„Булгаргаз“ в непознати води: Челен сблъсък със свободния пазар и опасност от неизгодни договори

До момента газовият доставчик никога не е сключвал договори на платформата Henry Hub, но сега бързо ще трябва да се адаптира към пазарна среда и газов недоимък

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
1414
article picture alt description

Източник: Булфото, архив.

Доставките на природен газ за нашата страна остават проблематични и през следващите месеци. Опитът за успокоение с хипотетична сделка за внос за 7 танкера синьо гориво, представен от правителството в оставка като реалност, провокира негативни коментари,  поради редицата въпроси – основно от бизнеса, които останаха без отговор. И досега няма отговор ва най-важният въпрос за индустриалните потребители и за домакинствата – ще има ли природен газ за България в началото на зимата и на каква цена ще се доставя той?

А това е критично важно преди всичко за бизнеса, който е в стрес от газовата криза и вече няколко пъти поставя пред правителството въпроса за възобновяване на преговорите с Газпром. Причината не любовта на работодателите у нас към Русия или която и да е друга страна, а липсата на алтернатива, която да позволи на компаниите да оцелеят.

Още по темата

Ще има ли природен газ през зимата?

Краткият отговор е: Може и да има доставки на газ. Но ако разчитаме само на източници, които не са руски, цената ще изненада много неприятно големите потребители на природен газ. Някои от които вече започваха да спират дейността си – справка е азотно торовият завод Неохим в Димитровград. При него газът не е само гориво, но и суровина за производството на торовете. Има и други химически комбинати у нас, които са изправени пред същата заплаха. Проблемът се разпростира и към добивните фирми, металургията, стъкларската и циментовата индустрии, земеделието и т.н. и дори производството на хляб и транспортния сектор.

Проблемът с договарянето на нови доставки са високите цени на синьото гориво в Европа в последните месеци. От една страна поради високите цени на газа на европейските борси, основно на TTF, чиито цени се определят като референтни при ценообразуването на количествата, които се договарят със САЩ, Катар, Азербайджан и др. източници за доставка. Предложението за доставка обаче дойде от далечният американски Henry Hub.

От друга страна, че освен високата референтна цена са добавят значителни разходи за транспортиране по суша, втечняване, товарене на танкери, разтоварване, регазификация, такса за запазване на капацитет на съответния терминал за LNG в Гърция или Турция, и транспортиране до България. Оскъдната стока недостига не само в България, а и в Европа – където страните започват да се конкурират помежду си  и доставките за зимния сезон все още не са гарантирани.

На този фон от държавния газов доставчик „Булгаргаз“ са поискали съдействие от Българския енергиен холдинг във връзка с предложение за доставки на 7 танкера с LNG гориво, от които да се възползва България.

И тук идват въпросителните. 3eNews успя да разгледа офертата, която е получил „Булгаргаз“ и върху която сега се умува. Офертата идва от американската компания Cheniere energy и тя се разглежда приоритетно от държавният газов доставчик. В писмото до БЕХ „Булгаргаз“ твърди, че има осем оферти. Освен американската Cheniere интерес за доставки са проявили още Total, Shell, BP, Glenfarne, Excelerate energy, Edison и Египетски енергиен холдинг. В писмото обаче има детайли само за предложението на Cheniere energy. В офертата е посочено, че референтната цена е цената за доставка на борсата Henry Hub, а в Европа се използват данните на холандската TTF. Наистина холандската борса е сред основните бенчмарк борси на еврoпейския пазар, но за съжаление и в момента цените там са едни от най-високите. Така българските доставки стартират от на-високи ценови нива. От документа става ясно, че обещаваната отстъпка от 30 долара/мвтч не се отнася за крайната цена на газа за потребителите, а е спрямо цената  Henry Hub.

Оттук започва и интересната част от офертата към „Булгаргаз“. Прогнозната цена за доставка на FOB Henry Hub е 175,38 $/мвтч от септември до края на годината. Това са и най-високите цени, договаряни през настоящата година. От справката на „Булгаргаз“ е видно, че за същия период „Газпром“ предлага доставките на руски природен газ на цена от около 130 $/мвтч.

Извън тази цена има допълнителни разходи за доставката. Тук влизат разходите за транспорт, регазификация на терминала, запазване на слот на терминала и след това пренос по газопреносната система до българската мрежа. Всичко това оскъпява допълнително доставката. Трудно се преценява обаче с колко се вдига цената,  заради липсата на яснота на кой точно терминал може да се извърши доставката. Най-близки до нас са гръцкия Ревитуса и два турски LNG терминала. Именно през турската мрежа бе доставен през юни по спешност природен газ за страната ни.

Българският обществен газов доставчик в момента плува в непознати води – никога не е получавал природен газ на цена от FOB Henry Hub, а и няма запазени слотове за доставка на никой терминал. Това показва, че готовността на „Булгаргаз“ за работа на свободния пазар е почти никакъв, а и винаги се е разчитало на доставки на тръбопроводен газ от един източник - Русия. Заради това сега държавната „Булгаргаз“ трябва да разчита на добра компания посредник с опит на газовите пазари и то в кризисни времена.

Посредниците/ търговците ще са част от доставките

Слотовете на всички LNG терминали в момента са заети и то за месеци напред. Така че на „Булгаргаз“ ще му се наложи да плаща и на друга компания, за да се възползва от наетия от тях времеви прозорец (слот) и да могат да доставят природен газ за нуждите на страната. Така се появява още един разход върху цената, който не е бил предвиждан до момента от газовата компания. Всичко това в крайна сметка ще бъде плащано от българските потребители.

В момента  пазарът на газ е под напрежение и няма по-ниски цени. В същото време Булгаргаз няма други дългосрочно подписани договори, освен този с Азербайджан, който е 1 млрд. Куб м - под 1/3 от годишното потребление в страната. Така потребителите у нас ще плащат газа тази зима съобразно спотовите цени в Европа.

Ако доставките се правят през турски терминал, има и една особеност, която натоварва цената до неизвестни нива. Всеки доставен газ – независимо дали по търби, или втечнен газ на LNG порт в Турция, задължително става собственост на турската държавна компания Botas. Оттам тя слага своя надценка над всички изброени разходи и изпраща газа към страната ни. През юни тази клауза  не е била приложена за доставките към България. Експертите коментират, че изключението е направено в знак на добра воля към страната ни и след американска намеса.

От „Булгаргаз“ признават, че офертата на Cheniere energy не е достатъчна, за да се попълнят всички доставки на контрагентите на „Булгаргаз“. До момента са гарантирани едва 1/3 от доставките за есенно-зимния период - от Азербайджан.

От създалата се ситуация е ясно, че държавата е в трудна ситуация по отношение на сигурността на доставките и на цените на природния газ. Синьото гориво ще бъде доставяно по пазарни цени чрез търговци. Това е и нормалната практика в Европа и изглежда „Булгаргаз“ вече ще се придържа към нея, след като е проспал последните 20 години от развитието на газовия сектор на Стария континент. Въпросът е дългосрочно да може да се договорят добри цени и количества природен газ на конкурентни цени, включително през търговци.

Новото правителство ще трябва да се довери на „Булгаргаз“

„Това е едно доста "отворено" предложение, което трябва да се завърши в къси срокове от новото правителство, но може и да не се приеме. Наистина изглежда, че оперативната готовност на Булгаргаз за управление на LNG доставки през терминал в Гърция е ниска, а още по-ниска е тази за терминал в Турция. Така едно ново правителство трябва да има висока степен на доверие към Булгаргаз, за да осигури необходимата подкрепа. Договорената цена изглежда висока и е реферирана към Хенри Хъб, което е допълнително усложнение+, коментира за Dir.bg и 3eNews енергийният експерт Антон Иванов.

„Вижда се и как цялата управленска енергия е насочена към намиране на пълните количества газ, съгласно прогнозите за потребление. Така обсъжданията са изцяло в посока на политическото доказване, а липсва стратегическият анализ за оптимален подход. Това силно ни различава от поведението на водещите икономики в ЕС“, заяви още Иванов. Според него това е грешен подход в момента.

Друг експерт, пожелал анонимност, също изрази безпокойство, че „Булгаргаз“ търси да закупи природен газ за попълване изцяло на заявките на клиентите си. Независимо от настояването на ЕК страните да ограничат с 15% търсенето на природен газ през следващата зима. „Цената обаче е добра и по-добра към момента не може да се намери. Грешен е обаче подхода цените от TTF да се сравняват с тези на „Газпром““, коментира експертът.

Искането за 100% задоволяване на заявките на клиентите води до доставки на много висока цена, при настоящата геополитическа среда, категоричен е Антон Иванов. Също така не се предприемат стъпки за ограничаване на потреблението, което ще доведе най-много икономии при природния газ. Според експертът самите прогнози на консуматорите също не са релевантни, защото не може в настоящата икономическа среда да се говори за нормален бизнес.

„Идеята е да има доставки на газ с референтна цена Henry Hub и предстои да се види каква ще е премията между нея и добавката. "Тя максимум може да бъде 110%. Вчера цената беше 30 долара, трябва да добавим 16 за втечняване и транспорт. 110% върху тези 30 прави около 70 долара. Като включим 16-те, максимум до 80 долара може да дойде газът на терминала. В зависимост от газопреносната система имаме някъде около 5-6 лева на мегаватчас за транспорта". Това обясни пред Nova News енергийният експерт Васил Начев.

"Сделката за седемте танкера втечнен газ е под условие - следващото правителство да се съгласи, че сделката е достатъчно изгодна и да осигури терминали, на които да бъде разтоварен. Подготвят се псевдотаблици как Henry Hub е евтин, а крайната цена - много висока. Това е поредният опит за привличане на внимание и да ни убеди, че без руски газ не може да съществуваме", заяви той. И допълни, че няма защо България да плаща за неупотребен газ на "Газпром". А по-скоро "Булгаргаз" трябва да предяви искове по нарушаване на договора за пропуснати полза.

От служебното правителство очаквам неуспешен опит за възстановяване доставките от "Газпром", който да завърши по много смешен начин, заяви Начев. Соред други анализатори обаче експравителството Петков е манипулирало данните за прекратяването на доставките от Газпром. И е нанесло сериозни вреди в сектора, като освен липсата на газ и непредсказуемостта на количествата и цените, които ще се осигурят, България трябва да плати и близо 1 млрд лева за заявените и невзети количества газ. Така че е по-добре страната ни да си проговори с Газпром и да си получи количествата, вместо да ги плаща два-три пъти по-скъпо, коментират експерти.

Досегашното управление бе заело твърда позиция, че няма да преговаря с „Газпром“ за нови доставки или за нов дългосрочен договор. В последният месец обаче дори бизнесът започна да настоява да се възстановят доставките на синьо гориво от Руската Федерация и то спешно. Причината е точно разликата в цените, спрямо спотовите нива на европейските борси и непредсказуемата среда.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща