Инвеститорите увеличават залозите срещу еврото, притиснати от нарастващата енергийна криза

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), нараства с 0.166%

Икономика / Финанси
Георги Вулов
445
article picture alt description

Снимка: архив 3е-news/Pixabay

Залаганията на инвеститорите, че еврото ще поевтинее, достигнаха най-високото си ниво, откакто пандемията от коронавируса удари Европа преди повече от две години, тъй като рискът рекордните цени на енергията заплашват да завлекат региона в рецесия нараства.

Освен със заплахата от рецесия, Европа се бори и с рязко покачващите се цени. На годишната среща на централните банкери, организирана от Федералния резерв на САЩ (Фед) в края на миналата седица в Джаксън Хоул, членът на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Изабел Шнабел и Франсоа Вилерой де Галу, управителят на френската централна банка, предупредиха, че паричната политика на банката на еврозоната ще остане твърда за продължителен период от време в Европа и ще продължи да повишава лихвите.

Още по темата

Последният път, когато инвеститорите бяха толкова песимистично настроени към еврото, беше преди две години, когато Европа беше ударена от пандемията от коронавируса. Този път регионът има различен проблем: рекордно високите цени на енергията са на път да тласнат икономиката към рецесия.

В същото време американската валута е подкрепена от агресивната политика на Фед, която, съдейки по коментарите на Джеръм Пауъл от миналия петък, ще продължи дълго време. Централната банка на САЩ възнамерява да укроти инфлацията, дори това да е с цената на забавен икономически растеж.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), нараства с 0.166%, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути се повишава с 0.43%.

В началото на новата седмица еврото се понижи с 0.18% до 0.99449 и са държи стабилно под поритета с далора, достигнат за пръв път миналия четвъртък. Това е най-голямата низходяща позиция за еврото от началото на пандемията. Еврото вече поевтиня с 15%, падайки под нивото от миналата година. Единната валута достигна 20-годишно дъно, тъй като Европа е ударена от енергийната криза и цените на газа и електроенергията скочиха до исторически върхове. Изключение беше миналия петък, когато общата валута скочи с повече от 1% поради нарастващите залози за сериозно увеличение на лихвения процент от 75 базисни пункта от ЕЦБ през септември след анкета на Ройтерс, според която анкетираните очакват подобен ход въпреки рисковете от рецесията.

Освен това, миналият четвъртък, когато ляха публикувани протоколите от последното заседание за паричната политика на ЕЦБ през юли, показаха, че централната банка е готова да продължи да увеличава лихвените проценти, тъй като инфлацията в блока продължава да надхвърля рекордни нива, след като изненада пазарите с повишение на лихвените проценти с 50 базисни точки през юли.

„Еврото е жертва на европейския енергиен шок. През следващите седмици съдбата на еврото ще бъде неразривно свързана със съдбата на Северен поток 1“, прогнозира Марк Маккормик, ръководител на валутната стратегия в канадската инвестиционна банка TD Securities.

Силният долар притисна и британския паунд, който спадна с 0.62% до 1.16651 долара за един паунд, затвърждавайки най-ниското си ниво от март 2020 г., тъй като перспективите за нарастваща инфлация заплашват да навредят на покупателната способност на паунда и да навредят допълнително на британската икономика. Британците са притеснени и от решението на британския енергиен регулатор Ofgem, който постави с около 80% по-висок таван на цените за газ и електричество за домакинствата в Обединеното кралство. Икономистите от лондонското Citi прогнозираха инфлацията да скочи до 18.6% до началото на 2023 г. поради рязко нарастващите цени на газа. Последните данни показаха, че инфлацията във Великобритания се е повишила до нов 40-годишен връх от 10.1% през юли. Финансовите пазари очакват Банката на Англияя (BoE) да повиши основния си лихвен процент с 50 базисни пункта до 2,25% на заседанието си през септември, което ще бъде седмо поредно увеличение на лихвения процент и ще тласне разходите по заеми до най-високото ниво от 2008 г. насам.

Петролът започва новата седмица с повишение, което се отразява различно на стоковите валути. Американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 20 септември се повиши с 1.31% до 94.28 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 31 август нарасна с 1.07% до 102.07 долара за барел. В резултат двете силно зависими от котировките на суровината валути – канадският долар и норвежката крона поевтиняха съответно с 0.27% до 1.30682 канадски долара за един американски и с 0.70% до 9.82808 норвежки крони за един щатски долар.

И другите две стокови валути – австралийският и новозеландският долари се обезцениха съответно с 0.42% до 0.61071 щатски долара за един новозеландски и с 0.61% до 0.68493 щатски долара за един австралийски. Австралийската валута отслабна, дори и след като продажбите на дребно в Австралия надминаха очакванията през юли, тъй като потребителите демонстрираха устойчивост в условията на висока инфлация и нарастващи лихвени проценти. Що се отнася до паричната политика, в момента пазарите залагат, че Резервната банка на Австралия ще направи още едно повишение на лихвения процент с 50 базисни пункта през септември, след което лихвените проценти ще достигнат връх около 3.85% през първата половина на 2023 г.

Японската йена също остава под натиск, като се понижи с 0.92% до 138.72 йени за долар, а евентуален пробив до нивото от 139.4 йени, което е напълно възможно, би довело японската валута до най-ниското й ниво от август 1998 г. Допълнителен натиск върху йената оказа и речта на управителя на Японската централна банка (BoJ) Харухико Курода, който каза на конференцията на Фед в Джаксън Хоул през уикенда, че Япония вероятно ще продължи политиката си на приспособяване. Той твърди, че нарастващата инфлация в страната е до голяма степен провокирана отвън и че банката очаква потребителските цени да се забавят до 1,5% през следващата година. Това означава, че политиката на BoJ ще продължи да се различава с тази на Фед и други централни банки.

Криптопазарът също е подложен на натиск от силния долар. Биткойнът поевтиня с 0.82% до 19 815 долара, а етериумът се срина с 2.56% до 1 445 долара. Поглеждайки назад, през последните четири седмици биткойнът загуби 17.07 процента, а за последните 12 месеца цената му падна с 57.70 процента. Според прогнозите на глобалните макро модели на Trading Economics и очакванията на анализаторите, биткойнът ще се обезцени до 18 058 долара до края на това тримесечие и до 13 240 долара след една година.

*Валутните курсове са актуални към 11:00 часа българско време, а котировките на петрола към 19:30 часа, източници Ройтерс и Trading Economics.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща