БЕМФ с 30 мерки за диверсифициране на доставките на природен газ

Статия на Иван Хиновски и Христо Казанджиев от Български енергиен и минен форум пред сп. "Енергетика-Електроенергийни ракурси“ на ЕСО

Българският енергиен и минен форум проведе експертно обсъждане на възникналите сложни проблеми и геополитически рискове за доставките на природен газ за България по досегашните схеми и договори. В дискусиите участваха специалисти със забележителен опит в управлението на газови дружества, инженеринга, търговията и доставките на природен газ, както и специалисти по геополитика и анализ на рисковете.

По време на срещата се откроиха няколко теми – такива, по които има пълно единодушие и други, със спорен ефект по отношение на целесъобразност и ефективност от приложението им. В заключителния меморандум от събитието се постигна консенсус за предприемане на конкретни пазарни, организационни и противоаварийни мерки и две групи действия – едните свързани с диверсификация на източниците на доставки на природен газ и петролни продукти, а другите – с повишаване дела на ВЕИ в производството на топлинна енергия и намаляване дела на внасяния руски газ. Допълнително беше предложено обособяване на техническите мерки с незабавни действия с очаквани краткосрочни ефекти и действия с очаквани дългосрочни ефекти.

Съдържанието на мерките и политиките, които бяха подложени на обсъждане и получиха единодушно одобрение, са обект на настоящата статия.

Пазарни, организационни и противоаварийни мерки

Като първа дефинирана мярка се разглежда необходимостта от създаване на Координационен кризисен център с представители на Министерството на енергетиката (Булгартрансгаз и Булгаргаз), Министерството на външните работи, Министерството на икономиката и Столична община.

Други належащи мерки са свързани с проучване на възможностите за спешни доставки на мазут, изготвяне на промени в Закона за енергетиката за отпадане на функцията на „Булгаргаз“ като обществен доставчик при търговия с природен газ и регламентиране на операциите само на газов хъб „Балкан“. Задължително е предлагане на количествата природен газ по програмата за освобождаване на природен газ на газов хъб „Балкан“ на сегменти, като се спазват задължителните принципи на „предварително обявяване на предложенията“ и „период за наддаване не по-малко от 15 минути“. Необходим е преглед на ангажираните за 2023 г. входно-изходни капацитети на българската преносна и транзитна мрежи, премахване на монопола на „Газекспорт“ и привличане на конкурентни алтернативни доставчици и транзитьори на природен газ през българската мрежа. Промени в тарифната политика на „Булгартрансгаз“ също са наложителни за осигуряване на равно и недискриминационно третиране на всички клиенти на транзитната мрежа.

Действия за диверсификация на източниците на доставки на природен газ и петролни продукти

Незабавните действия с очаквани краткосрочни ефекти за диверсификация на източниците на доставки са свързани с по-широко регионално сътрудничество и използване на вътрешни ресурси. Сред тях са по-добрата междусистемна свързаност, подобряване на достъпа до терминали за втечнен природен газ, използване на съществуващите реални възможности в страната, които биха довели за повишаване на местния добив, договаряне на коридори за доставка на природен газ от Румъния, Гърция и Турция и др. Участниците в дискусията се обединиха около следните краткосрочни действия:

• Подписване на дълго забавяните договори за междусистемна свързаност с Турция, Сърбия и Северна Македония, осигуряващи реални възможности за диверсификация.
• Подписване на споразумение между Гърция, Азербайджан и България за временно пренасочване на азерския газ, предназначен за Гърция (1 млрд. м3), към България, срещу swap на договорирани доставки на LNG за България през терминала “Ревитуса”.
• Осигуряване на достъп до капацитети за доставки на LNG на терминали „Ревитуса“ (Гърция) и “Мармара ереглиси” (Турция), както и възможности за подписване на дългосрочни договори за доставки на такъв газ.
• Стартиране на национален добив на природен газ от вече доказани находища в България и проучвания на българската акватория на Черно море. Проучване на възможностите за рестартиране на концесионния договор за добив на петролни продукти в Либия и в други райони.
• Новият договор на „Булгаргаз“ с „Газпром“ да бъде съобразен с възможностите за доставки на природен газ и от други източници освен Русия и след изготвянето на обективен дългосрочен баланс на потреблението на природен газ в България, като се отчетат планираните диверсификации и цени на фючърси, както и потреблението в региона.
• Подписване на нов анекс към съществуващия договор за доставка на природен газ от Азербайджан, който да гарантира вноса на всички договорени количества, както и допълнителни такива. Проучване целесъобразността от модифициране на договора с интегриране на доставки и за Румъния, Сърбия, Унгария, Молдова, Украйна, Македония и други страни през неизползвания в момента трансбалкански газопровод;
• Възобновяване на започналите през 2003 г. и незавършени преговори с турското правителство по допускане на турски инвестиции в язовир „Тунджа“ срещу природен газ.

Пакетът от предложения за намаляване на зависимостта от руските енергийни доставки включва и действия с дългосрочен ефект, отново насочени към насърчаване на местния добив на газ, стъпки в посока по-добра свързаност със съседните страни, реализацията на алтернативни доставки и източници и др.

Предлаганите действия с дългосрочен ефект са:

• Интензифициране на проучванията за местен добив на природен газ и модифициране на действащия Мораториум на Народното събрание от 2013 година на проучванията и добива на нефт и газ по определени технологии.
• Обявяването на търгове за търсене и проучване на нефт и природен газ в блокове на сушата в България и българската акватория на Черно море.
• Проучване на възможност за закупуване на природен газ в находища в и извън страната от страна на български компании.
• Изготвяне на пътна карта за промени на законодателството относно търсенето, проучването и добива на природен газ, формиране на устойчива и предвидима национална политика за привличане на инвеститори и приемане на нов Закон за подземните богатства.
• Ускоряване изграждането на LNG на терминала „Александруполис“ и проучване на възможностите за включване и в проекти за други терминали за LNG, включително „Александруполис-2“.
• Регламентиране на минимално допустимо количество на запаси от газ като държавен резерв в хранилището в „Чирен“ и проучване и подготовка за изграждане на второто газохранилище „Галата“ на територията на България.
• Провеждане на геоложки одити и технически due diligence преди обявяване на търговете за сондиране за разширение на „Чирен“. Анализ на негативния опит от предишните неуспешни опити за разширяване на „Чирен“.
• Обявяване на международен търг за проучвания и добив на природен газ от морските газови хидрати в българската акватория на Черно море в непосредствена близост до обявената от Турция зона с открити значителни запаси.
• Проучване на възможностите за доставки на природен газ от и за Румъния, Молдова и Украйна през неизползвания трансбалкански участък на газопровода от „Исакча“, след технически due diligence за състоянието му.

Тъй като природният газ е основно гориво за топлинна енергия, с внедряването на различни ВЕИ технологии в производството ѝ ще се намали използването му. За тази цел се предлага предприемането на следните действия, отново разграничени според очаквания във времето ефект:

Незабавни действия по отношение на ВЕИ с очаквани краткосрочни ефекти:

• Монтиране на фотоволтаични панели върху откритите магистрални топлопроводи на „Топлофикация София“ и върху покривни конструкции на обществени сгради с цел използване на енергията за директно подгряване на водата в ТЕЦ „София изток“.
• Изграждане на 3 геотермални централи за производство на топлинна енергия на територията на София, които сега са в етап на проучване, и включването им в енергийния баланс на „Топлофикация София“.
• Понижаване на зависимостта от вносни горива с възстановяване на националното производство на биодизел, чрез премахване на акциза върху произведените количества и използването му в топлофикациите.
• Проучване на възможностите за приложение на местно произвежданото гориво „зелен мазут“ в отоплителните котли на топлофикациите.
• Рекуперация на свободно освобождаваната в околна среда значително количество топлинна енергия от бизнес и търговски центрове, и включването ѝ в енергийните баланси на топлофикациите, чрез връщане в топлинните мрежи.

Действия с очаквани дългосрочни ефекти при внедряването на нови ВЕИ технологии:

• Възстановяване и разширяване в ускорен порядък на ПАВЕЦ „Чаира“ и изграждане на допълнителни балансиращи мощности.
• В подготвителен етап е транспонирането на Директива 2018/2001/ЕС в националното законодателство и разработване на национална стратегия за производство и потребление на биогаз и био-горива от неорганични суровини и освобождаването им от акцизи.
•  Разработване на нормативна уредба за стандартизиране и инжектиране на био-метан в газопреносната и газоразпределителната мрежа, и доставки за търговска продажба на биогорива във веригите бензиностанции.
• Промени в енергийното законодателство с цел регламентиране на нова услуга „всичко на едно гише“ в клиентските центрове на електроразпределителните дружества за консултиране и подготовка изграждането на покривни фотоволтаични инсталации за собствено потребление.
• Обявяване на два конкурса по критерий „цена за изкупуване на електроенергията“ за изграждане на нови фотоволтаични и вятърни електроцентрали, всяка с мощност до 300 МВт, с предложени варианти за балансиране и цени. За целта Електроенергийният системен оператор предварително трябва да определи възможните места за тяхното присъединяване при най-ниски технически разходи.

Участниците в дискусиите и впоследствие при изготвяне на меморандума нямат претенции за изчерпателност на маркираните в заключителния документ предложения. Той има за цел да даде база за създаване на нови политики в областта на природния газ и ВЕИ, които да станат част от дневния ред на държавните институции, отговорни за сектора.

Дискусията завърши с оптимистичната прогноза, че ако този комплекс от мерки и политики бъде реализиран, България в рамките на 5-6 години може да осигури над 50 % енергийна независимост от руските доставки на природен газ.

Участниците във форума решиха да внесат пакета от набелязани мерки в Министерския съвет и Комисията по енергетика в 47-то Народно събрание в помощ на управляващите при решаването на сложните геополитически въпроси.