Силвия Георгиева, НСОРБ: Имаме още много работа да свършим преди да пристъпим към Зеления преход

Със Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България от 2018 година, разговаряме за предизвикателствата пред общините, когато говорим за Зеления преход. Георгиева е завършила Софийския университет "Свети Климент Охридски" със специалности "Политически науки" и "Европейска публична администрация", с профил "Местна власт и управление". Специализирала е "Лидерство и местна демокрация" в Централноевропейския университет в Будапеща, както и управление на проекти с европейско финансиране в България, Белгия и Гърция. Има над 15 годишен опит в местното самоуправление - като общински съветник, а по-късно и като управител на "НСОРБ - Актив" ЕООД - фирмата, предоставяща консултантски услуги на общините.

Г-жо Георгиева, кои са най-важните въпроси, за които настояват общините по отношение на финансовата децентрализация и независимост на местните власти от централната власт?

За първи път от много години при нас има известна надежда, че може да тръгне процесът на финансова децентрализация, тъй като тя е записана като един от приоритетите в коалиционното споразумение на настоящото управление. Затова се надяваме, че управляващото мнозинство съвсем скоро още тази година ще започне реални законодателни промени за реализиране на финансовата децентрализация.

За първи път от много години имаме надежда,

че може да тръгне процесът на финансова децентрализация

 
Това, което обсъждаме и очакваме да се случи е част от преките данъци, постъпващи в националния бюджет да бъдат предоставени на общините, по -конкретно част от данъка върху доходите на физическите лица 2-2,5% и част от корпоративния данък. Това би означавало, че на места в общинските бюджети ще остават от данъчните приходи, които гражданите и бизнесът произвеждат на територията на съответната община.

Това ще е по-голяма мотивация за общините

да привличат и задържат нови бизнеси

Това за нас означава пряка връзка на общинските бюджети с бизнеса, по-голяма мотивация на общините и общинските ръководства да привличат и задържат нови бизнеси, които да произвеждат повече на тяхната територия и съответно да плащат повече данъци. Това би дало на общините по-голяма свобода да имат повече собствени средства в своите бюджети. Така ще се вземат лесно и по-бързо решения дали да бъде направена една улица, един общински път, да бъде сменено уличното осветление, а няма да чакаме затова да ни бъдат отпуснати средства от централния бюджет.

Да бъда по-конкретна. В момента част от дейността на общините се финансира от държавата чрез стандарти за делегираните от държавата дейности и част от дейността се финансира от собствени приходи като собствените ни приходи се формират от три данъка- данък сгради, данък Моторни превозни средства (МПС) и данък възмездно придобиване (данък сделки). Около 70% от общинските бюджети се формират със субсидии и трансфери от централния бюджет и едва 30% са собствените ни приходи в общинските бюджети. Т.е. можем да правим собствени политики с решение на нашите общински съвети само в рамките на тези 30%, които събираме от местните данъци.

Реализирането на реална финансова децентрализация ще насочи по по-справедлив начин по-голям ресурс към общините, не казвам големия, а казвам по-голям. От данъците на гражданите и фирмите към местните бюджети и с тях ще може да изпълняваме повече местни политики.

Общините са двигателят на Зеления преход, но какви са предизвикателствата пред реализирането на Националния план за възстановяване и устойчивост? Има информация например, че парите за енергийна ефективност ще се отпускат на централно ниво от регионалното министерство.

Националният план за възстановяване предвижда около 6 млрд. лева, които трябва да бъдат направени в общинска инфраструктура- социална, здравна, образователна, водна, създаване на общински индустриални зони, общински социални услуги. Все още не е започнала в детайли подготовката на общинските проекти и процедури по Плана. Към момента е проведено обществено обсъждане само на концепцията на процедурата, която ще финансира модернизацията на образователната инфраструктура, на която собственици са общините.

Модернизацията на инфраструктура ще е

първата процедура, която ще тръгне за общините

Там участвахме в консултативния процес, дадохме нашите предложения и забележки, за да бъдат отразени и очакваме от средата на лятото тази процедура да стартира и това ще бъде първата инфраструктурна мярка с бенефициенти общини, която ще тръгне по Плана за възстановяване. Програмата за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради ще се администрира от МРРБ. Все още не е ни е представен никакъв работен документ и насоки за кандидатстване, затова не мога да коментирам. Ние не сме виждали официални документи освен самия проект на програмата, приложен към официално одобрения План за възстановяване.

Как ще се контролира изпълнението на зеления компонент както по Плана, така и по оперативните програми от гледна точка на общинските проекти?

Преди изобщо да говорим за финансиране на зелен компонент и Зелен преход е крайно време да си отговорим на въпроса, който вече трета година очакваме да научим: Приоритет ли е Зелената сделка за нашата държава и как правителството вижда стъпките, по които ще постигнем напредък. Няма смисъл да си говорим хипотетично за оперативни програми и План за възстановяване и кой за какво дава пари. Затова говорих миналата година на форума, тази година мога да го кажа пак същото, защото нищо не се е променило.

Няма ясно дефинирани национални приоритети, което отново ни поставя в ситуация да говорим за някакво хипотетично светло, зелено бъдеще

по принцип без никой от нас да има ясна представа нито какво искаме да постигнем, за да станем по-зелени и по-устойчиви, нито как да го направим. Ще направя препратка към публикация в Dir.bg на Боян Рашев, който написа, че кризата се случва тук и сега и утре ще се превърне в катастрофа, ако спешно не измислим нещо по-добро и не коригираме курса. Трябва да върнем баланса и свободата, защото какъвто и да е преход към по-добро може да бъде направен от свободни хора, които искат да живеят по-добре и осъзнават своята лична отговорност. Същата теза изрази и миналата седмица и генералният директор на БТА Кирил Вълчев, който каза, че Европа ще губи още от своята конкурентоспособност и ще прибави още една криза в днешния ден. А така ще изгуби още съгласие сред самите европейци, които все по-малко ще са съгласни на жертви в името на ценности, в които Европа не успява да убеди останалия свят.

За нас общините, очевидно и за бизнеса, очевидно и за гражданите,

за всички ни е важно да знаем защо правим Зеления преход

Какви приоритети си залага нашата държава, за да го реализира. Тези приоритети са ни важни, за да коментираме с вас следващия въпрос от къде какво ще финансираме по тези приоритети. По принцип във всяка от програмите, в Плана за възстановяване има заложени средства, които бихме могли да разпознаем като източник на средства за финансиране на зелени политики.

Толкова безвъзмезден финансов ресурс България никога не е имала на масата и е въпрос на сериозен финансов мениджмънт и ясна политическа визия, този път да можем да се възползваме от този огромен финансов ресурс. Проблемът не е, че липсват пари, дори не е необходим голям кредитен ресурс, защото и безвъзмездния е в невиждани досега размери. Въпросът е кой и как ще модерира целия процес, кой ще движи националните приоритети, кой ще координира различните източници на финансиране и кой ще контролира целесъобразното им разходване.

Каквито и приоритети да има, ако всеки път сроковете се отлагат, няма да постигнем конкретни резултати. Готови ли са общините за конкретна стъпка, въвеждане на такса смет спрямо количеството и за останалите политики, свързани с по-чиста околна среда, които тепърва ще трябва да реализират по Плана за възстановяване и оперативните програми?

За нас общините е ясно, че новият подход на работа в новия програмен период ще изисква сериозно развитие на административния и финансов капацитет на администрацията. Това е констатация, която не важи само за общините, но важи и за държавата. От хора, които до скоро е трябвало да бдят за ефективно и законосъобразно използване на публичните средства, новите условия изискват да станат финансови мениджъри, да мислят глобално, стратегически и интегрирано. Много различна задача, за която много малко е подготвена както централната, така и местната администрация. Нещо повече на централно ниво ни се казва, че трябва да съкращаваме администрацията, а не да подобряваме нейното качество или финансирането й в съответствие с новите изисквания. Администрацията трябва да се научи да познава енергийния мениджмънт, да познава и прилага различни финансови инструменти. И въпросът, който възниква е винаги, мислите ли, че обигран финансов мениджър би работил в община срещу 900 лева заплата, колкото е средната заплата в една община.

Има много въпроси, на които да си отговорим и много работа да свършим преди да започнем да прилагаме на практика очакванията за изпълнение на Зеления преход. Европа ни предоставя средства за политики, а процесите и хората, които трябва да свършим тези политики са наша национална задача. Имаме много работа да свършим, както и за такса битови отпадъци. Срокът за преминаване на такса битови отпадъци спрямо количество е 1 януари 2024 година. В момента Министерство на финансите подготвя нормативната уредба, защото преди изобщо да стартира целия процес трябва да стартират някои наредби, които се гласуват в Министерство на финансите. Очакваме да бъдат обявени на обществено обсъждане през следващите месеци и общините поетапно ще започнат да работят за преминаване към новия модел.

Каква роля ще изиграе забавянето на териториалните планове за справедлив преход и готови ли са общините от въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник да преминат по пътя на зелената трансформация?

Преди общините да станат готови, държавата трябва да заяви своите приоритети. Всички се надяваме да ги видим написани във всички тези прочути вече териториални планове, които все още никой не е виждал. Даваме си сметка, че тяхното забавяне, бави и цялата програма "Региони в развитие" към МРРБ, тъй като Фондът за справедлив преход ще бъде компонент в програмата. Липсата на териториалните планове забавя стартирането на цялата програма, не само за парите на общините от тези три области, а на общините от всички райони за планиране. Забавянето на териториалните планове е лишаване на най-засегнатите региони от средства и води до тревожно забавяне на европейските средства изцяло за страната, не само за тези три области.

*Силвия Георгиева ще бъде специален гост на конференцията Green Transition 2022. Тя ще участва в сесията "Региони в развитие". За втора поредна година събитието ще фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация - цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си. "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход" ще се проведе на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog, Клийнтех България, TotalEnergies EP Bulgaria.