Работодателите: В Закона за енергетиката да се предвидят текстове за дългосрочна доставка на електроенергия
В Закона за енергетиката да се предвидят текстове, които да гарантират предлагането на определени обеми електрическа енергия от производителите с господстващо положение със срок на доставка от поне 6 и/или 12 месеца. Това се казва в становище на Българската стопанска камара в писмо до председателя на парламентарната комисия по енергетика Радослав Рибарски. Същевременно работодателските организации искат и запазване на механизмът за компенсиране на високите цени на електрическата енергия до края на кризата, като за електроенергията, закупена по дългосрочни договори, да не се дължат компенсации.
Пазарът има нужда от дългосрочни решения, а не от временни мерки за подпомагане на небитовите потребители. Такива решения ще бъдат от полза както за потребителите, така и за производителите и търговците се подчертава в становището, подписано от името на председателя на БСК Добрин Митрев.
Работодателските организации правят прочит на пазара на електроенергия и излизат със свои констатации и изводи.
Ценовите равнища на пазарния сегмент „ден напред“ на търговската платформа на БНЕБ ЕАД продължават да бъдат изключително високи. За периода 1-27 май 2022 г. средноаритметичната цена на електрическата енергия е 399,50 лв./MWh, а среднопретеглената – 401,74 лв./MWh. За април тези стойности са, съответно - 340,36 лв./MWh и 344,01 лв./MWh. Компенсациите, получавани за цените на електроенергията, оказват безспорно подкрепящ ефект за бизнеса. Въпреки това, винаги сме ги разглеждали като временна мярка за подпомагане на небитовите потребители. Считаме, че пазарът има нужда от дългосрочни решения, които да гарантират предвидимост на цената, стабилност на физическата доставка и да отворят вратата за възможности за управление на риска, посочват от БСК.
Такива решения ще бъдат от полза както за потребителите, така и за производителите и търговците. Дългосрочна мярка от такъв тип е възобновяване на предлагането на продукти със срок на доставка от минимум 6 месеца или една година (т.нар. „дълги договори“). Настоящата практика на предлагане на продукти със срок на доставка от седмица, месец или тримесечие не може да се окачестви като предлагане на дългосрочен продукт.
От м. юли 2021 г. насам Работодателските организации предлагат предприемане на мерки за осигуряване на дългосрочна доставка, вкл. и чрез т.нар. „маркет мейкър“. За съжаление, досега сме получавали единствено обещания. Изрично следва да се отбележи, че и понастоящем има възможност за предлагане на продукти с дълъг срок на доставка на сегмента „Централизиран пазар на двустранни договори“ (ЦПДД). Доколкото, обаче, съществува задължение производителите да предлагат енергията си на борсовата платформа, което не е съпътствано от задължение за осигуряване на минимални количества енергия за всеки пазарен сегмент, логично производителите предлагат голяма част от енергията си на пазар „ден напред“. Тези, които предлагат енергия на ЦПДД, предпочитат месечни и седмични периоди на доставка, се констатира в писмото като се правят и съответни изводи.
Това води до следните дефекти:
· Около и над 80% от търгуваната електроенергия в страната се реализира на сегмента „ден напред“, което излага потребителите на голям ценови риск. За сравнение, по наша информация, делът на краткосрочната търговия в Западна Европа е от порядъка на 20-40%;
· Около 70% от електроенергията на свободния пазар се предлага от дружества от групата на БЕХ. По този начин се създава пазарна концентрация и пазарното поведение на тези участници оказва съществено влияние върху целия електроенергиен пазар в страната;
· Липса на предвидимост на разходите както за предприятията, които директно купуват на борсата, така и за тези, които осигуряват електроенергията си от един или няколко търговеца (обикновено доставката е на борсова цена плюс добавка).
Освен това, в момента търговете на TEЦ „Марица-изток“ 2 за тримесечие са единствени на пазара, като централата предлага тримесечните продукти със 100 лв. рискова премия (т.е. търси се същата възвръщаемост като от спот пазар). Смисълът на дългосрочните продукти е точно обратен за енергоинтензивната индустрия.
Всичко това води до неравнопоставеност на потребителите спрямо други пазарни участници. В допълнение на гореизложеното, сегашната ситуация е в нарушение на препоръките на ЕК от май 2021 г., в които е отбелязано, че търгове за форуърдни продукти следва да се проведат още през юни 2021 г. Липсата на предлагане на продукти с по-дълъг срок на физическа доставка създава пречки и пред развитието на финансови продукти за управление на риска.
Наред с това, високата експозиция на потребителите към краткосрочния пазар у нас води до по-високи средни цени за индустрията спрямо западноевропейските ни конкуренти. Средната цена за периода януари-април 2022 г. у нас е 200,55 EUR/MWh. След приспадане на осреднения размер на компенсацията за същия период, осреднената цена на електроенергията става 121,30 EUR/MWh. Според данни, публикувани в проучването на белгийските енергийни регулатори “A European comparison of electricity and natural gas prices for residential, small professional and large industrial consumers”,[1] средните цени на електроенергията за индустриални потребители с консумация над 100 GWh/год. във Франция, Германия, Белгия и Нидерландия варират между 49 и 89 EUR/MWh в зависимост от страната и профила на потребление, обясняват от БСК.
Вижда се, че въпреки получаваните компенсации, цената на електроенергията за индустрията в България продължава да е неконкурентна, се посочва още в писмото до председателя на парламентарната енергийна комисия.
Тъй като изпълнението на такава необходима мярка за стабилизиране на пазара, като предлагането на стандартизирани продукти с дълъг срок на доставка, се бави повече от година, Ви призоваваме да се предвидят текстове в Закона за енергетиката, които да гарантират предлагането на определени обеми електрическа енергия от производителите с господстващо положение със срок на доставка от поне 6 и/или 12 месеца.
Същевременно, механизмът за компенсиране на високите цени на електрическата енергия следва да бъде запазен до края на кризата, като за електроенергията, закупена по дългосрочни договори, да не се дължат компенсации, настояват още от БСК.