В търсене на баланс европейските електроенергийни борси пак обмислят път към нива под 400 евро за MWh

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
862
article picture alt description

източник: Energylive

Производството на електроенергия, в това число от фосилни горива спада и то съществено към първата десетдневка на септември тази година спрямо миналата. Измененията на годишна база на дела на ядрената енергия в посока към понижение правят силно впечатление. За разлика от този на природния газ. Независимо, че на седмична база данните за участието на ядрената енергетика са по-добри. Слабото изменение в посока към подобрение на участието на алтернативните горива, въпреки някои обратни твърдения не е достатъчно.

Все пак септември е месец, в който летните жеги са останали назад, тоест отпада необходимостта от охлаждане на помещенията. Съответно пазарите отчитат тези промени. Данните за производството като цяло говорят много за състоянието на икономиката.  Затварянето на редица предприятия, включително и от тежката индустрия вече се отразява. На този фон участниците на европейските електроенергийни борси се опитаха да сложат ред. Поне това сочи прочитът на ценовите нива в сегмента „ден напред“ през изминалата седмица. Стремежът за ценови нива под 400 евро за MWh изглежда остава водещ.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия през 36-та седмица във всички страни от Европа e от порядъка на 44 579.87 GWh във вечерни часове на 11 септември 2022 г. преди окончателния отчет (47 746.22 GWh след коригиране на данните за предходната 35 седмица).

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от ЕС във вечерните часове на 11 септември за 36-та седмица, то достига до обем от 40 424.79 GWh (43 326.43 GWh след корекцията в края на 35-та седмица), според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на публикуване.

От това общо производство на фосилните горива се пада дял от 16 685.26 GWh или 41.27 % преди корекция (18 709.15 GWh или 43.18 % окончателните допълнени данни за седмица по-рано) . От тях - на кафявите въглища – 3997.37 GWh или 9.89 %, както и на каменните – 9.38 % (3791.17 GWh). Газът държи дял от 7778.64 GWh (19.24 %).

Участието на ядрената енергия е изчислено на 9017.62 GWh или 22.31 %.

Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) e от порядъка на 14 721.91 GWh или 36.42 % (според уточнените коригирани данни за 35-та седмица – 15 134.24 GWh или 34.93 %).

Вятърните централи на сушата са произвели обем от 4506.08 GWh (11.15 %), а офшорните – 666.66 GWh или 1.65 %.

Делът на електроенергията от слънчеви електроцентрали достига до 3708.74 GWh или 9.17 %. Що се отнася до хидроенергията, то делът й е от порядъка на 5.01 %, а от помпени станции – 4.98 %. Редно е да се отбележи и делът на биомасата – 3.66 %.

Цените

Цените на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ остават в диапазона до 400 евро за MWh. Опитите за движение в посока надолу остават водещи на фона на стремежа за измъкване от „капана“ на газа и продължаване към целите на „зелената сделка“.

Първият ден от миналата седмица с ден за доставка 5 септември остави ценовите нива спрямо последния ден от уикенда в диапазона 357.45 евро за MWh в Германия (плюс 47.3 %) – 464.11 евро за MWh в Италия (плюс17.4 %).  Стойността на IBEX (БНЕБ) също се повиши значително – с 35.7 % до 425.50 евро за MWh.

На пазара отново остана разделителната линия, очертана от една страна от Полша, от друга – от Испания и Португалия.  Така въпреки скока с 68.7% цената на полската електроенергийна борса остана доста под това ниво – 217.35 евро за MWh. Действащият по малко по-различен модел Иберийски пазар при ръст на цените с 28.6 % остана с най-ниските ценови нива от 188.53 евро за MWh. По-ниски са и постигнатите стойности в сегмента „ден напред“ и на страните извън континента (Великобритания и Ирландия).

Повишението  в сегмента „ден напред“ продължи и с ден за доставка 6 септември. Постигнатите ценови нива бяха и най-високите за цялата изминала седмица. Въпреки че темпът на покачване бе по-слаб цените достигнаха достатъчно обезпокояващи стойности, надхвърлящи за пореден път нивото от 500 евро за MWh. Така при скок с 18.9 % стойността на IBEX (БНЕБ) скочи до 506.08 евро за MWh като на гръцката HENEX остана малко по-ниска – до 505.69 евро за MWh при скок с 11.4 %. На съседния румънски пазар увеличението с 18.4 % доведе до ниво от 529.71 евро за MWh, а на унгарския бе отчетено също едно от най-високите стойности – 531.44 евро за MWh (плюс 18.3 %).

Значителна разлика бе наблюдавана и то не за пръв път между съседните Германия и Франция – 417.27 евро за MWh (плюс 16.7%) и 523.99 евро за MWh (плюс 20.2%) съответно.  Най-висока остана цената в Италия – 550.97 евро за MWh (плюс 18.7 %).

Понижение бе отчетено само на трr от европейските електроенергийни борси – в Полша при спад с 19.8 % цената се установи до 174.30 евро за MWh, а на борсите в Испания и Португалия – с 10.1% до 169.57 евро за MWh.

Ценовите нива в посочения сегмент дадоха първият си сигнал за движение в посока надолу в средата на миналата седмица – грубо между 10 и 20 процента. Все пак на четири от борсите се наблюдаваше и ръст.

В резултат, при  отчетено понижение от 20.2 % на българската IBEX и 20.1% на гръцката HENEX стойността спадна  до 403.79 евро за MWh. На съседния румънски пазар понижението от 18.2 % свали цената до 433.26 евро за MWh, докато на унгарската борса остана доста по-висока – 484.01 евро за MWh (минус 8.9 %), оказвайки се по-високо от държащата обикновено първо място Италия (спад с 12.3 % до 483.26 евро за MWh). По-ниска цена бе отчетена във Франция – 468.96 евро за MWh (минус 10.5 %). 

Регистрираният ръст на четирите борси варираше между 1.0 % (474.31 евро за MWh) и 1.4 % (445.73 евро за MWh) в Белгия, както и 4% (443.93 евро за MWh) в Нидерландия и 10.8 % (462.45 евро за MWh)  в Германия.

С ден за доставка 8 септември, отново с изключение на пет от европейските електроенергийни борси стойностите в посочения сегмент продължиха да се движат в посока надолу. Така спадът с 6.3 % свали цената на българската IBEX  до 378.29 евро за MWh.  На останалите борси понижението бе в диапазона между 1.2 % (438.77 евро за MWh) в Нидерландия и 3.3 % (461.02 евро за MWh) в Австрия и Франция (452.38 евро за MWh) и 12.7 % (378.29 евро за MWh) в Румъния.

За отбелязване е, че от страните на континента повишение бе отчетено само в Гърция – плюс 3.6% - до 418.35 евро за MWh. Слаб ръст от 0.6 % бе наблюдаван на електроенергийната борса във Великобритания  - до 303.61 евро за MWh, докато на Иберийския пазар (Португалия и Испания) ценовите нива скочиха с 46.3 %, но до стойност наполовина на останалите пазари – 155.94 евро за MWh.

Слабата разнопосочност в сегмента „ден напред“ се запази на европейските електроенергийни борси и с ден за доставка 9 септември. Спадът, който варираше между 6.8 % (425.66 евро за MWh) в Сърбия и 12.0 % (444.30 евро за MWh) в Италия, както и 17.8 % (377.27 евро за MWh) в Хърватия и 23.3 % (347.52 евро за MWh) във Франция. Понижението с 19.1 % на българската IBEX и румънската OPCOM свали стойността до 305.96 евро за MWh.

На този фон увеличението с 4.7 % на гръцката HENEX доведе до цена от 437.86 евро за MWh. Въпреки значителния ръст с 22.1% стойността на полската електроенергийна борса се покачи до едва 139.18 евро за MWh, но остана по-ниска от тази на Иберийския пазар, където също бе отчетено покачване с 2.4 % до 159.73 евро за MWh.

Доста по-различна реакция бе наблюдавана с настъпването на почивните дни и в частност с ден за доставка 10 септември, когато на 12 от европейските електроенергийни борси бе наблюдавано покачване доста различно в процентно отношение, но довело до цена от 404.32 евро за MWh. На двете от борсите, държащи обикновено едни от най-високите цени – гръцката HENEX и италианска GME бе наблюдаван спад, но до ниво от 424.52 евро за MWh и 425.40 евро за MWh съответно.

Скокът с 32 % вдигна цената  на електроенергийната борса в Полша в сегмента „ден напред“ до 183.69 евро за MWh, а на по-различния Иберийски пазар при ръст с 10.2 % постигнатата цена в сегмента ден напред бе на ниво от 176.05 евро за MWh.

Така след опитът за някакво уеднаквяване не толкова на ценови нива, колкото на позиции, в последния ден от седмицата повечето  европейски електроенергийни борси при нов спад между 3.1 % (391.65 евро за MWh ) на IBEX (БНЕБ) и OPCOM и 3.3 % (390.94 евро за MWh)сякаш се оказаха обединени около ниво под 400 евро за MWh. По-значителния спад с 4.7 % свали стойността на италианската GME до 405.20 евро за MWh, а понижението с 2% определи стойност от 416.13 евро за MWh на гръцката HENEX.

В посока към спад се втурнаха и полската борса (минус 17.6% до 151.40 евроза MWh), и тези на Португалия и Испания – минус 8.3 % до 161.42 евро за MWh.

С настъпването на новата седмица цените в сегмента ден напред се покачват на всички европейски електроенергийни борси. На две от тях (Чехия и Словакия) ценовите нива остават без промяна (423.76 и 433.95 евро за MWh съответно).  Като цяло ценовите нива остават над 400 евро за MWh и са в диапазона между 407.90 евро за MWh (плюс 4.4 %) в Белгия и 435.88 евро за MWh (плюс 11.3%) в България Румъния, както и 408.03 евро за MWh (плюс 4.2 %) в Германия и 416.88 евро за MWh във Франция (плюс 6.6 %).

Отново на противоположната страна остават Полша с постигната цена от 152.16 евро за MWh при ръст от едва 0.5 на сто и Португалия и Испания – 175.63 евро за MWh (плюс 8.8 %).

Лидерството по най-висока цена през новата седмица се поема от Гърция – 467.02 евро за MWh (плюс 12.2 %), следвана от Италия – 451.31 евро за MWh (плюс 11.4 %).

Средна месечна и средна годишна цена към 12 септември

Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси остава висока, въпреки че няма как да не се забeлежи движението в посока надолу, което отново се дължи на наблюдавания спад през последните дни от предходната седмица.

На БНЕБ към  средната месечна стойност е на ниво от 414.13 евро за MWh, а на румънската OPCOM – 421.11 евро за MWh. За другите европейските електроенергийни борси се движи от 457.77 евро за MWh в Гърция и 482.19 евро за MWh в Италия, както и 444.46 евро за MWh във Франция.

Доста по-ниска остава цената за Испания – 158.73 евро за MWh (също 158.73 евро за MWh в съседна Португалия). В Германия, средната месечна стойност е на ниво от 396.18 евро за MWh, а в Австрия – 440.3 евро за MWh. В Унгария изчисленията сочат за ниво от 445.32 евро за MWh, а за Полша – 179.96 евро за MWh.

Средната годишна цена върви в посока към повишение и към 12 септември на БНЕБ е 256.79 евро за MWh и все още е по-ниска, както от тази в Румъния (273.65 евро за MWh), Унгария (282.24 евро за MWh), така и от тази в Гърция (284.41 евро за MWh) и съседна Сърбия (286.75 евро за MWh).

На останалите европейски електроенергийни борси средногодишните цени към посочената дата варират от 319.23 евро за MWh в Италия и 189.82 евро за MWh в Испания и Португалия (190.4 евро за MWh) до 253.08 евро за MWh в Нидерландия и 245.38 евро за MWh в Германия, както и 292.13 евро за MWh във Франция и 168.89 евро за MWh в Полша.

Петрол, газ, СО2

Слабите макроикономически данни разтърсиха пазара на петрол, а сорт Brent едва-едва изпълзя над 90 долара за барел. Лошите новини от Китай с разочароващите търговски данни и повишаването на лихвите на Европейската централна банка изтласкаха фактора на търсенето и предлагането. На заден план остана и иранската ядрена сделка. Изглежда, че преговорите са отново в задънена улица и връщането на иранския петрол на пазара остава някъде в по-далечно бъдеще. Решението на ОПЕК+ да намали добива от октомври не се отразиха особено на пазара. Или, както казват наблюдателите, пазарът отдавна не е „бичи“, вече е „мечи“, но кой знае, може би е някъде по средата?

На този фон цената на петрола сорт Brent, която на 5 септември достигаше 95.74 долара за барел успя да се срине до нивото от 88.00 долара на 7 септември и съответно да си върне част от загубените позиции в петък, достигайки до 92.84 долара за барел.

Все пак има ситуации, които е трудно да се предвидят. Като ефекта от преминаването от газ към петрол. Експерти изчисляват, че ако достатъчно на брой производители на електроенергия преминат към тази стъпка, но на световно ниво, то това означава повишаване на глобалното търсене на петрол с около 500 до 600 хил. барела на ден, като половината ще бъде в Европа.

Предвид влизането в сила на ограниченията за руския петрол за страните от ЕС до края на годината и последните заявки на страните от Г7, че ще установят таван на цената, независимо дали Индия ще се присъедини, или не, опасенията за дефицит остават. По-опасна е тенденцията, която вече отчита и министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън за зимен скок на цената. Това обаче е очакване за следващите месеци. В по-близък план китайското потъване и други странични фактори може още повече да повлекат ценовите нива надолу.

Сложна остава ситуацията и с природния газ. Европейският пазар още няма отговор на въпроса как да се справи. Интригата „Северен поток“ на практика се превръща в сътресение. Енергийните министри на Европейския съюз не стигнаха до консенсус за таван на цената на руския тръбопроводен газ. Гласовете за таван на цената и на втечнения природен газ (LNG) също трябва да се отчетат.

Цената на синьото гориво по индекса TTF на борсата ICE Futures, която в понеделник, 5 септември все още достигаше 245.92 евро за MWh се понижи значително – до 207.09 евро за MWh в петък. Загубата на октомврийските газови фючърси е съществена и е видима. На този фон проблемът с доставките остава водещ.

От не по-малко значение е и цената. Пазарът очакваше срещата на енергийните министри на страните от ЕС, за да се ориентира, но сякаш изглежда умерено объркан и това ще продължи, докато не стане ясна крайната позиция на Европейската комисия. Никой обаче не е наясно с плановете за руските доставки на синьо гориво, а това всява смут.

Що се отнася до цените на емисиите, повече от категорично е – движението в посока надолу остава забележима. На практика настоящата цена на СО2 по индекса ICE EUA от 65.72 евро за тон е близка до нивото от октомври миналата година. Разбира се, при съвсем различна ситуация. Редно е да се припомни, че от 19 август, когато цената на СО2 стигна най-високото си ниво от 97.67 евро за тон върви неотклонно надолу. В същото време нюансите оттогава досега в този механизъм задават достатъчно въпроси. В тази връзка гласовете на Полша за реформиране на системата не срещнаха  подкрепа на петъчната среща на ниво министри на енергетиката, което означава, че Европа е непоклатима в политиката си за зеленото бъдеще.

Тенденции

Вече е ясно какви са насоките на Европейската комисия за ограничаване на високите цени на електроенергията, а съответно и за ограничаване на енергийната криза. За съжаление някои от мерките като таван на цената на тръбопроводния газ от Русия, както и на LNG са твърде спорни. Другите пък са повече административни. И не само.

Съмненията в правилността на дадени решения  трябва да бъдат изказвани навреме, така че да предотвратят грешки, които могат да се окажат фатални. За съжаление властта винаги притъпява чувствата на политиците за сметка на собственото благоденствие. Намесата на пазара на газ и електричество по административен път само ще разбърка настоящия модел. Ако не намери някакъв баланс. Въпросът дали ще го направи по-добър остава на масата, докато не се получат отговорите по очаквания резултат – ограничаване на въздействието на високите цени върху населението и действащ пазар.

Проблем е политическият нюанс. Неоспорим е фактът, че в дневния ред на дискусиите влизат точки, касаещи политически обвързващи ангажименти. Нещо като модификация на „моркова и тоягата“. Затова в определени моменти преди, но сега твърде често пазарът попада в задънена улица. Така засилването на механизмите за контрол се превръщат в строги административни рестрикции, които предизвикват трусове.  Както сочи историята изземването на свръхпечалбите от компаниите едновременно с ограничаването на потреблението на електричество и като цяло контролът върху цените са икономически мерки, които се налагат при военно положение, за да може ефектът върху населението да не нанесе непоправими щети.

Изход има, но той не може да стане с политическа намеса, насочена към потушаване на народното недоволство заради  инфлационния натиск. Може да стане само с икономически механизми. Вярно е, че това ще струва малко повече на компаниите, но щетите ще бъдат по-малки за бюджетите и от полза за бъдещия дизайн на пазара на електричество и газ.

Както казват „дяволът е в детайлите“. Сега предстои да видим, как намесата на европейско ниво ще осигури справедливост и за електроенергийният пазар, а в частност и за участниците в него, а и за населението на Европейския съюз.  

 

 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща