Елиза Ферейра: Ако искаме планетата да оцелее, всички ние трябва да допринесем за това

Икономика / Зелен преход
3E news
482
article picture alt description

Снимка: Антон Кръстев/Dir.bg

Португалският социалист Елиза Ферейра е еврокомисар по "Сближаване и реформи" в ЕК. Тя пристина в България в качеството си на специален гост на организираната от Dir.bg и 3E-News международна конференция Green transition 2022: "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход". Събитието събра днес в Sofia Event Center хората, които вземат решения за бъдещето, в дискусия за устойчивостта, новите идеи и отговорността за да съхраним нашата планета Земя.

Веднага след участието си е откриващия панел на конференцията Елиза Ферейра се съгласи да даде интервю специално за читателите на Dir.bg и 3E-News.

- Г-жо Ферейра, казват, че величието се кове във времена на предизвикателства, но през последните няколко години светът бе повече от предизвикан. Каква роля ще изиграят Кохезионната политика и Механизмът за възстановяване и устойчивост за съвземането на Европа както от пандемията, така и от все още продължаващата война в Украйна?

- Това е добър въпрос и всъщност кохезионната политика е дългосрочна политика, която поддържа конвергенцията. Въпреки това, при тази криза от COVID-19 ние успяхме да реорганизираме законодателството и да предоставим спешна помощ. И тази подкрепа бе от полза, България също се възползва от нея. Около 750 млн. евро се използваха по време на пандемията, за да се поддържа стабилността на малкия и среден бизнес, да се подкрепи почасовата заетост, да се запазят работните места, дори да се закупят маски и да се подкрепят болниците.

Почти всичко, от което една страна се нуждаеше, бе подкрепено. Сега и с бежанската криза ние отново създаваме нова линия - CARE. И най-важното е, че сега ЕК създава специален финансов пакет, както го наричаме - за възстановяване и устойчивост. Това добавя нова подкрепа към седемгодишния период на програмите, по-точно към регионалните и социални фондове. Това е друг елемент. Така успяхме да съчетаем всичко заедно - тези стимули за растеж и конвергенция със спешната подкрепа, която може да не е сърцето, но е ДНК-то на кохезионната политика. Успяхме да го направим и сега подкрепяме страните-членки с кохезионните средства, за да настаним тези бежанци, идващи от Украйна. Страните-членки и местните общности могат да използват тази подкрепа за тази цел.

Обобщено, конвергенцията е ядрото на политиката, сега започваме новия период. Но междувременно успяваме да използваме наличните фондове за аварийна помощ - първо бе за COVID подкрепа, а сега и за бежанците

- България е типичен пример за държава, в която иконимическите дейности са концентрирани около големите градове. Заедно с това има и отчелива разлика между южните и северните региони, включително Северозападна България, която е най-бедният регион в ЕС. Как може тази разлика да бъде минимизирана по време на зеления и дигитален преход?

- Преди всичко останало, това е ядрото на кохезионната политика. Защо? Защото ние смятаме, че един отворен пазар с конкуренция на различните компании... ако сте много дисбалансирани, то най-силните ще искат всичко. Това се случва между различните страни-членки в общността. Случва се и вътре в страните. И ако този дисбаланс е прекалено голям, се създават прекъсвания в икономическото развитие, създават се социални вълнения и всичко завършва с политически премеждия. Затова една от най-старите политики на Европа е тази за сближаване.

България се възползва от нея и се подкрепя чрез нея. Ръстът тук се ускори след приемането на страната, а БВП бе под 40% от средния за ЕС, преди приемането на страната. Сега е над 50% и това е голям прогрес. Но както вие казахте, разликите се увеличават - най-развитият район София вече е много близо до средноевропейските нива. Но смятам, че е в интерес на България да балансира отново ръста си по региони. Затова сме и много удовлетворени от предложението на българското правителство половината от финансирането за следващия период да бъде концентрирано за развитието на трите северни региона - Източен, Централен и Западен.

В интерес на истина вчера бях във Видин, точно, за да видя как можем да развиваме заедно подобни региони. Нужно е местните хора да бъдат ангажирани, трябва правителството да приеме това за приоритет. ЕК е създала условията - за целта вече има грантове, които да се използват за отблокиране на потенциала и да премахнат тези пречки пред устойчивото развитие.

- Как би могъл Фондът за справедлив преход да подпомогне страните, които зависят основно от изкопаеми горива, въгледобив или въглищни електроцентрали?

- Всъщност, индустриите с въглеродно-изпускащи емисии вече по естествен път затихват заради разходите за емитиране на въглерод и други газове в атмосферата. В момента се налагат санкции на тези индустрии, а и заради това глобално разбиране от всички ни, че всъщност климатичната опасност е тук. Ако искаме планетата да оцелее, всички ние трябва да допринесем за това. Това не е ново за Европа, имали сме периоди на корабостроенето, текстилната и обувната индустрия и те са преминавали през трансформация. Също и металургията. А фондът за справедлив преход взема различни региони, над 100 в Европа, в които разбираме, че работните места много зависят от въглеродно-емитиращите индустрии, от въглищните мини. Идеята е, че този преход, който е неизбежен, ще помогне по определен начин на тези хора да преминат към нови индустрии. И тези предприятия да ги открият.

В българския случай имаме 1,3 млрд. евро за подкрепа на този преход в три различни региона и те са съгласувани с правителството. Сега въпросът е "Ок, нека да започнем". Имам среща със заинтересованите страни дори и днес. Хората трябва да обяснят каква е визията за тяхната област, след това трябва да разгледаме с Европейската инвестиционна банка и да насочим подкрепа към този регион. Само така този преход може да бъде плавен.

- Чувала съм да казвате в свои интервюта, че бихте искали да постигнете промяна. Коя според вас е най-важната промяна, до която Зелената сделка ще доведе в модерния свят?

- Предизвикателството да има по-устойчиво бъдеще за всички нас. И да може да се създаде Европа, приятелски настроена към следващото поколение, която да им даде добри условия за живот и работа. А това в крайна сметка ще създаде условията за по-устойчиво развитие.

Разбира се, че говорим за зелена иконoмика. Искаме тя да се развива, но ако икономиката игнорира климата и влиянието на стратегията върху околната среда, то всички ще имаме блокиращ елемент в края на прехода и ще стигнем до задънена улица. Ако не се интересуваме от качеството на околната среда, когато се строи хотел например, то природата ще пострада. Въпросът е не да се спре развитието, а да се помисли как да интегрираме целите си по устойчив начин. Това значи да не убиваш себе си чрез създаване на препятствия за собственото си бъдеще.

Цялото видео можете да видите тук.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща