Петролни и газови активи, считани за блокирани, може да струват на инвеститорски и пенсионните фондове 2 трилиона долара

Финансовите загуби, причинени от блокирани петролни и газови активи, могат да достигнат 1,4 трилиона щатски долара kато повечето от тези загуби ще удрят частни инвеститори, включително пенсионни фондове. Това сочи ново проучване на изследователи, водени от икономиста Грегор Семиенюк от Университета на Масачузетс Амхерст. Те са оценили перспективите за почти 45 000 петролни и газови активи по света, проследявайки потенциалните финансови последици от блокираните активи чрез техните корпоративни структури, за да идентифицират кои инвеститори в крайна сметка ще загубят.

„Изчисляваме, че глобалните блокирани активи като настояща стойност на бъдещите пропуснати печалби в нефтения и газов сектор надвишават 1 трилион щатски долара при правдоподобни промени в очакванията относно ефектите от политиката в областта на климата“, се казва в изследователската статия, публикувана в списание Nature Climate Change. „По-голямата част от пазарния риск за тези вложения пада върху частните инвеститори, предимно в страните от ОИСР, включително значителна експозиция чрез пенсионни фондове и финансови пазари. „Следователно заинтересованите страни (stakeholders) в богатите страни имат основен дял от това как се управлява преходът в производството на нефт и газ, като постоянни поддръжници на икономиката на изкопаемите горива и потенциално изложени собственици на блокирани активи“, е записано в доклада.

Изследователите проучиха финансовите последици от глобалните усилия за декарбонизиране на потреблението на енергия ще надхвърлят 1,4 трилиона долара през следващите 15 години.

Оценката се основава на „правдоподобни“ отговори на политиката в областта на климата, включително сценарии, изготвени от Международната агенция по енергетика, които описват подробно значителното намаляване на използването на нефт и газ, което трябва да се постигне, за да се ограничат емисиите на парникови газове до по-безопасни нива.

Изследователите казват, че нарастващият натиск за декарбонизиране на глобалните енергийни системи кара инвеститорите да „преобразуват“ очакванията си за търсенето на петрол и газ, заедно с очакваните приходи, генерирани от петролни и газови активи, което води до очаквана девалвация на петрола с 1,4 трилиона долара и газови инвестиции.

Около 1 трилион щатски долара от тези загуби се очаква да ударят пазарите на акции, като останалите ще засегнат други частни инвеститори и правителства. Тези загуби ще преминат и към пенсионни спестявания, като изследователите смятат, че около 282 милиарда долара могат да бъдат изтрити от пенсионните фондове в световен мащаб.

Проучването се фокусира върху потенциалните въздействия върху нефтената и газовата промишленост и не включва оценка на въглищните активи.

Семиенюк смята, че правителствата могат да бъдат изправени пред засилен натиск да спасят инвеститорите в индустрията за изкопаеми горива. В страни като Съединените щати тези инвеститори са предимно съставени от богати хора, които могат да се опитат да използват непропорционално политическо влияние, за да забавят прехода от изкопаеми горива към чиста енергия.

„Богатите заинтересовани страни имат по-голям дял в начина, по който се управлява преходът към възобновяема енергия, отколкото предполага географското разпределение на производството на изкопаеми горива, както чрез тяхната подкрепа за икономиката на изкопаемите горива, така и чрез потенциалното им излагане към блокирани петролни активи“, обяснява Семиенюк.

„Усилията за декарбонизация от страна на държавите, в които са базирани тези заинтересовани стейкхолдъри, могат да бъдат много по-ефективни за намаляване на доставките на нефт и газ, отколкото може да предполагат предишни изследвания. „Например, политиците биха могли да работят с инвеститори, за да намалят капиталовите разходи на петролните и газовите компании, а не просто да се откажат, прехвърляйки собствеността на други, може би по-малко отзивчиви страни. „От друга страна, очакванията за правителствено спасяване на финансови компании в тези богати страни също биха могли да доведат до извратени стимули за увеличаване на инвестициите и за извличане на дивидентите, които продължават да си вървят“, споделят учените.