Дискусионен клуб: Металите са сърцето и основата на зелената икономика

ЕС пое ангажимент до 2050 г. да стане неутрален по отношение на климата. Тоест, в резултата от общите ни икономически действия - да няма щети за природата, хората, планетата. Планът за инвестиции за устойчива Европа е в размер на най-малко 1 трилион евро. В зеления преход на ЕС, включително електрическата мобилност и дигитализацията, от съществена роля е използването на минерални суровини. Защо това е ключово за зелената трансформация и как металите участват в нея?

Това обсъдиха в специалното издание на Dir.bg - Дискусионен клуб "Прозрачно управление" - Боян Рашев, водещ експерт в управлението на енергията, ресурсите и околната среда и проф. Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложки университет "Св. Ив. Рилски".

В разговора се обсъждат приложенията на металите. Например, цветни метали, сред които мед, цинк, алуминий, литий са необходими за изработването на батерии за електромобилите, вятърните турбини и слънчевите панели. Тоест, за онези елементи и инструменти на икономиката, чрез които се цели намаляване на въглеродните емисии.

В този контекст, Боян Рашев казва: "Минните компании, за да добият необходимите метали, имат нужда от повече от трилион евро".

Според проф. Копрев "Металите са сърцето и основната на зелената икономика". Според него е въпрос на време енергията от възобновяеми източници да бъде ефективна. "В момента тя е по-скоро рекламна, а не ефектива" - допълва експертът по минно дело.

България от години заема челно място (в зависимост от различни фактори първо или второ) по нерафинирана мед. В разговора се обсъжда и потенциала на природата и природните богатства в България - отговорят на специфичните търсения на икономиката, в контекста на зеления преход в Европа.

В дискусионния клуб се обсъждат още следните аспекти на зелената икономика свързани с металите:

Как светът може да балансира между необходимостта на икономиката и необходимостите от осигуряване на чиста природа. При положение, че над процента от парниковите газове идват от строителството. А преди пандемията, всяка година в Китай се строи по един "нов Ню Йорк" от стомана, бетон и стъкло.

ЕС изготви стратегия да се увеличи четворно европейското производство на електронни чипове, за чието производство базов ресурс са металите. Електронните чипове са свързани с почти всеки аспект на живота ни - от умните устройства и компютрите, до колите ни.

Инвестиции от над 1 трилион долара ще са необходими за металите, които ще играят ключова роля в енергийния преход - алуминий, кобалт, мед, никел и литий през следващите 15 години, само за да се отговори на нарастващите изисквания за декарбонизация. Това е почти двойно повече от инвестираните през предходните 15 години.

В актуалния си обзор анализаторите от Wood Mackenzie казват - "Може да се спори както за темпото, така и за мащаба на енергийния преход, но критичното значение на металите за осъществяването му е без съмнение. Енергийният преход започва и завършва с металите. Ако искате да генерирате, предавате или съхранявате безвъглеродна енергия, имате нужда от алуминий, кобалт, мед, никел и литий", коментират анализаторите от Wood Mackenzie.

И още данни по темата:

В рамките на ЕС българските блокови цветни метали за 2020 г. представляват: за анодната мед - 14.4% и 8.4% - за електролитната мед. За олово на блок - 7.9% и 4% - а цинка. Увеличено е производството на цветни метали и продукти от тях както по стойност на произведената продукция, така и по показателите в натура. През 2020 г. е отчетен ръст при: анодна и електролитна мед - съответно от 108.1% и 108.5%, при цинка - 101.4 %, при оловото - 103.6%, при проката от мед и месинг - 104.1%, при алуминиевия прокат -105.0%.

Повече по темата можете да видите във видеото тук.