Доларът спада леко спрямо основните световни валути в сряда

Американският долар показа умерен спад спрямо основните световни валути в сряда, отстъпвайки за четвърта поредна сесия на фона на намаляващите опасения, че Федералният резерв на САЩ (Фед) ще повиши лихвените проценти със 100 базисни пункта през юли.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), спада по време на търговията с 0.94%. По-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се понижи с 0.13%*.

Двойката евро/долар се търгува за 10268 долара за едно евро, като общата европейска валута се повиши с 0.36% спрямо с 1.0227 долара при затварянето на пазара във вторник, когато еврото добави 1%, най-високата стойност от две седмици, след съобщения, че членовете на борда на ЕЦБ ще обсъдят в четвъртък по-голямо увеличение на лихвения процент от 50 базисни пункта. Нарастват очакванията, че централната банка ще започне да повишава лихвените проценти за първи път от повече от десетилетие и пазарният консенсус сочи увеличение с 25 базисни пункта, въпреки че залозите за по-голямо увеличение от 50 базисни пункта наскоро се повишиха, тъй като инфлацията за юни се ускори до 8.6% в еврозонат.

Общата валута падна под паритета от 1 долар миналата седмица за първи път от 20 години поради опасения, че енергийната криза ще изпрати Европа в дълбока рецесия и ще затрудни ЕЦБ да затегне паричната политика. Потоците на природен газ през Северен поток 1 ще останат спрени до 21 юли, когато сезонните работи по ключовия тръбопровод приключат. Междувременно се очаква Фед да утвърди още едно увеличение от 75 б.п този месец, след като вече умулативно увеличи основната лихва със 150 б.п. от март насам.

Цената на паунда нараства с 0.05% до 1.2009 долара, спрямо 1.1996 долара в края на предходната сесия след данните за британската инфлация, която показа ускоряване с 9.4% до нов 40-годишен връх. Това даде основание на инвеститорите да очакват още по-агресивно затягане на паричната политика от страна на Банката на Англия (BoE) в отговор на най-високия процент на инфлация от четири десетилетия. Гуверньорът на BoE Андрю Бейли отвори вратата за увеличение с 50 базисни пункта през август, което ще бъде най-голямото от 1995 г. насам, като каза, че банката остава напълно ангажирана да намали инфлацията до целта на централната банка от 2%. BoE вече повиши лихвите със 115 б.п., но инфлацията не показва признаци за достигнат връх.

Обменният курс на американската валута в двойка с японската йена е с лек спад от 0.04% до 138.121 йени за долар, все още близо до 24-годишно дъно от 139.4 йени, достигнато миналата седмица, тъй като се очаква Банката на Япония (BoJ) да поддържа изключително ниски лихвени проценти, докато взема решения относно паричната политика в четвъртък. Твърдата позиция на BoJ рязко контрастира с други големи централни банки, които се надпреварват с агресивни повишения на лихвените проценти, за да ограничат нарастващата инфлация. Японските власти многократно изразиха загриженост относно резкия спад на йената, но отказаха да коментират каквато и да е валутна интервенция. Йената отслабна и след като управляващата Либерално-демократическа партия и нейният коалиционен партньор „Комейто“ увеличиха мнозинството си на наскоро проведените избори за горната камара, сигнализирайки, че няма да има промяна в паричната полrтика на правителството и BoJ.

Американската валута се повиши и спрямо другата валута-убежище с 0.12% до 0.9696 швейцарски франка за един долар. Междувременно швейцарският вестник Schweiz am Wochenende съобщи, че членовете на борда на централната банка на Швейцария (SNB) обмислят повишаване на лихвения процент от 50 до 75 б.п. за следващото заседание след нарастване на инфлацията до 14-годишен връх от 3.4%. Това даде основание на гуверньора на SNB Джордан да съобщи, че е необходима рестриктивна парична политика, за да се върне инфлацията до целта от 2%, тъй като според последните прогнози ръстът на цените ще се нормализира чак през 2025 г. при текущите разходи за кредитите. На последното си заседание SNB неочаквано повиши основния си лихвен процент с 50 базисни пункта, първото повишение от 2007 г. насам, след като задържа лихвения процент на рекордно ниско ниво от -0,75% от 2015 г. насам.

При слаб долар най-популярната криптирана валута – биткойнът се повишава. По време на търговията в сряда биткойнът нарасна с 0.48% до 23 403 долара, но поглеждайки назад, през последните четири седмици биткойнът спечели 14.16 процента, а за последните 12 месеца цената му падна с 25.98 процента. Гледайки напред, от Trading Economics прогнозират спад на биткойна до 19 446 долара до края на третото тримесечие и до 14 238 долара за една година.

Междувременно поевтиняването на петрола продължава и в сряда. Американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 20 август спадна с 1.46% до 102.700 долара за барел, а европейският Bfrent се понижи с 1.22% до 106.04 долара за барел. При това положение двете валути, които са най-силно зависими от котировките на петрола – канадският долар и норвежката крона спаднаха съответно с 0.02% до 1.2870 канадски долара за един американски и с 0.12% до 9.9157 норвежки крони за един щатски долар.

На вътрешния пазар Банката на Канада (BoC) изненада пазарните участници във вторник, като повиши референтната си лихва със 100 б. п., с което подкрепи канадския долар, който достигна най-високото си ниво от две седмици спрямо щатския долар. Същевременно BoC сигнализира, че ще продължи агресивното си затягане на паричната политика, за да укроти инфлацията, която за юни отчете 39-годишен връх.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 11:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.