Отзвукът в Страсбург за одобрението на Плана за възстановяване: България по пътя на едно смело, но рисково технологично решение

Но целта на Плана за възстановяване и устойчивост в голяма степен е тази да помогне на държави, които са сериозно технологично изостанали като България да направят голяма крачка напред в технологичното си развитие.

Климат / Анализи / Интервюта
Рая Лечева
924
article picture alt description

Снимка: 3eNews

3eNews присъства в Страсбург, за да се включи на първата изцяло на живо сесия на Европейския парламент, залите и кулоарите бяха пълни, защото се обсъждаха най-важните теми за трагедията и помощ за Украйна, санкциите за Русия и забраната за внос на нефт и руски газ. На този фон обсъждахме и редица важни тема за България.

България поема по пътя на едно смело, но рисково технологично решение. Това коментира в Страсбург Радан Кънев, евродепутат от най-голямата политическа сила в Европейския парламент Европейската народна партия и част от Демократична България. Това е технологичен отговор на въпроса за преминаване от въглища изцяло на възобновяеми енергийни източници. Това е една от ключовите теми, които вълнуваха нас журналистите и българските евродепутати в Страсбург, които присъстваха на първата изцяло на живо сесия на Европейския парламент, залите и кулоарите бяха пълни, защото се обсъждаха най-важните теми за трагедията и помощ за Украйна, санкциите за Русия и забраната за внос на нефт и руски газ.

Обсъдихме и един от най-актуалните въпроси и за България в икономическо отношение- Планът за възстановяване и устойчивост.

Андрей Новаков, Европейска народна партия в ЕП и депутат от ГЕРБ и Радан Кънев от Европейската народна партия в ЕП, част от "Демократична България" коментират сложните икономически и енергийни теми, важни за България и Европа днес.

Според Кънев със сигурност изграждането на завод за батерии не е 100% обосновано технологично решение, ще има нужда от значителна иновация, за да сработи. Но целта на Плана за възстановяване и устойчивост в голяма степен е тази да помогне на държави, които са сериозно технологично изостанали като България да направят голяма крачка напред в технологичното си развитие. Тук технологично изостанала е по-скоро държавата, частният бизнес не е технологично изостанал. Така че ние имаме ресурс и в научната си общност, и в бизнеса си да се борим за тази лидерска позиция, смята Кънев.

 „Одобрявам това решение. Видях критиката на бившия вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов, който го нарече авантюристично, но от моя гледна точка безплатните пари в Плана за възстановяване би следвало да носят известен риск, те затова са безплатни, защото дават възможност да предприемеш стъпки, които евентуално да отворят широка врата. Ако залагаш изцяло на познати решения и познати технологии, от къде накъде някой ще ти дава безплатни пари“, каза Радана Кънев пред журналисти в Европейския парламент в Страсбург. „Има финансови пазари, обоснови икономически риск и вземи съответните кредити. Това е решение, което може да направи лидер в една абсолютно структуроопределяща сфера на европейската икономика, не само енергетика. Дали ще стане пак казвам виждам риск и всеки нормален човек вижда риск да не стане“, допълни още Кънев.

Финалните дебати с Комисията са били свързани с концентрацията на ресурс в държавата,

което противоречи на конкурентното право, коментира евродепутатът

На въпроса на 3еNews доколко обаче решението за изграждане на завод за батерии се прави за един играч на пазара и доколко се постига диверсификация, той каза: „Аз мисля, че последното забавяне в преговорите с Комисията се дължеше именно на това, че имаше прекалено тясна връзка между концепцията за производство на батерии в Маришкия басейн и на разполагане на батерии на преносната мрежа на подстанциите на ЕСО в България. Такава връзка от гледна точка на европейското конкурентно право не е допустима. С това за били свързани и последните детайли, по които е трябвало да България да се обоснове. Да кажеш, който прави батериите той ще ги монтира на подстанциите на ЕСО е свързано с концентрация на ресурс в държавата, което противоречи на политиките на ЕС. Дали проектът ще бъде развит по начин, който насърчава конкуренцията и технологичната иновация или който по-скоро обслужва конкретни бизнеси, това е изцяло управленски въпрос и всички ние трябва да бъдем много бдително по неговото изпълнение.

Планът за възстановяване е плод на много интензивен диалог между правителството и Комисията. Затова плановете не се одобряват от национални парламенти. Комисията тук запази толкова правомощия в свои ръце, че това няма как да стане. Добрата новина е, че е одобрен. Сега остава да видим какво ще бъде изпълнението. Какви ще бъдат ефектите и въздействието. Всеки план преминава за приемане през правителствата на държавите членки, това трябва да направи и България, стана ясно от думите на евродепутата.

На различен полюс обаче е мнението на колегата му от Европейската народна партия евродепутатът Андрей Новаков от ГЕРБ. Макар от едно политическо семейство в ЕС, двамата изразиха различни позиции по темата за Плана за възстановяване.

Андрей Новаков: Времето до 2024 г. да използваме средствата от Плана вече тече,

а новите технологични решения са възможни в хоризонт около 10 години

Според него времето до юни 2024 г., в което трябва да използваме почти 13 млрд. лева намалява значително. Натискът върху администрацията, която трябва да управлява тези средства е много голям. България както и много други страни в момента е в много трудна ситуация на невъзможност да изпълни кохезионните фондове, това са опретаивните програми по отделните направления на икономиката. България няма подадени оперативни програми, нито одобрени, комнетира Новаков. Това можеше да смекчи изключително много удара, който понесе икономиката ни от COVID-19, а сега и от кризата в Украйна, смята той.

За Новаков е притеснителен фактът, че никой не е обяснил на хората в Стара Загора какво ще се случи, а това е много тревожно. Това, което питат те е ще си загубим ли работните места, къде за последно е строен такъв завод, за да видим как работи той. Какво ще се случи  с тези батерии след като излязат от експлоатация след 10 години? Какво ще се случи с тези 7400 души, които работят в мините? Това е въпрос, който очакваше отговор 10 години. Но в момента се пораждат още много въпроси. Ще може ли да се компенсира такъв голям източник на енергия каквито са Марица Изток, те генерират половината от електричеството?

Един от големите проблеми на Плана за възстановяване е, че не беше обсъждан публично, коментира пред журналисти в Страсбург Новаков. Имаше двама или трима министри, които отговаряха за писането на Плана- Корнелия Нинова, министърът на икономиката, Асен Василев, министърът на финансите, Даниел Лорер, министърът на иновациите. Според Новаков е липсвала координация и с европейските депутати, за съжаление липсата на публичност и неяснота поставя под съмнение решенията. Това се получи с Плана за възстановяване и за планирания завод за батерии. Оказва се, че в света такъв завод за батерии няма, 6000 MW не работят никъде.

Предстои ясното и правилно изпълнение на проектите в Плана,

което трябва да бъде обсъдено със всички заинтересовани страни

Важно е правителството правилно да комуникира плановете си, защото построяването на завод отнема години. Когато половината от електричеството се произвежда от въглища не може за две години да започнеш да произвеждаш от газ, от вятър или слънце. Ако приемем най-бързия начин е до ТЕЦ 1, 2, 3 да се прокара газ, което ще отнеме поне 7-8 години. Производството на турбини отнема 3-4 години ако ги поръчаме утре, прокарването на тръбата отнема още 3-4 години. Процедурите по Оценка за въздействието върху околната среда, разрешения, изпълнение, авансови плащания и ако няма проблеми със строителството. Решенията са възможно в десетгодишен хоризонт. Ако трябва да построиш соларни панели, завод за батерии, който да съхранява електричеството от тях и да се молиш да има слънце и то това да се случи в рамките на 10 години дори е немислимо. Целта на Плана за възстановяване беше да даде бързи решения, а това няма как да се случи, каза Новаков.

Това дава известен хоризонт на въглищата. ЕС забрани вноса на въглища, но това не касае пряко България, която има собствени запаси, които ще могат да се използват дори до 2045 година. Сега тонът спрямо тях в ЕС е малко смекчен. Комисията и то в лицето на най-големия привърженик на зелената енергия вицепрезидентът на ЕК по Зелената сделка Франс Тимерманс вече има развитие в позицията след като газа и атомната енергия бяха приети за зелени горива. Затварянето на въглищата у нас зависи и доколко успеем да реализираме новото „авантюристично“ предложение за енергия от ВЕИ и завод за батерии.

От въглища към възобновяеми енерийни източници и

една малко обсъждана възможност за улавяне на въглероден диоксид

Според Новаков има и една друга алтернатива, за която малко се говори в страната ни, тя съществува на няколко места и е свързана с улавяне на въглероден диоксид в комина на ТЕЦ-а. Тя може да бъде финансирана по Плана за възстановяване, смята той. „Така с един куршум са много повече от два заека. Първо миньорите остават на работа, второ се използва национален ресурс, с който не зависиш от никоя друга държава, трето спираш да плащаш вредни емисии и четвърто не цапаш въздуха. Улавят се в комина и на 30 км от Стара Загора има в земните недра кухина, която може да събира въглеродния диоксид без да вреди на околната среда,“ посочи Новаков. Тази опция ми се струва, че не е разработена до край. Със сигурност струва по-малко отколкото да плащаме 20 години вредни емисии, чиято цена расте постоянно.

Българското правителство трябва по-ясно да говори с българските евродепутати и да декларира ясно своята позиция по ключовите теми, за да може тази позиция да се чува ясно и в Европейския парламент. Българските евродепутати бяха като че ли изолирани в този процес, смята Новаков. Но сега е вече наложително да се подчертае важността на широк обществен дебат на всички нива в България и в ЕС, за да може нашата позиция и политика да бъде ясна и конкретна пред всички институции не само пред Комисията.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща