Иновации при кръговата икономика и цифровизацията са ключът за успех на компаниите

Новостите винаги са били ключ към прогреса на цивилизацията ни. Но в наши дни и те са изправени пред редица трудности. Основно заради кризите, които връхлетяха Европа в последните няколко години. Именно кризите обаче са и шанс за иноватори и стартъпи да покажат своя потенциал. Тук е и ролята на Клийнтех България като хъб мениждър на ЕИТ, който да подпомага и оценява предложения на инвеститори и прохождащи компании с идеи. А подобни усилия винаги си заслужават вниманието, защото могат да предложат разнообразни решения за проблемите с продоволствената политика например. Част от тези възможности бяха обсъдени и на международната конференция международна конференция Green transition 2022: "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход", организирана от Dir.bg и 3eNews. По темата как се развиват и имат ли потенциал агроиновациите у нас и дали вече има наченки на екосистема тук разговаряме с Марияна Хаманова изпълнителен директор на Клийнтех България.

Г-жо Хаманова вашата организация е лидер в областта на иновациите и устойчивото развитие у нас. Как успявате да накарате другите компании също да повярват в зелената идея и устойчивото развитие?

Над десет години Клийнтех България работи за насърчаване на иновациите и подпомагане на устойчивото икономическо развитие у нас. Въвличането на университетите, научните организации и бизнеса в процеса по създаване и внедряване на иновации е ключов фактор в нашата работа. Паралелно с това, ангажирането на държавните институции и взаимодействието с местна власт ни позволи да бъдем активни участници в дефинирането на стратегическа рамка за подкрепа на иновативни решения и ни помогна при реализацията на последващи дейности. На база успешно изпълнени проекти постигнахме голяма видимост и компаниите започнаха да разпознават Клийнтех България като доверен партньор с доказана експертиза по темите за зелен и дигитален преход, кръгова икономика и иновации.

В Клийнтех България ежедневно следим актуалните политики и тенденции в сферата на зеления преход, както и международните източници за финансиране и целева подкрепа. Имаме изградени мрежи от контакти и партньори в страната, с които комуникираме това знание и опит и успяваме да захраним местната иновационна екосистема с най-актуалната информация, като в същото време осигуряваме и експертна подкрепа в процеса на реализиране на тези възможности. Кръговата икономика и зелената трансформация на бизнеса е особено актуална в контекста на намаляващия достъп до ключови суровини и повишаващите се цени на различни стоки и услуги в глобален мащаб. Бих казала, че вече съвсем осезаемо се вижда необходимостта за справяне с тези предизвикателства и единствения възможен път е този на оптимизацията на ресурси и въвеждането на по-устойчиви бизнес модели.

Разкажете малко повече за това как Европейския институт за иновации и технологии възприема зелените политики на Европа? Бизнесът и хората успяват ли да разберат, че това е важно не само за околната среда ами и за съществуването ни като европейска цивилизация?

Основната роля на Европейския институт за иновации и технологии (ЕИТ) е да изведе иновативните технологии извън научните лаборатории и да ги превърне в пазарни продукти, които качествено да променят живота и икономиката в Европа. ЕИТ работи посредством т. нар. Общности за знание и иновации, които работят в ключови направления като - климат, храни, производство, здраве, цифровизация, градска мобилност, устойчива енергия, първични суровини. Всички те работят за трансформиране на различни аспекти на социално-икономическата среда с фокус върху образованието, науката и бизнеса.

С приемането на Зелената сделка, като рамков стратегически документ за постигане на климатична неутралност до 2050 г., ролята на ЕИТ стана още по-значима, тъй като те разполагат с изградена международна общност от водещи компании, университети и научно-изследователски центрове, които в партньорство реализират иновационни проекти, развиват капацитет, дигитални, зелени и кръгови решения в различните направления, но и популяризират ролята на иновациите като двигател за устойчивото развитие. В тази връзка зелените политики на Европа са естествената рамка, в която ЕИТ функционира и разраства своята дейност. Мисля, че и бизнесът и обществеността вече много ясно разпознават важността от подобни мерки, защото светът, в който живеем налага справянето с различни предизвикателства - климатични, икономически и социални.

Каква е ролята на Клийнтех България в качеството си на хъб мениджър на EIT при подкрепата на стартъп идеи иновации?

Клийнтех България е официален партньор на Европейския институт за иновации и технологии от 2015 година насам и управлява три регионални центъра за иновации - в сферата на климата (EIT Climate-KIC), производството (EIT Manufacturing) и храните (EIT Food). На национално ниво, нашият модел на работа е да свързваме университети и научно-изследователски центрове, където се раждат научните разработки, с предприемачите, които да ги превърнат в успешен бизнес и с индустрията, която има глад за иновативни решения. Всяка година предоставяме достъп до близо 20 предприемачески програми и обучителни формати, в които нашите стартъпи и предприемачи могат се включат и да се възползват от финансиране и специализирани услуги за развитие на бизнес. Чрез включването в предложените от нас иновативни формати, българските предприемачи могат да разраснат бизнеса си в международен план, като във същото време укрепят своя вътрешен капацитет. Над 200 компании до момента са били част от тези програми и десетки са тези, за които Клийнтех България е била трамплин към успех в национален и международен план.

Успява ли бизнесът да създаде плодотворни идеи свързани с климатични или хранителни политики, който да са устойчиви? Имат ли интерес инвеститорите да подкрепят подобни стартъпи и компании като цяло?

Да, бизнесът има все по-голям интерес към иновации в тези сфери. В България има прекрасни предпоставки за развитие на биологично земеделие, за създаване на иновативни продукти и услуги в редица сектори като транспорт, лека промишленост, както и в преработката на различни материали. Ключът е в обвързването на традиционните за страната ни сектори с иновации в сферата на кръговата икономика и цифровизацията на процесите. Компаниите виждат бизнес потенциала на тези решения, защото той води към оптимизиране на разходите и към увеличаване на печалбите за самите тях. По този начин се получава една амалгама от положителни ефекти - развитие на иновации с устойчиво към околната среда и хората въздействие и увеличена конкурентоспособност на компаниите, следователно подобрена работна и социална среда в регионите.

Наскоро стана ясно, че вие заедно с Аграрния университет в Пловдив и Софийския университет "Св. Климент Охридски" подемате инициатива в подкрепа на младите предприемачи и тяхното развитие в агросектора. Бихте ли ни разказали повече за тази инициатива?

От 2021 година стартирахме ключово партньорство с Аграрния университет в Пловдив и Софийския университет, като заедно работим за развитието на предприемачески умения у студентите, преподавателите и научните кадри. Много е важно промяната да започне от образователната система - там, където се формира знанието. В съвременния свят не е достатъчно да бъдеш добър инженер, а и да имаш умения за трансформиране на придобитото знание и наученото в университета през призмата на бизнеса и за тенденциите в сектора, в който работиш. Така се раждат иновациите. Те са плод на конкретна нужда от страна на бизнеса или обществото.

Агроиндустрията и иновациите вече "се познават" добре в годините назад. Как виждате вие развитието на сектора в следващото десетилетие? Можем ли да очакваме все повече стартъпи и иновации, които да спомогнат за решаване на продоволствените проблеми в Европа?

Увеличаващото се население на планетата оказва натиск върху икономиките и производствените вериги. От друга страна климатичните промени поставят под риск, както реколтата, така и достъпа до ключови ресурси, които до скоро не са били приемани като недостатъчни или застрашени (например водата). В тази връзка, иновациите в агроиндустрията ще имат все по-голямо значение както в икономически, така и в социален план. Агро-иновациите имат потенциала да трансформират сектора така, че той да удовлетворява нарастващите нужди от изхранване без да въздейства негативно на околната среда. Вече имаме някои отлични примери за иновации от България, които са разпознати на международно ниво и очакваме тази тенденция да се задълбочи и да виждаме все повече иновативни решения в агроиндустрията на европейско ниво.

Дигитализацията е ключов приоритет за развитието на Европа? Как тази нова вселена от възможности може да достигне до повече фирми и в крайна сметка - да подобри благосъстоянието на хората? Накъде са насочени вашите усилия като хъб мениджър?

Дигитализацията е възприемана от Европейската комисия като движеща сила за зеления преход, т.е. дигиталните решения са ключът към по-устойчива Европа. Тази концепция е и в ядрото на Европейската индустриална стратегия, която поставя двойния преход (зелен и дигитален) във фокуса на настоящите трансформационни процеси. В тази връзка, навлизането на дигиталните решения в индустрията е от основно значение както за ЕИТ, така и по други програми като Digital Europe. Клийнтех България като Хъб мениджър на общностите за иновации и знания на ЕИТ предоставя редица възможности за българските компании да развият дигиталния си потенциал вкл. изграждане на вътрешен капацитет за дигитализация и решаване на специфични производствени предизвикателства.

Бих могла да дам и няколко примера по линия на текущи наши отворени програми - по линия на EIT Manufacturing предлагаме възможност българските производствени фирми да се включат в програмата Smart Digi, където могат да подадат конкретни предизвикателства в сферата на дигитализацията и абсолютно безплатно да получат решения за справяне с тях от експерти и учени от Гърция, Испания и Чехия. На 14.06.2022 г. организирахме информационна онлайн сесия за програмата и каним всички компании, които имат интерес, да се включат и да научат повече за тази възможност.

Друг пример е програмата Digital Europe на ЕК, в рамките на която в момента се изгражда мрежа от Европейски цифрови иновационни хъбове. Основната дейност на тези хъбове ще бъде да предоставят услуги за дигитализация на компании от всякакви сектори. Клийнтех България е съ-основател на такъв иновационен хъб в строителство и съвместно с Камара на строителите в България, Камара на архитектите, университетите, БАН и водещи строителни фирми ще предоставяме достъп до различни специализирани услуги за дигитализация на строителния сектор. Това е добър пример за привеждането на тези технологии към практическо използване в индустрията и подобряване на компетенциите на заетите в сектор строителство, както и на благосъстоянието на населението като цяло.