Васил Велев: След 3 месеца наши предприятия може да започнат да затварят заради спрените доставки от Русия и Украйна

Вдигането на минималната заплата поставя под риск работата на между 200 и 500 хил. души, каза председателят на АИКБ

Индустрия
3E news
627
article picture alt description

Източник: АИКБ

Войната в Украйна създава риск за някои сектори на българската икономика. Ако ситуацията не се подобри и военните действия не спрат в рамките на следващите 3 месеца, някои компании няма да могат да продължат да работят или поне ще изпитват сериозни трудности. Това стана ясно от думите на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев в ефира на Нова телевизия.

Той отбеляза, че засега в България няма рязко увеличаване на броя на фалирали или затворени предприятия в сравнение с времената преди кризата. Но обясни, че все пак бизнесът у нас има запаси само за няколко месеца напред. И даде пример с тези, които са зависими от вноса на ресурси от Русия. Заради наложените й санкции те не могат да си внесат, например, стомана. Не могат да го направят и от Украйна, защото там производството е спряло. Така предприятията са изправени пред сериозен проблем и не е ясно дали ще могат да продължат да работят, когато изчепрат резервите след 3 месеца.

Сравнително удовлетворение изпитва бизнесът вследствие на вдигането на тавана на компенсациите, които изплаща държавата на българските компании заради високите цени на електроенергията. Също така е добре, че те ще продължат и през април, стана ясно още от думите на Велев. Той отбеляза, че средната цена на тока у нас за настоящия месец е 533.31 лв. за мегаватчас, като днес тя е по-ниска. „Ако бъде такава до края на месеца, което е възможно, средно за март тя ще падне под 518 лв., компенсациите за бизнеса за настоящия месец ще бъдат пълни“, обясни той. Като допълни, че при този сценарий компенсациите, които ще получат предприятията, ще бъдат от порядъка на 250 лв. за всеки изразходван мегаватчас.

Велев обаче отбеляза, че дори и след компенсациите цената на тока за бизнеса е двойно по-висока спрямо м.г. „Представете си какво би било, ако няма изобщо компенсации“, каза още председателят на АИКБ. Той допълни, че повишаването на тавана до 300 лв. на мегаватчас, който ще бъде активиран при достигане на цена на борсата от 585 лв.Но изрази надежда, че до такива нива няма да се стигне и ще продължи да се прилага формулата за изплащане на компенсации за ¾ от разликата между прогнозната и актуалната цена на свободния пазар. Той отбеляза, че за бизнеса е добре, че има яснота и предвидимост как ще се действа през април, лошото е, че няма такава за следващите месеци. Затова според Велев, след като приключат срещите на европейските лидери в Брюксел , следващата седмица държавата и бизнесът у нас да започнат да работят върху модела за компенсации за периода след май.

По отношение на предложенията на работодателските организации към държавата по отношение на енергийните доставки Велев подчерта, че България вероятно се намира в най-тежко положение от гледна точка на доставките на природен газ, тъй като 90% от потребявания идва от Русия, а договорът с „Газпром“ изтича в края на т.г. И допълни, че ние сме единствената страна в такова положение. „От тази гледна точка общите доставки за ЕС, които се обсъждат сега, ако се ограничат само до запълване на 80% от газохранилищата в ЕС, това на нас не ни помага достатъчно. Затова за нас е важно да има яснота за доставките за следващата година, защото първо, трябва да бъдат договорени необходимите количества газ и второ, трябва да има резервирани капацитети по маршрутите, по които те ще бъдат доставени“, подчерта Велев. Като допълни, че капацитетите за газопроводите се договарят предварително в годината, предхождаща самите доставки. „Затова не може да се чака последният момент“, категоричен бе той. Велев даде и пример как в момента запасите, с които България разполага в хранилището в Чирен, са достатъчни за едва 10 дни.

Във връзка с планираното увеличение на минималната работна заплата от 1 април, която ще стане 710 лв., както и по отношение на настояването на синдикатите тя да бъде 760 лв., на което бизнесът се противопоставя, Велев каза, че минималните работни заплати следва да се договарят по икономически дейности и те да бъдат различни за отделните, което е било винаги и позицията на АИКБ. „Защото 710 лв. за ИТ сектора може да е ниска заплата, където средната клони към 4000 лв., но за производството на облекло и текстил това е около средния осигурителен доход. Т.е. минималната заплата ще се изравни със средната“, каза Велев. Той допълни, че има сериозни различия в отделните икономически браншове, за да има административен подход, който да изравнява минималните заплати. Според думите му така не се постига желаният ефект, даже някои икономически дейности се тласкат към сивия сектор. Председателят на АИКБ отбеляза още, че въвеждането на прекалено висока минимална заплата в определени браншове може да доведе до затваряне на предприятия. И в този смисъл силно застрашени да изгубят работата си са 200 000 души, а още 300 000 – не толкова силно, но все пак има опасност и за тях.

В края на юли и началото на август м.г. ние имахме най-високите цени на електроенергията в Европа, като в онзи момент те все още не бяха се „взривили“, което става впоследствие. Тогава това бе местно явление, а причината бе в недостатъчното предлагане, дължащо се главно на ТЕЦ „Марица Изток 2“, където работеха само два от осемте блока. А, ако имаше по-голямо предлагане, съответно повече предлагане на електроенергия, самият ТЕЦ щеше да си подобри и финансовите резултати. Според думите му това е дало възможност някой друг, който предлага по-скъпа енергия на пазара, да печели от така получилия се манипулиран пазар. Велев отбеляза и че това не е бил първи такъв случай за ТЕЦ „Марица Изток 2“, като бизнесът и преди това е подавал подобни сигнали.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Индустрия:

Предишна
Следваща