Елиза Ферейра: Ако искаме планетата да оцелее, всички ние трябва да допринесем за това

Португалският социалист Елиза Ферейра е еврокомисар по "Сближаване и реформи" в ЕК. Тя пристина в България в качеството си на специален гост на организираната от Dir.bg и 3E-News международна конференция Green transition 2022: "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход". Събитието събра днес в Sofia Event Center хората, които вземат решения за бъдещето, в дискусия за устойчивостта, новите идеи и отговорността за да съхраним нашата планета Земя.

Веднага след участието си е откриващия панел на конференцията Елиза Ферейра се съгласи да даде интервю специално за читателите на Dir.bg и 3E-News.

- Г-жо Ферейра, казват, че величието се кове във времена на предизвикателства, но през последните няколко години светът бе повече от предизвикан. Каква роля ще изиграят Кохезионната политика и Механизмът за възстановяване и устойчивост за съвземането на Европа както от пандемията, така и от все още продължаващата война в Украйна?

- Това е добър въпрос и всъщност кохезионната политика е дългосрочна политика, която поддържа конвергенцията. Въпреки това, при тази криза от COVID-19 ние успяхме да реорганизираме законодателството и да предоставим спешна помощ. И тази подкрепа бе от полза, България също се възползва от нея. Около 750 млн. евро се използваха по време на пандемията, за да се поддържа стабилността на малкия и среден бизнес, да се подкрепи почасовата заетост, да се запазят работните места, дори да се закупят маски и да се подкрепят болниците.

Почти всичко, от което една страна се нуждаеше, бе подкрепено. Сега и с бежанската криза ние отново създаваме нова линия - CARE. И най-важното е, че сега ЕК създава специален финансов пакет, както го наричаме - за възстановяване и устойчивост. Това добавя нова подкрепа към седемгодишния период на програмите, по-точно към регионалните и социални фондове. Това е друг елемент. Така успяхме да съчетаем всичко заедно - тези стимули за растеж и конвергенция със спешната подкрепа, която може да не е сърцето, но е ДНК-то на кохезионната политика. Успяхме да го направим и сега подкрепяме страните-членки с кохезионните средства, за да настаним тези бежанци, идващи от Украйна. Страните-членки и местните общности могат да използват тази подкрепа за тази цел.

Обобщено, конвергенцията е ядрото на политиката, сега започваме новия период. Но междувременно успяваме да използваме наличните фондове за аварийна помощ - първо бе за COVID подкрепа, а сега и за бежанците

- България е типичен пример за държава, в която иконимическите дейности са концентрирани около големите градове. Заедно с това има и отчелива разлика между южните и северните региони, включително Северозападна България, която е най-бедният регион в ЕС. Как може тази разлика да бъде минимизирана по време на зеления и дигитален преход?

- Преди всичко останало, това е ядрото на кохезионната политика. Защо? Защото ние смятаме, че един отворен пазар с конкуренция на различните компании... ако сте много дисбалансирани, то най-силните ще искат всичко. Това се случва между различните страни-членки в общността. Случва се и вътре в страните. И ако този дисбаланс е прекалено голям, се създават прекъсвания в икономическото развитие, създават се социални вълнения и всичко завършва с политически премеждия. Затова една от най-старите политики на Европа е тази за сближаване.

България се възползва от нея и се подкрепя чрез нея. Ръстът тук се ускори след приемането на страната, а БВП бе под 40% от средния за ЕС, преди приемането на страната. Сега е над 50% и това е голям прогрес. Но както вие казахте, разликите се увеличават - най-развитият район София вече е много близо до средноевропейските нива. Но смятам, че е в интерес на България да балансира отново ръста си по региони. Затова сме и много удовлетворени от предложението на българското правителство половината от финансирането за следващия период да бъде концентрирано за развитието на трите северни региона - Източен, Централен и Западен.

В интерес на истина вчера бях във Видин, точно, за да видя как можем да развиваме заедно подобни региони. Нужно е местните хора да бъдат ангажирани, трябва правителството да приеме това за приоритет. ЕК е създала условията - за целта вече има грантове, които да се използват за отблокиране на потенциала и да премахнат тези пречки пред устойчивото развитие.

- Как би могъл Фондът за справедлив преход да подпомогне страните, които зависят основно от изкопаеми горива, въгледобив или въглищни електроцентрали?

- Всъщност, индустриите с въглеродно-изпускащи емисии вече по естествен път затихват заради разходите за емитиране на въглерод и други газове в атмосферата. В момента се налагат санкции на тези индустрии, а и заради това глобално разбиране от всички ни, че всъщност климатичната опасност е тук. Ако искаме планетата да оцелее, всички ние трябва да допринесем за това. Това не е ново за Европа, имали сме периоди на корабостроенето, текстилната и обувната индустрия и те са преминавали през трансформация. Също и металургията. А фондът за справедлив преход взема различни региони, над 100 в Европа, в които разбираме, че работните места много зависят от въглеродно-емитиращите индустрии, от въглищните мини. Идеята е, че този преход, който е неизбежен, ще помогне по определен начин на тези хора да преминат към нови индустрии. И тези предприятия да ги открият.

В българския случай имаме 1,3 млрд. евро за подкрепа на този преход в три различни региона и те са съгласувани с правителството. Сега въпросът е "Ок, нека да започнем". Имам среща със заинтересованите страни дори и днес. Хората трябва да обяснят каква е визията за тяхната област, след това трябва да разгледаме с Европейската инвестиционна банка и да насочим подкрепа към този регион. Само така този преход може да бъде плавен.

- Чувала съм да казвате в свои интервюта, че бихте искали да постигнете промяна. Коя според вас е най-важната промяна, до която Зелената сделка ще доведе в модерния свят?

- Предизвикателството да има по-устойчиво бъдеще за всички нас. И да може да се създаде Европа, приятелски настроена към следващото поколение, която да им даде добри условия за живот и работа. А това в крайна сметка ще създаде условията за по-устойчиво развитие.

Разбира се, че говорим за зелена иконoмика. Искаме тя да се развива, но ако икономиката игнорира климата и влиянието на стратегията върху околната среда, то всички ще имаме блокиращ елемент в края на прехода и ще стигнем до задънена улица. Ако не се интересуваме от качеството на околната среда, когато се строи хотел например, то природата ще пострада. Въпросът е не да се спре развитието, а да се помисли как да интегрираме целите си по устойчив начин. Това значи да не убиваш себе си чрез създаване на препятствия за собственото си бъдеще.

Цялото видео можете да видите тук.