Промените на енергийния пазар започват от либерализацията на пазара на едро и борсовата търговия

Енергийният пазар в България през втората половина на тази година ще бъде изправен пред редица промени. Повечето от тях вече са сложени на масата и предстои да бъдат осъдени. Те касаят не само либерализацията на пазара на едро, но и подобряване на модела на работа на Българската независима енергийна борса. Освен това вече са налични и т.нар. РРА договори. Всичко това се случва в момент на високи цени на електроенергийните борси в цяла Европа и при очакване за задържането им и за следващата 2023 г. , а може би и след това. На този фон Българската независима енергийна борса (БНЕБ) е на път да се сдобие с конкуренция, ако бъде преценена такава необходимост. Припомняме, че за да се случи това е необходима промяна и в законодателството от една страна и съгласуване с Европейската комисия от друга.

В същото време поради изтичащата дерогация, страната ни е задължена да въведе 15 минутния сетълмент на този етап на пазара „в рамките на деня“, а към 2024 г. и при „ден напред“.  Предстоящите промени трябва да текат паралелно с разширяването на ВЕИ-сектора, включително и с нови регулации по отношение на съхранението на енергия, които трябва и да се случат така, че да бъде отчетена и възможността за адаптиране на търговците. Освен това трябва да се научат и уроците от не така далечното минало. Например по отношение на Доставчик последна инстанция (ДПИ).  Това коментираха участниците в дискусията „Борсова и извънборсова търговия с електрическа енергия“, организирана от сп. „Ютилитис“.

Промени на БНЕБ

Българската независима енергийна борса (БНЕБ) е в готовност да предложи промени, които ще облекчат участниците на пазара, съобщи изпълнителният директор Константин Константинов. Той направи преглед на работещите в момента сегменти на БНЕБ, отчитайки повишена ликвидност, както и настъпващо оживление на пазара на дългосрочни договори. „Този пазар след началото на пандемията . беше почти замрял, но наблюдаваме сериозно оживление и се надяваме да стигнем стойностите отпреди 2020 година. Очевидно високите цени напоследък осмислят участието на този сегмент и общо взето, напоследък и нивото на организирани и последвали търгове се изравнява спрямо няколко месеца отпреди това, когато макар и при организирани търгове не се стигаше до сделки по тях“, отчете той.

БНЕБ ще предложи промяна на модела на обезпеченията, който към момента е доста императивен. „От гледна точа на енергийната борса искаме да го направим по-свободен за търговските участници. Така че да преценяват нивата на обезпечение“, уточни той. В тази връзка по думите му ще бъде предложена и актуализация на Правилата за организиран борсов пазар и въвеждане на понятието „самоконтролиране“.  „Борсата няма да налага императивно двойно обезпечение а борсовият участник ще може да прави сам това в съответствие с борсовата си стратегия и намерението си за търговия през идните дни“, посочи Константинов.

Той уточни, че вече е изработен проект за намаляване на таксите, който се анализира от собственика на БНЕБ - Българската фондова борса (БФБ - София). 

Както стана ясно въвеждането на 15 минутни продукти на сетълмент в момента е актуално и текат тестове за въвеждане. Първоначално това ще се случи в сегмента „пазар рамките на деня“ и с предлагане на крос бордер продукти на българо-румънска граница. „Тук от системна гледна точка сме на ниво тестове с пазарни участници. Въпросните 15 минутни продукти са налични в тестовата версия на електронната система за търговия. В момента тече дискусия по линията на КЕВР относно точния момент на въвеждането на тези продукти на сетълмент, защото за борсата е важно да съвпадат с борсовата търговия, така че ще работим в тази посока. Чака се обществено обсъждане с КЕВР“, обясни Константинов.  

Изпълнителният директор на БНЕБ посочи и проблем, който досега не е повдиган – ниската цена на балансираща енергия.

„Най-вероятно сме единствената страна в Европа, където цената на балансиращата енергия не само, че е по-ниска, но е значително и под пазарната“, каза Константинов. Той обясни, че този извод е направен при детайлен анализ на БНЕБ на търговията в сегмента „в рамките на деня“ на българо-румънска граница, предвид предстоящото обединение с Гърция.

Изпълнителният секретар на АТЕБ Красимир Живачки от своя страна определи балансиращият пазар като неефективен. Основният недостатък е самата структура на пазара и в частност късното публикуване на балансиращите цени с цели 40 дни по-късно. Липсва прозрачност, ценови стимул за подпомагане на баланса на системата, посочи той. За пореден път Живачи коментира като един от големите недостатъци и отнетата възможност за обединяване на координаторите на балансиращи групи и ограниченият брой на участниците. В резултат цената за недостиг е през 75 % от времето по-ниска от борсовата. Ефектът от всичко това, според изпълнителния секретар на АТЕБ е висока цена на услугите, увеличение на крайната цена на електроенергията и установяване на неблагоприятни условия за нови и съществуващи ВЕИ.

Тъй като цената за недостиг е обвързана с Доставчик от последна инстанция, а тя е, както се доказва със 75 % по-ниска от пазарната, това води до обратна реакция, посочи Живачки. По думите му това е и причината, която трябва да се търси в миграцията към регулиран пазар.

Като цяло проблемни за енергийния сектор са високата задлъжнялост и ценовото несъответствие между регулиран и свободен пазар, както и доминиращото положение на няколко доставчика, каза още Живачки. Изпълнителния секретар на АТЕБ се спря и на особеностите на пазара като цяло, като не спести критиките си по повод честата смяна на законодателството и регулаторната рамка, неизпълнението на поети ангажименти, задължителната продажба за производителите с мощност над 500 кВт през платформите на БНЕБ и ценовото несъответствие между регулиран и свободен пазар.

Задължителната продажба на производителите от ВЕИ на борсов пазар бе подложено на критика и от председателя на Българската фотоволтаична асоциация Меглена Русинова. По думите й, това е довело „до издълбаване на цените“ и се дължи именно на обединението на пазарите. Тя обясни още, че от февруари насам разходите на производителите на зелена енергия са се повишили в резултат на по-големите дисбаланси в системата.

Задължението цялата търговия да минава през борсовия пазар не намалява цената, с каквато цел беше наложена,  катогорична бе още Русинова.

Тя уточни, че се очакват разговори с КЕВР по отношение на въвеждането на 15 минутния сетълмент и изрази очакване, че това ще се отрази положително на пазара. В момента балансиращият пазар създава много несигурност, особено за инвеститорите, посочи тя и изрази надежда, че въвеждането на 15 минутния сетълмент е шанс за подобряване на приходите на компаниите от ВЕИ-сектора.