Анализатор: Вместо таван на цените на газа, по-добре да има стимули за пестенето на синьо гориво

Европейските нации обмислят налагане на таван цената на газа, която потребителите плащат, чрез субсидия, която правителствата ще плащат, за да гарантират, че домакинствата няма да останат на студено тази зима. Даниел Грос от CEPS предупреждава, че тази стратегия ще премахне стимула за потребителите да намалят потреблението на газ, поддържайки цените на международния пазар високи. Вместо това правителствата трябва да стимулират намаляването на използването на газ. Грос е моделирал две стратегии. Първата е да се плати на домакинствата за по-малко потребление тази зима от миналата. Второто е таван на цените само до ограничена базова сума на глава от населението и начисляване на пълната пазарна цена за всичко, потребено над това ниво.

Грос прогнозира, че тези субсидии ще се изплатят най-вече чрез избегнатите разходи от по-високите цени на вноса, ако търсенето на газ не бъде ограничено. Най-важното е, че това трябва да се направи на ниво ЕС, за да се гарантира, че никоя държава членка не се облагодетелства несправедливо от усилията на другите.

ЕС е изправен пред енергийна криза. Де факто ембаргото на Русия върху износа на газ изпрати спот цените на европейските борси до безпрецедентни нива. Цените, плащани от потребителите, също са се увеличили, макар и много по-малко от спот цените. Цените за домакинствата са се удвоили в много държави-членки, докато спот цените на газа на борсата са се увеличили с десетократно дори и повече. Потребителите вече са разтревожени от увеличенията, с които сега се сблъскат. Но още по-високите спот цени означават, че скоро може да има още големи увеличения. Следователно политиците са в състояние на почти паника, подобно на потребителите, коментира европейското издание Energypost, цитирайки анализът на експертът от CEPS.

Рекордно високите цени на спот пазара на газ също влияят върху цените на електроенергията, които достигнаха безпрецедентни нива на форуърд борсите в края на август, но остават над 200 евро за MWh - 10 пъти над миналогодишната си стойност.

Тази комбинация доведе до нарастващ натиск да се „направи нещо“, за да се защитят потребителите от рязко нарастващите цени на енергията, с аргумента, че „пазарите вече не функционират рационално“.

Нецелевите субсидии за потребителите вече започнаха

Поради това няколко държави-членки въведоха субсидии, които намаляват цените за потребителите. Така например през юли цената на природния газ за домакинствата беше намалена с 15% в Италия, докато се увеличи с близо 20% в Германия. Но дори в Германия и други страни без масивни ценови субсидии сега има политически натиск за подкрепа на потребителите. За съжаление европейските държави не са единствените, които се опитват да защитят потребителите от високите цени на газа. Някои големи азиатски вносители, като Япония и Южна Корея, също предприеха мерки за ограничаване на увеличенията на цените, пред които са изправени домакинствата. Това може да е една от причините, поради които търсенето на газ в Азия досега е намаляло малко и защо спот цените на синьото гориво продължават да се увеличават.

Фискалната цена на енергийните субсидии е огромна, достигайки десетки милиарди евро за по-големите държави-членки. Но този фискален разход представлява само трансфер (от правителството към домакинствата), а не нетна загуба за обществото. Истинската социална цена на субсидиите за потребителските цени идва от различен източник.

…Но субсидиите поддържат цените на газа високи

Един ключов страничен ефект от държавните ценови субсидии е, че търсенето на газ ще спадне по-малко, отколкото би било иначе. Потребителите, които са дарени с по-евтин газ от техните правителства, ще бъдат по-малко склонни да намалят термостата си или да вземат по-кратък горещ душ.

Това означава, че Европа ще трябва да внася повече, отколкото би направила, ако потребителите бяха принудени да плащат по-високи цени на енергията. Но откъде Европа ще получи допълнителния газ?

Повечето производители на газ вече работят безпроблемно и не могат да увеличат производството си през следващите няколко месеца. Единственият източник на допълнителни доставки е LNG. По-голямото търсене на внос от Европа ще окаже още по-голям натиск върху световните (LNG) цени на газа и по този начин ще увеличи базовата сметка за внос за целия ЕС – икономистите наричат това „ефект на търговските условия“.

Къде е стимулът да се намали потреблението на газ?

Накратко, всяка мярка, която намалява стимулите за вътрешни спестявания, означава по-голяма нужда от внос. След това тя оказва по-голям натиск върху цената, пред която е изправена Европа на световния пазар. Това представлява ясен външен ефект (действията на една държава засягат всички останали), който оправдава общите усилия за намаляване на търсенето на газ. В този смисъл Европейската комисия беше оправдана да предложи общи цели за намаляване на потреблението на газ в целия ЕС.

Но тези цели (засега само доброволни) могат да бъдат постигнати само чрез по-високи цени, а не с обикновени политически призиви и „смекчаването на цените“, препоръчано от Комисията по-рано тази година.

Така всяка ценова субсидия ще доведе до по-високи цени на вноса, но това означава, че цената, платена от потребителя, пада по-малко от очакваното, отколкото при въвеждането на субсидията.

Увеличението на вносните цени след това подтиква политиците да увеличат субсидията. Следователно всеки опит за ограничаване на цената на вътрешния пазар би могъл да задвижи верига от все по-високи спот цени и по-високи нива на субсидии, за да се поддържа ниска цената за потребителите. Субсидиите в целия ЕС биха могли да имат толкова силно въздействие върху цените на вноса, че в крайна сметка така или иначе ще увеличат потребителските цени, тъй като увеличението на цената на вноса по същество надвишава субсидията. Става омагьосан кръг.

Вместо това субсидирайте икономиите на газ!

Какво трябва да се направи, ако ограниченията на цените са грешния подход в случая?

Вместо да субсидират потреблението чрез ценови таван, правителствата трябва да субсидират спестяванията на газ, например като плащат на домакинствата за потреблението на по-малко тази зима в сравнение с миналата зима. Това също би включвало фискални разходи, но моят модел предвижда, че подобни субсидии ще се изплатят най-вече чрез по-ниски цени на вноса – но само ако се прилагат на ниво ЕС, коментира Даниел Грос. Ако някоя отделна държава-членка приложи такава схема, тя ще поеме пълните фискални разходи, докато останалата част от ЕС ще спечели (макар и незначително) от по-ниските цени на вноса.

Друг начин за насърчаване на спестяването на енергия би бил да се предложи на домакинствата таван на цените само за ограничена базова сума на глава от населението и да се таксува пълната пазарна цена за всички количества, консумирани над това ниво.

Общото заключение е, че субсидиите за цената на газа или електроенергията нямат смисъл. Комисията трябва решително да им се противопостави и трябва да препоръча на държавите-членки вместо това да застанат зад субсидиите за спестявания при синьото гориво.

*Анализът е публикуван на интернет сайта на Центъра за европейски политически изследвания (CEPS). Даниел Грос е член на борда и почетен сътрудник там.