Доларът се повишава умерено в очакване речта на председателя на Централната банка на САЩ

По време на днешната търговска сесия щатският долар умерено се повишава спрямо основните световни валути до обед, а пазарът е в очакване на речта на председателя на Федералния резерв на САЩ (Фед) Джеръм Пауъл на годишния икономически форум в Джаксън Хоул.

Очаква се Пауъл да потвърди отново намерението на Фед да забави инфлацията чрез затягане на паричната политика. Преди това колегите му от ръководството на Фед изразиха подобни позиции.

Ръководителят на Фед на Филаделфия Патрик Харкър отбеляза, че централната банка трябва постепенно да повиши основния лихвен процент до над 3.4%, след което да го задържи на това ниво за известно време.

Председателят на Федералния резерв на Канзас Сити Естер Джордж каза, че размерът на повишаването на лихвите през септември все още е трудно да се предвиди поради липса на достатъчно данни, а докладът за августовската инфлация в САЩ ще бъде оповестен на 13 септември, седмица преди срещата на Фед.

Пазарът също така оценява данните, публикувани в четвъртък, според които намалението на БВП на САЩ през второто тримесечие възлиза на 0.6% на годишна база, а прогнозите бяха за спад от 0.9%.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), нараства с 0.12%, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути се повишава с 0.19%.

Еврото е единствената от основните валути, която се повишава спрямо долара с 0.03% до 0.99742 долара, след като в четвъртък загуби около 0.1%, но остава под паритета с долара вече трети ден, тъй като страховете от рецесия в Европа отново се появиха със задълбочаване на енергийната криза. Цените на природния газ се движат на рекордни нива от близо 300 евро за мегаватчас, след като руският държавен износител на енергия "Газпром" заяви, че ще спре газопровода "Северен поток" за Германия за три дни в края на август. В допълнение, августовският глобален S&P PMI индекс на мениджърите по доставките показаха, че бизнес активността в еврозоната се е свила за втори пореден месец, макар и с по-слаб от очаквания темп. Германия регистрира най-резкия спад на производството си от юни 2020 г., а активността във Франция намаля за първи път от година и половина. Междувременно протоколите от последното заседание за паричната политика на ЕЦБ показаха, че централната банка е готова да продължи да повишава лихвените проценти, тъй като инфлацията в блока продължава да чупи рекордни нива, след като изненада пазарите с повишение на лихвените проценти с 50 базисни пункта през юли.

Стойността на паунда в същото време спадна с 0.39% до 1.18716 долара, спрямо 1.1832 долара при затварянето на предишната сесия, като общата загуба за четвъртък е около 0.3%. Британската валута достигна най-ниското си ниво от март 2020 г., тъй като перспективите за нарастваща инфлация заплашват да навредят на покупателната способност на населението и да навреди допълнително на британската икономика. В анкета икономистите на Лондонското Citi прогнозираха инфлацията да скочи до 18.6% до началото на 2023 г. поради рязко нарастващите цени на газа на едро, подкрепени от очакванията, че горната граница на цената на енергията на дребно в страната може да скочи над три пъти до април следващата година. Последните данни показаха, че инфлацията в Обединеното кралство се е повишила до нов 40-годишен връх от 10.1% през юли. Финансовите пазари очакват Банката на Англия (BoE) да повиши основния си лихвен процент с 50 базисни пункта до 2.25% на заседанието си през септември, което ще бъде седмото поредно увеличение на лихвения процент и ще тласне разходите по заеми до най-високото ниво от 2008 г. насам.

Обменният курс на долара спрямо японската йена се повиши с 0.30% до 136.97 йени, спрямо 136.49 йени ден по-рано, когато японската валута отмете нарастване с 0.25%.

Повишаването на котировките на петрола също е свързано със скъпия долар, наред с другите фактори от добивно и производствено естество, но въздейства отрицателно на двете стокови валути, силно зависими от цената на суровината. На Лондонската борса американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 20 септември се повиши с 0.97% до 93.42 долара за барел, а европейският Brent нарасна с 0.95% до 100.28 долара за барел. В резултат на това, канадският долар поевтиня с 0.20% до 1.29503 канадски долара за един американски, а норвежката крона спадна с 0.14% до 9.67339 крони за един долар.

Силният долар притисна криптопазара. Биткойнът загуби 0.91% до 21 446 долара, а етериумът спадна с 2.71% до 1 662.40 долара. През последните четири седмици биткойнът загуби 6.10 процента, а за оследните 12 месеца цената му падна с 56.41 процента. Според прогнозите на глобалните макро модели на Trading Economics и очакванията на анализаторите, биткойнът ще спадне до 19 331 долара до края на третото тримесечие и до 14 168 долара след една година.

*Валутните курсове са актуални към 11:30 часа българско време, а котировките на петрола към 11:00 часа, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.