Високите цени на електроенергията не подкрепят дългосрочно ядрената енергетика, нужна е държавна политика

Високите цени на електроенергията не могат да спомогнат за същественото и дългосрочно развитие на ядрената енергетиката. Нужни са дългосрочни, целенасочени политики, които да тласнат енергийния сектор напред. Това обясни Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум "Булатом" по време на уебинар на тема „Ядрената енергетика на България – национален приоритет и геополитика“. Съорганизатор на форума е Виенският център за ядрена компетентност.

По време на събитието стана ясно, че все повече страни се обръщат към ядрената енергетика като базова мощност, особено след създалата се война в Украйна и несигурните доставки на природен газ от Русия. Това кара компаниите и правителствата да обмислят все по-целенасочени действия към запазване на ядрените си електроцентрали и изграждане на нови такива. Отделно ядрената енергетика чудесно се съвместява с непостоянното производство на възобновяема енергия, което също се оценява положително на фона на Европейската зелена сделка.

От Булатом отново апелираха към правителството да вземе бързи мерки как ще се развива ядрената енергетика у нас. Причината е, че до 2030 г. страната ни ще изпадне в енергиен колапс, обясни още Манчев. А причина за този колапса са наложените мерки за ограничаване на емисиите въглеродни емисии. Те засягат изключително остро въглищната електроенергетика у нас, която отговаря за доставката на 45% от енергията. Според Плана за възстановяване до 2026 г. трябва да намалим с 40% вредните CO2 емисии, а въглищните централи трябва да бъдат затворени най-късно до 2038 г.

Така България ще може да произвежда водород и електричесто, но ще е голямо предизвикателство за индустрията и домакинствата. Очаква се големи мощности на въглища и на нефт да бъдат премахнати, обясни още Манчев.

За всички тези процеси е нужна държавна намеса. „Големият липсващ е държавата, която трябва да вземе решениета“, обясни и енергийният експерт Славчо Нейков, който също участва във форума.

За да не изпадне страната ни в енергиен колапс е необходимо до 2030 г. да бъдат изградени 2 нови ядрени блока и още 2 да бъдат построени до 2040 г. Идеята е че тези 4 нови блока ще могат да заместят въглищните централи и очакваното спиране на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ малко преди 2050 г. За целта на страната ни ще са необходими и двете ядрени площадки – тази на АЕЦ „Козлодуй“ и подготвената за АЕЦ „Белене“. Само по този начин страната ни ще запази нужните количества електроенергия, за да се увеличава БВП от индустрията, както и да има стабилни приходи от износ на електроенергия за региона. Припомняме, че в момента все още има дефицит от 2000 мвт в целия Балкански регион, който частично се покрива от българския износ. Новите ядрени мощности, планирани в Турция и Румъния, няма да покрият общия дефицит през следващите десетилетия.  Именно благодарение на приходите от износ в момента най-печеливши са енергийните предприятия от държавната енергетика – НЕК, АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“. А чрез изземването на част от свръхпечалбите им държавата успява да подкрепи бизнеса и домакинствата да не усещат толкова силно тройния скок на тока на свободния пазар.

Ядрената енергетика е най-високата и най-сложната технология, до която сме допуснати да използваме. По този начин обрисува сектроа проф. Янко Янев от Виенския център за ядрена компетентност. Той също бе категоричен, че развитието на АЕЦ няма алтернатива, а и това означава запазване на човешкия и енергиен потенциал на държавите. 

Ревизия на решенията на парламента

Енергийният експерт Славчо Нейков пък смята, че политиците са омазали темата за ядрената енергетика от години. Няколкото решения на парламента, свързани с нея, имат нужда от ревизия -  те са за "Белене", както и за развитие на ядрени мощности на АЕЦ "Козлодуй". Без тяхната промяна - път напред няма да има, смята Нейков. Той припомни, че в официалния вестник на ЕС стои обява за търг за строителството на "Белене", който е обявен от изпълнителната власт и не е прекратен. Фирми са вложили пари за участие в него. Радостен е фактът, че все още не са започнали да ни съдят, смята той.

Енергийният специалист припомни още, че има ревизия в областта на ядрената енергетика, която е зададена от ЕС, в плана от май се допуска някои от съществуващите мощности на въглища да се използват по-дълго, и е отбелязана ролята ядрената енергетика в зеления преход. Това е записано в таксономията на ЕС, макар и с редица условности за ядрената енергетика.

Според д-р Кинг Лий от Световната ядрена асоциация ядрената енергия е вторият най-голям източник на беземисионна електроенергия в света. За 2021  нивото на производство е 2260 тераватчаса, но при него има един относителен застой в последните две десетилетия. Според данните в момента има 439 работещи реактора с мощност 93 гвт в 22 страни. В строителство са 56 нови блока, основно в страни от развиващия се свят.

Ядрената енергия може да допринесе в процеса на декарбонизация, както и за енергийната сигурност, покрай военните действия в Украйна, обясни той.  Лий даде за пример страни като Великобритания, Франция, Полша и Финландия, който усилено работят по своите програми за изграждане на ядрени мощности. Подобна е ситуацията и в Далечния Изток в страни като Япония, Южна Корея и Китай. За водене на правилната политика обаче са нужни силна политическа подкрепа, правилни енергийни пазари и механизми, които да привличат инвестиции в нея.

Политиката понякога пречи

Според редица експерти у нас трябва да се продължи подкрепата за АЕЦ „Белене“, макар и проектът да се намира в сложна геополитическа обстановка. Според проф. Холгер Рогнер от Международния институт за приложен системен анализ ядрената енергия е партньор на възобновяемите източници и също може да е фактор за опазване на околната среда. Такава съдба може да има и АЕЦ „Белене“ чрез правилните политики.

Според Рогнер в момента има интерес към ядрената енергетика от развиващите се страни, защото те не искат да изостават и да не се възползват от предимствата на тази енергия. Според него икономическата стойност на една такава мощност зависи основно от това да се построи навреме и в рамките на бюджета. Често обаче политическата интервенция проваляла това и проектите излизат от финансовата им рамка. Специалистите припомнят, по примера на България, че са нужни 5 или 6 смени на правителства, за да се изпълни цял един ядрен проект – от нулата до пускането в експлоатация.

Отделно и възобновяемите източници са по-чувствителни към цената, отколкото е един ядрен проект. Рогнер обаче посочи, че монетата има две страни - на другата страна е осигуряването на гориво, което зависи от един доставчик, имайки явно предвид ситуацията с Русия и войната в Украйна. Една ядрена мощност не може да се построи от частен инвеститор без правителствена помощ - било то с дългосрочни договори за изкупуване на тока, било с други механизми, които да защитят инвеститорите и да осигурят възвръщаемостта. Той смята, че има поле за развитие и да малки реактори от по 100 мегавата.  

Унгария, Росатом и санкциите

Участие в уебинара взе и проф. Атила Асоди, който ръководи процеса по изграждане на атомната централа Пакш-2 в Унгария. Проектът бе спечелен след конкурс от руската корпорация "Росатом", която за момента не е подложена на санкции от западния свят. Проф. Асофи припомни, че  проектът "Пакш - 2" е започнат през 2014 г., като е сключено междуправителствено споразумение и са подписани договори за изпълнение. Проектът върви, графикът се спазва, но имаме нова ситуация заради войната. Заради кризата вероятно ще има промени и в графика, защото макар "Росатом" да не попада в обхвата на санкциите, банките, които финансират проекта, са засегнати. Нужна е трезва политическа преценка, след като свърши войната, за да се нормализират нещата, смята още професорът. 
Според останалите експерти в дискусията евентуални санкции срещу "Росатом" не биха навредили съществено на глобалните действия за строеж на АЕЦ. Страните от развиващия се свят няма да се откажат от проектите си, осъществявани с руска подкрепа, обясниха специалистите в отговор на въпрос на 3eNews.
Проблеми може да има при доставките на уран за САЩ, защото голяма част от тях се извършват именно от подразделения на "Росатом", припомни проф. Янев.

От друга страна проф. Атанас Семов, конституционен съдия и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" припомни социалогическите проучвания в България, според които хората като цяло подкрепят развитието на ядрената енергетика. Той добави, че и на референдума за строеж на нова ядрена мощност българите са откликнали позитивно. "Няма никакво оправдание – общественото мнение е да се работи в посоката на ядрената енергетика", смята той.

По повод на затварянето на малките блокове в АЕЦ „Козлодуй“ Семов бе категоричен, че те не са затворени по искане на Брюксел. Той припомни и интервю на бившия еврокомисар Гюнтер Фехройген, който е споделил колко е изненадан от отстъпчивостта на българското правителство. Малките блокове били затворени от интересите, които искали да строят нови мощности и Брюксел си оставил врата за оправдание, смята Семов, но отказа да навлиза в подробности заради постовете, които заема. Той само обобщи, че за разлика от други държави в ЕС, у нас няма проблем с общественото мнение, нито страхове от страна на екологията, напротив, има обществено очакване, защото ядрената енергетика е част от представата за сигурност и суверенитет.