Експерти: През последните години България живее в комфорта на АЕЦ „Козлодуй“, политиците се ползват от това, но е време да решат бъдещето на ядрената енергетика

България през последните години живее в комфорта на съществуващата АЕЦ „Козлодуй“, която осигурява евтина електроенергия, дава възможност за износ. Централата се разглежда като нещо стабилно, а през годините и като производител на пари. Времето обаче минава и България трябва да мисли за устойчиво решение. Това коментираха българските енергийни експерти от сектора в рамките на дискусия от поредицата „Ядрената енергетика за устойчиво развитие на България“.  Дискусията се състоя в момент, в който в страната ни навлезе в поредна политическа криза, разтърсила настоящото коалиционно управление. Проблем, който накара председателя на „Булатом“ Богомил Манчев да коментира със съжаление, че поради политическата нестабилност през последната година не се очаква в скоро време да има решение на парламента за развитие на ядрената енергетика и то да бъде задължение за правителствата.

За комфортът и липсата на политика

В момента сме изтеглили пак късата клечка с политическото състояние в България по отношение на това, че трябва да има едно политическо решение,  което да се спазва минимум 12 – 15 години. Това явно е много сложен въпрос, коментира от своя страна изпълнителният секретар на „Булатом“ Станислав Георгиев.

В тази връзка припомняме, че предварителното намерение на настоящото управляващо мнозинство и в частност на правителството бе през юни в Народното събрание да бъде представена Енергийна стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Впоследствие намерението бе отложено за месец октомври.

Както коментира Георгиев, само един от министрите на енергетиката в България е поставял ясно въпроса за необходимостта от развитие на ядрената енергетика като база, като основа на която да стъпи и енергийната сигурност на страната.

В същото време пред АЕЦ „Козлодуй“, заради войната в Украйна възникват сериозни въпроси. От една страна това касае доставката на гориво, от друга страна – извозването и съхранението на отработеното гориво.  Към момента, както уточни Славин Лачев от БЕХ за следващата година – година и половина притеснение няма, но по думите му, може би трябва все пак да се закупи. Както стана ясно, в случай, че няма как да се осъществи подобна сделка ще се обмисля възможността за такава с „Уестингхаус“. Това обаче ще промени горивния цикъл.

В момента се извършва анализ на безопасността за зареждане с касети от „Уестингхаус“, каза Лачев.

Както е известно, заради натиска за диверсификация на доставките, се предвиждаше централата да обяви търг през следващата година. В същото време Агенцията за ядрено регулиране е органът, който трябва да издаде лицензия. Без такава няма как да бъде заредено гориво на „Уестингхаус“.

В случай на допускане на гориво на „Уестингхаус“ обаче ще трябва да се поеме риска за съхраняване на отработеното ядрено гориво. По сега действащия договор отработеното гориво се изнася за Русия, която разполага със съответните мощности за преработка.

Както стана ясно в рамките на дискусията АЕЦ „Козлодуй“ не е само даденост, а има проблеми, които на този етап управляващите изобщо не са поставяли на масата, а те са част от бъдещето на ядрената енергетика в България.  

Икономика и енергетика

България трябва да има стабилна базова енергия, съгласи се представителят на АИКБ Румен Радев. Той представи един от сценариите, разработен от индустрията, визираща именно стъпването на бъдещото развитие на базови мощности. Българската индустрия консумира 18  ТВтч електроенергия при производство от 42-45 ТВтч. Приносът на АЕЦ Козлодуй е 15,5-15,7 ТВтч, което е сериозен дял, цитира Радев последните данни за миналата година, като  се спря на увеличената квота на АЕЦ за домакинствата от почти една трета което се случва за пръв път и е за сметка на индустрията. В разчетите за бъдещето  на АИКБ при различни допускания за БВП, енергийната интензивност на различните сектори, както и при отчитане на енергийната ефективност към 2050 г. индустрията ще потребява между 25 и 27 ТВтч електроенергия. Колкото по-енергоефективни стават предприятията, толкова повече електроенергия ще им трябва, защото ще са по-конкурентоспособни и ще продават повече, посочи той. В тази връзка той беше категоричен, че трябва стабилна базова енергия. Спирайки се на високите ценови нива през последната година, той посочи и опитите на индустрията да си помогнат с високите цени на тока чрез изграждане на собствени ВЕИ. Все пак Радев бе ясен, че това няма да реши сигурността на доставките, уточнявайки, че ефективната работа на зелените централи е до 1500 часа, а годината има 8760 часа. Трябват ни базови мощности, категорично сме в подкрепа за нови мощности, а не само за поддържане на старите, заяви Радев.

Представителят на ЕСО Венцислав Захов от своя страна съобщи, че подадените заявления за ВЕИ, повечето от които фотоволтаични при ЕСО са за 18 600 МВт. Не знаем, кои ще се случат и, кои не посочи той, уточнявайки че това поставя в затруднение и развитието на мрежата. Захов се спря на значението на големите мощности за регулиране на мрежата и ясно даде да се разбере, че без АЕЦ, особено ако затворят и въглищните централи, системата няма да може да се справи.

АЕЦ се приема като даденост - има я и работи. На нея ще се разчита още 29 години, констатира представителят на БЕХ  Славин Лачев. В частност той се спря на системата за откриване на рисковете, която работи в АЕЦ „Козлодуй“ от три години и благодарение на нея изключванията в централата са все по-малко. Той припомни, че централата е руски проект, а турбината е украинска. Предвид войната в Украйна стои въпросът за надеждността на доставки на части за централата, посочи той и уточни, че ако не може да бъдат доставени от руския пазар, страната ни ще трябва да ги търси от Европа.

Проф. Янко Янев, директор на Института за управление на ядрените знания във Виена се съгласи, че АЕЦ „Козлодуй“ през последните 20 години се разглежда като нещо стабилно, но напомни за безхаберието на редица правителства, които са разглеждали централата като производител на пари, но без решения за развитието на ядрената енергетика в страната ни в  бъдеще.

„Политическата стабилност изисква атомната компонента в енергийния баланс да има всички необходими ресурси в това число човешки ресурси, за да осигурява безопасната работа. Искам да видя къде е програмата за развитието й“, посочи той. Янев наблегна, че „Булатом“ предлага именно такава програма за развитие в разработената от сдружението позиция.

„Общественият натиск трябва да бъде такъв, че тази програма да се разгледа и България да има една правилна и достойна за показване програма как ще развива атомната си енергетика. Само да доказваме, че имаме блокове, които ще работят още, да кажем 30 години, за мене това не е програма. Програмата е какво ново ще построим,  как ще развием технологиите, коя технология ще изберем. Ние имаме проблеми от най-различен характер – едното е устойчивата и безопасна работа на атомната електроцентрала, но другото е как ще приключим и как приключваме с живота на малките блокове, какво ще направим по-нататък за отпадъците. Защото ако прочетете този делегиран документ на ЕК  (включване на ядрената енергетика в таксономията б.р.) ще видите, че  за да получите разрешение ще трябва да покажете , че имате готово решение за високоактивните отпадъци. Така че има много сложни въпроси, които трябва да се решават“, коментира професорът.

Станислав Георгиев от „Булатом“ се присъедини към мнението, че България през последните години живее в комфорта на АЕЦ Козлодуй с осигурена мощност, с  евтина ядрена енергия, „а паралелно с това всички решения за нова ядрена мощност се взимаха от управляващите“. „Тоест това бяха политически решения. Те винаги са били политически решения“, посочи той. Според него, заради успокоението че АЕЦ „Козлодуй“ работи и износът на електроенергия се осъществява доста добре, политиците са намерили удобството да не взимат съответните решения за ядрената енергетика на страната като цяло. „На политиците им се струваше, че това ще продължи до безкрай и, че няма нужда да взимат такива решения. Но времето върви и знаейки, че за една нова ядрена мощност са необходими поне 15 години времето, което има пред нас е малко, за да направим това, което казват от индустрията, че ще е нужно към 2050 година“, посочи той.

Енергийният експерт Събин Събинов от своя страна беше ясен, че развитието на икономиката на страната при всички усилия за енергийна ефективност неминуемо води до увеличаване на необходимостта от енергия. Той се позова на изготвен анализ, обединяващ всички източници - Интегриран план за енергетика и климат, разчетите на ЕСО, на БАН и очакванията на ENTSO-E в периода до 2050 г.

Като цяло от данните  България до 2050 г. се очаква потреблението на страната да нараства с един темп  от  0,4 % на година средно и с отчитането на запазване на необходимия капацитет за експорт на електроенергия се очаква потреблението на страната към 2050 да нарасне от сегашните 47 ТВтч до 53  ТВтч заяви той. За да я има енергийната сигурност, в Плана за енергетика  и климат се предвиждат нови 2000 МВт ядрени мощности до 2040 г. Заедно с 5 и 6 блок това прави 4000 МВт. Според плана, до 2035 г. се разглеждат 1000 МВт нова ядрена мощност, което увеличава дела на ядрената енергетика в България до 45 % , както и до 2040 г. още 1000 МВт, с което нетното производство от ядрена енергетика до 2040 г. трябва да се увеличи до 63 %. След 2040 г. обаче в  плана не се коментира какво се случва с ядрените мощности.

В същото време оценката за експлоатационния ресурс на 5 блок е  да работи до 2047 г., а шести – до 2051 г. Разбира се изпълнението на този експлоатационен ресурс минават през съответната лицензионна процедура, припомни Събинов. Очаква се към 2050 г да имаме 4000 МВТ. Съхраняването на този микс до 2050 г  е ключово. В периода до 2040 – 2050 г. според него трябва  да бъдат изградени заместващи мощности на АЕЦ „Козлодуй“. „Трябват мощности, които да ги заменят , за да има дългосрочно сигурна и беземисионна енергия“ заяви той, посочвайки, че това е истинската гаранция за бъдещето.

България е в уникална ситуация в ЕС, посочи още експертът.  От много години има две одобрени площадки за изграждане на ядрени блокове. Площадката Белене е одобрена, има 2000 МВт, има ОВОС. Втората е на територията на Козлодуй. Одобрена за 1200 МВт с предпоставки за изграждане на не по-мало от 2000 МВт. Така страната ни има два проекта в различна степен на развитие От 1977 г. сме в непрекъснат процес на изграждане на ядрени съоръжения. Въпреки това, в България при всичките усилия за 30 г. обаче не е въведена ядрена мощност. Има площадки, проекти, обществено съгласие експертен потенциал“, констатира експертът.

Недостатъчно добрият подход и неосъзнаването на човешкия ресурс, образованието получиха поредната критика от страна на проф. Янев.

Бившият енергиен министър и дългогодишен представител в МААЕ Милко Ковачев от своя страна посочи, че ако досега вниманието е било насочено към безопасността и сигурността на доставките на ядрено гориво, сега към това трябва да се прибавят и критичните метали, от които зависят особено ВЕИ. Самите български институции трябва да разширят анализа си по отношение на вносът им, посочи той. Дори от тази гледна точка ядрената енергетика е с по-добро бъдеще, посочи той.

Енергийният експерт Ивайло Найденов от своя страна обърна внимание на необходимостта от ядрена енергетика, но призова визията да не бъде обвързана с догматизъм и съобразена с индустриалното развитие.

„Ние никога не сме разглеждали ядрената енергетика сама за себе си или като част от енергетиката, а като съобразяване с всички онези ангажименти, които държавата ни е подписала за зеления преход. Ние я разглеждаме като инструмент за решаване на енергийните доставки на хората и промишлеността, и премахване на въглеводородите. Това изисква усилия, защото се касае за транспорт. Защото се касае за газ, който ще остане и след 2050 г., но ще е миксиран с водород. Този водород ще трябва да се произведе с нещо. Поради тази причина всеки път заостряме вниманието, че ние не решаваме въпроса в рамките на 30 – 42 млн. МВтч, които трябва да произведем като енергетика, а говорим за над 100 млн., което е във вид на въглеводороди“ , заяви от своя страна председателя на „Булатом“ Богомил Манчев.

„Ако имаме 50 % базова ядрена енергетика, върху нея може да слагаме огромно количество ВЕИ“, допълни той.