Красимир Живачки, АТЕБ: Високите цени на електроенергия отвориха вратата на ликвидни проблеми и при търговците

Несъмнено с директната намеса на държавите в пазара на електроенергия ще бъдат засегнати и много частни интереси. Важно е как ще бъдат оформени предложенията на ЕК за ограничаване на енергийната криза. Това обясни в интервю пред Dir.bg и 3eNews Красимир Живачки, изпълнителен секретар на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ). Какви са прогнозите за развитие на пазара и имат ли нужда от подкрепа компаниите в тази ликвидна криза? Потърсихме отговорите на тези въпроси от експерта по енергийния пазар.

- Господин Живачки, в петък на срещата на енергийните министри на страните от Европейския съюз (ЕС) бяха набелязани темите, по които Европейската комисия (ЕК) работи, така че да ограничи влиянието на енергийната криза. Една от тях, която прави впечатление е за намаляване на потреблението на електроенергия. Ако се стигне до консенсус, как би се отразила на българския пазар?

След срещата на министрите на енергетиката по-скоро са дадени насоки накъде върви работата на ЕК и наистина една от тях е намаляване на общото потребление, включително и на пиковото. Тази мярка притеснява някои от държавите, защото беше намекнато, че тя може да има задължителен характер. На българския пазар тя може да окаже влияние, само ако е задължителна.

По принцип има два варианта за тази мярка - доброволна и задължителна. Ако е доброволна, няма да се отрази по никакъв начин на пазара, защото в голямата си степен тя няма да се спазва, поради една основна причина и тя е, че на свободния пазар потребителите нямат финансов стимул да намаляват потреблението си, защото, както знаете те получават фиксирана цена от 250 лв. за МВтч, а останалото до пазарна цена се компенсира от държавата.

По принцип логиката на подобна мярка е да се предложи на общоевропейско ниво.

Притесненията на комисията (ЕК) са, че може в определени часове да се стигне или до недостиг на електроенергия, или до изключително високи цени, тъй като, колкото по-високо е потреблението, толкова по-скъпи централи се включват и цената става изключително висока. С тази мярка се прави опит да адресират едновременно и два споменати проблема. Първият касае високите цени на газовите централи. Вторият - евентуален недостиг на електроенергия в някои дефицитни държави.

България не е такава държава. При нас, ако се приложи подобна мярка ще има засегнати потребители, които ще трябва да се адаптират. За да може да се направи конкретен коментар трябва да е види как точно е формулирана самата мярка. Защото, ако общото спестяване има задължителен характер, в България може да се приложат някои от мерките, които вече са въведени в някои други страни като намаляване на осветлението в публични сгради, исторически обекти, намаляване на температурата с която ще се отопляват сградите, които са на климатизация и други. Също така от ЕК се препоръчва хладилните витрини да не бъдат открити, а закрити и т.н. Това са малки мерки, които водят до общи спестявания.

По-сериозно отражение ще има, ако се наложи задължително ограничение на пиковото потребление като вариантите за приложение са два - единият е да се организират търгове и съответно индустриални производители буквално да наддават, за да не работят. Подобна мярка се прилага, например, в Германия и съответно се класират компаниите, които предлагат най-ниска цена да не работят.

- Впечатление прави предложението за търсене на инструментите за осигуряване на спешна ликвидност на пазара. Какво означава това ?

Предложението е изключително важно от гледна точка на търговците, защото ако преди две години цените на електроенергията бяха в диапазона 90-100 лева (за МВтч), през миналия месец имахме цени, които бяха на ниво от 1000 лева (за МВтч). Тоест, на търговците им е необходим 10 пъти повече капитал, за да купуват същите количества електроенергия. Съответно при търговците се отваря една финансова дупка, която трябва да бъде отнякъде запълнена. Това е единият проблем.

Вторият е малко по-сложен и е свързан с вече затворени сделки на енергийните борси (за година напред, за полугодие, за тримесечие напред и т.н., които са сключени при едни по-ниски нива). При настоящото положение, борсата, за да гарантира, че продавачът ще си изпълни задълженията и ще продава на тази ниска цена, иска допълнително обезпечение. Защото, ако е сделката е била сключена на 200 - 300 евро, а в момента цените са на 450 евро продавачът има стимул да си прекрати сключения договор на борсата и да продава на спот пазар на 450, а не на 200 евро. Борсата от своя страна, за да го задържи да си изпълнява (грубо казано) своите задължения иска т.нар. марджин кол (финансови гаранции). Това допълнително оскъпява целия процес на търговия с електроенергия и намалява оборотните средства при търговците. Описаният пример е валиден за енергийната търговия на европейско ниво.

- Вече има изчисления, че подобна операция за спасяване на ликвидността би струвала 1 трилион долара ?

Изпълнителният директор на норвежката компания Equinor (бившата Statoil) наскоро каза, че ще има нужда от 1,5 трилиона евро, като това са по негови думи "консервативни изчисления".

Частично тези средства се осигуряват от търговските банки. Разбира се, неговото изказване беше, когато наблюдавахме цени по 1000 евро (за МВтч) за някои продукти. Сега цените малко се успокоиха, но дори да не е такъв размерът, със сигурност ще е необходима държавна подкрепа и виждаме, че това вече се случва. Швейцария отпусна на една от големите си компании - "Axpo" ликвидна подкрепа от 4 млрд. евро.

- Българските търговци на електроенергия, нуждаят ли се от подобна подкрепа ?

В България търговците също имат нужда от подобна мярка и то спешна. Вече са изчерпани, или почти изчерпани кредитните линии, които се предоставят от банките за финансиране на дейността търговия в енергийния сектор. Някои от банките не могат и да предоставят допълнителен кредит, защото размерът, който е необходим на търговците е толкова голям, че надхвърля задължението банките да предоставят 10 % от капитала си на един получател.

В България случаят е още по-сериозен, защото в голямата си част от сметките за електроенергия се покриват от държавата. Така например, през месец август средната цена на борсата беше 840 лева, а крайните клиенти платиха 250 лева. Разликата между 850 лв. и 250 лв. я плати държавата в лицето на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС). Фондът обаче плаща със закъснение. Тоест, клиентите, ако получават фактурите на 1-во число на месеца, търговците получават по-голямата сума от държавата, в случая 590 лв. между 14-то - 18-то число и се получава една дупка в периода, откогато е закупена електроенергията до периода, когато държавата превежда парите към търговците. Да кажем, при електроенергия закупена на 1 август, търговците си получават парите на 18ти септември. В целия този период на тях са им необходими средства да продължават да закупуват електроенергия и да извършват доставки към крайните клиенти. Именно за такива оборотни средства се споменава и в мерките на Европейската комисия.

- Тоест, ако не се вземат мерки има ли опасност пазара на електроенергия да влезе в ликвидна криза?

Има опасност, ако не се осигурят оборотни средства на търговците или плащанията от ФСЕС не станат по-чести. Тогава има опасност търговци да нямат средства да закупуват електроенергия то борсата, което означава, че бъдат изключени от борсовия оператор, впоследствие то ЕСО, а и от пазара на електроенергия и реално има опасност от отпадане на доставчици. Тази опасност е валидна, както за България, така и за други държави, като за пример мога да дам Румъния, където доставчиците предупредиха, че ако не им се осигури ликвидна подкрепа, ще се стигне до фалити.

Може обаче да се избегнат притесненията, ако плащанията от ФСЕС станат по-чести и са на седмична база, или на 10 дни. Пари за момента има, предвид средствата, които постъпват от централите във ФСЕС.

Друг вариант е да се вкарат свежи пари в целия този кръг, така че търговците да имат оборотни средства до периода, в който ще си получат парите от ФСЕС. Става въпрос за "свежи пари" под формата на държавно финансиране. В България подобно нещо би могло да се направи или с финансиране от бюджета, или през ББР.

- При отпадане на доставчици, какво се случва с потребителите? Питам, имайки предвид особеностите на настоящия пазар в България, защото става въпрос за болници, училища, детски градини и т.н.?

Потребителите служебно се прехвърлят към доставчик от последна инстанция (ДПИ), но в периода по прехвърлянето има вероятност 1 месец да трябва да заплащат пълната цена на електроенергията и на по-късен етап да си получат компенсацията от ДПИ. Това ще доведе до тройно или дори четворно по-висока сметка за този един месец, който ще бъде компенсиран впоследствие. При масово преминаване към ДПИ, каквито индикации има, ликвидният проблем ще се прехвърли с по-голяма сила към доставчиците от последна инстанция.

- Нека се спрем и на предложението за Системата за търговия с емисии?

Доколкото видях, това беше споменато единствено от полския министър, но мисля, че Европейската комисия няма желанието да пипа Системата за търговия с емисии. Това, което искат поляците е, или замразяване на пазара, или определяне на някакъв изкуствен таван от 25-30 евро за тон като цена на емисиите, с което ЕК не е склонна да се съгласи. Причината ЕК да не иска да пипа пазара на квоти е защото, този пазар и високите му нива реално стимулират новите инвестиции във ВЕИ и отпадане на "замърсяващи" централи. Тоест, ако спрем пазарния механизъм за преминаване към зелена енергия, грубо казано, се отказваме и от зелената сделка. Става въпрос за цялото усилие на Европа да мине към по-чистото производство от възобновяеми енергийни източници.

- Какво сочат наблюденията ви за природния газ? Какъв резултат може да се очаква - таван на цената на руския тръбопроводен газ, ограничение на LNG?

Спорно е дали решението за таван на цената на руския газ ще бъде предложено от Европейската комисия. Това на първо място и на второ - какъв ефект ще има подобна мярка? Защото ако наистина се постави таван на руския тръбен газ, по всяка вероятност Русия напълно ще спре доставките към Европа. Както се разбра, в сравнение с миналата година, когато доставките на руски газ са били 40 % от консумацията в Европа, в момента са спаднали до 9 %. Така че това е голям напредък. Напредък е и запълването на газохранилищата. Но колкото и добре да изглежда ситуацията, че Европа се справя, истинският тест ще бъде през зимата.

- Каква е прогнозата ви след срещата на енергийните министри на Европейския съюз и как виждате бъдещето на пазара през тази и следващата година?

Виждам съществена намеса на почти всички правителства в пазара на електроенергия. Така или иначе има консенсус за таксуване на свръхпечалбите на енергийните компании и това ще бъде една от основните мерки, които ще се предприемат от европейските държави. С мотива за набиране на средства, с които да се подпомагат крайните потребители за високите цени на електроенергията. Така че това е една директна намеса на държавите в пазара на електроенергия, а това ще засегне изключително и частни интереси. Става дума за частни производители. Не бих се изненадал някои от тях да си търсят правата и в съда. Особено, ако някои от тези мерки не са юридически обосновани.

Това са интервенции на пазара, така че да се осигури социална поносимост да се изземват пари от производители и да се пренасочат към крайни клиенти.

- Възможно ли е това да изкриви пазара на електроенергия?

Зависи от начина, по който се прилагат. Два са основните начини - единият е от типа на испанския модел, където преди електроенергията да стигне до пазара се налага някакъв таван (на цената). Вторият, е моделът, който се прилага на няколко места, включително и в България - след като вече електроенергията е достигнала до пазара съответно е участвала справедливо в ценообразуването свръхприходите се изземват от определени производители, за които се счита, че са реализирали такива свръхприходи.

Испанският модел изкривява пазара, защото субсидирана от държавата електроенергия стига на по-ниска цена до пазара и оттам съответно на тази по-ниска цена може да стигне до съседни пазари. В случая с Испания тази електроенергия стига до Франция, тоест субсидираната от Испания електроенергия стига до Франция. А е по-евтина до два-три пъти спрямо френската. Освен това става въпрос и за изтичане на електроенергия и към държави извън Европейския съюз. В случая с България, при модел сходен на испанския, евтина електроенергия ще изтече към Сърбия, Македония, Турция. Това е един от съществените рискове.

- Кога да очакваме успокоени на цените?

За жалост всякакви такива прогнози, които се правят говорят много повече за човека, който прави прогнозите, отколкото за бъдещето. Когато започна повишението на цените през 2021 година, се смяташе, че то е временно и че цените ще се успокоят през пролетта на 2022 година. Това не се случи. Всички тогава бяха оптимисти. Вече сме станали май повече песимисти. Затова и аз ще дам една по-песимистична прогноза. Поне до края на 2024 г. или през следващите две години няма как да видим ниски нива на цената на електроенергията.

Нека изчакаме. Конкретното предложение на Европейската комисия би трябвало да се публикува следващата седмица.