Експерти обсъждат ролята на АЕЦ в декарбонизацията на българската икономика

Основният липсващ енергиен аспект в Плана за възстановяване и устойчивост е ядрената енергетика и много хора се питат защо това е така. Най-логичният отговор е, че в случая говорим за План и проекти, които ще помогнат на страната ни да се възстанови от кризата от COVID-19 с идеята да се създадат устойчиви модели за развитие на бизнеса и предприятията при последващи кризи. Ядрената енергетика е ключова за Европейската зелена сделка и това бе потвърдено нееднократно от експертите в Брюксел.

Но проектите там са свързани с дългосрочни визии за развитие, по които страните в Европа буквално са на два противоположни полюса: Германия и Австрия продължават да са категорично против ядрената енергетика като преходен вид гориво. На обратното мнение е Франция, която подкрепя всячески ядрената енергетика. Полша пък дори планира мащабни проекти за изграждане на няколко ядрени блока. САЩ и Великобритания също вече открито обявиха планове за активно развитие на ядрената си енергетика.

България също е възприела курс в посока развитие на ядрената енергетика, запазване и изграждане на нови мощности.
Темата за нов ядрен проект в България се дискутира прекалено много – и не достатъчно: от една страна, много идеи се генерират и сменят спрямо настроенията на правителството. А от друга, липсва задълбоченият експертен дебат. Последната актуална идея е да се изгради 7-ми блок на площадка край АЕЦ „Козлодуй“, който ще бъде по различна технология от руската. За целта има специално създадено предприятие, което вече десет години работи с идеята да разработи цялостен и смислен проект, който да бъде осъществен. И докато „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ напредва с проекта, то част от управляващата коалиция въобще не е сигурна в идеята да се продължава ядрената индустрия у нас. Подобни прозелени идеи засега не са възприети от управляващата коалиция. Същите тези хора обаче до момента не знаят какво да правят с оборудването за другия ядрен обект – АЕЦ „Белене“, който според специалистите може да бъде изграден по-бързо от нов блок на „Козлодуй“.

В помощ на вземането на подобно стратегическо решение – как да се развива ядрената енергетика у нас, се намесва неправителствената организация Български атомен форум – Булатом. От сдружението организират поредица от експертни дискусии през месец юни, на които ще в подробности се разискват възможностите, които предоставя мирния атом по отношение енергийната сигурност и устойчивото развитие на страната. Особено в условията на газовата криза, която ни застигна.

Възможностите на АЕЦ

Българската ядрена програма има дългогодишна и успешна история. Тя включва дейности касаещи всички елементи на жизнения цикъл на ядрените централи. В последните над 45 години АЕЦ „Козлодуй“ осигурява повече от една трета от общото производство на електроенергия в страната по един надежден и високоефективен начин, с минимално влияние на климата и околната среда. Запазването на ключовото значение на ядрената енергетика у нас е необходимо за сигурността и суверенитета на страната днес и за в бъдеще. Такава политика е в унисон с политиките в ЕС: плановете на повече от половината държави-членки включват ядрена енергия наравно с възобновяемата енергия за постигане на целта за декарбонизация до 2050 г.“, обясняват в своя позиция от „Булатом“. Според тях такава политика е в съответствие и с очакванията на преобладаващата част от българското общество и това е потвърдено от социологически проучвания. “Само чрез изграждането на нови ядрени мощности у нас може да бъде осигурено стабилно производство на нисковъглеродна базова електроенергия, улесняващо успоредната реализация на проекти свързани с декарбонизацията на икономиката – като внедряване на все по-значителен дял неуправляеми ВЕИ централи и извеждане от експлоатация на мощности със значителни емисии на парникови газове“, обясняват от организацията. Именно последните са ключови в енергийната част на Плана за възстановяване.

Въпросите за нова ядрена мощност обаче са много. Те изискват експертен технико-икономически анализ, а не празнословие от хора, виждали АЕЦ само на снимка. „Подобно решение, структуроопределящо за енергетиката – а от там и за конкурентоспособността на българската икономика – за десетилетия напред, следва да бъде надлежно аргументирано и широко обсъдено и валидирано“, смятат от „Булатом“. Това е и целта на поредицата от дискусии, която започва неправителствената организация. В ядрената сфера важно значение има и геополитиката – а това в днешни дни понякога може да е от полза, а друг път – да изиграе лоша шега на политиците. 

Мястото на ядрената енергетика

Понастоящем ядрената енергетика в България осигурява над 1/3 от  общата електроенергия на страната и над 2/3 от нейното нисковъглеродно производство. Изпълнението на плановете за декарбонизация на производството на електроенергия изисква увеличение на дела на ядрената енергия, който  следва да достигне 45% и 60% (съответно през 2035 г. и 2040 г.) от общото нетно производство на електроенергия. Това са данни, взети от Националния план „Енергетика и климат“, които е своеобразна прелюдия за бъдещата енергийна стратегия на страната ни.

За целта съгласуваните с ЕК планове за развитие на електроенергийния сектор на страната, и всички програми за стратегическо развитие предвиждат към 2040 г. страната да разполага с 4000 MW ядрени мощности, които да осигурят необходимото базово производство на електроенергия и условията за реализация на други проекти свързани с декарбонизацията на електроенергийния сектор. Това на практика означава общо между 3 и 4 ядрени блока, които ще са необходими на страната ни, за да покрива нуждите от електроенергия у нас и отчасти в региона. Припомняме, че в момента именно от износа на скъп ток се трупат колосални печалби в държавните производители на електроенергия. Благодарение именно на тези печалби държавата има възможност да подкрепя вече месеци наред бизнеса да се справя с ценовия шок от средата на 2021 г. насам.

„Потвърденият технически ресурс на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“ е съответно до 2047 г. и до 2051 г при условие че разрешението за тяхната експлоатация бъде успешно подновявано на всеки десет годишен период. В този период следва да се осигури и изграждането на заместващи мощности така, че тези 4000 MW ядрени мощности с разполагаем срок на експлоатация до и след 2100 г. да бъдат дългосрочно осигурени“, сочат изчисленията. А на въпроса „Какво е мястото на ядрената енергетика в структурата на генериращите мощности с оглед на дългосрочното осигуряване на енергийната сигурност на страната и на условията за нисковъглеродна енергийна трансформация?“ чакаме да чуем отговора в близко бъдеще.

Друг важен проблем е наличната инфраструктура за изграждане на подобни високопрецизни строителни обекти. „България разполага с необходимата инфраструктура за развитието на своята ядрена програма в бъдеще. Това е значително конкурентно преимущество що се касае изграждането на нови ядрени блокове. В много страни с ясно декларирано желание за развитие на ядрена енергетика именно липсата на установена инфраструктура създава нуждата от дълги години подготвителна работа преди структурирането на конкретен проект, още повече неговото изграждане. При все тази даденост, изграждането на нови ядрени мощности у нас е достатъчно мащабно начинание, което налага критичен преглед на националната инфраструктура и нейната готовност“, смятат от „Булатом“.

А финансирането?

Това е и друг важен въпрос, която инженери и икономисти искат да обсъдят в предстоящите дискусии. „Ядрените централи от поколение III/III+ представляват мащабни инфраструктурни инвестиции със 100-годишен жизнен цикъл. Характеризират се с високи капиталови разходи, дълъг период на изграждане и относително ниски и стабилни експлоатационни разходи. Следователно, инвестицията в нова ядрена централа се изплаща за сравнително дълъг период в бъдещето. В допълнение с дългия период от време между влагането на средства и първите приходи от проекта, това прави изграждането на ядрени централи прекалено рисково начинание, за да подлежи на традиционно частно проектно финансиране,“ обясняват от организацията, обединяваща ядрените умове на България.

„Същевременно, в последно време все по-широко се признават някои характеристики на ядрената енергетика, които имат отношение към критериите за социално отговорно инвестиране (ESG): При АЕЦ се отделят най-малко парникови газове, използват се най-малко материали, има най-малки последици върху общественото здраве и се генерират най-малко по обем отпадъци през жизнения си цикъл за единица електроенергия, обясняват от „Булатом“. „Разглеждани по този начин, ядрените централи са една от технологиите, важни за устойчивото развитие. Ролята им в обезпечаване на енергийната сигурност е отдавна призната. Така се стига до проблемът: „как да се осигури финансиране за една рентабилна технология с принос към устойчивото развитие и енергийната сигурност, силно подвластна на ценови, строителен и политически риск?“. Дискусията и по този въпрос също предстои.

Всички тези проблеми с различните им аспекти могат да бъдат решени само с политическа воля. За тази цел обаче е необходимо и политиците да си подострят моливите и хубаво да преценят как българската енергетика да бъде декарбонизирана и осъзнаят, и осигурят мястото в бъдещия пъзел на ядрената енергетика.