Европейският енергиен пазар не е граден за такава криза

Повечето хора мразят нестабилните цени. Когато падат твърде бързо, се смята, че те заплашват компаниите. Когато скачат твърде високо, се смята, че това обогатява несправедливо предприятията. Наблюдавайки ценовите движения обаче, икономистите виждат важна информация. Неотдавнашната бързина за намеса на европейските пазари на електроенергия е особено ясен пример за тази вековна динамика.

През последните седмици форуърдните цени на електроенергията, потребявана през деня за четвъртото тримесечие на годината се покачиха над 1200 евро за МВтч в Германия и над фантастичното ниво от 2500 евро във Франция. Обичайната цена е около 50 евро. Причината е проста – дефицит. Предвид загубата на производствени мощности, заради ремонтни дейности (във Франция), затваряния на такива (в Германия) и сушата (на целия континент) се наложи страните да пускат все повече газови електроцентрали, а горивото за тях поскъпна след като Русия започна да го използва кота икономическо оръжия.

Както на всеки друг пазар за хомогенни стоки, цената на електроенергията се определя от доставчика с най-високи цени. Това означава, че дори електроцентрали с ниски експлоатационни разходи, такива като атомните, или вятърните централи имат високите цени, които се определят от газовите електроцентрали. Това води до огромни печалби и обществено Базирайки се на форуърдните криви, Morgan Stanley смята, че разходите за електроенергия в ЕС може да се увеличат над 800 млрд. евро, което е цели 6 % от БВП. Съответно политиците започват да поставят въпроса за необходимостта от друг механизъм на ценообразуване.

Принципи на работа

Проблемът е в това, че да се разработи дизайн на пазара на електроенергия е много трудно. Електроенергията не може да се съхранява в необходимия обем и трябва да се доставя точно в този момент, когато е необходима. Производителите трябва предварително да похарчат много пари, за да построят вятърна турбина или електроцентрала, освен това трябва да имат възможност да си ги върнат и да печелят в продължение на десетилетия. Поради политиката, свързана с измененията на климата, в системата постъпва все повече възобновяема електроенергия, въпреки че тя зависи основно от  капризите на вятъра и слънцето.

Днес в Европа има последователност от пазари, някои обхващащи целия континент, където доставчици като електроцентрали продават електроенергия на търговци на дребно, на големи индустриални клиенти и т.н. Някои сделки се сключват за няколко месеци или дори години преди доставката на електроенергия, тъй като доставчиците и потребителите се нуждаят от ясна представа за приходите и разходите. Базовата цена за доставка на електроенергия и урегулирането  на много дългосрочни споразумения се определя на спот пазара, където физическата доставка на електроенергия се продава на следващия ден. Доставчиците наддават в зависимост от това колко ще струва предоставянето на допълнителна единица капацитет, известна като пределна цена.

В основата лежи проста идея. За производството на електроенергия по ниски цени и с ниски въглеродни емисии е необходима много информация. Някои технологии, например, ядрената, са ефективни за осигуряване на постоянен поток от енергия. Газа е подходящ за бързо пускане. Слънчевата е най-добре да се използва в обедните часове. Пределната цена на електроенергията дава информацията, необходима за превключване между тези видовете енергия, сигнализирайки за стойността на допълнителните единици електроенергия.

Пазарът създава също така стимули за използване на една или друга електроенергия, когато производството е най-евтино. Сега най-ниските цени са на обед и вечер. Преходът към възобновяеми източници на енергия означава, че цените ще станат по-волативни. Но точно тази нестабилност движи иновациите и инвестициите в системи за съхранение, интелигентни измервателни уреди и водород. Батериите с голям капацитет и съхранението, което осигуряват, ще бъдат най-ефективни, когато цените варират между крайностите.

Проблемите на европейския пазар

За известно време се смяташе, че проблемът на европейския пазар са твърде ниските цени. С появата на пазара на все повече възобновяеми енергийни източници, цената пада до нула и дори става отрицателна. Въпросът се заключава в това, как газовите електроцентрали с ниски приходи, които може да са необходими за осветление в безветрен, облачен зимен ден, могат да спечелят достатъчно пари за останалата част от годината, за да оцелеят. Някои страни решиха  да добавят пазар на капацитет, което означава, че са продали на търг плащания на производителите само за това, че присъстват. Други предпочетоха „конвенционалния пазар на електроенергия“.

Сега въпросът стои иначе. Европейските пазари се сблъскаха с изключително високи цени на електроенергията, поради военния конфликт. Оказа се ,че такава ситуация не е предвидена. Затова политиците се сблъскват с три проблема. Първият – запазване на сигнала за пределната цена, както за производителите, така и за потребителите при условия на политически натиск за отслабването му. Намаляването на цените, например, чрез субсидирането на газа, използван за производството на електроенергия, както в Испания и Португалия, в други страни би изисквало различна  форма за разпределяне на дефицитната енергия. (Испания и Португалия могат да се справят без нормиране, тъй като Испания е важен газов център и затова може лесно да внася по-големи количества).

Вторият проблем се заключава в това, как да се преразпределят печалбите и трябва ли да се прави това. Правителството на Германия неотдавна реши да взима печалбите, които смята за прекомерни, оставяйки ценови сигнал. (Европейската комисия може да посъветва страните да направят нещо подобно). Тя може да направи това чрез нещо, което по същество е неочакван данък, който ограничава дела на цената на спот пазара, който доставчиците могат да запазят. Проблемът е, че производителите хеджират риска в различна степен, което означава, че истинските получатели на неочакваните печалби може да са трудни за намиране и всъщност може да са извън енергийния пазар.

Третият проблем е да се гарантира готовността на енергийния пазар на Европа за следваща криза, а това да се направи така, че да не се унищожат предимствата му. Сега спот пазара ефективно разпределя капацитет и подава сигнали за недостиг на енергия като предоставя стимули за инвестиции във възобновяеми енергийни източници.  

Въпреки това, за да се предпазят от продължителен недостиг на капацитет и следователно нова ценова криза, европейските енергийни пазари трябва да се адаптират. Пазарите за дългосрочно хеджиране не са много ликвидни, тъй като потребителите не виждат голяма нужда от ценова сигурност. В бъдеще вероятно ще променят мнението си. Регулаторите биха могли да помогнат.  В предложение изследователите от Масачузетския технологичен институт ги съветват да купуват „опции за достъпност“ от производствените компании – форма на застраховка, която ще върне печалбите от завишените цени на потребителите, на практика създавайки автоматичен данък върху неочакваните печалби. Как биха се радвали политиците за имат нещо подобно точно сега.

По The Economist