Съветът на ЕС: Всички нови сгради до 2030 г. трябва да са с нулеви емисии

Всички нови сгради да са с нулеви емисии до 2030 г., а съществуващите сгради да бъдат трансформирани в сгради с нулеви емисии до 2050 г. За това се споразумяха днес страните членки в рамките на Съвета на ЕС по предложението за преразглеждане на Директивата за енергийните характеристики на сградите.

„Сградният сектор е от решаващо значение за постигането на целите на ЕС в областта на енергетиката и климата за 2030 и 2050 г. Нещо повече, постигнатото днес споразумение ще помогне на гражданите да постигнат значителни енергийни спестявания. По-добрите и по-енергийно ефективни сгради ще подобрят качеството на живот на гражданите, намаляване на  сметките за енергия и облекчаване на енергийната бедност“, коментира  чешкият министър на индустрията и търговията Йозеф Сикела, цетиран от пресслужбата на Съвета на ЕС.

Според Сикела, от 2028 г. новите сгради, публична собственост ще трябва да са сгради с нулеви емисии;

от 2030 г. всички нови сгради трябва да бъдат сгради с нулеви емисии.

Изключения ще бъдат възможни за някои сгради, сред които историческите, местата за поклонение и такива, които се използват за отбранителни цели.

За съществуващите сгради държавите-членки се съгласиха да въведат минимални стандарти за енергийни характеристики, които да отговарят на максималното количество първична енергия, което сградите могат да използват на 1 кв метър годишно. Целта е да се задействат ремонти, така че да се стигне до постепенно премахване на най-лошите сгради и непрекъснато подобряване на националния сграден фонд.

За съществуващите нежилищни сгради държавите-членки се споразумяха да определят максимални прагове за енергийни характеристики въз основа на потреблението на първична енергия. Първият праг би означавало да е под потреблението на първична енергия на 15% от най-лошите нежилищни сгради в дадена държава-членка. Вторият праг ще бъде определен под 25%.

 

Държавите-членки ще трябва  да намалят всички нежилищни сгради под прага от 15% до 2030 г. и под прага от 25% до 2034 г.

Праговете ще бъдат определени въз основа на потреблението на енергия от националния сграден фонд към 1 януари 2020 г. и между различните категории ще може да има разграничения.

За съществуващите жилищни сгради държавите-членки се съгласиха да определят минимални стандарти за енергийни характеристики въз основа на национална траектория в съответствие с постепенното обновяване на техния сграден фонд до сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г., както е посочено в техните национални планове за обновяване на сгради.

Националната траектория ще трябва да отговаря на намаляването на средното потребление на първична енергия в целия жилищен сграден фонд за периода от 2025 г. до 2050 г. с две контролни точки, които да гарантират, че средното потребление на първична енергия от целия жилищен сграден фонд е най-малко еквивалентно на:

до 2033 г. на ниво от клас енергийни характеристики D

до 2040 г., на национално определена стойност, получена от постепенно намаляване на средното потребление на първична енергия от 2033 г. до 2050 г. в съответствие с трансформирането на жилищния сграден фонд в сграден фонд с нулеви емисии.

Освен това се добавя нова категория „A0“ към сертификатите за енергийни характеристики, които да съответстват на сгради с нулеви емисии. Държавите-членки ще могат да добавят нова категория „A+“, която да отговаря на сгради, които, освен че са сгради с нулеви емисии, допринасят за производството на възобновяема енергия. Сертифицирането за енергийни характеристики на сградите, определени преди това от директивата, класира сградите по скала от A (най-добри) до G (най-лоши) въз основа на техните енергийни характеристики.

Държавите-членки ще трябва да определят и изисквания, които гарантират, че всички нови сгради са проектирани така, че да оптимизират своя потенциал за производство на слънчева енергия. Постигнато е и съгласие за разполагане на подходящи инсталации за слънчева енергия:

до 31 декември 2026 г. на всички нови обществени и нежилищни сгради с РЗП над 250 м2 (разполагаема площ от 250 кв м);

до 31.12.2027 г. на всички съществуващи обществени и нежилищни сгради с основен или основен ремонт с РЗП над 400 м2;

до 31 декември 2029 г. за всички нови жилищни сгради.

Държавите членки се съгласиха и по отношение на изискванията за предоставяне на инфраструктура за устойчива мобилност, като точки за зареждане на електрически превозни средства и велосипеди във или до сгради, окабеляване за прогнозиране на бъдеща инфраструктура и места за паркиране на велосипеди. Въвеждат се  и паспорти за доброволно саниране на сградите, съобщават още от Съвета на ЕС.

 

Предвижда се също така и издаване на национални планове за обновяване на сгради, които ще съдържат пътна карта с национални цели за 2030, 2040 и 2050 г. по отношение на годишния процент на енергийно обновяване, първичното и крайното енергийно потребление на националния сграден фонд и оперативните намаления на емисиите на парникови газове. Първите планове ще трябва да бъдат издадени до 30 юни 2026 г. и на всеки пет години след това.

Споразумението, постигнато между страните членки дава възможност на Съвета да започне преговори с Европейския парламент. След като бъде постигнато политическо споразумение между двете институции, окончателният текст ще бъде официално приет от Съвета и Парламента.

Европейската комисия представи предложението за преразглеждане на Директивата за енергийните характеристики на сградите на 15 декември 2021 г. Предложението е част от пакета „Годни за 55“, който има за цел ЕС да тръгне към климатична неутралност до 2050 г.

Предложението е особено важно, тъй като сградите представляват 40% от консумираната енергия и 36% от свързаните с енергията преки и непреки емисии на парникови газове в ЕС. Това е и един от лостовете за изпълнение на стратегията обновяване, публикувана през октомври 2020 г., със специфични регулаторни и финансови  мерки, които  целят най-малко удвояване на годишния процент на енергийното обновяване на сгради до 2030 г. и насърчаване на основните ремонти .

Съществуващите досега документи определят минимални изисквания за енергийните характеристики на нови и съществуващи сгради, които се реновират. Определена и методологията за изчисляване на интегрираните енергийни характеристики на сградите, като също така е въведено сертифицирането им.