Енергийните зависимости на Европа в навечерието на знакови избори във Франция

В Европейския парламент преобладава позицията да се стигне до пълни икономически санкции за Русия. На европейско ниво има две теми, едната е агресията в Украйна, другата е зависимостта от руски газ, които са безкрайно свързани. Във всички дебати и разговори, дори в кулоарите на Европейския парламент в Страсбург са свързани с това как най-после да се спре войната. На национално ниво навсякъде има трета тема и тя е свързана с цените на енергията и икономическите перспективи. Това личи особено ясно в няколко ключови избора, изборът на Виктор Орбан за премиер на Унгария и изборите за президент на Франция в неделя. Вътрешнополитическите борби във всяка страна са от ключово значение за позициите им на европейско ниво. Европа иска да спре войната, но и да се освободи от зависимостта си от руската енергийна зависимост. Каквито и санкции да се предприемат те ще отнемат време, а е възможно дори година, защото така работи европейската машина. Унгария и Германия, Словакия са страни, които към момента се въздържат от санкции срещу нефта и газа.

Зависимостите на европейската сцена

Оказва се, че краят на света се отлага за сметка на осигуряване на независимостта от руски газ. В редиците на социалистите в Европейския парламент мантрата да бъдем амбициозни се замени с мантрата да бъдем независими. Това коментира пред журналисти в Страсбург евродепутатът Петър Витанов, член на Европейския парламент от Прогресивен алианс на социалистите и демократите от България и представител на БСП.

При изявлението си след изборите премиерът Виктор Орбан не каза нищо за санкциите. Да не забравяме, че подкрепи първите (преди изборите), той многократно е казвал, че няма да подкрепи газови санкции. Твърде е възможно развитие, при което санкциите се налагат на национално ниво, подчерта евродепутатът Радан Кънев, член на Европейската народна партия, част от „Демократична България“.

Санкциите за Русия да се налагат на национално ниво

Видяхме, че трите балтийски държави спряха вноса на балтийски газ. Те не чакаха общо европейско решение, дадоха пример, че решение има, че те инвестират в газовата си независимост последните 10 години докато други държави като България и Унгария инвестират в газовата си зависимост. Наред с все още силната ни зависимост от въглищата, нашата политика не е природно предопределена по никакъв начин. Въпросът е доколко ще изпълним новото смело, но рисково решение за изграждане на най-големият завод за батерии от Плана за възстановяване.

Решението на Путин да плаща само в рубли е на ръба на счетоводната стъкмистика, за да каже на своята публика, че се плаща в рубли. Не го подценявам, защото по този начин той връща доверието в рублата в самата си държава, коментира Кънев. Хората в Русия да имат доверие на собствената си валута, че няма да падне по-ниско, защото в чужбина така или иначе никой не я ползва. Той предложи да приема плащания в евро, което да се превалутира в същия ден, в същата банка в рубли. И от гледна точка на тези, които плащат нищо не се променя.

По-сериозният въпрос е докога Европа ще купува руски газ, има ли планове най-малкото да намали това потребление, защото да го спре от днес за утре изглежда обективно невъзможно. От гледна точка на политиката да се намалят непрекъснатите военни усилия на Руската федерация сякаш и нищо не се постига повече. Постигнатото преди близо месец във финансовата сфера е постигнато, но по отношение на енергетиката решението за въглищата е съществено, но много малък дял от целия енергиен микс, който внася Европа от Русия.

„Моята позиция не е тайна, от първия ден съм привърженик на тотални икономически санкции, аз смятам, че това е момент, до който ще се стигне. Той не може да бъде отлаган безкрайно. В известен смисъл по-рано по-добре, защото ще има икономически шок, който ще трябва да се преодолее и пазари, които да се наместят към новите реалности“, каза Радан Кънев.

Нито една европейска държава не е ексклузивно зависима от руски нефт за разлика от газ. Няма индустрии, които ще спрат, когато се спрат доставките на нефт от Русия, няма да има автомобили, но ще има отражение на цените. Това е очевидната спирачка. На европейската сцена става още по-интересно, защото се намираме на самия финал на предизборната кампания във Франция, която винаги е много знакова. Понеже там всички се интересуват от политика и всички гласуват на избори.

Да използваш оръжието Зелената сделка

Посланията на Тимерманс, че ние трябва още от същото в климатичната политика, но по-бързо е някак си толкова несъстоятелно, че е политически опасно. То може да звучи много добре популистки за един кръг избиратели, но е толкова очевидно дълбоко невярно, смята Кънев. Според него настоящият президент Макрон се хлъзна много лошо по тази тема.

Макрон не можа да оцени, че ситуацията изисква бърза адаптация на енергийните политики, за да бъдат изобщо спасени. Ако искаме Зелената сделка да остане със своите цели за 2050 и за 2030 г. дори, ние  трябва много бързо да я променяме. Обратно Макрон залитна по линията, тъй като Зелената сделка ни освобождава от зависимостите от руски газ, давайте да я ускорим. Когато една държава е в избори изказванията на всеки депутат са всъщност не са нищо повече от агитиращ материал за кампанията му в неговата държава. Според Кънев представителите на партията на Льо Пен звучат по-адекватно в тези дебати, те си спестиха истерията и тежките думи, които обичаха да използват. Неслучайно след дебатите им в Европейския парламент не е толкова трудно да разберем защо се сближават на ниво балотаж.

Изправени пред дългогодишна война?

„Имам съмнение, че рискът от шок за цените на бензиностанциите за крайните потребители броени дни преди първи или втория тур във Франция е това, от което Европа най-много се страхува. Кандидатурата на Марин Льо Пен е общо европейски проблем,  никога не е разглеждана като стриктно френски проблем. Тук загриженост има във всички държави, особено в Германия. Веднъж поради традиционната си политика на икономически изгодна зависимост от руската федерация и втори път заради тревога от ефекта от френските избори и играе в момента очевидната спирачка от по-нататъшни санкции. Избори или не това решение трябва да се вземе, защото в противен случай сме изправени пред дългогодишна перспектива на война в Украйна, коментират европейски депутати.  Украйна върви към стабилизация на налични фронтове, засилване на военните усилия от двете страни на фронтовете. Това е нещо, което може да продължи много дълго време и да се измерва в много хиляди жертви и в много по-тежки икономически щети отколкото си представяме сега. А това е най-големият страх на Европа, коментират анализаторите.

Не идеологическият, а прагматичният икономически обоснован подход е да се направи  максималното Путин да спре агресията. Единственото, което може да направим извън военна намеса е пълна икономическа изолация.

Пълната икономическа изолация на Русия?

Как изглежда пълната икономическа изолация ли? На първо време спиране вноса на нефт, спиране на SWIFT за всички руски банки, спиране на вноса на газ в рамките на седмици, а не години, което Комисията сякаш ни предлага, категорични са евродепутатите, които проведоха първата си изцяло на живо сесия в Страсбург само преди няколко дни.

Не мисля, че в сегашната ситуация международните договори с Русия имат някакво значение, каза Кънев. Както виждаме самия Путин не се е ентусиазирал да ги спазва. Бъдещето на газовия пазар при всяко положение е много различно. Напълно възможно е до края на тази година Европа да не внася газ от Русия. Въпросът е какво усилие е възможно и какво вече се прави, да се напълнят хранилищата преди началото на следващата зима. Големият проблем в Европа е процентът отопление и производство на електричество от газ. Това са два проблема, които България има в много по-малка степен. Електричество от газ не правим, а за отопление сме сравнително слабо зависими. Не е такъв случаят с Унгария, Германия, Италия. Има държави, които са много по-уязвими от България. За разлика от нас те имат алтернативи.

В кратък срок да се напълнят хранилищата

ЕС има буквално почасов план за кризисни мерки, мерки в условия на извънредно положение след спиране на руския газ. Това, че не го оповестява е доста логично пазарно поведение, защото ако кажеш, че по-голямата част от този газ ще дойде от Катар, вдигаш цената на катарския газ двойно още в момента, в който го кажеш. Същото се отнася за Алжир.

Ключова роля тук играят двамата най-големи европейски производители на газ- Обединеното кралство и Норвегия. Първо те са европейски държави, които не са членки на ЕС. Много активен член на НАТО са и двете обаче, едни от най-активните, много посветени на сдържане агресията на Путин като национална политика.

От друга страна това са две общества, които са по-отдадени на Зелената сделка от средноевропейското, дори от много западно европейци. Норвегия и Великобритания имат собствени климатични закони, които са еднакво строги, дори в някои отношение по-строги от европейските. Те самите не искат да добиват газ. Те имат планове за спиране добива на газ, отдавна са го намалили. А в сегашната ситуация, за да се спрат доставките от Русия е много възможно да го увеличат. Тук има голям политически въпрос в две държави, които политически не са част от Съюза. То е тяхна вътрешна политика, политика на ниво НАТО, дипломация на ниво ЕС, Обединеното кралство и Норвегия.

Краткосрочното решение вътре в самата Европа

Краткосрочното решение на въпроса с доставките се крие в тези разговори. Краткосрочно решение от САЩ няма, от Катар няма, но има краткосрочно решение в територията на самата Европа. Фактът, че то не се коментира подозирам има много измерения икономически и вътрешно политически в тези държави. При тях е много непопулярна идеята да увеличат добива на газ заради климатични политики, към които населението им е силно отдадено. За съжаление вътре в ЕС решение за собствен добив практически няма дори всички полузатворени затворени и затворени добивни инсталации да се включат, това няма да има голям ефект.

Ние трябва да се научим да живеем без Русия, това не е наше решение. Това е решение на Путин. Той излезе от света, в който ние живеем. Някак си се опитваше да съвместява два свята на една по същество тоталитарна диктатура и едно безоблачно икономическо общуване със Запада. Така е философията на т.н. остполитик, възникнал най-вече във федералната република през 70-те години и супер развит през 21 век особено развит от тандема Меркел –Саркози. Когато Саркози беше на власт тази политика се сгромоляса с гръм и трясък. Няма как една откровен агресивна държава, която поддържа много ясна национално тоталитарна експанзионистична идеология и култ към определен лидер, който си позволява да идентифицира с народа си, да продължава да функционира в рамките на business as usual с ЕС.