Доларът е стабилен спрямо повечето основни валути в четвъртък

След колебливото начало в азиатската търговия, американският долар се стабилизира спрямо повечето основни валути на старта на търговията в Западна Европа в четвъртък. Американският долар спада спрямо еврото и паунда, но поскъпва спрямо японската йена и стоковите валути.

Във фокуса на вниманието на пазарните участници днес е срещата на Европейската централна банка (ЕЦБ), която трябва да повиши основните лихвени проценти за първи път от 11 години. Някои експерти не изключват възможността за повишаване на лихвите с 50 базисни пункта наведнъж, въпреки обявеното преди време от Крисин Лагард повишение с 25 б.п.

Централната банка на Япония остави непроменени основните параметри на паричната си политика след двудневно заседание, приключило в четвъртък. Краткосрочният лихвен процент по депозитите на търговските банки в Централната банка беше оставен на минус 0.1% годишно, целевата доходност на десетгодишните държавни облигации е близо до нула, се казва в изявление на Японската централна банка, публикувано след срещата.

Японската централна банка повиши прогнозата си за инфлацията за текущата финансова година, която ще приключи през март 2023 г. Според тази прогноза потребителските цени без пресните храни ще се покачат с 2.3%, вместо с 1.9%, както беше прогнозирано през април. Показателят е над целта на централната банка от 2%.

Индексът ICE Dollar, показващ динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), прибави 0.16%, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се повиши с 0.09%.

Еврото поскъпна спрямо долара с 0.17% до 1.0196 долара спрямо 1.0180 долара при затварянето на предходната сесия в сряда, доближавайки се до 2-седмични върхове в очакване на ЕЦБ да повиши лихвите за пръв пъти от единадесет години. Подкрепа общата валута получи от новината, че операторът на Северен поток 1 е възобновил подаването на руски газ след приключилия профилактичен ремонт. Еврото падна под ключовото ниво от 1 долар миналата седмица за първи път от 20 години поради опасения, че енергийната криза ще изпрати Европа в дълбока рецесия и ще затрудни ЕЦБ да затегне паричната политика. Формалният повод за нарушаване на паритета бяха данните за инфлацията през юни             , която достигна рекордните 8.6% за еврозоната.

Американският долар поскъпна спрямо йената с 0.10% до 138.58 йени след като затвори на ниво от 138.21 йени предишния ден.

Стойността на паунда се повишава с 0.22% до 1.1999 долара от 1.1973 долара в края на търговията в сряда. Това, според „Ройтерс“ е отбранителна реакция на инвеститорите, които се подготвят за още по-агресивно затягане паричната политика от страна на Банката на Англия (BoE) в отговор на най-високия процент на инфлация от четири десетилетия, достигнала 9.4% през юни. Гуверньорът на BoE Андрю Бейли отвори вратата за увеличение с нови 50 базисни пункта през август, което ще бъде най-голямото от 1995 г. насам, като каза, че банката остава напълно ангажирана да намали инфлацията до целта от 2%. BoE вече повиши лихвите със 115 б.п., но инфлацията не показва признаци за достигане на връх.

Американската валута поскъпва спрямо двата си съименника в Азия, съответно с 0.26% до 0.6866 щатски долара за един австралийски и с 0.52% до 0.6194 щатски долара за един новозеландски. Протоколът от последното заседание Резервната банка на Австралия (RBA) показа по-нататъшно затягане на паричната политика, тъй като оценката е, че лихвените проценти са „все още много ниски за икономика със стегнат пазар на труда и изправена пред период на по-висока инфлация“. RBA повиши основните си лихвени проценти с по-големи от очакваното 50 базисни пункта до 1.35% на последното си заседание през юли, но прогнозите са ново още по-голямо увеличение от 75 базисни пункта на лихвения процент следващия месец.

Американският долар нарасна и спрямо швейцарския франк с 0.25% до 0.9737 франка за един долар, а Trading Economics припомня, че на последното си заседание централната банка на Швейцария (SNB) неочаквано повиши основния си лихвен процент с 50 базисни пункта, първото му повишение от 2007 г. насам, след като задържа лихвения процент на рекордно ниско ниво от минус 0.75% от 2015 г. насам.

Продължаващото поевтиняване на петрола и в сряда, притисна двете силно зависими от петролните цени валути. Американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 21 август се понижи с 2.52% до 97.360 долара за барел, а европейският вид Brent спадна с нови 2.24% до 104.53 долара за барел. При това положение канадският долар се понижи с 0.20% до 1.2909 канадски долара за един американски, а норвежката крона загуби 0.10% до 9.9807 крони за един американски долар.

При силен долар криптопазарът реагира със спад. Биткойнът се понижи с 1.81% до 22 830 долара, а етериумът изтри 2.25% до 1 486 долара. Поглеждайки назад, през последните четири седмици биткойнът загуби 16.07 процента, а за последните 12 месеца цената му спадна с 28.61 на сто. Според прогнозите на глобалните макро модели на Trading Economics се очаква биткойнът са се обезцени до 19 446 долара в края на третото тримесечие и до 14 238 долара за една година.

*Валутните курсове са актуални към 11:00 часа, а котировките на петрола на борсата в Лондон към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.