Инвестициите във възобновяема енергия трябва да се увеличат 4 пъти до 2030 г, за да се постигнат целите за декарбонизация

За да се достигнат нетни нулеви емисии до 2050 г. и да се ограничи глобалното затопляне до 1,5C, инвестициите във възобновяеми енергийни източници трябва да надминат финансовите потоци за изкопаеми горива с коефициент четири. И това да се случи само през следващото десетилетие, това показва според изследване на BloombergNEF и Glasgow Financial Alliance for Net Zero (GFANZ).

В момента около 90 цента отиват за нисковъглеродни енергийни източници спрямо всеки 1 долар, вложен за изкопаеми горива. Това съотношение трябва да се промени драстично до 2030 г. със средно 4 долара, инвестирани във ВЕИ за всеки 1 долар, отделен за добив и производство на конвенционални енергийни доставки, смятат анализатори от BNEF. До момента това съотношение на инвестициите никога не е преминавало инвестиционната граница 1:1.

Цифрите показват, че декарбонизацията на глобалната икономика е начинание с малко паралели в съвременната история. Инвестициите в глобалната енергийна система може да се покачат до 114,4 трилиона долара до 2050 г. и маса пари да се инвестират във ВЕИ, включително вятърна и слънчева енергия, според BNEF.

Това десетилетие „е жизненоважно време за стартиране на инвестиране в енергийния преход и предотвратяване на обратно покачване на нивата на парниковите газове“, пишат анализаторите на BNEF в свой доклад. Учените припомнят още, че глобалните емисии на парникови газове трябва да намалеят наполовина до 2030 г., за да се избегнат катастрофалните въздействия от изменението на климата. Изследването на BNEF е поръчано от Glasgow Financial Alliance for Net Zero – това е коалиция от банки, мениджъри на активи и застрахователи, контролиращи активи на обща стойност 135 трилиона долара.

Анализът беше насочен към определяне на нивото на инвестициите, необходими за достигане на беземисионна икономика и ограничаване на повишаването на глобалната температура до не повече от 1,5C при седем сценария от Международната агенция по енергетика, Междуправителствения панел по изменение на климата IPCC и Мрежата за екологизиране на финансовата система (Network for Greening the Financial System NGFS).

Сравняването на инвестициите в нисковъглеродни енергийни доставки с изкопаеми горива „предлага нов поглед върху това как корпорации, държавни и недържавни организации и финансови институции могат да приведат своята финансова дейност в съответствие с климатичните сценарии“, обясняват от BNEF.

Обезлесяването трябва да спре сега

В същото време от GFANZ предупреждават, че е малко вероятно е светът да достигне декарбонизация до 2050 г., освен ако не се спре процеса на обезлесяването в рамките на това десетилетие. Този процес не само трябва да спре, ами трябва да и да започне масово засаждане и опазване на флората и фауната. Оттам призовават финансовите институции да включат обезлесяването в своите планове за преход чрез разработване на политики за идентифициране и ограничаване на финансирането на такива дейности.

Обезлесяването представлява 11% от глобалните емисии на парникови газове, надминавайки авиацията и производството на цимент. Защитата и съживяването на различните гори, като мангровите, торфищата и други естествени климатични решения могат да избегнат значителни емисии, потенциално представляващи почти 40% от декарбонизацията, необходима до 2030 г. Най-важното е, че за да се поддържа безопасна обитаема планета, обезлесяването трябва да приключи това десетилетие.

Загубата на гори не само подкопава дългосрочния прогрес на климата; то застрашава в краткосрочен план здравето и поминъка на една пета от хората, които живеят в тези екосистеми: екосистеми, които също са дом на четири пети от растенията и животните в света.

Според скорошни проучвания опазването може също така да доведе до глобални икономически ползи; между 2030 г. и 2070 г. изследователите изчисляват, че повторното залесяване и намаленото обезлесяване могат да доведат до икономии от 6-40 трилиона щатски долара по отношение на декарбонизацията, смятат финанситите.