Липсата на кадри в ядрения сектор се превръща в огромен проблем за България

В Европа и сега върви дискусия дали ядрената енергия да бъде призната като устойчива, в светлината на таксономията за зелен преход и мястото на ядрената енергия в този преход. Дебатът продължава и в момента, предстои гласуване в парламента в началото на юли. Условията, които е предложила ЕК ще наложат преразглеждане и актуализация на нормативната уредба. Самите условия обаче поставят въпроси за това до колко са осъществими в указаните срокове.

Европа си е поставила доста амбициозна цел по отношение на въвеждането на ново ядрено гориво, което да е устойчиво при аварии. Това е доста амбициозна цел и ЕС очаква първите прототипи на такова ядрено гориво да са на пазара през 2025 г. Това обясни Цвятко Бачийски, председател на Агенцията за ядрено регулиране по време на онлайн семинар на тема "Инфраструктура за развитие на ядрената енергетика". Организатор на семинара е Българският атомен форум Булатом.

Бачийски припомни, че България има богат опит в експлоатацията на блокове от типа ВВЕР- 1000, включително и при употребата на ядрено гориво за тях. Сега Европа се стреми да направи още по-безопасно ядреното гориво, а и да диверсифицира възможностите за доставките му. Към момента основен доставчик на ядрено гориво за реакторите от типа ВВЕР си остава руската корпорация "Росатом". Нейната дейност не попада в обхвата на санкциите на ЕС.

"Имаме горчивия опит с ядрения проект "Белене", стигна донякъде, спря, промениха се условията, изисквания към безопасността, наложи се да се преразглежда проекта, това доведе до едно много, много дълго забавяне на процеса на лицензиране. С промяна на политическите условия този проект условно загуби перспектива. Казвам условно, защото все още няма решение как да се продължи с ядрените централи", обясни на уебинара Бачийски.

От ЕС настояват и държавите с опит в използването на мирния атом да имат и свои собствени хранилища за дългосрочно съхранение на ядреното гориво. България в момента извозва отработеното ядрено гориво в Русия, но това се случва само ако производител е Руската федерация.

В момента страната ни обмисля възможности за дълбоко геоложко погребване на отработеното гориво, обясни Бачийски. "Ние отново да разгледаме нашата рамка за проектиране и изграждане на подобен вид съоръжения. Това е необходимо и за приемане на високо активните отпадъци след преработка и е в съответствие със задълженията на страната по Единната конвенция за безопасно управление на ядрени отпадъци и отработило гориво.

Друг проблем е нарушаването на веригите на доставки и загубата на част от доставчиците за технологиите, смята председателят на АЯР. По думите му при строеж на нова ядрена мощности и експлоатацията на сегашните вече се изисква от производителя много по-голяма отговорност към съоръженията и околната среда.

Бачийски засегна и ролята на бъдещите малки модулни реактори в енергийната система на Европа. От гледна точка на регулатора сега не сме в състояние да отговорим на това, което предлагат на пазара тази компании, разработващи модулни реактори. Там се развива над 70 проекта с различни технически решения. Затова е трудно да се създаде обща регулаторна рамка, стана ясно от думите на Бачийски. В тази област България работи съвместно с европейските регулатори и МААЕ.

Оскъден ядрен капацитет и липса на специалисти

За съжаление в ядрения сектор основно притеснение в момента е оскъдния ядрен капацитет, които компаниите и регулаторите всячески се опитват да съхранят. В момента за съжаление продължава тенденцията да намалява броят на хората, желаещи да се развиват в ядрената сфера. Респективно намалява и броят на преподавателите. Занапред ако не бъде осигурен човешки ресурс и оператори на блоковете то нито експлоатация, нито изграждането на нови ядрени мощности ще бъде лесно, обясняват още от АЯР.

Бачийски припомни, че правителството вече прие стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера за периода 2022-2032 г. И в самите мотиви на Министерския съвет пише, че целта е да се преодолее несъответствието между потребностите на сектора от кадри и наличието им. Бачийски заяви, че трябва усилие между Министерството на образованието, индустрията и АЯР.

Според експертите от МОН ясна визия и стратегия за развитие на ядрения сектор биха подпомогнали интереса към ядрените специалности в университетите да нарасне. Това ще внесе яснота и стимул за бъдещата реализация и ще направи това образование привлекателно сред младите обясни Галина Дреновска, експерт от Министерството на образованието и науката.

С 50% от започналите обучение в енергетиката завършват, заяви тя, а от бакалаврите и магистрите са 90%. Най-много от завършилите са професионалните бакалаври, заяви тя. Във висшето образование специалностите по енергетика, физика и химия са държавно защитени, те са по държавна поръчка. Така студентите са освободени от такси, а компании като АЕЦ "Козлодуй" например подкрепят финансово тяхното обучение.

През 2000 г. студентите в ядрената енергетика за били 100, завършвали са половината. Към 2007-2008 г. са 60, а в последните години кандидате са спаднали на 15. Тази бройка се задържа в последните 5-6 години, обясни доц. Калин Филипов от Техническия университет в София. От тези кандидати обаче завършвали едва 7-8 души, които трудно могат да бъдат поделени между нуждите на индустрията, ядрената централа, частните компании и регулаторът. Според него става все по-трудно и да се намерят преподаватели за ядрените специалности. "Да има възможност да се назначи човека е трудно изпълнимо. Трябва да има нужните часове. Но пък няма студенти и съответно няма и часове", обясни Филипов.

Политизирането на темата при отсъствие на ясна визия за развитие също има отношение към отлива на кадри от ядрената енергетика, смятат преподавателите. Оттам припомнят, че в последно време всички искат да учат компютърни науки. За щастие ядрената индустрия помага и заради това преподавателите имат надежди, че ще се възстанови нивото на образованието. Много е важна ролята на учители, родители и общество като цяло за утвърждаване на професиите и техните перспективи.

Нов ядрен проект ще даде тласък и на образованието

Възможен тласък за обучението на кадри ще има, когато се започне интензивната работа по изграждане на нова ядрена мощност. Това заяви и председателят на "Булатом" Богомил Манчев по време на уебинара. Той повтори предложението на организацията за програма, при която през 2050 г. у нас да бъдат изградени 4 работещи нови енергоблока. За периода до 50-та година остават 28 г., което не е много време. За нуждите на тези нови мощности ще са необходими около 1300 човека, изчислява той. В момента при новите ядрени блокове са необходими около 600-700 човека персонал, част от които не е задължително да бъде с висше ядрено образование, коментират запознати.

Според Манчев сумарно в инженерните компании у нас всички инженери са под 200 човека. "Има специфични въпроси, на които тук-таме някои компания успяват да обучат един човек ядрен специалист. Според Манчев в момента актуален вероятностен анализ от ниво 1 и 2 е трудно да се направи за ядрен проект. А този анализ е ключов при разрешителното за строеж на ядрени съоръжения. За съжаление единствено студенти по със специалност в приложна физика могат да го извършат.

Според Манчев поне 350 инженери са необходими за изграждането на един ядрен блок като тук са и конструктори, автоматчици и строителни инженери, не само ядрени специалисти. Отделно още 200 човека са необходими - тоест 650 човека по новия норматив трябва да отговарят за работата на един ядрен енергоблок. 1300 човека трябват за два блока. За 10 години ние не може да създадем толкова кадри, заяви още експертът. А ако сменим и вземем западна технология за нов ядрен блок, то кататстрофата ще бъде пълна. Причината е, че и ще трябва и преподавателите да се изпращат да учат на запад тази технология, категоричен бе Манчев.

И продължи още темата за заварчиците Първи клас, каквито вече почти няма у нас. За изграждане на два ядрени блока са необходими 200-300 заварчици и строители. Също така и 3000 монтажници, а това е голямо предизвикателство вече, обясни още Манчев. Според него и българската тежка индустрия вече трудно може да произведе необходимите елементи за един ядрен блок и спомагателните му съоръжения.

От "Булатом" също така са категорични, че за да е ефективна една АЕЦ трябва да харчи 3 до 5% от приходите си за научни изследвания.

Друг проблем е и управлението на знание у нас. Това е философия, то е задължение и се трупа всяка година. Яцентрали живеят дълго около 3-4 поколения специалисти работят на един енергоблок. Затова е важно да се дава опитът на следващото поколение, обясни още проф. Янко Янев, който е директор на Института за управление на ядрените знания във Виена. По думите му в началото на изграждането на ядрената общност у нас е било дадено следното правило: "10% от стойността на централата да са предвидени за подготовка на кадри".

Д-р Борислав Боев също обясни че е липсата на енергийна стратегия е огромен проблем при създаването на ядрени специалисти у нас. Според него в Европа като цяло в момента се възпитава едно "антииндустриално поколение". В ЕС са малко и проектите за разработки, свързани с атомната енергетика. В българския План за възстановяване устойчивост също липсва повече яснота за бъдещето на ядрената енергетика, а това изпраща лош сигнал към всички по веригата, категоричен бе д-р. Боев.