Като мексиканска вълна ценовите нива от 400 – 500 евро за MWh се прехвърлиха към страните от Южна Европа

Жеги, инфлация, нова вълна на коронавирус. Продължаваща война в Украйна. И на този фон политическа криза. В България, но и в редица европейски страни.  Като мексиканска вълна всичко това се прехвърля върху цените на европейските електроенергийни борси. Чувствителният сегмент „пазар ден напред“ отново измерва разликата между политическите обещания, включително и за борба с климатичните промени и реалната ситуация на електроенергийния пазар. Изражението в цени в широкия диапазон от 400 – 500 евро е достатъчно показателен за реалностите, които се разминават с онази висока цел на „зелената сделка“.  Освен това дава достатъчно ясно измерение за лицемерието, скрито зад думичката „санкции“. Няма да се впускаме в дълбок анализ. Постигнатите ценови нива дават ясна представа и за националните измерения и действия в рамките на европейската общност на всеки от европейските електроенергийни пазари. Нещо повече измерват и възползването от онази мъничка подробност наречена „инфлация“.

Като цяло наблюдението на европейските електроенергийни борси през изминалата седмица показа завръщането на фосилните горива, но и нестихващо участие на природния газ на фона на недостатъчните вятърни мощности и по-слабото производство от ядрени мощности.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия през 29-та седмица във всички страни от Европа e от порядъка на 48 793.96 (46 755.73 GWh седмица по-рано).

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от ЕС към късния следобед на 24 юли  за 29-та седмица то достига до обем от 43 978.65 GWh (42 731.30 GWh  седмица по-рано, 42 533.97 GWh  две седмици преди това), според данните на energy charts,  базирани на ENTSO-E.

От това общо производство на фосилните горива се пада дял от 19 310.42  GWh (17 398.17 GWh или 40.72 % седмица по-рано) . От тях - на кафявите въглища – 4103.09 GWh или 9.33 %, както и на каменните – 7.72 % (3394.89 GWh). Газът държи дял от 10 626.52 GWh (21.41 % или 9149.74 GWh  седмица по-рано).

Участието на ядрената енергия е изчислено на 9155.96 GWh или 20.82 % (9367.97 GWh или 21.92 %  седмица по-рано, както и 9614.64 GWh или 22.60 %  две седмици по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) e от порядъка на 15 512.27 GWh (15 965.16 GWh или 37.36 % седмица по-рано, както и 17 472.03 GWh или 41.08 % две седмици преди това).

Вятърните централи на сушата са произвели обем от 3510.62 GWh (4456.42  GWh или 10.43 % седмица по-рано), а офшорните – 627.52 GWh или 1.43 % ( 579.27 GWh или 1.36 % седмица по-рано). Делът на слънцето достига до 5046.02 GWh или 11.47 % (4906.16 GWh – 11.48 % преди седмица). Що се отнася до хидроенергията, то делът и е от порядъка на 5.12 %, а от помпени станции – 5.23 %.

Цените

Не само градусите, но жегите вдигнаха и цената на електроенергията. Ако през миналата седмица заради жегите стойностите в сегмента „ден напред“ удариха нивото от над 500 евро за MWh западните европейски електроенергийни борси, сега вълната се прехвърли към страните от Южна Европа.  Още с ден за доставка 18 юли ценовите нива в сегмента „ден напред“ на европейските електроенергийни борси показаха, че ситуацията е достатъчно опасна.

Като цяло стойностите останаха в диапазона 351.76 евро за MWh, постигнати на БНЕБ и 486.00 евро за MWh във Франция.

С ден за доставка 19 юли нивото  на БНЕБ се понижи до 297.22 евро за MWh, докато във Франция се повиши до 521.3 евро за MWh. Като цяло страните от обединения енергиен пазар се оказаха в плен на жегата, която се отразява не особено добре върху европейските електроенергийни борси, поставяйки акцент върху производствените мощности на всяка една отделна страна.

Разнопосочно бе движението на европейските електроенергийни борси и с ден за доставка 20 юли. На повечето от тях бе отчетено понижение, което варираше от 4.4 % в Белгия (до 339.00 евро за MWh) и 9.2 % (269.88 евро за MWh) на българската IBEX (БНЕБ) до 16.2 % (332.70 евро за MWh) в Германия и 19.2 %  (315.92 евро за MWh) в Чехия.

Повишение обаче бе отчетено на 7 от европейските електроенергийни борси. За отбелязване е скокът до 589.22 евро за MWh във Франция и 540.26 евро за MWh в Италия. С това бе поставен пореден рекорд и е доказателство, че цена от 600 евро за MWh в едно обозримо бъдеще няма да представляват изненада.

Опит за корекция бе направена с ден за доставка 21 юли и той бе постигнат на част от европейските електроенергийни борси. Така стойността в посочения сегмент на френската електроенергийна борса успа да се свие до 555.36 евро за MWh, но в Италия скокът се запази (547.94 евро за MWh). Двете борси са особено показателни с реакциите през тези дни, защото на практика обединяват най-важните проблеми – от състоянието на политическата система и извършените реформи и мерки до технократските и държавни решения особено в областта на енергетиката. Важен индикатор, предвид газовата криза, особен с ден за доставка 21 юли е и електроенергийната борса на Германия, която е събирателна и за решенията и реакциите по отношение на газовите доставки на руски газ по „Северен поток“. Стойността отчетена с ден за доставка 21 юли на германската електроенергийна борси достигна достатъчно високото ниво от 396.73 евро за MWh.

Доста по-ниски останаха ценовите нива на БНЕБ (IBEX) и гръцката HENEX – 330.15 евро за MWh. Затова пък по-висока остана цената на румънската OPCOM, където въпреки спада с 12.9 % спрямо предходната търговия бяха отчетени 386.72 евро за MWh.

С ден за доставка 22 юли само на 6 от европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ бе отчетено покачване като на БНЕБ и гръцката HENEX стойността стигна 426.92, а на румънската OPCOM – 443.75 евро за MWh.

На останалите европейски електроенергийни борси спадът варираше в широк диапазон – от 1.7 % (458.12 евро за MWh) в Словакия и 2.8 % в Белгия (339.56 евро за MWh), както до 3.3 % в Австрия (436.81 евро за MWh) и 4.9 % в Германия (377.45 евро за MWh).

Що се отнася за двете страни с най-високи нива – Франция постигна спад с 11.0 % до 494.03 евро за MWh, а Италия при спад с 5.3 % стигна до 519.05 евро за MWh.

С ден за доставка 23 юли ценовите нива на всички европейски електроенергийни борси тръгнаха надолу и варираха от 5.1 % (322.38 евро за MWh) в Белгия и 7.3 % (308.84 евро за MWh) в Нидерландия до 19.6 % в България и Гърция (343.06 и 343.07 евро за MWh съответно).

Отделното проследяване на френската електроенергийна борса показа спад с 29.5 % до 348.32 евро за MWh, а на италианската – с 11.7% до 458.19 евро за MWh. Няма как да се пропусне и електроенергийната борса в Германия, където също бе отчетено понижение с 13.9% до 324.99 евро за MWh.

Ценовите нива с ден за доставка 24 юли продължиха движението си в посока надолу – с 8.2 % до 314.80 евро за MWh на БНЕБ и с 4.7% до 327.01 евро за MWh в Гърция. В Румъния стойността спада с 12.9 % до 314.80 евро за MWh.  При спад с 4.1 % цената във Франция се върна на нивото до 334.13 евро за MWh, а в Италия – понижението с 20.9 % доведе до  362.65 евро за MWh.

Новата седмица стартира с обрат сочещ движението на жегите, които се пренасят към страните от южната част на Европа. Така стойността на БНЕБ при ръст с 46.3 на сто спрямо ценовите нива от предходния ден 24 юли) достига ниво, което досега не е отчитано на БНЕБ в посочения сегмент – 460.54 евро за MWh.

Ценовите нива от над 500 евро за MWh се пренасят и до Румъния - страната държи рекорд по най-висока цена – 528 евро за MWh, с което надминава дори Италия (527.96 евро за MWh), която открай време държи челните места.

Средна месечна и средна годишна цена към 24 юли

Най-общо средната месечна цена на европейските електроенергийни борси отново показва изненади, като за едни цени стойностите вървят надолу, а при други - нагоре.

На БНЕБ към 24 юли средната месечна стойност отново се променя до 310.81 евро за MWh, а за Румъния – до 344.87 евро за MWh. За другите европейските електроенергийни борси тя варира от 327.71 евро за MWh в Гърция до 429.66 евро за MWh в Италия и 384.55 евро за MWh във Франция. Доста по-ниска е стойността за Испания – 142.96 евро за MWh (144.33 евро за MWh в съседна Португалия). В Германия, цената е на ниво от 296.54 евро за MWh, а в Австрия – 340.91 евро за MWh. В Унгария расте до – 350.27 евро за MWh и се установява на 215.86 евро за MWh в Полша.

Средната годишна цена към 24 юли на БНЕБ е 217.67 евро за MWh и остава по-ниска, както от тази в Румъния (227 евро за MWh), Унгария (235.55 евро за MWh), така и от тази в Гърция (248.59 евро за MWh).

На останалите европейски електроенергийни борси средногодишните цени към посочената дата варират от 271.01 евро за MWh в Италия и 198.3 евро за MWh в Испания и Португалия (198.65 евро за MWh) до 212.49 евро за MWh в Нидерландия и 199.24 евро за MWh в Германия, както и 247.95 евро за MWh във Франция и 151.2 евро за MWh в Полша.

Петрол, газ, СО2

След нестабилността, наблюдавана през последните седмици, цените на петрола останаха в по-ограничен диапазон.

Стойността на  Brent се движеше стабилно в диапазона от 100-105 долара за барел. Това в никакъв случай не означава, че не е имало големи движение. Точно обратното, завръщането на Либия и повишаването на лихвите на ЕЦБ за първи път от много години очертаха достатъчно рискове за спада  на  цената на суровия петрол. От друга страна, предлагането на суров петрол все още изостава от търсенето, като връщането към нивата от предходните  месеци на  Brent и WTI остава толкова трудно, което от своя страна пък дава възможност за , създаване на  балансиращ механизъм, при който нито възходящата, нито отрицателната страна са достатъчно силни, за да дръпнат цените в една или друга посока.

Между другото стана ясно, че Русия може да се възползва от правото си да спре продажбата на петрол за страните, които ще поставят ценови таван. На този фон пък САЩ заявиха, за необходимостта от руски петрол на световните пазари. Така цената остава в диапазона до 103 долара за барел, а изненадите този път ще зависят не толкова от предлагането и предложенията, а от страничните фактори. Сега те се оказват много по-важни, включително и тенденциите за разпространението на коронавируса.

Има и едно допълнение, което досега оставаше страни от пазарите, но отражението му предстои. Става въпрос за големите петролни компании Shell (LON:SHEL) и ConocoPhillips (NYSE:COP) проучват продажбата на своите дялове в проекти в Мексиканския залив, като първата се стреми да продаде по-малки дялове за 1,5 милиарда долара, за да се съсредоточи върху проекта Whale, докато последният иска да напусне правителството напълно.

В основата на интригата се оказва газа. Фючърсите за газа по индекса TTF на борсата ICE останаха достатъчно високи, за да притеснят участниците на пазара. Продължаващата сага около „Северен поток“ и в частност все още недоставената турбина за компресорната станция „Портовая“ задържат нивото на газовите доставки на ниво от едва 40 %. Икономиката на Германия се чувства изтощена, а се наложи и държавата да се намеси в подкрепа на най-голямата си компания Uniper, за да може да ограничи разпространението на кризата. Ценовите нива в Европа останаха по-ниски от средата на юли (180.50 евро за MWh), но достатъчно високи (159.86 евро за MWh) в края на миналата седмица, за да могат да запазят притеснението. На този фон европейските газови хранилища са запълнени малко над 65 %, а а наблюдателите изчисляват, че все пак страните от ЕС имат възможност да запълнят газохранилищата си до 80 % до началото на октомври. Надеждите се обаче не са достатъчно добри, въпреки че турбината за подобряване на газовите потоци за „Северен поток 1“ вече е доставена, тъй като предстои излизане в ремонт и на допълнително оборудване. На този фон Испания предложи реекспорт на газ за Европа, но на този етап мненията от този ефект остават разнопосочни.

Що се отнася до цената на емисиите, те продължават да са под влиянието на цените на газа, а съответно и на електроенергията на европейските борси. Сривът им до 75.96 евро за MWh не са в полза на газовите ценови нива, нито пък п отношение на европейската зелена политика. Спадът говори за много силен респект и изтегляне на финансови потоци. В бъдеще именно движението на СО2 ще даде сигнали и то много ясни как европейските страни смятат да се движат в намерението си за зелена политика. Засега сигналите на финансовите участници не са оптимистични. Между другото за това става ясно и от данните за използването на производствените мощности в Европа. Зелената сделка се забавя, а вече заложените пари в рисковите операции тепърва ще отнемат дали чрез инфлационните инструменти или с други тепърва ще се разбере.

Тенденции

Мислете за последствията. Това обикновено е съветът, който заради баналното си звучене се захвърля. Все пак през настоящата седмица и то само след ден предстои важна среща на енергийните министри от общността. Основният акцент бе обявен още преди дни и той касае предложението за намаляване на потреблението на газ с 15 % от държавите членки. Никой в България не е правил оценка как това предложение би се отразило върху индустрията, която и без това е в изключително тежка ситуация.

Удрянето в гърдите как бизнесът е с гарантирани плащания за цената на електроенергията е на път да се окаже блъф. Причината – неспазване на законите в страната. На този фон индустрията предупреждава за фалити, а изразът за задаваща се „зима на недоволството“ вече се появи и в българските медии.

Всъщност, ако се погледне назад в историята на всяко едно политическо решение през последните месеци наистина се набива на очи именно това – нарушения на законите на правовата държава. Това са и причините за кризите, през които минава българското общество. Те не са привнесени. Те са създадени тук. Политическата криза, в която се оказа страната ни е именно заради това – нарушение на принципите на правовата държава. Това пишат в решението си и съдиите от Конституционния съд по повод казуса с избора на председателя на КЕВР и то трябва да бъде прочетено и запомнено от всеки, който посяга към властта.

Решаването на кризи, създадени от неправилни решения, особено в енергетиката е най-големият проблем и за Европа и за България.