Заради газа европейските електроенергийни борси може да се окажат в летен ценови ураган

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1524
article picture alt description

източник: Energylive

Без изгледи за цени под 200 – 220 евро за MWh. Напротив – с очакване не само за запазване на настоящите ценови нива и притеснение за още по-високи стойности. Не сега. Не веднага. Може би не през летния сезон, но през задаващият се нов есенно-зимен период. Заради природния газ. Заради петрола. Заради високите цени на СО2. Заради войната в Украйна и все по-често набиващите се на очи признаци за отказ от дипломация.

Това говорят и данните на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“. Цените на петрола останаха на ниво от 106 долара за барел, газа се почувства удобно при стойност от 100 евро за MWh, а участниците на СО2 пазара отново видяха възможност за атака, прехвърляйки границата от 80 евро за тон. Това не е последната дума на пазара. Кошерът е разбунен. Днешното заседание на европейските министри на енергетиката, евентуалните газови изводи и очакваното ембарго върху руския петрол, новините от Русия и Украйна в късните следобедни часове ще очертаят поведението през задаващата се нова седмица.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия през 17-та седмица във всички страни от Европа се повишава слабо до 45 072.4 GWh (44 744.8 GWh седмица по-рано).

Към вечерните часове на 1 май тази година производството на електроенергия в страните от ЕС за 17-та седмица достига до обем от 40 703.8 GWh, според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E.

От това общо производство на фосилните горива се пада дял от 41.0 % или 16 679.9 GWh (33.1 % седмица по-рано - 13 467.1 GWh). От тях - на кафявите въглища – 10.3 %, както и на каменните – 8.7 %). Газът държи дял от  18.6 % или 7560.7 GWh (13.6 %  5523.9 GWh  преди седмица).

Участието на ядрената енергия е изчислено на 23.1% или 9396.6 GWh, където също има спад поради планирани ремонти, между които на един от блоковете в АЕЦ „Козлодуй“.

Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) e от порядъка на  14 627.3 GWh или 35.9 % (17 099.0 GWh или 42.0 % седмица по-рано).

Вятърните централи на сушата са произвели обем от 3315.4 GWh или 8.1, а офшорните – 327.5 GWh или 0.8 %. Делът на слънцето расте до 9.9 % или 4010.3 GWh – 9.9 %.

 

 

Цените

Последната седмица на април европейските електроенергийни борси останаха отново под напрежение. Изнервената политическа обстановка, движеща газовия пазар се отрази на силната волативност и на пазара на електроенергия. Чувствителният сегмент „ден напред“ се опита да намери консолидация около нивото 200 – 220 евро за MWh. Още с първия ден от изминалата седмица - с ден за доставка 25 април цените се повишиха и най-общо се установиха на ниво от 223.00 евро за MWh. България и Румъния попаднаха в изключението като постигнатата стойност бе за 184.30 евро за MWh.

Понижение бе отчетено на 4 от европейските електроенергийни борси в сегмента ден напред с ден за доставка 26 април, сред които Великобритания – с 5.6 % (196.88 евро за MWh), Ирландия и Северна Ирландия – с 5.5 % до 220.07 евро за MWh. На европейския континент спад бе отчетен единствено на електроенергийната борса в Италия от 3.5 % (до 251.92 евро за MWh), сочи статистиката на Energylive.cloud.

На останалите европейски електроенергийни борси повишението варираше от 3.18 % за Испания и 4..07 % за Португалия (233.78 евро за MWh) и 6.73 % (223.44 евро за MWh) за Германия до 30.65 % (240.78 евро за MWh) в България и Румъния.

На електроенергийната борса в Гърция бе отчетен ръст с 10.47 % до 252.12 евро за MWh. Малко по-ниско бе увеличението във Франция – с 9.31% до 243.57 евро за MWh и Австрия – с 8.04% до 241.34 евро за MWh.

С ден за доставка 27 април бе наблюдаван спад (с изключение на Великобритания, където цената се повиши до 212.45 евро за MWh). Понижението бе от порядъка на 5.0 % в Гърция (239.49 евро за MWh) и 7.3% в България, Румъния и Унгария (223.28 евро за MWh) и 6.8 % (222.21 евро за MWh) в Германия и 8.8 % (222.02 евро за MWh) във Франция.

Отново всички европейски електроенергийни борси се върнаха към ръст с ден за доставка 28 април  – между 2.94 % за България и Румъния (230.36 евро за MWh) и 3.57 % (230.15 евро за MWh) в Германия и 3.68 %  (230.20 евро за MWh) във Франция. По-слабо бе повишението на Иберийския полуостров , където цените останаха в диапазона 224.97 евро за MWh в Испания и 224.26 евро за MWh в Португалия. Италия запази високата си цена, характерна за последните месеци – 242.77 евро за MWh.

С ден за доставка 29 април ръст бе отчетен само на две от борсите – в Италия до 244.03 евро за MWh и Полша  - до 187.60 евро за MWh.  На останалите европейски електроенергийни борси бе отчетено понижение между 0.9 % или 228.06 евро за MWh за Австрия и 3.5 % или 222.34 евро за MWh за България и Румъния, както и 4.2 % и 4.5 % за Испания и Португалия до 214.82 и 214.84 евро за MWh.  С 0.9 % се понижиха също така и стойностите в Унгария (228.02 евро за MWh),Франция (228.17 евро за MWh), Германия (228.02 евро за MWh).

Предвид почивните дни понижението на европейските електроенергийни борси продължи и с ден за доставка 30 април и беше по-съществено. Така например цената в сегмента „ден напред“ на електроенергийната борса в Германия спадна с 11.7 % (201.28 евро за MWh), а във Франция с 11.9 % (200.93 евро за MWh) докато на електроенергийните борси в Румъния и България спадат бе 15.8 %  и 11.7 % съответно (187.13 евро за MWh). Що се касае за Унгария там цената се установи на ниво от 201.34 евро за MWh при спад с 11.7 % , а в Гърция  - 195.91 евро за MWh при понижение с 16.2 %. На Иберийския полуостров цената бе по-ниска с 13.2 % или 186.45 евро за MWh.

С ден за доставка 1 май отново бе регистрирано понижение в сегмента „ден напред“ на всички европейски електроенергийни борси – от 0.7 % или 185.75 евро за MWh и 3.3% в Унгария до 194.74 евро за MWh и 3.1% и също 194.74 евро за MWh във Франция, както 3.2 % и също 194.74 евро за MWh в Германия. По-силен бе спадът в Испания и Португалия – с 4.6 % до 177.86 евро за MWh.

В последния ден от работната седмица най-ниска остана цената в този сегмент, постигната в Полша – 121.68 евро за MWh, а най-висока в Италия – 208.75 евро за MWh.

Новата седмица с ден за доставка 2 май стартира с ръст,  но като цяло европейските електроенергийни борси правят опит за лек спад обединявайки се около стойността 219 евро за MWh.  Най-ниска е постигнатата в сегмента „ден напред“ стойност в Полша – 115.27 евро за MWh. Първенство по висока цена държат електроенергийните борси в Швейцария – 229.35 евро за MWh и Италия – 228.24 евро за MWh.

Средна месечна и средна годишна цена към 1май

Средната месечна цена за БНЕБ към 1 май  е 196.25 евро за за MWh. Като цяло за европейските електроенергийни борси тя варира от  215.5 евро за MWh в Гърция, 218.49 евро за MWh в Италия и 206.84 евро за MWh във Франция до 184.83 евро за MWh  в Португалия и Испания до 206.88 евро за MWh в Германия, 206.9 евро за MWh в Австрия и 118.48 евро за MWh в Полша.

На годишна база към 1 май средната месечна цена на БНЕБ остава висока – 201.00 евро за MWh и е по-ниска, както от тази в Румъния (207.83 евро за MWh), Унгария (219.07 евро за MWh) и Гърция (239.79 евро за MWh).

На останалите европейски електроенергийни борси средногодишните цени варират от 247.96 евро за MWh в Италия и 219.32 евро за MWh в Испания и Португалия (219.58 евро за MWh) до 204.42 евро за MWh в Нидерландия и 180.34 евро за MWh в Германия, както и 232.01 евро за MWh във Францияя и 131.79 евро за MWh в Полша.

Петрол, газ, СО2

Фючърсите за юни за петрола сорт Brent завършиха миналата седмица на достатъчно високото ниво от 106.70 долара за барел, увеличавайки се с 1.34 %. За сравнение, при старта на седмицата на 25 април Brent струваше 102.16 долара за барел. Фючърсите за юли стартират със спад, но цената остава висока – 106.11 долара за барел. По всичко изглежда, че прогнозата на някои анализатори за цена от 120 долара за барел и то в сезона на наближаващите летни отпуски, когато пътуванията се засилват може и да се окажат верни. Задържащият фактор – COVID в Китай може да се окаже недостатъчен. Разбира се, значение ще има и очакваното заседание на ОПЕК+ , на което трябва да се вземе решение за увеличаване на добива. Предварителните данни са, че това няма да се случи, поради липсата на средства за инвестиции. На този фон очакваното решение на Европейския съюз за налагане на ембарго върху вноса на петрол от Русия ще тласне цените нагоре. В определен момент може да се окаже, че не цената е важна, а това дали ще има достатъчно петрол на пазара. Опасността от недостиг не трябва никога да се изключва при все по-ожесточеното затръшване на врати от политиците и от руска и от европейска страна.

Цената на природния газ през последната седмица на месец април полетя нагоре. Повтори се ситуацията от 6 април, когато фючърсите по индекса TTF на борсата ICE достигнаха 107 евро за MWh. Като цяло месец април се очертава с една от най-високите цени на синьото гориво, установявайки се най-грубо изчислено на ниво от 100 евро за MWh. Удобно ниво, от което при лоши новини стартът нагоре може да разтърси и електроенергийната търговия. Ситуация е изключително тревожна. Спирането на доставките на природен газ от „Газпром“ за България и Полша доведе до увеличаване на покупките от европейските клиенти с цел компенсиране на газовите потоци за двете страни, но на по-висока цена. На този етап има и достатъчно потоци от LNG, но Европа е в процес на нагнетяване на газохранилищата. В момента те са запълнени до 33.31 % и до ноември трябва да достигнат до 80 %. Засега процесът тече без съществени усложнения, но опасения от усложняване на отношенията с руския доставчик не трябва да се изключват, след като официално редица страни заявиха отказ от разплащане с рубли. Отношенията на Европа с Русия заради войната в Украйна са в най-лошото си, повече от критично състояние и прекъсване на газовите доставки напълно е допустимо.

По отношение на фючърсите за права на емисии на CO2 за референтния договор от декември 2022 г., през последната седмица на април, те завършиха отново на високо ниво – 84.01 евро за тон.

Преди седмица, на 22 април беше постигнато поредния скок от 88,99 евро за тон - най-високата от края на февруари. Необходимостта от изпълнение на задълженията за 2021 г., заедно със спекулациите, благоприятстваха покачването на цените. По всичко изглежда, че нивото от над 80 евро за тон остава основното, а оттук нататък е само въпрос на време за ходове в посока на по-високи стойности. Все още е рано да се каже как ще се развива ситуацията до края на годината. Възможно е да има и по-ниски цени, но ситуацията с газа остава водеща, а при спиране на руските газови потоци и по-високите цени на LNG ще движат СО2 към нови стойности.

Тенденции

Дефицит. Това може да се окаже думата, която ще се чува все по-често през периода след октомври. Петролът, а може би и природния газ ще се окажат най-дефицитните стоки в началото на следващия зимен сезон. Вълната от недостиг ще застигне европейския пазар, а естествено и българския. Това е песимистичния вариант и той е отдавна известен. Освен, ако не настъпи промяна на политическата сцена, която да отвори възможностите за връщане на пазара в руслото на позабравения добър тон. Иначе като цяло страничният ефект ще бъде понесен от електроенергийния пазар, който и без това е в процес на преориентиране към зелена енергия, което причинява достатъчно сътресения и провокира лобизъм и непазарни действия. Отминалия зимен сезон отмени ситуацията – от въглища към газ. Наблюдаван бе обратният процес – от газ към въглища. Лятото е благоприятен сезон за изграждане и пускане в експлоатация на повече възобновяеми източници. Въпросът е, че никой не е в състояние да даде прогноза с какъв процент това ще доведе до намаляване на използването на въглища или газ. Зависимостта все още е много висока, а Европа направи и твърде малко усилия по отношение на ядрената енергия. Нещо повече – забрави я като възможност за изход. Погледът в бъдещето остава ограничен и за съжаление политическите решения повече усложняват, отколкото облекчават. Напук на препоръките.

На този фон трябва внимателен прочит на докладът на ACER, който съветва да се лекуват не симптомите, а причините за високите цени на електроенергията.

Категорично – запазване на настоящите механизми на определяне на цените.

Категорично- без таван на цените на електроенергията.

Категорично - без политическа интервенция на пазара на електроенергия.

Категорично – целенасочена, директна подкрепа към уязвимите клиенти, като парични преводи и намаления на ДДС, които обаче да избягват изкривяването на пазара. Категорично –подобряване на капацитетите за пренос и разширяване на дизайна на пазара на електроенергия предвид целите за декарбонизация.

Причината за сегашните високи цени на електроенергията е цената на газа, а не дизайнът на пазара. Настоящият механизъм на пазара на електроенергия трябва да се запази. Трябва да се атакуват не симптомите, а причината за високите цени на електроенергията, повтарят за пореден път експертите.

На този фон ситуацията в България е все по-тревожна. Разговорите с бизнеса може да решат въпроса с помощите. Разговорите с потребителите обаче липсват. Така инфлацията, настанали се в тънките портмонета се движи по правилата на кръга и се връща под формата на ураган от недоволство. Без разговор за мерки в сезона на ангажиментите за законодателна активност в енергетиката завихрянето е в ход.

Още повече, че българската газова политика е в упадък. Казват, че синьото гориво няма да доведе до спиране на тока. Вярно е, но само донякъде. Високите цени на топлоенергията при доста по-високите газови стойности на  доставките ще принудят потребителите да преминат към ток. Разпределителната мрежа обаче не може да поеме всички. Дори онези всички, които могат да си го позволят. Причината – задаващата се либерализация на пазара на електроенергия. Възможността и електроенергийната политика да навлезе в активен упадък, следвайки газовия такъв е напълно реална.

Енергийният ураган е на хоризонта. Предупреждението, че цените на електрическата енергия ще останат високи е много отдавна. Променя се и прогнозата, че периодът ще трае до 2025 г. Вече се говори за 2027 г. – 2030 г. Отказ и отлагане на зелената сделка няма да има. При двуцифрена инфлация и температури под нулата през януари-февруари, монтирането на слънчеви покриви изглежда като утопия. Поне за зимата на 2023 г.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща