Замърсяването на питейната вода и невидимите заплахи в нашето ежедневие

Замърсяването на водата е глобален проблем, с който редица държави и международни организации се борят. Евроейската Комисията обръща особено внимание в последния си доклад относно прилагането на Директивата за нитратите, че те все още причиняват носещи вреди при замърсяване на водите в ЕС. В държавите членки е отчетено с 14,1% надвишаване на пределно допустимата концентрация на нитрати във водата, определена като питейна. Белгия, Чехия, Дания, Германия, Финландия, Унгария, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша и Испания са изправени пред най-големите предизвикателства при справянето със замърсяването с вещества от селското стопанство. България попада в група с Кипър, Естония, Франция, Италия, Португалия и Румъния, които също имат „горещи точки“, където замърсяването следва спешно да бъде намалено.

Опасността от нитратите

Твърде високото съдържание на нитрати във водата е вредно за човешкото здраве и за екосистемите, тъй като причинява изчерпване на кислорода. На местата, където земеделските стопани или правителствата са постигнали високо ниво на очистване на водите, се забелязва подобряване на биологичното разнообразие. Въпреки това прекомерното наторяване продължава да бъде проблем. През последното десетилетие постигнатият напредък е незначителен и замърсяването с хранителни вещества от селското стопанство все още е сериозен проблем за много държави.

Азотът като замърсител

Въпреки че азотът е жизненоважно хранително вещество, което позволява на растенията и културите да растат, високите му концентрации във водата са вредни за хората и природата. Нитратите от оборския тор и минералните торове са основен източник на замърсяване на водите в Европа от десетилетия насам. Около половината от азота в торовете и оборския тор, използван на Стария континент, се губи в заобикалящата среда.

Нитратите излагат човешкото здраве на риск чрез замърсяването на питейната вода. То оказва и значително икономическо въздействие заради необходимостта от пречистване на водата за консумация от човека и за общностите, които зависят от замърсените води, като например рибарството и туристическия сектор. Общите екологични разходи за всички загуби на химически активен азот в Европа се оценяват на 70-320 милиарда евро годишно, което далеч надхвърля разходите за намаляване на замърсяването при източника.

Селско стопанство

Земеделието също допринася за замърсяването на водите чрез използването на пестициди. Пестицидите проникват в подпочвените води или се пренасят в повърхностни води чрез оттичане и могат да причинят отравяне и заболяване при хората и животните, които ги пият.

Затова в ежедневието си никога не трябва да изливаме тези вещества в двор, дъждовни канали, мивката или тоалетната. В крайна сметка всички тези тръби и канали стигат до водоизточници и ако носят тежки химикали, те ще влязат и във водоснабдяването. Това е порочен кръг и химикалите със сигурност ще достигнат обратно към питейната вода.

Пестицидите и храните

Изследвания показват, че дори много популярни зърнени закуски съдържат високи концентрации на пестициди, особено тези на овесена основа. В същото време законовите разпоредби съвсем не са еднозначни. Пример за това е глифозатът, хербицид, който Международната агенция за изследване на рака (IARC) определя като "вероятно канцерогенно" за хората вещество, но Европейският орган за безопасност на храните смята, че наистина има влияние, но не достатъчно, за да го направи канцерогенен.

В този смисъл, има ли възможност всички пестициди да бъдат забранени?

„Трудно е да се постигне равновесие между необходимостта да произвеждаме достатъчно храна по ефективен начин и в същото време за тази цел да бъдат използвани минимални количества химически пестициди. Такова равновесие за момента няма“, казва проф. Рони Блуст, професор по екологична физиология и токсикология в Университета в Антверпен, участвал в голямо проучване за състоянието на водата във Фландрия, Белгия. В тази връзка Ян де Вос, инженер по околна среда и експерт по почвите в специализираната в екологични консултации ABO Group споделя, че „вещества, за които днес мислим, че не представляват рискове, утре може да се окажат вредни. Преди петнадесет години глифозатът се считаше за истинска панацея“. Според него тревожно е също така, че много от използваните в селското стопанство пестициди не са изследвани, а те лесно могат да се озоват в почвата и водата.

Катриен Смет от Фламандската Агенция по околна среда припомня изследвания правени през през 2015 и 2016 г., при които в повърхностните води са били открити общо повече от сто пестициди, като за някои концентрациите са над стандартите за качеството на околната среда.

Лекарствата

Подобно на пестицидите и химикалите, лекарствата също не трябва да се изхвърлят неконтролирано. При изследване в Белгия преди няколко години в повърхностните води са открити 26 лекарства, сред които болкоуспокояващи, лекарства за понижаване на кръвното налягане, противовъзпалителни, противозачатъчни, антидепресанти, бета-блокери. Вредността на тези концентрации се определя от стойността „Прогнозирана концентрация без ефект“. За някои лекарства не съществува установена „безвредна“ стойност, а в други случаи не е постигнат научен консенсус по въпроса. Пречиствателните станции не са предназначени за така наречените микрозамърсители, или вещества, които могат да бъдат вредни дори и в много ниска концентрация. Важна е и темата какъв е ефектът от тези фармацевтични вещества при хора, които не се нуждаят от тях.

Невидимите заплахи в нашето ежедневие

Неправилното изхвърляне на боклуци е един от основните източници на замърсяване и в същото време проблем, с чието справяне в ежедневието си можем най-пряко да повлияем за подобряване на ситуацията.

Когато се изхвърлят отпадъци във и около водоизточниците, независимо дали целенасочено или случайно, то проправя пътя за сериозно замърсяване на водата. Боклук, който се разпада или по друг начин прониква във водата, може да я замърси с бактерии, химикали и др. замърсители, които се разпространяват обратно към хората, които пият от този източник.

Най-добрия барометър в природата се оказват пчелите, които например са особено чувствителни и са първоизточник, от когото можем да черпим информация без да има абсолютно никакво вмешателство в резултатите за това доколко е чиста околната среда около водоизточниците.