Само наличието на бюджет не е достатъчно за устойчив енергиен преход, коментира екологът Тодор Тодоров

Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) на въглищните региони са от съществена важност извършването на декарбонизация и зелен енергиен преход в тях Стара Загора, Перник и Кюстендил са регионите, за които е предвидено и европейско финансиране на плановете им. В годините се убедихме, че само наличието на солиден бюджет не е достатъчно и дори може да има съмнителен ефект. Виждали сме  финансиране на нерентабилни или недоизмислени проекти, само и само да се усвоят парите, липса на визия, възпитание на непазарни и дори корупционни практики, коментира в свой анализ за 3eNews Тодор Тодоров от екологично сдружение „За Земята“.

И трите региона в различна степен разполагат със значителен дял на урбанизирани и нарушени терени.

По-ускорени процедури за ВЕИ в райони с по-ниски рискове за околната среда

От екологичното сдружение предлагат да се въведат специално предназначени зони за развитие на възобновяеми енергийни източници със съкратени и опростени процеси за издаване на разрешителни в райони с по-ниски рискове за околната среда. Те разполагат със значителен дял на урбанизирани и нарушени терени, върху които може да се реализира този потенциал, смятат еколозите. Реализирането на подобни проекти ще подпомогне  бързо да бъдат превърнати тези нарушени терени в полезни зони за развитие на възобновяемата енергия, както и за чисти и с висока добавена стойност работни места, коментира Тодор Тодоров.

Да се подкрепят проекти малки проекти за собствено производство на енергия,

за енергийна ефективност, за устойчиво ползване на ресурсите

Според еколога в критериите за оценка трябва да се търсят проекти, които подкрепят децентрализацията на производството  на електроенергия. Те трябва да целят рекултивация на увредени от въгледобив земи, които запазват част от работните места и генериратенергия от ВЕИ (но при условие, че за рекултивация не се използват европейски средства, а такива от фондовете за рекултивация на въглищните оператори), обясни той. Трябва да се развиват проекти, подкрепящи повишаване на енергийната ефективност на сградите и инфраструктурата. Те обикновено създават и голям брой работни места с атрактивно заплащане.

Ще е важно да се стимулират проекти, които осигуряват достъпа до ВЕИ на отделните домакинства и създаването на енергийни кооперативи, включително с участието на общините, въглищни работници, енергийно бедни домакинства.

Важно е да се инвестира в проекти в областта на кръговата икономика, като включват мерки, насочени към повишаване на ресурсната ефективност паралелно с постигане на мерки за нулеви емисии. Друга добра посока според еколога е да се развиват проекти, подкрепящи инвестиции в създаването на предприятия за развойна дейност, производството и рециклиране на термопомпи, соларни и фотоволтаични панели, малки ветрогенератори. В това число също материали за пасивна енергийна ефективност в посока използване на месни първични ресурси с нисък въглероден отпечатък (напр. изолации от естествени материали).  

ТЕЦ “Република” изцяло на ВЕИ би било много успешен проект 

Според Тодор Тодоров е съвсем възможно преминаването на топлофикационното дружество в Перник — ТЕЦ “Република” изцяло на ВЕИ, което би било много успешен проект и добър пример за цялата страна. Според нашите анализи област Перник може да бъде водеща в страната по отношение на успешен и екологичен енергиен преход. Близостта до София, малкият брой заети във въглищния сектор и ниската безработица са предпоставки за превръщането на Перник във водещ регион по пътя към декарбонизацията и изпълнение на целите на Зелената сделка, коментира Тодоров.

Вместо грантове облекчени процедури за бизнеса

Според екологичното сдружение не бива да се дават грантове на бизнеса, а да се облекчават процедурите за реализиране на техните проекти, когато са съобразени с опазването на природата и екологичните изисквания. ВЕИ индустрията и технологии отдавна нямат нужда от субсидии и се реализират на пазарен принцип.

Доброто планиране е в основата като забавянето на регионалните планове от администрацията има и обективна причина — голямото закъснение на Националния план за възстановяване и устойчивост  (НПВУ), по който работиха екипи от 3 поредни правителства. Плановете за преход отвъд въглищата на въглищните региони са пряко свързани с Националния план и нямаше как да бъдат подготвени преди одобрението му от Европейската комисия (ЕК), което се случи едва през април тази година.

Според някои енергийни експерти липсата на осъвременена енергийна стратегия също е пречка  пред работата по териториалните планове, но според нас никоя енергийна стратегия не би предвидила огромния скок на цените на енергията в Европа от есента на миналата година, както и бруталната агресия на Путинския режим срещу Украйна.

Сега обаче правителството трябва да ускори работата и да представи териториалните планове за обществено обсъждане. Ценовият шок на енергията, произведена от газ и въглища, за пореден път ни показа, че разчитайки на изкопаеми горива, поставяме икономиката не само в позиции на несигурност и зависимост от непредвидими пазари, така и на политически и икономически интереси, върху които нямаме контрол.

Според нас правителството следва да подходи към плановете с визия за извършване на енергиен, икономически и социален преход във въглищните региони и подход за съхраняване и повишаване на доходите на хората, заети в сектора и повишаване на качеството им на живот и работна среда.

Това би позволило да се определят количествено социално-икономическите загуби, които Фондът за справедлив преход следва да компенсира.

За осигуряване на по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени трябва да се заложи на енергийната ефективност, диверсификация на енергийните доставки и ускорено внедряване на възобновяема енергия за замяна на изкопаемите горива в домовете, промишлеността и производството на електроенергия.

Да постигнем реално намаляване на емисиите с

40% и да приложим различен подход за все регион

Основните ни препоръки към правителството при работата му по териториалните планове се фокусират върху необходимостта от конкретика от мерките и индивидуалност в подхода.

· Правителството да се съсредоточи  върху предлагане на конкретни проекти, подпомагано от всички заинтересовани страни, защото вече мина времето на общите насоки;

· Необходимо е да се ръководи от предвидената декарбонизация на енергийния сектор чрез достигане на 40 % намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия до 2026 г. (в сравнение с нивата от 2019 г.), която час по-скоро трябва да влезе и в нормативен документ;

· Да приложи диференциран подход, защото трите региона са в много различна икономическа и социална ситуация. Бобов дол е в сериозна социална и икономическа криза, Перник е близо до София, което влияе добре на перспективите за развитие, а Стара Загора е един от регионите с най-високо средно възнаграждение. В тази връзка е добре да се посочат секторите, които имат потенциал за развитие;

· Да се започне с ясно очертаване на началната ситуация в регионите — брой директни и индиректни работни места, както и профил на компетенциите на тези хора, за които ще се търси алтернативна заетост.

· Да се инвестира в подготовка на кадри за екосъобразни индустрии, включително в енергийния сектор - инсталиране на ВЕИ и други енергоспестяващи мерки. Учебните заведения на гимназиално ниво и висше образование в регионите все още се фокусират върху замиращата въглищна индустрия.

· Да има конкретни мерки и график с ясни срокове за затваряне на въглищните централи и мини. Не е нужно да са рекордно кратки, но да са посочени и защитени с конкретни проекти и алтернативи, както за заетост, така и за алтернативни ВЕИ мощности и съхранение, съобразени с местните географски особености. Според нас икономическата логика няма да позволи голям дял на въглищата в енергийния микс след 2030 г.;

· Да има научна обосновка на графика и междинните цели, да са обвързани с енергийното моделиране, което предстои да направи Комисията за енергиен преход от плана и разширения Консултативен съвет по изпълнението на Зелената сделка в България;

· Да се заложат мерки за преминаване към 100% производство на електрическа и топлинна енергия от ВЕИ.

Изгарянето на отпадъци не би трябвало да получава подкрепа

Изгарянето на отпадъци не би трябвало да получава подкрепа, като се има предвид, че тази дейност принадлежи към по-ниските нива на йерархията на управлението на отпадъците в рамките на кръговата икономика. Не само изгарянето на вносни, но и родни отпадъци носят рискове за здравето на хората и околната среда. То е в рязък конфликт с принципите на Зелената сделка, защото води до разхищение на ценен ресурс и генериране на нови и повече отпадъци.

Точно ресурсната ефективност трябва да е основен критерий за финансираните проекти по регионалните планове. Те следва да допринасят за прехода към устойчива, неутрална по отношение на климата кръгова икономика и енергийната независимост на страната.