за работа по няколко различни типа малки модулни реактори, но все още липса ясно ангажиране и съвместна работа по тях.

Какво е необходимо за активизиране на проект?

Независимо че алтернативата за развитие на националната ядрена програма има широка публична подкрепа, реални действия в това направление липсват.

Тук са обсъдени три важни направления, по които е задължително да се ускори работата на държавните институции.

Стратегия за управление на отработило ядрено гориво и радиоактивни отпадъци

Наличието на стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци , както и планове за изграждане на дълбоко геоложко хранилище за погребване на високоактивните отпадъци, е задължително условие за планиране на нова ядрена мощност.

Въпреки че подготовка в това направление има още от 2019 година, България се бави с ангажиране и планиране на окончателно решение за задния край на ядрения цикъл. Реализацията на проекти за погребване на високоактивните отпадъци в дълбоки геоложки формации обхващат дълъг период от десетки години и въпреки че у нас има подходящи условия и натрупан предварителен опит и знания, липсата на институционална активност задържа критично възможностите за планиране на нова ядрена мощност.

Стратегия за развитие на енергийния сектор

Освен че има законово изискване за разработване и актуализиране на енергийната стратегия, липсата на стратегическа визия за развитие е значителна пречка за осъществяване на инициативи в ядрената област. За такъв тип инвестиции държавните дружества са обвързани пряко с решения и планове на собственика, т.е. на Държавата. В този смисъл националните стратегии са подходящите документи за обосноваване и първоначално обсъждане на визията за развитие. В подкрепа на това становище следва да се посочи записът в Закона за държавния бюджет от юли 2022 година, който регламентира механизма за предоставяне на средства от държавните дружества за компенсации на потребители на свободен пазар. Изискването е държавните дружества да правят целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, като превеждат онази част от приходите си, която остава след покриване на разходите за производство, ремонт и инвестиции. Така ако сега имаше утвърден план за работа по нова ядрена мощност, АЕЦ „Козлодуй“ щеше да има основания да задържа малка част от приходите си и да осъществява дейности, които имат високо значение за бъдещото гарантиране на доставките за нашия пазар.

Процедура за избор или инициатива на Държавата

В процедурата за изява на интерес от 2018 година участие взеха редица фирми с потенциал за разработване на ядрен проект. Министерството на енергетиката изпрати писма до компаниите от „краткия списък“, за да потвърдят подаването на обвързващи оферти и по-нататъшното участие в процедурата. Както информира енергийното министерство през 2019 година, фирмите от „краткия списък“ са Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), „Атоменергопром“ АД, част от Росатом, Корейската хидро-ядрена корпорация, Фраматом САС, Франция и Дженерал Електрик, САЩ.

Вероятно част от участниците ще имат проблем да обосноват формата на финансиране и съвместната работа с наша държавна компания, с оглед на насоките на ОИСР [7] за корпоративното управление на държавните предприятия, но за фирми като Корейската хидро-ядрена корпорация, Фраматом САС и Дженерал Електрик, не би било проблем да развият конкретно предложение, било то за доизграждане на АЕЦ „Белене“ или за нов ядрен блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.

За ангажиране на Държавата за реализация на инвестиционен проект е необходимо решение на Народното събрание за одобрение на стратегическа рамка за секторно развитие или за одобрение на конкретна инвестиционна инициатива. И в двата случая е необходимо подготовка на доклад и детайлна обосновка от страна на министъра на енергетиката. През 2020 година за целите на подобно решение на Народното събрание, министърът на енергетиката възложи на АЕЦ „Козлодуй“ да разработи подробна обосновка, но по тях нямаше развитие. С оглед на съществено променената външна среда подготвените преди една година обосновки следва да се актуализират, за което отново се очаква инициатива от Министерство на енергетиката.

Заключение

Обсъждането на възможностите за развитие на ядрената енергетика у нас засега има по-скоро информационен характер, защото подобен тип големи проекти изискват ясно ангажиране на собственика на активите, като се отчитат ангажиментите за надеждно електроснабдяване.

С оглед на перспективата за ограничаване на работата на въглищните централи в следващите 10 години, Министерството на енергетиката следва да обоснове пътищата за осигуряване на националния електроенергиен баланс, съгласно Закона за енергетиката.

Възможностите за реализация на проект за нова ядрена мощност с използване на доставеното оборудване вече са твърде ограничени и изискват неотложни действия от страна на Държавата.

Възможно е нашата ядрена програма да продължи със следващо поколение реактори, но отново е необходимо това ясно да бъде заявено и обосновано, което отново ни връща към въпроса за национална стратегия.

Литература

[1] А.Иванов, Изграждане на един ядрен блок с реактор ВВЕР-1000 на площадката на АЕЦ „Козлодуй“: технически аспекти и държавни ангажименти, конференция на БЕМФ, Ядрената енергетика на либерализирани енергийни пазари, София, 2015;

[2] Изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2021/2139 по отношение на икономическите дейности в някои сектори на енергетиката и на Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178 по отношение на специфичното публично оповестяване на информация за тези икономически дейности, от 9 март 2022;

[3] The risk of completing Belene NPP, 2018, Prof. Dr. Yanko Yanev, Vienna International Nuclear Center Competence (Nuclear Energy Policy Risks and Market Risks are critical);

[4] Комисия за енергиен преход към КСЕЗС – информация към някои от сценариите и енергийни модели, 14 юли 2022 (https://saveti.government.bg/web/cc_2002/1);

[5] B. Horbaczewska, Ł. Sawicki, The SaHo Model for Nuclear Power, IAEA Virtual EventEVT1904634, 1-3 March 2022;

[6] Advances in Small Modular Reactor Technology Developments, IAEA, 2020 (https://www.iaea.org/newscenter/news/nuclear-power-for-the-future-new-iaea-publicationhighlights-status-of-smr-development ;

[7] OECD (2019) Guidelines on Corporate Governance of State-owned Enterprises, 2015 edition;

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща