Ивайло Найденов: Цените на енергията в България и Европа едва ли ще паднат, свикнахме, че няма да плащаме по 20 лв. за мегаватчас

Цените на енергията едва ли ще намалеят. Като това се отнася както за Европа като цяло, така и за България. За което има редица фактори както по отношение на електроенергията, така и за природния газ. Войната в Украйна далеч не е единственият проблем. И след края й едва ли ще станем свидетели на спад в цените. От друга страна енергийният преход в Европа очертава някои рамки, от които и енергетиката, и индустрията, трудно биха могли да излязат. Това стана ясно от думите на председателя на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Ивайло Найденов по време на участието му в организирания от Българската стопанска камара дискусионен форум „Икономическата политика под натиска на кризите – възможности и ограничения“. Мнения в тази посока изказаха също и главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов, както и заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова, които също участваха в дискусията.

Природният газ

Найденов обясни, че от една страна в Европа се очертава много голяма борба за природен газ. Около 44% от вноса в ЕС е от Русия, което е около 155 млрд. куб. м годишно. И това количество няма да бъда лесно да бъде заменено от други източници. От друга страна през лятото ще трябва да има запълване на хранилищата на поне 80%. Но и това трудно ще стане с алтернативни доставки, включително втечнен газ. „Голям конкурент на Европа за доставките на втечнен газ, освен Китай и Япония, вече стават Индия и Латинска Америка. В момента той идва при нас, в Европа, защото сме най-скъпия пазар. Но, ако нещата се променят и например Китай стане най-скъпият пазар, танкерите ще тръгнат натам“, обясни Найденов.

От друга страна потенциални доставчици в момента изпитват определени проблеми. Алжир има такива с добива на газ, Катар – също. Паралелно с това там голяма част от количествата са заключени по дългосрочни договори. А също така много от държавите около Европа, които биха могли да са източници на газ, вече влизат в намаляващата фаза на добива от техните находища, обясни председателят на БФИЕК.

Той допълни, че на фона на това конкретно в Западна Европа има сериозна зависимост на електропроизводството от природния газ. Затова и цените на тока ще се задържат високи. Югоизточна Европа, от друга страна, има дефицит на електроенергия. „България е единствената страна, която е постоянен износител на ел.енергия, в някои часове Босна и Румъния също изнасят, но количествата не са достатъчни. В цяла Европа нетни износители в момента са Германия, Чехия и България. Целият останал континент е на дефицит“, подчерта Найденов.

Скептично мнение по отношение за намирането на алтернативни на Русия доставчици на природен газ изказа и главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. Той обясни, че Европа и най-вече европейските политици, дават лоши сигнали на потенциалните инвеститори в LNG терминали и газопреносна инфраструктура. Заради желанието да се откъсне от зависимостта си от руските доставки, ЕС иска да привлече много инвеститори, които да изградят такива. В същото време обаче ЕС разглежда синьото гориво като „лошо“, чието използване иска да прекрати в кратки срокове. И по този начин гони тези инвеститори, тъй като това са инвестиции с хоризонт 30-40-50, дори 60 години напред, а никой от тях няма да вложи средства в нещо, което ще работи краткосрочно поради намерението на Европа да се откаже въобще от природния газ. „Как искаме някой да вложи 10-20 млрд. в инфраструктура, в тръби, които на нас сега ни трябва – 2023-2024 г. Но ние планираме след 5-6 години да се откажем от газа“, риторично запита Богданов. И отбеляза, че мнението му в това отношение е скептично, тъй като не вижда как такива големи инвестиции ще се случат, при положение че политическият и пазарният рискове са огромни, особено първият.

Че войната в Украйна и оттеглянето на Европа от руския газ оказват голямо влияние на обстановката и на плановете за зеления преход се съгласи и зам.-енергийният министър Ива Петрова. Тя отбеляза, че днес на преден план пред България и ЕС стои въпросът с изменение на плановете за зелен преход и декарбонизация на енергетиката, тъй като в контекста на войната в Украйна първоначалните планове са се променили. „Например природният газ трябваше да се използва за по-дълъг период като преходно гориво. Но сега нещата в това отношение на изглеждат обещаващо. Затова големият фокус върху синьото гориво вече се измества, например, към въглищата като местен ресурс. Паралелно с това се дава по-голям тласък на ВЕИ, както и на критична инфраструктура за съхранение на енергия“, каза Петрова.

От друга страна тя също се съгласява, че замяната на руските доставки с втечнен газ няма как да не се отрази и на цената. И за пример посочи България. Петрова отбеляза, че по отношение на диверсификацията нашата страна преговаря с Гърция, Турция и Румъния с цел да използва техните инфраструктури, за да внася газ от различни източници. Според думите й това ще реши проблема с доставките, но на каква цена ще бъдат те е друг въпрос. „При всички отношения заместването на тръбния газ с LNG има ефект върху цената“, категорична бе Петрова. Като допълни, че в българския случая става дума за осигуряването на ресурса, а въпросът с цената явно ще трябва да бъде решен по някакъв друг начин.

Петрова отбеляза още, че като страна, сериозно зависима от руските доставки на газ, българското правителство отдавна е започнало да търси алтернативни варианти. Паралелно участваме и в диалога за координирани общи доставки за ЕС с останалите държави-членки.

Тя допълни, че в тази връзка правителството е обърнало сериозно внимание и на завършването на критичната инфраструктура в лицето на интерконектора с Гърция, като изрази надежда до средата на годината той вече да влезе в търговска експлоатация.

От своя страна Богданов посочи, че европейската индустрия вече се е приспособила към високите цени, включително и българската. „Очевидно по-важно е да има газ и ток, въпреки че цената е по-висока“, отбеляза той. 

Въглищата и АЕЦ

Петрова отбеляза, че пред Европа и България в момента има огромни предизвикателства в сектор „Енергетика“. От една страна войната в Украйна е наложила да погледнем по нов начин приоритета за сигурността на енергийните доставки. Допълнително, в контекста на безпрецедентната ситуация на енергийните пазари – неочаквано високи цени и волатилност на пазарите, които не се успокоиха към април, каквито бяха очакванията, правят предизвикателствата още по-големи. И това се случва най-вече в направление намиране на устойчивия път към декарбонизация, гарантиране на достъпността на доставките на енергия и справянето с енергийната бедност. „Всичко това наложи България и останалите държави в ЕС да погледнат по нов начин на участието на местните ресурси, в това число и въглищата. Затова и в българския План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е предвидено да използваме въглища до 2038 г., както и по-гъвкаво участие в краткосрочна перспектива на този ресурс в покриване на нуждите на потребителите и пазара“, каза зам.-министърът на енергетиката.

От своя страна Найденов подчерта, че въглищата като местен и евтин ресурс, заедно с ядрената енергетика, са задължителна част от решението на проблема като цяло. „Личното ми мнение е, че декарбонизацията в България трябва да се случи „на гърба“ на комплекса „Марица Изток“ и на ядрената енергетика“, каза той. Като поясни, че въглищата в маришкия басейн са ресурсът, който България може да използва като преходно гориво, тъй като вкарването на прекалено много природен газ в микса допълнително ще увеличи цените и ще ги направи по-неустойчиви. „Разходът на една газова електроцентрала се формира 90% от синьото гориво. А тези в ТЕЦ-овете в „Марица Изток“ са сравними с тези на АЕЦ „Козлодуй“, ако от тях се изключат квотите за парникови газове, тъй като нашите въглища са много евтини“, обясни Найденов.

Той подчерта, че България има местен ресурс, който максимално трябва да бъде използван. А зелената трансформация да проектирана по такъв начин, че преходното ни гориво да са лигнитните въглища. В същото време ядрената енергетика също трябва да се включи на достатъчно високо ниво. Към тях да се добави и „надстройка от ВЕИ, включая системи за съхранение на енергия“, е категоричното мнение на председателя на БФИЕК. Той подчерта обаче, че поне спрямо енергийната система, в която разполагаме в момента, няма как ВЕИ-тата да бъдат база за енергийната система.

Петрова се съгласи, че говорейки за енергийния преход, ядрената енергетика също е опция за България. Как ще се случи това и как ще се развие проектът за нова мощност, според думите й, вече ще трябва да бъде предмет на ясна визия в енергийната стратегия на страната, защото това е дългосрочен проект. „Надявам се съвсем скоро Министерството на енергетиката да предложи проект на енергийна стратегия. И в нея съвсем ясно ще бъде намерен националният консенсус по този въпрос“, отбеляза Петрова.

Конкретно по отношение на бъдещето на проекта – дали ще се изгражда АЕЦ „Белене“ или реакторите за него ще бъдат преместени на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, Петрова каза, че към момента не може да даде еднозначен отговор , тъй като това ще направи дългосрочната енергийна стратегия, която в момента се разработва.

ВЕИ за собствени нужди

Една от целите на ЕС по отношение на енергийния преход е ускореното изграждане на ВЕИ за собствени нужди. За завишен интерес към такива проекти в България признават както Ива Петрова, така и Ивайло Найденов. Заместник-енергийният министър посочи, че според данните на ЕСО към момента има подадени заявления за 18 000 MW нови ВЕИ мощности. „Колко от тях ще бъдат реализирани, засега не е ясно. Но се вижда, че има интерес към това и със стимулите за развитието на тези мощности в ПВУ, както и за развитието на инфраструктурата, ще има още по-голямо ускоряване на процесите“, смята Петрова. Тя допълни и че в Плана за възстановяване е записана цел от 3.5 GW нови такива мощности до 2026 г. Предвидени са и дейности по разучаване на потенциала на офшорния вятър. Много съществена подкрепа и регулаторни промени са предвидени и по отношение използването на ВЕИ за собствени нужди както от бизнеса, така и от домакинствата.

Найденов също потвърди, че по всяка вероятност индустрията ще продължи да има голям интерес в инвестициите във ВЕИ и през следващите години. Като една от причините той посочи и несигурностите не само в цените, а и тези, причинени от структурата на електроенергийната система в България. Той припомни, че при първоначалните инвестиции на предприятията във ВЕИ за собствени нужди основната цел е била да се намали заплащането на цената „Задължения към обществото“.

Найденов обаче подчерта, че за енергоинтензивната индустрия ВЕИ-тата не са панацея, защото тя има нужда от базови мощности, за възобновяемите не са такива. „Основно се изграждат фотоволтаици, защото се строят най-бързо. Но те имат пикове на производство, докато на базовата индустрия обикновено й трябва електроенергия 24 часа в денонощието“, обясни той. И допълни, че това налага паралелно с изграждането на ВЕИ да се правят и системи за съхранение на ток, които да са на самата площадка на предприятието. Но дори и това няма да бъде достатъчно за подсигуряване на цялата нужна енергия. Найденов даде пример с няколко предприятия, които са заявили изграждане на големи фотоволтаични централи, но те ще им подсигурят едва 2-3 до 5-10% от крайното годишно потребление на ел.енергия. От което става ясно, че това не е крайно решение. „Индустрията трябва да произвежда собствената си продукция, а не да стане енергиен остров и да си бъде производител на ток, ЕРП и всичко. Индустрията трябва да е индустрия, енергетиката – енергетика. И всички трябва да вървим заедно, за да вървим напред“, категоричен бе Найденов.

Той обърна внимание и на факта, че не винаги различните енергоносители са взаимозаменяеми и има производства, които имат нужда от конкретен и нямат алтернатива. „Сега се говори за водорода, обаче той не е панацеля. Той може да се впише много добре в азотно-торовата индустрия, защото там метанът се използва, за да се извлече от него водородната молекула и да се произведе амоняк. Но в стоманодобива не може да се изгаря водород, защото той влошава качеството на стоманата“, обясни Найденов.

Енергийната ефективност

Петрова акцентира също и на темата за енергийната ефективност и потенциалът, който страната ни има в това отношения. Тя отбеляза, че в тази област в Плана за възстановяване и устойчивост е заделен сериозен ресурс от около 2.5 млрд. лв. за такива дейности и проекти. От своя страна Найденов подчерта, че индустрията е секторът, който към момента се справя най-добре в тази посока. Той посочи, че според данните на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) единственият сектор, подобрил енергийната си ефективност на база данните за нивата от 2008 г., е индустрията. А при услугите, транспорта и бита тя даже се влошава, като най-лоша тенденция се наблюдава в транспорта. Той е и най-големият потребител от гледна точка от общото крайното енергийно потребление у нас. И едва след него се нареждат индустрията и бита, чиито потребления са много близо едно до друго и не е съвсем ясно кой е на второ място.

„Предвид това фокусът явно не трябва да бъде толкова към електрификацията, а към цялостното потребление на горива, към потреблението на енергия за отопление и охлаждане. Очевидно там е големият потенциал“, категоричен е Найденов.

Той отбеляза още, че с годините в България има натрупани много структурни дефицити. И те вече се възприемат за нормални, макар да не са. Например, че най-големият потребител на ел.енергия от 2009 г. насам е битът. И чак след това се нарежда индустрията, като разликата е доста голяма – индустриалното потребление на ток е с около 30% по-малко от това при бита. 

Дългосрочните договори

Като друг проблем Найденов посочи дългосрочните договори за доставка на електроенергията за големите консуматори от производител, което пряко касае и високите цени, които предприятията са принудени да плащат в момента. И в тази връзка той отбеляза, че в момента, БФИЕК и работодателските организации са в процес на преговори както с енергийното министерство, така и с КЕВР, за ревитализиране на двустранните дългосрочни договори. „За енергоинтензивните индустрии поносимата цена е много съществен момент както от гледна точка на планирането, така и поради факта, че енергийните разходи формират между 40 и 80% от общите при различните предприятия. А понякога енергията не може да бъде заменена с друга, например има заводи, които могат да потребяват само газ или пък само електроенергия“, обясни Найденов.

Той отбеляза, че в момента българската индустрия работи на толкова краткосрочен енергиен пазар, че разглежда 6-месечните и 1-годишните договори като дългосрочни. „Работи се и за 3-месечни, като идеята е по-скоро да се заключи количетсво ел.енергия, тъй като индустрията има проблем с физическата доставка“, каза той. Найденов даде пример с металургично предприятие с 50 мегавата мощност, което трябва да си купува енергия ден за ден. Но на спотовия пазар това предприятие се конкурира с търговци, някои от които имат крайни клиенти в индустрията, други обаче са просто износители. И така се случва много често индустриални предприятия да не успеят да си осигурят енергия, вследствие на което трябва да си я набавят от сегмента „Ден напред“. А в някои случаи са принудени да отидат и на балансиращия пазар.

„Поради всичките тези причини дългосрочните договори за индустрията ще решат повече проблемите с осигуряването на физическата доставка на енергия. Затова е важно за година напред предприятията да знаят, че 20-30-40% от необходимата им електроенергия е осигурена и ще бъде доставена“, каза Найденов. И допълни, че индустрията вече се е примирила, че вече няма да има цени от 20 лв. за мегаватчас, но поне трябва да и се осигури гаранция, че ще получи необходимите количества ток.

„Правителството работи по отношение на дългосрочните договори и този сегмент на енергийната борса. Което действително ще даде известна предвидимост на разходите на индустрията за ток“,каза от своя страна Ива Петрова.

Тя допълни, че за да се случат такива дългосрочни договори, трябва да има среда за тях. Затова трябва да се направи цялостна рамка, която ще им позволи да функционират като носят ползи за всички участници на пазара. Което, според думите й, включва и гаранции по изпълнението на тези договори, и стимули за производителите на ел.енергия, и за потребителите. „Всеки ще прецени дали да се възползва от различните опции, въпросът е, че те всички трябва да са на разположение, за да може и потребителят, и производителят, да си управляват риска“, подчерта Петрова.