Богомил Манчев: Властта да вземе присърце ядрената енергетика, за да я има икономиката

Ядрената енергетика има своето бъдеще в рамките на Европа и това все по-отчетливо се вижда в проектите на различните страни. В България обаче вече 20 години трудно се взимат всякакви решения за развитието на ядрената сфера. Липсва консенсус. Заради това от българския атомен форум "Булатом" припомниха колко важен може да бъде един АЕЦ в производството на чиста базова енергия и дори водород в хоризонта до 2050 г.

Заради това от "Булатом" предлагат изграждане на 4000 МВт нови атомни мощности у нас в следващите 20 години. 2000 от тях ще позволят заместването въглищните централи, които трябва да затворим до 2038 г. Другите 2000 ще осигурят заместващи мощности за 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" след 2047 и 2051, когато ще започне тяхното извеждане от експлоатация. "Надявам се, че с усилията на държавата и по-младото поколение, което влиза в управлението на страната, много адекватно ще се реагира на всички експертни предложения като нашето", обясни д-р инж. Богомил Манчев, председател на "Булатом" по време на международната конференция "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход", която бе организирана от Dir.bg и 3eNews.

Ние от "Булатом" се опитахме да направим програма за развитие на ядрената енергетика до 2050 година в контекста на зеления преход. Два са основните енергийни източници, с които ще достигнем 2050 г. - водород и електроенергия. Необходимо е значително увеличаване на производството на електроенергия, с която да електрифицираме транспорта и други индустрии. Нашето виждане е, че базовата част на електроенергетиката трябва да се основава на чиста енергия. А най-чистата енергия към момента добиват атомните централи. За илюстрация само ще кажа, че под 10 кг CO2 се отделя на всеки произведен мегаватчас електроенергия от атомни централи трето поколение. Тези централи имат дълъг живот на експлоатация от минимум 60 години, а най-вероятно 80, дори 100 години.

За сравнение, водноелектрическите централи отделят около13 кг CO2 за всеки произведен мегаватчас. Слънцето, което го отчитаме за много по-чиста енергия отделя 55 кг въглероден диоксид за всеки произведен мегаватчас - ако погледнем не само експлоатацията на ФЕЦ, а целия жизнен цикъл, от производството на соларни панели до тяхното погребване. При по-нови и ефективни панели това число най-вероятно ще се подобри донякъде, все още няма достатъчно данни.

Ние сме изключителни привърженици на идеята върху базовата ядрена енергетика да има големи надстройки от ВЕИ централи. Всякакво многообразие, което е чисто. Защото по този начин можем да добием и да произведем този необходим водород, който ще използваме и при смесването с природния газ. При съотношение 1:3 ще можем да достигнем желаните от ЕС нива за вредните емисии от газовите централи: а именно те да излъчват под 150 кг/CO2 при добиване на един мегават топлоенергия или електроенергия. Това е много съществено, защото само тогава изгарянето на природен газ се счита за "чисто" според ЕС и ще може да продължи до 2050 г.

Нашето виждане е, че трябва да развием проекти за 4000 МВт инсталирана мощност в рамките на следващите 20 години. Понастоящем в България има две ядрени площадки - едната лицензирана площадка е "Белене", а другата е площадка 2 на АЕЦ "Козлодуй". Следователно, ние призоваваме да бъдат използвани и двете. Що се касае двете ядрени инсталации, с които разполагаме на площадка "Белене", ясно е, че няма как в настоящата ситуация да говорим за изграждането им от руски изпълнител. Но нека не зачеркваме това оборудване с лека ръка. Има и други варианти за реализиране на проект на площадка "Белене" със съхраняваното в момента там оборудване - включително чрез китайски, южнокорейски, френски или чешки изпълнители и производители. Но абсолютното наше виждане е, че държавата трябва да бъде 100% собственик на ядрените мощности в България. Само така може да се гарантира ангажимента на държавата ни, който е необходим по много направления - и да гарантира пред обществото, съседните ни държави и международната общност безопасността и сигурността на един бъдещ АЕЦ, и да осигури подкрепа от геостратегическите ни партньори, и да спомогне за синдикиране на атрактивно финансиране.

За съжаление политическата бъркотия у нас, която тече вече няколко години, а както и външни кризи като войната в Украйна, не позволяват на изпълнителната власт да стигне до приемането на един ключов документ. Този документ се казва Енергийна стратегия на Република България до 2050 г., която трябва да бъде приета и утвърдена от Народното събрание. Тъй като изграждането на инфраструктура за водород и за атомна енергетика изисква поне няколко 4-годишни мандата време, една Енергийна стратегия, каквато и да е тя, за да може да бъде реализирана, изисква приемственост и последователно изпълнение от редица правителства. Надявам се, че с усилията на държавата и по-младото поколение, което влиза в управлението на страната, много адекватно ще се реагира на всички експертни предложения като нашето. Организацията "Булатом" е строго профилирана и в нея участват над 60 компании, академични институти и индивидуални експерти, които вече над 30 години съставляват голямата част от родната ядрена индустрия. Членува и самата АЕЦ "Козлодуй". Смятаме, че това, което ние предлагаме, може да послужи за основа на изпълнителната власт. Основа, която впоследствие да се доразвие и от други експерти и организации, и от експерти в Министерството на енергетиката и в крайна сметка да се внесе за гласуване в Народното събрание. За съжаление забавянето на процеса по изготвяне и приемане на Енергийна стратегия поради политическите промени през последните вече над година и половина значи, че се забавя и програмата за строеж на нова ядрена мощност - ако преди говорехме, че първи нов блок може да имаме в търговска експлоатация до 2030 г., аз съм песимист, че от днешна гледна точка можем да го постигнем преди 2035 г.

Много е важно държавата да събере експертните мнения на всички хора, защото те имат различни виждания. Ние смятаме, че през 2050 г. освен ядрените мощности, у нас трябва да има около 10 000 мвт. солари, 2000 мвт вятър и 2000 мвт. паро-газови централи, които да горят 30% водород с 62% КПД - защото независимо от настоящите кризи, включително войната в Украйна, до този момент не съм чул ЕС да се е отказал от целта за беземисионна икономика до 2050 г. Обръщам внимание, че реакторите трето поколение могат да променят мощността си до 70% от нея. Тоест от 100% да слизат до 30% натоварване при нужда. Представете си какво огромно количество възможности за балансиране на мрежата са това. Когато през работят много соларни паркове и трябва да се намали мощността на АЕЦ, просто трябва да произвеждаме водород (т.нар. "бял" водород). А не трябва да намаляваме мощност. Това ще е абсолютно адекватно решение.

Приемаме, че европейската общност ще допусне въглищните централи да работят до 2038 г. Но дали цената на пазара ще го допусне не знам. Тъй като въпреки кризата, не съм видял ЕС да са предприели мерки за намаляване на цената въглеродните емисии. Напротив, очаквам тази цена да остане на високи равнища и да се покачва. За производството на 1 мвтч електроенергия от нашите въглищни ТЕЦ-ове в момента се заплащат 120 евро за CO2. Отделно около 45 евро/мвтч са преките разходи. Така себестойността на тока от термичните централи в Маришкия басейн започва да клони към 170 евро/мвтч. Някак трябва да обясним на хората каква е цената на това да гарантираме енергийната си сигурност изгаряйки нашите въглищата - независимо до кога - при задължението ни като членове на ЕС да заплащаме за това въглеродно замърсяване.

Така че, ние от "Булатом" смятаме, че ядрената енергетика трябва да се вземе присърце от изпълнителната и законодателна власт и да се направи линията. Не може да се гледа мандатно, без значение колко е дълъг мандата на едно правителство. Тази крачка трябва да бъде направена и се надявам около нея да започнем да създаваме национален консенсус. За съжаление ние по нищо нямаме национален консенсус. Но ако искаме да оцелеем и да направим икономика трябва да можем да работим целенасочено и последователно в дългосрочен план - което изисква да изградим консенсус по национално значими теми като развитието на ядрената енергетика, завърши Манчев.

Цялото видео от изказването на д-р. инж. Богомил Манчев можете да видите тук.