Как и кой ще прекрои газовата карта на Европа ?

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
532
article picture alt description

Заявката е направена – Европейският съюз се отказва от руския газ. Не сега и не веднага. Първо с една трета, или с намаляване на вноса от Русия с 50 млрд. куб м.

САЩ обещаха – до края на 2022 г. ще доставят 15 млрд. куб м втечнен природен газ (LNG). През следващите години по 50 млрд. куб м.

Европейската комисия обяви: ще има механизъм за обща покупка на газ. Доставките по тази обща покупка ще се осъществява чрез участие в платформа за обществени поръчки. Точния механизъм все още не е обявен.

Европейската комисия задължи: газохранилищата страните-членки трябва да бъдат запълнени до 1 ноември тази година до 80 %. През следващите години – до 90 %.

Русия излезе с указ: разплащането за газовите доставки ще бъде в рубли. Който не плати ще остане без доставки. Не сега и не веднага.

Резултатът: Търсят се поне 55 млрд. куб м за запълване на газохранилищата за следващия отоплителен сезон. При това газохранилищата осигуряват до 30  %  от потреблението.

Така изглежда най-общо картината към момента. Решението предстои. Ще трябва да бъде взето в движение. Времето е кратко, тъй като повечето страни работят по договори с авансово заплащане на доставките, а то трябва да бъде извършено до средата на настоящия месец април. 

Навлизането на руски войски в Украйна, въвеждането на четирите пакета от санкции на ЕС срещу Русия (подготвя се и пети) макар и не срещу енергийния сектор на практика доведоха до задълбочаване на енергийната криза, в която се оказаха страните-членки. Причините са твърде много. Сред най-важните са огромното предоверяване и прибързаните действия по отношение на зелената енергетика. По тази тема вече има достатъчно анализи, привърженици и противници. Не това е темата. Важно е да се види какви са възможностите за внос на LNG и как ще бъдат запълнени газохранилищата.

Вече е ясно - доставката от 15 милиарда кубически метра от САЩ ще е капка в морето предвид вносът на руски газ (тръбопровод и LNG) от 155 милиарда кубически метра в Европа през миналата година. Европейската комисия обяви редица мерки, включително увеличение на вноса на втечнен природен газ тази година с 50 милиарда кубически метра, така че  да се постигне намаляване на газа от Русия с  две трети. Амбицията на ЕК е за увеличаване доставките на газ извън Русия с 10 млрд. куб м, повече възобновяеми енергийни мощности за замяна на газ в енергийния сектор, което да спести още 20 млрд. куб м,  както и мерки за спестяване на още 14 млрд. куб м. Изчисленията на редица анализатори от сектора, а и извън него показват, че това е трудно постижимо.

През 2021 г. страните от ЕС са осъществили внос на  20,7 млрд. куб. м газ (15,2 Mt LNG) от съоръжения за втечняване на САЩ. Сделката със САЩ за увеличаване на тези обеми с 15 млрд. куб. м. ще доведе до рекордния внос от 35,7 млрд. м3 (26,3 млн. тона LNG) тази година.

Министерството на петрола и енергетиката на Норвегия наскоро одобри плановете на Equinor за поддържане на високи нива на производство в газовите находища Oseburg, Heidrun и Troll. Но поради ограничения обхват за значително увеличаване на вътрешното производство на газ и вноса по тръбопроводи от други източници, по-голямата част от допълнителния газ ще трябва да идва от международния пазар на LNG.

Терминали за внос на LNG в ЕС

В Европа в момента има 29 големи терминала за внос на втечнен природен газ (включително Турция и Обединеното кралство извън ЕС) и осем малки съоръжения за втечнен природен газ. От 29-те големи терминала за внос на втечнен природен газ 24 са в страни от ЕС, четири са в Турция, 23 са наземни и четири са плаващи съоръжения за съхранение и регазификация (FSRU или FSU). Съоръженията за внос на втечнен природен газ са по крайбрежието на Европа, основно са в Северозападна и Югозападна Европа.

Има допълнителни малки съоръжения за регазификация на LNG във Финландия, Гибралтар, Норвегия и Швеция.

В началото на 2018 г. капацитетът за регазификация в големите европейски терминали за втечнен природен газ беше 237 милиарда кубически метри, което приблизително се равнява на 40% от общото търсене на газ в Европа.

Има и няколко мащабни терминала за внос на втечнен природен газ, които се разглеждат или планират в цяла Европа, както и малки проекти за внос на втечнен природен газ, половината от които представляват терминали FSRU.

В опит за изолиране на руската икономика и в частност на газовите доставки от Русия, ЕС иска да събуди интереса към позабравените проекти за LNG. Германия, която доскоро не обръщаше внимание на западналите LNG проекти изведнъж се събуди. В края на февруари 2022 г., Uniper отмени предишното си решение от ноември 2020 г. да спре плановете за изграждане на офшорен FSRU във Вилхелмсхафен. Първоначалните планове са за FSRU с годишен капацитет от 9,78 милиарда кубически метра.

Германската RWE се ангажира със значителна част от капацитета за регазификация на терминала, след като по-рано подписа споразумение през 2020 г. за развитие на капацитет за внос на водород чрез планирания терминал за втечнен природен газ в Брунсбютел.

Hanseatic Energy Hub обяви през февруари миналата година планове за предложения терминал за втечнен природен газ Stade 8,8 MTPA, а по-късно белгийската компания Fluxys се присъедини към проекта като индустриален партньор.

Държавните органи във Франция заедно с големите енергийни компании планират да изградят нов терминал за прием на втечнен природен газ в пристанището на Хавър, с което да намалят зависимостта от внос на руски тръбопроводен газ.  Франция смята да задейства безпрецедентни ресурси за увеличение на мощностите си за прием на LNG. Проектът за изграждане на плаващ терминал в пристанището в Хавър се подготвя от министерство на екологията във Франция, енергийните компании TotalEnergies, GRTGaz и пристанищни структури, обединяващи Хавър, Руан и Париж. Все още обаче няма окончателно решение. Целта е осигуряване на допълнителни мощности за прием на LNG да бъдат пуснати в експлоатация още през тази година.  През плаващия терминал ще могат да се внасят 50 ТВтч газ годишно или 3,9 млн. тона LNG. Той ще може да получава втечнен газ от САЩ, Катар или Африка.

Няма как да не споменем и подготвяния за влизане в експлоатация LNG терминал в Александруполис, който ще има огромно значение за Балканския регион. До влизането му в експлоатация през 2024 г. обаче има още две години.

Освен  това технологиите вече напредват и все по-голямо приложение намира модулната система за LNG Jettyless, даваща възможност за гарантиране на достатъчен обем при необфодимост.

Въпросът е откъде ще дойде втечнен природен газ не само през тази, но и през следващите години. На този фон министъра на енергетиката на Катар Саад ал-Кааби по време на конференцията Dona forum каза, че замяната на руския газ в Европа с газ от други производители няма как да стане за един ден.

„Замяна на руския газ в Европейския съюз няма как да стане за един ден, за това е необходимо време, някъде към пет-седем години“, каза той.  До началото на воeнните действия в Украйна Катар е разчитал да доставя за Европа 60 млн. тона LNG, но след увеличаване на мощностите през 2027 г. до 126 млн. тона годишно. Катар е готов да участва с допълнителни доставки за Европа, но 85 % от експортът на LNG към настоящия момент е ангажиран по дългосрочни договори основно с азиатските страни.

Генералния директор на държавната нефтогазова компания на Алжир Sonatrac Тауфик Хакар заяви, че към настоящия момент няма възможност за компенсиране на руските газови доставки за Европа. Компанията смята да инвестира от 2022 г. до 2026 г. от порядъка на 40 млрд. долара за проучване на нефт и газ. Има три новооткрити находища, но както е известно влизането в експлоатация отнема няколко години.

Министерството на петрола и енергетиката на Норвегия наскоро одобри плановете на Equinor за поддържане на високи нива на производство в газовите находища Oseburg, Heidrun и Troll. Но поради ограничения обхват за значително увеличаване на вътрешното производство на газ и вноса по тръбопроводи от други източници, по-голямата част от допълнителния газ ще трябва да идва от международния пазар на LNG.

На този фон решението на ЕС предстои, а началото на старта на запълване на газохранилищата трябва да бъде даден в началото на месец май.

Ще осигури ли Европа 55 млрд. куб м за газохранилищата си

Европейската комисия обяви план за минимално задължение за съхранение за страните-членки на Европейския съюз, за ​​да гарантира сигурността на доставките на газ преди следващата зима. Това е в синхрон с намерението за намаляване на зависимостта на Европа от руския газ с две трети преди края на тази година и за пълно диверсифициране на доставките на руски газ преди 2030 г.

Съхранението гарантира сигурност на доставките и осигурява допълнителен източник на газ в случай на силно търсене или прекъсването им. Според Европейската комисия запасите осигуряват 25-30% от европейското потребление на газ през нормална зима, като по този начин намаляват натиска върху вноса на тръбопроводен и втечнен природен газ.

Окончателното предложение на Европейската комисия е всяка страна-членка на ЕС-27 да достигнат 80% запълване до 1 ноември. Ще бъдат обявени и междинни цели за месеците август, септември и октомври. От 2023 г. ще има междинни цели за месеците февруари, май, юли, септември и ноември, а общата цел за запълване на газохранилищата от 1 ноември се увеличава до 90%. Предложението трябва да бъде гласувано от Европейския парламент и Съвета и трябва да влезе в сила през втората половина на тази година.

Нагнетяването на природен газ в европейските подземни газохранилища трябва да започне от месец май. Нивата на съхранение в момента са под средните за последните 5 години. Очаква се Европейската комисия да приложи различни мерки з възстановяване запасите, включително премахване на тарифите за пренос, базирани на капацитет, на входните и изходните точки за съхранение, за да се намалят разходите. Ще бъде дадена възможност на всяка от страните членки да разработи собствени мерки, които биха могли да включват финансова подкрепа, тоест отпускане на помощ от държавния бюджет.

Ще има и санкции – ако задълженията за запълване не се спазват може да се стигне до отнемане на права, включително и на участници в процеса. Използвайки най-новите данни за съхранение на AGSI+, запасите в страните от ЕС-27 ще трябва да се повишат с общо 54,5 милиарда кубически сантиметра от сега до началото на ноември, за да се постигне целта за съхранение от 80%.

Руската компания  „Газпром“ доскоро контролираше капацитет за съхранение в седем отделни газохранилища на територията на Европейския съюз, включително Jemgum, Katharina, Rehden и Etzel в Германия, Haidach в Австрия, Bergermeer в Холандия и Damborice в Чехия. През настоящия отоплителен сезон стана ясно, че много от тях не са били недостатъчно използвани през последната година. Дъщерните газови компании в Германия обаче излязоха от състава на групата „Газпром“.  Сега въпросът е как ще се стопанисват и дали ще бъдат запълнени до 80 %.

Още повече, че Европейската комисия обмисля сертифициране на операторите на газохранилища. Друг е въпросът, че технически това ще отнеме време.

Търсенето за нагнетяване е най-високо в Германия, Италия, Холандия, Франция и Австрия.

Според данните за съхранение на AGSI+, запасите в страните от Европейския съюз ще трябва да се повишат с общо 54,5 милиарда куб м до началото на ноември, за да се постигне целта за съхранение от 80%.

За сравнение, пер лятото на миналата година нетното нагнетяване на природен газ е било в обем от около 46 млрд. куб. м. за периода 1 април – 1 ноември. Използването на газохранилищата нараства от 31% на 1 април до 77% към 1 ноември. Към 1 април европейските подземни газохранилища са ниво на използваемост с около пет процентни пункта по-малко от началото на април миналата година - 26% (31 % през 2021 г.).

Германия, Италия, Холандия, Франция и Австрия заедно държат капацитет от 73,7 млрд. куб. м. капацитет, което представлява 73% от общия капацитет за съхранение на региона от 100,9 млрд. м3. Необходимостта на Германия е най-голяма спрямо другите държави. Страната е и най-голям капацитет за съхранение на газ в Европа с малко над 22 милиарда кубически метра. Въпросът е как ще излезе от спора с „Газпром“.

Европа ще трябва да продължи да търси значителни обеми за доставки на газ, така че да бъде  постигната целта на Европейската комисия за 80% запълване на газохранилищата до 1 ноември.

Цените

На този фон новините за цената на газа през следващите месеци не са добри. Необходимостта от значителния обем на газови доставки  ще поддържа високите цени на газа в Европа през 2022 г. Като се вземе предвид и ограниченото вътрешното производство, неяснотата по отношение доставките по газопроводите цените на газа остават обект на особено внимание. Това се отнася и за пазара на втечнен природен газ. Плановете за бързи доставки ще изострят конкуренцията на LNG, а липсата на достатъчно мощности за втечняване може също да играе в полза на завишени ценови нива.

Сега всички очакват какъв ход ще предприеме Европейската комисия и отговорът на Русия. Следващият отоплителен сезон не е така далеч, както смятат някои.

Ценовата надпревара предстои.

 Текстът е публикуван първо в dir.bg

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща